ЕФИ – Аблация: какво е и при какви състояния се прилага?
Електрофизиологичното изследване (ЕФИ) е специализирана процедура, която позволява на лекаря подробно да анализира електрическите сигнали в сърцето и точно да определи източника на всеки аномален сърдечен ритъм (аритмия). Когато има аномален сърдечен ритъм, може да бъде полезно по-подробно да се изследва какво точно представлява той и, ако е възможно, да се лекува. Стандартните процедури по аблация обикновено се извършват непосредствено след ЕФИ. За прилагането на двете процедури са необходими определени условия. Преди тяхното извършване лекарят прави преглед на медицинската история на пациента. За повече информация относно електрофизиологичното изследване и аблацията можете да следите нашата статия.
Електрофизиологично изследване (ЕФИ) – какво е то?
Електрофизиологичното изследване (ЕФИ) е тест, използван за оценка на електрическата система на сърцето и за контрол на аномалните сърдечни ритми. По време на ЕФИ лекарят вкарва тънки телени катетри във вена в слабините (или в някои случаи във врата). След като катетрите достигнат сърцето, те измерват електрическите сигнали на сърцето. ЕФИ може да предизвика и да диагностицира аномални сърдечни ритми. Понякога лекарят продължава да лекува проблема чрез катетърна аблация. Това лечение използва топлина (радиочестотна аблация) или замръзяване, за да унищожи участъците в сърцето, които пораждат аномалния ритъм. Възможните рискове от ЕФИ включват кървене и образуване на синини в областта, където катетърът е въведен във вената. При някои хора се осигурява седация по време на процедурата, тъй като би било трудно да останат неподвижни през целия преглед.
В кои случаи се извършва?
Преди ЕФИ може да бъде назначена ЕКГ за измерване на електрическата активност на сърцето. ЕКГ може да установи сърдечния ритъм, но за да се открие източникът на аритмията и да се предприеме намеса, са необходими допълнителни изследвания. Това е така, защото аритмията може да възникне във всяка част на електрическата мрежа на сърцето. Електрофизиологичното изследване дава информация за това как електрическите сигнали се движат в сърцето. Тази информация може да е необходима в следните състояния:
Аритмия (нарушение на ритъма)
Предсърдно мъждене (бързо биене на горните сърдечни камери)
Камерно мъждене (бързо биене на долните сърдечни камери)
Риск от сърдечна смърт
Тахикардия (бързо сърцебиене)
Брадикардия (бавна сърдечна честота)
Световъртеж
Припадък
Слабост
Сърцебиене
Какво е аблация?
Аблацията е процедура за лечение на предсърдно мъждене, т.е. на нарушения в сърдечния ритъм. Използва малки изгаряния и замръзявания в сърцето, за да прекъсне електрическите сигнали, които предизвикват неравномерни сърцебиения. Обикновено специална група клетки създава сигнала, който инициира сърцебиенето. Предсърдието не може да се свива нормално, за да придвижи кръвта към камерите. При процедурата на изгаряне се използва вид енергия, наречена радиочестотна енергия, която използва топлина, за да увреди тъканта. Понякога вместо това лекарите прибягват до хирургичен подход.
Сърдечната аблация е процедура, при която се увреждат участъци от сърдечната тъкан, за да се блокират неправилните електрически сигнали. Използва се за лечение на проблеми с сърдечния ритъм (аритмии). Дълги гъвкави тръби (катетри) се прокарват през кръвоносните съдове към сърцето. Сензорите във върховете на катетрите подават топла или студена енергия, за да унищожат (прережат) тъканта. По-рядко аблацията се извършва по време на операция на сърцето. Сърдечната аблация е процедура, използвана за коригиране на проблеми със сърдечния ритъм. Когато сърцето бие, електрическите сигнали, които предизвикват свиването (контракцията) на сърцето, трябва да следват определен път. В зависимост от вида на проблема със сърдечния ритъм сърдечната аблация може да бъде една от първите терапевтични възможности. В други случаи тя се прилага, когато други лекарства и терапии не са дали резултат.
Някои хора имат неприятни симптоми, като задух и сърцебиене, поради предсърдно мъждене. Предсърдното мъждене също значително увеличава риска от инсулт. Антикоагулантите, използвани за предотвратяване на инсулт, също носят свои рискове, и хората, които ги приемат, трябва да се консултират със специалист преди процедурата и да бъдат проследявани след нея. Ако има симптоми, произлизащи от предсърдното мъждене, аблацията може да бъде добър вариант.
В зависимост от специфичното медицинско състояние на човека могат да съществуват и други рискове. Преди аблацията всички притеснителни въпроси трябва да бъдат обсъдени със здравен специалист. Смъртният риск съществува, макар и рядко. Друг риск е процедурата да не успее да отстрани окончателно предсърдното мъждене. Вероятността за това може да е по-висока, ако човекът е възрастен, има други сърдечни проблеми или предсърдното мъждене е продължило по-дълго време.
