Сфинктеротомията е хирургична процедура, при която се прерязва вътрешният анален сфинктер около ануса. Тази проста, но ефективна хирургична интервенция е предпочитан метод особено при лечението на хронична анална фисура (цепнатина на аналния отвор).
Всъщност процедурата се прилага в случаите, при които лекарственото лечение не дава резултат. Основната ѝ цел е да намали мускулния спазъм в аналната област, като по този начин увеличи кръвотока и осигури естествено заздравяване на раната.
В тази статия ще научите по ясен и разбираем начин какво представлява операцията сфинктеротомия, в кои случаи се предпочита и как протича оперативният процес. Освен това ще разберете как се прилагат минимално инвазивни подходи, като латералната вътрешна сфинктеротомия (ЛВС).
Какво представлява сфинктеротомията?
Аналните сфинктерни мускули, които работят непрекъснато в ежедневието ни, без да го усещаме, понякога могат да причинят проблеми. При такива проблеми Вашият лекар може да Ви препоръча сфинктеротомия. Този хирургичен метод е изключително ефективен особено при лечението на хронична анална фисура (цепнатина на аналния отвор).
Каква е функцията на вътрешния анален сфинктер?
Вътрешният анален сфинктер е пръстен от гладка мускулатура с дебелина 5 mm, който обхваща около 2,5–4,0 cm от аналния канал. Тази мускулна структура се образува от сливането на гладките циркулярни мускулни влакна на ректума. Заедно с външния анален сфинктер той затваря аналния отвор и играе важна роля в контрола на дефекацията.
Този удивителен механизъм на тялото ни работи напълно неволево. В нормално състояние той е постоянно в състояние на свиване, за да предотврати изтичането на изпражнения или газове. Докато симпатиковата нервна система осигурява свиването, парасимпатиковата нервна система контролира отпускането. Вътрешният анален сфинктер осигурява 55% от налягането в покой и поема критична роля особено в задържането на течности и газове.
Когато ректумът се разшири, например по време на дефекация, вътрешният анален сфинктер се отпуска рефлекторно и позволява преминаването на съдържимото. Това се нарича „ректоанален инхибиторен рефлекс“.
Какво представлява операцията сфинктеротомия?
Сфинктеротомията е хирургична процедура, при която се прерязва вътрешният анален сфинктер. Прилага се особено при хронични анални фисури, когато не се постига резултат от лекарственото лечение. Основната ѝ цел е да намали спазма в прекомерно свитите анални мускули, като по този начин увеличи кръвотока в областта и ускори естествения процес на заздравяване на раната.
Тази операция обикновено се извършва под локална или спинална анестезия и пациентът не усеща болка. Сфинктеротомията може да се приложи с отворена или със затворена техника. При отворената техника се прави разрез от около 0,5–1 cm между вътрешния и външния мускул на ануса. При затворената техника разрезът е по-малък и хирургът извършва процедурата с палпаторно насочване.
Латералната вътрешна сфинктеротомия е най-често предпочитаният в днешно време хирургичен метод за лечение на хронична анална фисура. След тази процедура при около 90–92% от пациентите се наблюдава заздравяване в рамките на два месеца.
В кои случаи се предпочита сфинктеротомия?
Оплакванията в аналната област могат сериозно да повлияят ежедневието. В някои случаи лекарственото лечение не е достатъчно и операцията сфинктеротомия се превръща във важно решение. И така, в кои точно случаи се препоръчва тази хирургична интервенция?
Случаи на хронична анална фисура
Аналните фисури могат да бъдат остри или хронични. Хронична анална фисура се определя като цепнатина, която продължава повече от 6 седмици, задълбочила се е и около която се е образувала кожна гънка (сентинелна гънка). Тези случаи са по-резистентни към лечение в сравнение с острите фисури.
Хроничната анална фисура всъщност е вид исхемична язва. Поради спазъм във вътрешния анален сфинктер аналният тонус се повишава и налягането в аналния канал в покой се увеличава. Това състояние притиска съдовете, които хранят дисталната анална лигавица, и води до образуване на хронична анална фисура и забавено заздравяване.
При хронифицирани цепнатини на аналния отвор латералната вътрешна сфинктеротомия (ЛВС) с ефективност до 90% е най-приетата днес хирургична опция. Чрез този метод част от вътрешните мускули около ануса се отпуска и така се премахва мускулният спазъм, който пречи на заздравяването на цепнатината.
