Мозъчни Тумори

Мозъчните тумори могат да се срещат във всяка възрастова група – от новороденото (първият месец след раждането) до напреднала възраст; въпреки това типът, локализацията, честотата и протичането на тумора показват големи разлики според възрастовите групи. В детска възраст мозъчните тумори са сред най-често срещаните тумори след кръвните ракови заболявания (левкемия). През този период по-често се срещат тумори, произлизащи от клетките, които изграждат мозъчната тъкан; метастази от тумори на други органи и системи почти не се срещат. В детската възраст най-често се появяват астроцитоми, медулобластоми, глиоми на мозъчния ствол и епендимоми, като тези тумори често се локализират в задната черепна ямка. В зряла възраст и с напредване на годините се променя типът на срещания тумор и по-често се появяват тумори, произлизащи от мозъчната тъкан (най-често високостепенни глиални тумори, напр. glioblastoma multiforme), както и тумори, произлизащи от мозъчната обвивка – менингиоми, като над 90% от тях са доброкачествени, аденоми на хипофизата, доброкачествени тумори, произлизащи от черепните нерви, напр. акустични нериноми – заедно с метастази. Известно е, че множество генетични и фактори от околната среда участват в образуването на мозъчен тумор. Сред предполагаемите външни фактори могат да се посочат йонизиращо лъчение, електромагнитни полета, пестициди, нитрозни съединения, вируси и други инфекциозни агенти, прекарана черепно-мозъчна травма и хранителни навици.

Сред мозъчните тумори менингиомите (съставляват приблизително 15–20% от всички случаи) са предимно доброкачествени тумори и при добра хирургична интервенция, когато туморът бъде отстранен тотално, пациентът може да се възстанови напълно; понякога обаче локализацията на тумора затруднява операцията. Нискостепенните (grade 1) астроцитоми (напр. пилоцитен астроцитом), епендимомите и повечето аденоми на хипофизата са обнадеждаващи случаи, при които, когато бъдат напълно отстранени, пациентът обикновено се излекува трайно. При злокачествените мозъчни тумори с висока степен на агресивност (малигнитет) хирургията остава основен метод, но пълно излекуване не е възможно. Причината за тази безизходица може грубо и на базата на една част от клиничната картина да се обясни така: Например при glioblastoma multiforme – един от мозъчните тумори с най-неблагоприятно и злокачествено протичане – всички клетки в центъра на тумора са туморни клетки (съотношение 1:1); при отдалечаване от центъра на тумора, кръг след кръг, делът на туморните клетки намалява, но дори на значително разстояние от тумора – напр. в противоположното мозъчно полукълбо (хемисфера) – се откриват туморни клетки; при образни изследвания и по време на операция в мозъчна тъкан, която изглежда напълно нормална, също присъстват туморни клетки, макар и в много ниска концентрация (напр. съотношение 1:1000).

Това показва, че glioblastoma multiforme е заболяване на целия мозък, а не на определена локална област. Следователно макроскопичната (gross) тотална резекция на тези тумори означава отстраняване на целия тумор, видим по време на операцията или разграничим от мозъчната тъкан (с помощта на хирургичен микроскоп); но за съжаление, тъй като туморни клетки се намират и извън тази зона, туморът ще рецидивира след известно време. Клиничните симптоми и находки при мозъчните тумори обхващат много широк спектър. Ако обаче тези симптоми и находки трябва да бъдат обобщени в определени групи/категории:

• Симптоми и находки, свързани с повишено вътречерепно налягане (главоболие, гадене и повръщане, зрителни нарушения, помрачаване и загуба на съзнание…);
• Засягане/загуба на определени неврологични функции (фокални неврологични дефицити, напр. загуба на сила в ръка или крак, нарушения на говора, промени в поведението/личността…);
• Гърчове (епилептични пристъпи…) са най-често срещаните симптоми и находки.

При мозъчните тумори ранната диагноза е от изключително голямо значение. За тази цел са налични напреднали образни изследвания (Магнитно-резонансна томография…). Тези изследвания е целесъобразно да се извършват при подходящ пациент и по правилен начин, когато е необходимо. След поставяне на диагнозата могат да се провеждат различни напреднали изследвания с цел изготвяне на плана и стратегията за лечение. При лечението на мозъчните тумори основният метод е хирургичното отстраняване на основния тумор (хирургична резекция). Въпреки това при изготвянето на плана за лечение трябва да се вземат предвид вероятният тип, размерът и разпространението на тумора, общото и неврологичното състояние на пациента и предпочитанията на пациента. Освен хирургията, при мозъчните тумори се прилагат и лъчелечение (радиотерапия), химиотерапия, а също и някои методи, които са в експериментален етап.