Катетърна аблация: Ако се извършва катетърна аблация, за анестезия се поставя интравенозна линия (IV) във ръката. Поради продължителността на процедурата обикновено се прилага обща анестезия. Кардиологът поставя малка тръбичка през кожата, обикновено във вена в слабините. След това електродните катетри (тънки тръбички с проводници) се вкарват в поставената тръбичка и с помощта на рентгенови лъчи като ориентир се прокарват до сърцето. Катетърът подава топла или студена енергия, за да премахне неправилните или аномалните ритми.
Хирургична аблация: Ако се извършва хирургична аблация, се прилага обща анестезия. Сърдечният хирург може да извърши аблацията по време на операция на отворено сърце. Или лекарят ще извърши по-малко инвазивна хибридна операция и ще направи малки разрези в гърдите, за да достигне до сърцето.
Опасна ли е аблацията?
Както при всяка процедура, и при аблацията съществуват различни рискове. Но рисковете могат да са по-големи, ако лечебната процедура не се извърши. Затова преди процедурите лекарят оценява ползите от аблацията за пациента и съответно препоръчва аблация. Тези възможни рискове, които в редки случаи могат да се проявят, са:
Аритмия
Кръвен съсирек
Увреждане на съд
Увреждане на клапа
Инфекция
Кървене
Как се извършва аблацията?
Първо, преди започване на процедурата се проверява дали пациентът има алергия към някое лекарство, латекс или друго вещество. Преди изследването е необходимо да се гладува определено време. Преди изследването обикновено се дава седативно средство. Аблацията обикновено не действа веднага и след процедурата може да има някои продължаващи симптоми, като сърцебиене. В такъв случай пациентът трябва да бъде наблюдаван известно време след процедурата. Около 8 – 10 седмици след процедурата се установява дали тя е била успешна. Ако е успешна, лекарят може да обмисли спиране на част от лекарствата. Ако аблацията не е дала резултат от първия път и симптомите не отшумяват или се върнат, може да е необходима втора аблация или да се обмислят други терапии.
Лекарят, който ще извърши процедурата, може да назначи няколко изследвания, за да получи повече информация за състоянието на сърцето преди сърдечната аблация. Преди процедурата през нощта трябва да се спре хранене и пиене. Важно е и преди сърдечната аблация да се определи как да се продължи приемът на всяко лекарство. Сърдечната аблация се извършва в болница. Специалист поставя интравенозна линия във вена на ръката или на китката и дава седативно средство, за да помогне на пациента да се отпусне. Количеството седация, необходимо за процедурата, зависи от конкретната аритмия и други здравословни състояния. Пациентът може да е напълно буден или да е получил обща анестезия.
По време на сърдечната аблация през кръвоносен съд се прокарва дълъг гъвкав катетър, за да достигне до сърцето. Сензорите в края на катетъра изпращат електрически импулси и записват електрическата активност на сърцето. Здравният специалист използва тази информация, за да определи участъка, който предизвиква аритмията, и къде да се приложи аблацията. Тази част от процедурата се нарича електрофизиологично изследване (ЕФИ). При силна болка или задух трябва да се уведоми здравният специалист.
Колко продължава аблацията?
Сърдечната аблация обикновено отнема от три до шест часа, но може значително да варира в зависимост от вида на нарушението на ритъма. След процедурата лекарят изважда катетъра и обвивката от вената. След това пациентът се отвежда в стая за възстановяване, където се наблюдава отблизо в продължение на няколко часа. Времето на престой зависи от това колко инвазивна е операцията. След процедурата е по-безопасно друг човек да откара пациента до дома. Някои хора изпитват леки болки след процедурата. Болката не трябва да продължава повече от една седмица. Също така е важно около една седмица да се избягва вдигане на тежки предмети. Лекарят може да предпише антикоагуланти (средства, разреждащи кръвта) за няколко месеца.
Има ли ограничение по възраст?
Освен общите здравни рискове, при млад човек почти няма нищо, което да попречи на аблацията. Ползата от аблацията е още по-значима, тъй като може да намали страничните ефекти от дълготрайния прием на лекарства и рисковете от сърдечно-съдови заболявания, и по-специално риска от сърдечна недостатъчност в по-напреднала възраст. Лекарите редовно лекуват млади и здрави пациенти. Същевременно лекарите извършват катетърна аблация и при по-възрастни пациенти (до 90 години), а резултатите могат да бъдат подобни на тези при по-младите. Въпреки това с напредване на възрастта изборът на пациент става по-критичен. По своята същност процедурата катетърна аблация не носи нищо, което да създава прекомерен риск при възрастен човек. Идеалните пациенти са тези, които не са постигнали успех с един или повече антиаритмични лекарства, имат слаба поносимост към страничните ефекти от медикаментозното лечение или са с риск от сърдечна недостатъчност или я имат.
Препоръчително е хората с проблеми с аритмията, които обмислят аблация, непременно да потърсят съвет от специалист. Тъй като извършваните процедури имат и хирургичен характер, те трябва непременно да се извършват от специалисти в съответната област. В противен случай не бива да се забравя, че могат да възникнат нежелани усложнения. Ако и вие желаете да получите повече информация за електрофизиологичното изследване и аблацията, се обърнете към здравно заведение.