Случаи, при които няма отговор на лекарственото лечение
Операцията сфинктеротомия обикновено се предпочита, когато другите методи на лечение са недостатъчни. Хирургична интервенция се обсъжда при следните условия:
- Хронични случаи, при които няма отговор на консервативно лечение
- Хронични анални фисури, резистентни на локално медикаментозно лечение
- Цепнатини, които не заздравяват с диетични промени и локални мазила
- Рецидивиращи (повтарящи се) пристъпи на фисура
В проведени проучвания е установено, че при пациентите, при които е приложена ЛВС, процентът на неуспех на лечението е много по-нисък в сравнение с лечението с ботулинов токсин (Ботокс). Докато при 25,8% от пациентите, на които е приложен Ботокс, лечението е неуспешно, в групата с ЛВС този процент е установен само 3,4%.
Пациенти с тежка болка и спазъм
Най-характерната особеност на аналните фисури е силната болка, която започва по време на дефекация и може да продължи с часове. Тази болка се описва като остра и непоносима. Сфинктеротомия трябва да се обмисли особено за пациенти, които имат следните симптоми:
- Силна болка по време на и след дефекация
- Типична болка, продължаваща 20–25 минути след дефекация
- Непоносима болка в областта около ануса, свързана със спазъм
- Усещане за разкъсване на ануса при всяка дефекация
- Ректално кървене и запек
Тези симптоми сериозно влошават качеството на живот. Пациентите могат да загубят нормалните си навици за дефекация, социалният им живот може да бъде ограничен и поради постоянната болка да получат психологични проблеми.
Прекомерният мускулен спазъм около ануса създава порочен кръг. Поради спазъма кръвотокът в областта намалява, което пречи на заздравяването и води до засилване на болката. Латералната вътрешна сфинктеротомия прекъсва този порочен кръг, като бързо намалява болката и същевременно стартира процеса на заздравяване.
В заключение, когато медикаментозното лечение е недостатъчно, особено при пациенти с хронична анална фисура, които имат силна болка и спазъм, сфинктеротомията предлага ефективно и trajно решение.
Диагностичен процес преди сфинктеротомия
За успешна операция сфинктеротомия правилният диагностичен процес е от жизнено значение. Както при всяка хирургична процедура, и преди сфинктеротомия трябва да се направи цялостна оценка. Този процес както повишава успеха на лечението, така и намалява възможните рискове.
Как се извършва проктологичният преглед?
Проктологичният преглед е специален преглед, известен сред хората като „преглед на ануса“. Той обикновено може да се извърши в три различни положения:
- Легнало положение на лявата страна (позиция на Симс)
- По гръб с вдигнати крака (литотомна позиция)
- Коленно-лакътна позиция или легнало по корем положение
Първо лекарят оглежда анусната област отвън. След това извършва пръстов преглед с помощта на смазващ гел. При това се търси наличие на маси или лезии, причиняващи болезненост. По време на прегледа могат да се използват както ръка, така и специални инструменти.
Особено трябва да се отбележи, че прегледът в положение по корем не се препоръчва в следните случаи:
- При лица с повишено вътреочно налягане
- При лица с разкъсване на ретината
- При лица с нарушения на сърдечния ритъм
- При бременни в напреднал срок
Използване на аноскопия и ректоскопия
Преди сфинктеротомия най-често се извършват ендоскопски изследвания, като аноскопия и ректоскопия. Благодарение на тези процедури аналният канал и областта на ректума се визуализират подробно.
Аноскопът е уред, специално произведен за изследване на аналния канал. Прегледът с аноскоп се нарича „аноскопия“. Благодарение на това приспособление с дължина около 5 cm аналният канал може да бъде изследван подробно. Аноскопите могат да бъдат както метални, така и пластмасови за еднократна употреба.
Ректоскопията е изследване с по-дълъг уред (около 12 cm), който позволява визуализиране на последните 15–30 cm от ректума. Този уред, който има източник на светлина и камера на върха, е особено полезен в следните случаи:
- Ректално кървене
- Проблеми с дефекацията
- Постоянна болка
И двете процедури, когато се извършват от специалист, са безболезнени и продължават само няколко минути.
Оценка на придружаващите заболявания
Преди операцията сфинктеротомия се оценяват цялостно и общото здравословно състояние на пациента, и евентуалните придружаващи заболявания. Причината е, че много заболявания, засягащи аналната област (като хемороидална болест, анален абсцес, анален рак, възпалителни чревни заболявания), могат да дават сходни симптоми.
Освен това при хронични фисури в този процес се проучва и наличието на придружаващи заболявания, като хемороиди или фистула. В резултат на тези оценки понякога могат да бъдат поискани и по-напреднали изследвания, като флексибилна сигмоидоскопия или колоноскопия.
