Думата „операция“ през последните години постепенно престава да плаши благодарение на затворените методи, които започнаха да се прилагат. Особено при операции на жлъчната кесия, апендицит, херния, които съкращават времето за връщане към ежедневието и се извършват с минимална рана, резултатите от тези операции са по-добри от откритите операции; рискът е по-нисък от този при откритите операции…
Как се образуват жлъчните камъни?
Жлъчката се произвежда от черния дроб и се съхранява в жлъчната кесия, където се концентрира, след което през общия канал се отделя в дванадесетопръстника. Тук тя се смесва с храната за храносмилане на мазнините. Поради дисбаланс в химичния състав на жлъчката в жлъчната кесия се образуват жлъчни камъни. Съществуват и някои рискови фактори: жените, над 40-годишна възраст, наднормено тегло, наличие на такива заболявания в семейството, високи нива на холестерол, кръвни заболявания като наследствена сфероцитоза. Храната няма пряк принос за образуването на камъни. 80% от жлъчните камъни са холестеролни. Въпреки това се налага да се избягва хранене, богато на мазнини. Особено след мазна, яйчена и пържена храна могат да предизвикат оплаквания като смущения в храносмилането, подуване, гадене, болка в дясната горна част на корема и в гърба, особено разпространяваща се между лопатките.
Възможно ли е лечение с лекарства? Или единственият път е операцията?
При жлъчни камъни, които причиняват оплаквания, лечението е хирургично. Ако не бъдат оперирани, камъните могат да излязат от жлъчната кесия и да запушат общия жлъчен канал, което води до жълтеница. Понякога могат да предизвикат възпаление на панкреаса, наречено остър панкреатит. По-големи камъни, запушвайки изхода на жлъчната кесия, причиняват нейното подуване и възпаление, което може да наложи спешна операция. Жлъчните камъни са заболяване на жлъчната кесия. Ако се отстранят само камъните, след известно време същите камъни отново се образуват. Освен това можем да продължим нормалния си живот и без жлъчна кесия. Затова не съществува лечение, при което се отстраняват само камъните в жлъчната кесия. Жлъчната кесия и камъните се отстраняват заедно. В днешно време най-подходящият вид операция при жлъчни камъни е лапароскопският метод. При лапароскопските операции на жлъчната кесия обикновено в коремната стена се правеха 3-4 отвора с диаметър 0,5-1 cm. Въпреки това за първи път в света през 2007 г. се прилага методът, наречен SILS („single incision laparoscopic surgery“, „лапароскопска хирургия с един разрез“), при който операцията се извършва чрез един разрез с дължина около 1,5-2 cm през пъпа. През този единствен отвор в коремната кухина се вкарват специални инструменти с извити краища. Освен това за улесняване на процедурата понякога жлъчната кесия може да се закрепи към коремната стена с конец. Така този метод може лесно да се приложи при жлъчни патологии с нормална анатомия и без усложнения. Напоследък за някои заболявания се въведоха и роботизирани лапароскопски операции.
Този метод надежден ли е?
С развитието на технологиите и нарастващия опит на хирурзите лапароскопските операции в много случаи се утвърждават като златен стандарт. Наред с надеждността и приложимостта на метода, те имат и предимства като по-малко болка след операцията и по-ранно връщане към ежедневието. Лапароскопската хирургия с един разрез е нов метод. Въпреки това много операции, като холецистектомия, адреналектомия, лапароскопска тотална екстраперитонеална корекция на ингвинална херния, дясна хемиколектомия, лява хемиколектомия, операции на ректума, ръкавна гастректомия, гастроеюностомия и други операции на храносмилателната система, както и нефректомия, са извършени през един разрез и са описани в световната литература
Какви са разликите между откритите и затворените операции?
Манипулациите в коремната кухина по същество не се различават при двата метода. Жлъчната кесия се отделя от връзките си и се отстранява. Разликата е в манипулацията върху коремната стена. При откритите операции в коремната стена се прави сравнително голям разрез. След операцията е необходимо да се остане по-дълго в болницата. Възстановяването отнема повече време. Връщането към ежедневието става по-бавно и остава голям белег от разреза. При лапароскопските методи обаче в коремната стена се правят отвори с дължина 0.5-1 cm
през 3-4 отвора се извършва операцията. При метода SILS операцията се извършва чрез един разрез с дължина около 1,5-2 cm, направен през пъпа. Следователно лапароскопският метод е по-добър от откритите операции от естетична гледна точка. Пациентът остава в болницата по-малко време. Възможно е по-рано връщане към ежедневието. Болката след операцията е по-малка.
Актуализирано на 18.12.2014 г.
