Хормоналната терапия при рак на простатата играе жизненоважна роля, особено за пациенти в напреднал стадий или с висок риск. При този метод на лечение производството на тестостерон се потиска чрез използването на GnRH (гонадотропин-освобождаващ хормон) аналози. По този начин лекарствата за хормонална терапия при рак на простатата имат за цел да елиминират стимулиращия растежа ефект на тестостерона върху раковите клетки. Освен това, преди започване на лечението се оценява състоянието на пациента и планът за лечение се определя според общото здравословно състояние на пациента и размера на тумора.
В тази статия ще обясним на достъпен език всички подробности, които трябва да знаете за хормоналната терапия при простата, как се прилага лечението и какви са възможните странични ефекти. Ще намерите отговори на въпросите си относно продължителността на хормоналната терапия, методите на приложение и как тя може да повлияе на качеството ви на живот.
Ролята на хормоналната терапия при рак на простатата
Тестостеронът, най-важният андроген в мъжкото тяло, играе критична роля в растежа и разпространението на раковите клетки на простатата. Ракът на простатата е един от най-често срещаните видове рак при мъжете и хормоналната терапия заема важно място в лечебния процес на пациентите. Този метод, който се приема за стандартен терапевтичен подход при напреднал рак на простатата, забавя или спира растежа на раковите клетки чрез промяна на хормоналния баланс в тялото.
Ефектът на тестостерона върху раковите клетки
Раковите клетки на простатата са физиологично зависими от андрогените, за да се развиват, размножават и поддържат функциите си. Докато 90-95% от андрогените в тялото се произвеждат от тестисите, само около 5% произлизат от надбъбречните жлези. Около 95% от тестостерона, навлизащ в раковите клетки на простатата, се превръща в дихидротестостерон (DHT) чрез ензима 5-алфа редуктаза. DHT има 10 пъти по-голяма способност да се свързва с андрогенния рецептор (AR) от тестостерона и създава по-силен хормонален ефект.
Андрогените действат като гориво, стимулирайки размножаването на раковите клетки на простатата. Тестостеронът образува DHT-AR комплекс, който се свързва с промоторните региони на целевите гени в клетъчното ядро и създава сигнали, водещи до растеж на раковите клетки. Изследванията показват, че дори при ниски физиологични нива на тестостерон (под 2.4 ng/ml), размножаването на раковите клетки на простатата зависи от андрогените.
Основната цел на хормоналната терапия
Основната цел на хормоналната терапия е да намали нивото на тестостерон до нива на кастрация и по този начин да предотврати растежа на раковите клетки на простатата. Това лечение е известно още като андрогенна депривационна терапия (ADT) и действа чрез прекъсване на източника на хранителни вещества за раковите клетки. Лечението действа или чрез намаляване на производството на тестостерон в тялото, или чрез блокиране на свързването на тестостерона с рецепторите в раковите клетки на простатата.
Стандартната хормонална терапия има за цел да поддържа нивото на тестостерон на нива на кастрация по медицински или хирургичен път и да подобри качеството на живот на пациента. С този метод на лечение:
Може да се постигне свиване на туморите при метастатичен (разпространил се в други части на тялото) рак на простатата
Скоростта на растеж на рака може да бъде забавена
Възможно е облекчаване на симптомите
Ефективността на други лечения, като лъчетерапия, може да бъде повишена
Що се отнася до въпроса колко дълго продължава хормоналната терапия при рак на простатата, това варира в зависимост от клиничното състояние на пациента, стадия на рака и отговора към лечението. Особено при напреднал рак на простатата, лечението може да продължи дълго време и дори понякога доживотно. Наред с клиничните ползи, ADT има и странични ефекти, които засягат много системи в тялото. Поради тази причина продължителността и начинът на приложение на лечението трябва да бъдат планирани индивидуално за всеки пациент.
В заключение, хормоналната терапия помага на раковите клетки да умрат или да растат по-бавно чрез понижаване на нивото на тестостерон при рак на простатата. Въпреки че това лечение само по себе си не може напълно да елиминира рака на простатата, то играе важна роля за удължаване на преживяемостта и подобряване на качеството на живот, особено при пациенти в напреднал стадий.