Освен това, за да може хирургичната процедура да бъде извършена безопасно, се правят кръвни изследвания, а ако се планира обща анестезия — и допълнителни лабораторни изследвания. Тези подробни оценки са от критично значение за успеха на сфинктеротомията и за безопасността на пациента.
Процес на операцията сфинктеротомия
Всеки оперативен процес започва с правилно информиране, за да се чувства пациентът в безопасност. Операцията СФИНКТЕРОТОМИЯ също включва етапи на подготовка, прилагане и възстановяване. Знанието какво ще се случи по време на тази процедура помага да се намалят опасенията на повечето пациенти.
Подготовка преди операцията
Преди операцията сфинктеротомия Вашият лекар прави подробна оценка на здравето. В този процес се проверяват продължителността и дълбочината на аналната фисура и степента на спазъм в околните тъкани. Първо се извършва почистване на червата и вечерта преди операцията на пациента се дават специални указания. Обикновено преди операцията се препоръчва осигуряване на достатъчно изпразване на червата.
Освен това се проверяват лекарствата, които пациентът приема, правят се кръвни изследвания и при необходимост се завършват допълнителни лабораторни изследвания. Тези приготовления осигуряват безопасно и успешно протичане на процедурата.
Как се извършва латералната сфинктеротомия?
Латералната вътрешна сфинктеротомия (ЛВС) може да се прилага с две различни техники: отворена и затворена.
При отворената техника по време на латералната вътрешна сфинктеротомия се прави разрез от около 0,5–1 cm в кожата между вътрешния и външния мускул на ануса. Вътрешният мускул на ануса се отделя от червото и се прерязва. При този метод хирургът извършва процедурата, като вижда мускула директно.
При затворената техника се прави по-малък разрез и хирургът извършва процедурата с палпаторно насочване. С ножче се навлиза в интерсфинктерното пространство и вътрешният мускул на ануса се прерязва. При затворената техника болката след операцията може да е по-слаба и остава по-малък белег.
И при двете техники целта е контролирано отпускане на вътрешния мускул на ануса, който е в спазъм. По този начин кръвотокът се увеличава и заздравяването се ускорява.
Продължителност на операцията и престой в болницата
Процедурата сфинктеротомия обикновено продължава 15–30 минути. Въпреки тази кратка продължителност това е изключително ефективен метод на лечение. След операцията пациентите обикновено се изписват в същия ден след кратък период на наблюдение.
След латерална вътрешна сфинктеротомия пациентите могат да се върнат към активния живот средно в рамките на 7 дни. Този бърз процес на възстановяване е едно от най-важните предимства на процедурата.
След операцията болката започва да отзвучава веднага и е наблюдавано, че признаците на инконтиненция (изпускане на изпражнения) са малко. Съобщава се, че фисурите обикновено заздравяват напълно в рамките на 3–4 седмици.
Процес на възстановяване, рискове и преживявания на пациентите
Процесът след СФИНКТЕРОТОМИЯ е една от темите, които най-много вълнуват пациентите. Колкото и успешно да е протекла операцията, грижите и вниманието в периода на възстановяване също пряко влияят на резултата.
Колко време отнема възстановяването?
Въпреки че процесът на възстановяване се различава от човек на човек, той обикновено приключва в рамките на 2–6 седмици. Пациентите обикновено се изписват в рамките на 1–2 дни, а пълното възстановяване може да продължи от 1 до 6 месеца. Повечето пациенти могат да се върнат към ежедневните си дейности няколко дни след операцията, но се препоръчва да избягват тежки физически упражнения и продължително седене.
През първите няколко дни се усеща значително облекчение, а през първите седмици болката постепенно намалява. Болката по време на дефекация отзвучава и изчезва, като в рамките на 1–2 седмици се постига значително подобрение. Пълното възстановяване и връщането на тъканта към нормалното състояние може да отнеме около 6 седмици.
Какво преживяват пациентите след операцията сфинктеротомия?
Непосредствено след операцията обикновено има лека болка, която може да се контролира с предписаните лекарства. При първата дефекация лек дискомфорт и кървене под формата на зацапване са нормални. Голяма част от пациентите в следоперативния период съобщават, че силната болка, усещана по време на дефекация, е намаляла значително.
В ранния следоперативен период е естествено да усещате отоци в областта на операцията. Освен това може да има секрет, а понякога и кървав секрет по време на дефекация. Пациентите обикновено могат да ускорят заздравяването, като правят топла седална вана 3–4 пъти дневно. За успешно възстановяване трябва да се спазват внимателно правилата за грижа след операцията.