GnRH аналози и механизъм за потискане на тестостерона
Подходът за понижаване на нивата на тестостерон при лечението на рак на простатата формира основата на успеха на лечението. Терапията за потискане на тестостерона е ефективен метод за овладяване на прогресията на рака на простатата. В центъра на този метод стоят GnRH (гонадотропин-освобождаващ хормон) аналозите.
Как работят GnRH аналозите?
GnRH аналозите са синтетични протеини, които действат върху хипофизната жлеза, разположена в мозъка. Обикновено, когато нивата на тестостерон в тялото спаднат, хипоталамусът отделя GnRH и стимулира хипофизната жлеза да предизвика производството на лутеинизиращ хормон (LH). LH от своя страна стимулира тестисите да произвеждат тестостерон.
Разликата между GnRH аналозите и естествения GnRH е, че те могат да останат свързани с рецепторите за по-дълго време. Докато времето за свързване на естествения GnRH е около 6 минути, за леупролид това време е 3,5 часа, а за трипторелин – 5,5 часа. Това продължително свързване води до постоянна стимулация на хипофизната жлеза и първоначално се наблюдава краткотрайно повишаване на LH и тестостерона.
Това временно повишаване е известно като „пламване“ (flare) или „хормонална флуктуация“ и продължава около 2 седмици. Въпреки това, в резултат на постоянната стимулация, хипофизната жлеза започва да спира производството на LH и по този начин се предотвратява производството на тестостерон.
Какво представлява медицинската кастрация?
Медицинската кастрация е потискане на производството на тестостерон чрез използване на лекарства. Този метод има за цел да понижи нивата на тестостерон до нива на кастрация (50 ng/dl или по-малко) без хирургическа намеса. Въпреки че отговорът на въпроса колко дълго продължава хормоналната терапия при рак на простатата варира според състоянието на пациента, медицинската кастрация често е форма на дългосрочно лечение.
Най-често използваните лекарства за медицинска кастрация са LHRH (лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон) агонистите. Основните LHRH агонисти, налични в Турция, включват леупролид (Lupron, Eligard), госерелин (Zoladex) и трипторелин (Trelstar). Тези лекарства обикновено се прилагат чрез инжекции или под формата на импланти, поставени под кожата.
GnRH антагонистите са друга група лекарства, използвани за медицинска кастрация. За разлика от LHRH агонистите, GnRH антагонистите като дегареликс (Firmagon) не причиняват първоначално повишаване на тестостерона и понижават нивата му по-бързо.
Разлики с хирургическата кастрация
Терапията за потискане на андрогените може да се прилага под формата на хирургическа кастрация (двустранна орхиектомия) или медицинска кастрация. Хирургическата кастрация е процедура по оперативно отстраняване на тестисите и е необратима интервенция. За разлика от нея, медицинската кастрация обикновено е обратима при прекратяване на лечението и производството на тестостерон може да започне отново.
Ефективността на двата метода е сходна. В систематичен преглед, включващ над 6600 пациенти с напреднал рак на простатата, не е открита разлика по отношение на 2-годишната обща преживяемост между GnRH агонистите и орхиектомията.
Днес медицинската кастрация се предпочита по-често от хирургическата. Причината за това е, че тя е обратима и има по-малко психологически ефекти. Освен това, благодарение на дългодействащите формулировки, тя предлага гъвкавост при прилагане през различни интервали от време (от 1 до 12 месеца).
В заключение, GnRH аналозите, които заемат важно място сред лекарствата за хормонална терапия при рак на простатата, играят критична роля в лечението на рака на простатата чрез ефективно потискане на производството на тестостерон.
Как се прилага хормоналната терапия при рак на простатата?
Хормоналната терапия е ефективен метод за лечение, използван както при ранен, така и при напреднал стадий на рак на простатата. Това лечение може да се прилага по различни начини в зависимост от състоянието и нуждите на пациента.
Методи на приложение чрез инжекции
LHRH агонистите и GnRH антагонистите обикновено се прилагат чрез инжекции. Тези лекарства забавят или спират растежа на раковите клетки на простатата чрез потискане на производството на тестостерон. Инжекциите могат да се правят през различни интервали от време в зависимост от нуждите на пациента:
Месечни инжекции
3-месечни инжекции
6-месечни инжекции
Сред най-често използваните инжекционни лекарства в Турция са леупролид (Eligard, Lupron), госерелин (Zoladex) и трипторелин (Trelstar). Тези лекарства обикновено се инжектират подкожно или мускулно. Въпреки това, някои GnRH антагонисти, като дегареликс (Firmagon), могат да се използват само като месечни инжекции.
Инжекциите трябва да се прилагат редовно под лекарско наблюдение и да се проследяват чрез кръвни изследвания по време на лечението. По-специално, редовният контрол на нивата на PSA е важен показател за оценка на отговора към лечението.
Перорални лекарства
Някои лекарства за хормонална терапия, разработени през последните години, се предлагат под перорална форма. Това е предимство, тъй като повишава комфорта на пациента и изисква по-малко посещения при лекар.
Релуголикс (Orgovyx) е първият перорален GnRH рецепторен антагонист, одобрен от FDA. Това лекарство, което се приема веднъж дневно, може да понижи нивата на тестостерон без нужда от инжекции или импланти. Клиничните проучвания показват, че потискането на тестостерона е успешно постигнато при 96,7% от пациентите, лекувани с релуголикс.
Абиратерон (Zytiga) е друго перорално лекарство, което блокира производството на андрогени в тялото. Използва се ежедневно и обикновено се предписва заедно със стероид, наречен преднизон. Освен това, други перорални лекарства като кетоконазол също могат да се използват за хормонална терапия при рак на простатата.
Продължителност на лечението и проследяване
Въпросът колко дълго продължава хормоналната терапия при рак на простатата зависи от много фактори. Продължителността на лечението варира в зависимост от стадия на рака, неговото разпространение, общото здравословно състояние на пациента и отговора към лечението.
В проучване, проведено в 10 болници в Испания, е установено, че пациентите с рак на простатата с висок риск имат по-голяма полза от 24-месечна хормонална терапия, докато при пациенти със среден риск няма съществена разлика между 4-месечно и 24-месечно лечение. По-специално, 78,5% от пациентите с рак на простатата с висок риск остават живи при 10-годишно проследяване след 24-месечна хормонална терапия, докато при тези, подложени на 4-месечно лечение, този процент е 67%.
Докато краткосрочната хормонална терапия обикновено продължава 6-12 месеца, дългосрочната терапия може да продължи 2-3 години или повече. В някои случаи в напреднал стадий хормоналната терапия може да продължи доживотно.
По време на лечението са задължителни редовните лекарски прегледи и проследяването на PSA. Също така е важно измерването на костната плътност, тъй като дългосрочната хормонална терапия може да увеличи риска от костна загуба (остеопороза).
Видове лекарства, използвани при хормонална терапия
Хормоналните лекарства, използвани при лечението на рак на простатата, играят решаваща роля за успеха на терапията. Всяко от тези лекарства предотвратява растежа на раковите клетки чрез намаляване на ефекта на мъжките хормони чрез различни механизми.
LHRH агонисти и антагонисти
LHRH агонистите се свързват с LHRH рецепторите в хипофизната жлеза, причинявайки първоначално временно повишаване на нивото на тестостерон. Въпреки това, в резултат на постоянната стимулация, те потискат производството на тестостерон. Основните LHRH агонисти, използвани в Турция:
Леупролид (Lupron Depot, Eligard)
Госерелин (Zoladex)
Трипторелин (Trelstar)
Тези лекарства обикновено се прилагат чрез инжекции или импланти, поставени под кожата.
LHRH антагонистите, от друга страна, блокират свързването на LHRH с рецепторите, понижават нивата на тестостерон по-бързо и не причиняват проблема с „тестостероновото пламване“, наблюдаван в началото. Дегареликс (Firmagon) се прилага чрез инжекция, а Релуголикс (Orgovyx) е LHRH антагонист, използван под формата на перорални таблетки.