Възможни усложнения и рискове
Както при всяка хирургична процедура, и при сфинктеротомията могат да се наблюдават някои рискове и нежелани ефекти:
- Инфекция: рядко в областта на операцията може да се развие инфекция (1–2%)
- Кървене: може да се наблюдава особено през първите дни
- Изпускане на газове: при 5,4% от пациентите може да е преходно, а при 8,9% — трайно
- Преходно затруднение при уриниране: може да се наблюдава след операцията
- Развитие на фистула: може да се наблюдава при по-малко от 1% от пациентите
Ако в следоперативния период кървенето продължи повече от 1 час, количеството му се увеличи или кръвта излиза на съсиреци, непременно се препоръчва да се обърнете към Вашия лекар.
Има ли риск от анална инконтиненция?
Аналната инконтиненция (изпускане на газове и изпражнения) е най-важното усложнение, което може да се наблюдава след латерална вътрешна сфинктеротомия. Проучванията показват, че при част от пациентите може да се наблюдава преходна или трайна инконтиненция за газове. Този риск е намален значително чрез използването на съвременни хирургични техники и подхода мускулът да се прерязва само в необходимата степен.
Напреднала възраст, мъжки пол и сфинктеротомия, извършена заедно с хемороидектомия, са определени като рискови фактори за развитие на инконтиненция. Сфинктеротомията, извършена заедно с хемороидектомия, може да увеличи риска от инконтиненция около 15 пъти.
Въпреки това възникналите проблеми с контрола обикновено са леки и в повечето случаи отшумяват през първите няколко месеца. Рискът от трайна инконтиненция, която сериозно влошава качеството на живот, е твърде нисък.
Накратко за сфинктеротомията
Сфинктеротомията се явява като ефективен хирургичен метод при лечението на хронична анална фисура. Особено в случаите, при които няма отговор на лекарственото лечение, тази процедура може да бъде спасителна. Всъщност сфинктеротомията отпуска мускулите около ануса, увеличава кръвотока и ускорява естествения процес на заздравяване.
След процедурата по-голямата част от пациентите усещат значително облекчение. Несъмнено, макар през първите дни след операцията да се наблюдават лека болка и кървене, тези оплаквания отшумяват за кратко време. Пълното възстановяване обикновено приключва в рамките на 2–6 седмици.
Същевременно, както при всяка хирургична процедура, и сфинктеротомията има някои рискове. Например може да възникнат инфекция, кървене или преходни проблеми с изпускане на газове. Независимо от това, със съвременните хирургични техники тези рискове са значително намалени.
Преди да вземете решение за сфинктеротомия, е много важно да проведете подробен разговор с Вашия лекар. Освен това можете да получите информация и за алтернативни възможности за лечение. Правилната диагноза и подходящият терапевтичен подход ще Ви помогнат да се освободите от болките, причинени от цепнатината на аналния отвор.
В заключение, сфинктеротомията предлага ефективно решение при лечението на хронична анална фисура с успеваемост над 90%. Като обръщате внимание на процеса на възстановяване след операцията и спазвате препоръките на Вашия лекар, можете да се върнете към ежедневието си за кратко време. Не забравяйте, че с ранна диагностика и правилно лечение оплакванията Ви, свързани с цепнатината на аналния отвор, могат да изчезнат напълно.
Често задавани въпроси
Колко време отнема възстановяването след операцията сфинктеротомия? Възстановяването обикновено приключва в рамките на 2–6 седмици. Пълният процес на възстановяване може да варира от 1 до 6 месеца. През първите няколко дни ще усетите значително намаляване на болките.
Кога мога да се върна на работа след операцията? Обикновено е възможно да се върнете към работа зад бюро в рамките на 5–10 дни. Ако работите на физически натоварваща работа, този срок може да се удължи до 2 седмици.
В кои случаи трябва да се обърна към лекар? В следните случаи непременно трябва да се свържете с Вашия лекар:
- Силна болка, която не отшумява
- Кървене в голямо количество (активно кървене 3–4 пъти последователно)
- Невъзможност за дефекация повече от 3 дни
- Воднисти изпражнения повече от 5 пъти дневно
- Затруднение при уриниране
- Температура над 38 градуса
Има ли риск от рецидив? Да, ако неправилното хранене и проблемът със запека продължат, фисурата може да се появи отново. Затова е важно да придобиете навик за балансирано хранене и да не седите дълго в тоалетната.
Как трябва да се храня след операцията? Трябва да консумирате храни, богати на фибри, кисело мляко, много вода и зехтин. Трябва да избягвате люти, пикантни и кисели храни, алкохол и кофеин.