Анти-андрогенни лекарства
Анти-андрогените действат, като блокират свързването на тестостерона в тялото с андрогенните рецептори в раковите клетки на простатата. Анти-андрогени от първо поколение:
Флутамид
Бикалутамид (Casodex)
Нилутамид (Nilandron)
Тези лекарства обикновено се използват заедно с терапии за понижаване на тестостерона. Те са полезни за овладяване на тестостероновото пламване, което може да се наблюдава през първите седмици, особено когато лечението започва с LHRH агонисти.
Анти-андрогените от второ поколение блокират андрогенния рецептор по-силно и специфично в сравнение с лекарствата от първо поколение. Апалутамид (Erleada), Даролутамид (Nubeqa) и Ензалутамид (Xtandi) са в тази група.
Лекарства от ново поколение: Ензалутамид, Абиратерон
Ензалутамид блокира андрогенния рецептор, предотвратявайки свързването на тестостерона и дихидротестостерона, а също така предотвратява транспортирането на андрогенния рецептор до клетъчното ядро и свързването му с ДНК. По този начин той по-ефективно спира растежа на рака. Приема се перорално ежедневно и не изисква употреба на стероиди.
Абиратерон (Yonsa, Zytiga) намалява производството на тестостерон чрез инхибиране на ензима CYP17A1. Той потиска тестостерона, произвеждан не само в тестисите, но и в надбъбречните жлези и туморната тъкан. Приема се перорално ежедневно и се използва заедно със стероид, наречен преднизон.
Въпреки това, лекарствата от ново поколение също имат странични ефекти. Докато при тези, използващи ензалутамид, могат да се наблюдават прекомерна умора, главоболие, горещи вълни и проблеми с концентрацията, при използващите абиратерон по-често се срещат чернодробна токсичност и сърдечно-съдови проблеми.
В клинични проучвания е показано, че ензалутамид е по-ефективен от абиратерон при PSA отговора и предотвратяването на прогресията на заболяването при пациенти. Например, в проучване на Soleimani и колеги, PSA отговорът е бил 61,6% в групата с ензалутамид, докато в групата с абиратерон е бил 43,8%.
Странични ефекти и неща, които трябва да се вземат предвид
Въпреки че хормоналната терапия е ефективна при лечението на рак на простатата, спадът на нивото на тестостерон в тялото може да причини някои странични ефекти. Тъй като тези странични ефекти могат да повлияят на качеството ви на живот, важно е да знаете с какво можете да се сблъскате по време на лечебния процес.
Намалено сексуално желание и умора
Спадът в нивата на тестостерон засяга най-вече сексуалните функции. При 50-80% от пациентите се наблюдава загуба на сексуално желание и еректилна дисфункция (проблеми с ерекцията). Това състояние може да продължи по време на лечението, а при някои пациенти дори 3-12 месеца след приключването му.
Когато изпитвате сексуални проблеми, важно е да поддържате открита комуникация с партньора си и да потърсите помощ от Вашия лекар, когато е необходимо. Лечения като фосфодиестеразни-5 инхибитори и пенилни инжекции могат да помогнат през този период.
Прекомерната умора също е често срещан страничен ефект на хормоналната терапия. По време на лечението може да се чувствате постоянно уморени или да се уморявате по-бързо при извършване на ежедневните си дейности. Редовните упражнения са най-ефективният начин за намаляване на умората.
Костна загуба и загуба на мускулна маса
Дългосрочната хормонална терапия може да доведе до намаляване на костната плътност (остеопороза). Изследванията показват, че рискът от костни фрактури при дългосрочно лечение може да се повиши до 45%. Поради тази причина се препоръчва измерване на костната плътност преди започване на хормонална терапия.
За да защитите здравето на костите си:
Правете редовна физическа активност
Приемайте добавки с калций и витамин D (по препоръка на лекар)
Избягвайте тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол
Спадът в нивата на тестостерон може също да доведе до намаляване на мускулната маса и увеличаване на процента на мазнините. Проучванията показват, че пациентите, подложени на хормонална терапия, имат 2,4% увеличение на телесното тегло. За предотвратяване на загубата на мускулна маса се препоръчват леки силови упражнения и богата на протеини диета.
Психологически ефекти и качество на живот
Депресията е доста често срещана при пациенти, подложени на хормонална терапия. Клинично значима депресия се наблюдава при приблизително един на всеки шест пациенти. Изследванията показват, че мъжете, подложени на хормонална терапия поради рак на простатата, имат 23% по-висока честота на диагностицирана депресия и получават 29% повече психиатрично лечение в сравнение с други терапии.
Освен това, с удължаването на продължителността на лечението, рискът от депресия също се увеличава. Докато рискът се увеличава с 12% при тези, лекувани по-малко от шест месеца, рискът се повишава до 37% при тези, лекувани една година или повече.
Горещите вълни, нощното изпотяване и промените в настроението също са често срещани проблеми. Редовните упражнения, опитването на техники за релаксация като медитация и получаването на психологическа подкрепа при необходимост могат да ви помогнат да се справите с тези проблеми.
Отговорът на въпроса колко дълго продължава хормоналната терапия при рак на простатата варира според индивида, но не забравяйте, че страничните ефекти могат да станат по-изразени при дългосрочно лечение. Поради тази причина редовните лекарски прегледи и ранното разпознаване на страничните ефекти са от голямо значение.
Накратко за хормоналната терапия при рак на простатата
В заключение, хормоналната терапия играе много важна роля при лечението на рак на простатата. Това лечение забавя или спира растежа на раковите клетки чрез понижаване на нивото на тестостерон в тялото. Колко дълго ще продължи лечението е индивидуален въпрос и варира в зависимост от стадия на рака, неговото разпространение и отговора на пациента към лечението.
Хормоналната терапия обикновено се прилага под формата на инжекции или перорални лекарства. По-специално, LHRH агонистите и антагонистите, анти-андрогените и лекарствата от ново поколение се използват широко в лечението. Докато някои пациенти имат полза от краткосрочно лечение, дългосрочното лечение може да даде по-ефективни резултати при пациенти с висок риск.
Въпреки това, хормоналната терапия може да има странични ефекти като намалено сексуално желание, умора, костна загуба и загуба на мускулна маса. Тези странични ефекти могат да повлияят на качеството ви на живот. Поради тази причина редовният лекарски контрол, балансираното хранене и физическата активност са от голямо значение.
Освен това, получаването на психологическа подкрепа по време на лечението също може да бъде много полезно. Можете да опитате техники за релаксация, за да се справите с проблеми като горещи вълни и промени в настроението, и можете да потърсите помощ от специалист, когато е необходимо.
Не забравяйте, че отговорът на всеки пациент към лечението е различен. Поддържането на открита комуникация с Вашия лекар ще Ви помогне да управлявате лечебния процес по най-добрия начин. Чрез редовни прегледи и проследяване на PSA може да се оцени ефективността на лечението и при необходимост да се направят промени в плана за лечение.
Често задавани въпроси
Колко дълго продължава хормоналната терапия при рак на простатата? Продължителността на лечението варира според индивида. Докато 24-месечното лечение дава по-ефективни резултати при пациенти с висок риск, може да няма съществена разлика между 4-месечно и 24-месечно лечение при пациенти със среден риск. В някои случаи лечението може да продължи доживотно.
Как се овладяват страничните ефекти от хормоналната терапия? Редовният контрол е важен за страничните ефекти. Фосфодиестеразните-5 инхибитори за сексуални проблеми, редовните упражнения за умора, добавките с калций и витамин D (по препоръка на лекар) за здравето на костите могат да помогнат. Също така се препоръчва получаване на психологическа подкрепа.
Какво се случва, ако хормоналната терапия не работи? Ако лечението Ви загуби своята ефективност, могат да бъдат предложени други опции като други хормонални лекарства, анти-андрогени, химиотерапия или радий-223. Дори ако първото Ви лечение загуби своята ефективност, обикновено има други пътища за лечение, които можете да опитате.
Как ще се проследява лечението? Редовното проследяване се извършва чрез PSA кръвни изследвания, компютърна томография и костни сканирания. Вашият лекар също ще оцени симптомите Ви и ще провери ефективността на лечението.
Хормоналната терапия при рак на простатата предотвратява растежа на раковите клетки чрез потискане на производството на тестостерон. Продължителността на лечението варира според състоянието на пациента и стадия на рака.
