Какво представлява торакоцентезата (източване на течност)? В какви случаи и как се прилага?

Когато около белите дробове се натрупа течност, дишането може да стане затруднено. Торакоцентезата е процедура с нисък риск, която позволява тази течност да бъде източена с помощта на игла. Всъщност, благодарение на тази малка интервенция, както задухът може да бъде облекчен, така и някои заболявания могат да бъдат диагностицирани.

В тази статия ще споделим с вас на достъпен език всичко, което трябва да знаете за това какво е торакоцентеза, в какви случаи е необходима, как се извършва и какъв е процесът след процедурата. Следователно ще намерите отговорите на въпросите, които ви вълнуват относно тази процедура.

Какво представлява торакоцентезата?

Вътре в гръдния кош има два тънки слоя мембрани, които обгръщат белите дробове. Тези мембрани се наричат плевра, а пространството между тях се нарича плеврално пространство. При нормални условия в това пространство има много малко количество течност. Всъщност само около 20 мл. Тази течност позволява на белите дробове да се разширяват и свиват лесно по време на дишане.

Въпреки това, в някои случаи количеството течност между тези мембрани се увеличава. Секрецията на течността може да се увеличи или нейната резорбция да намалее. Това състояние се нарича плеврален излив. Натрупаната течност оказва натиск върху белия дроб и ограничава неговата еластичност. В резултат на това дишането става трудно, появява се кашлица и гръдна болка.

Плеврално пространство и натрупване на течност

Плеврата се състои от два листа. Първият е висцералната плевра, която покрива външната повърхност на белия дроб, а другият е париеталната плевра, която покрива вътрешната повърхност на гръдния кош. Тези два листа се съединяват в корена на белия дроб и образуват затворена торбичка.

Състоянието, известно като събиране на течност в белия дроб, всъщност се случва между плевралните листове. Самият бял дроб има гъбеста структура и няма ясно изразено пространство, в което да се събира течност. По-специално, плевралният излив не трябва да се бърка с белодробен оток. Докато белодробният оток е натрупване на течност във въздушните торбички вътре в белия дроб, плевралният излив е напълно различна картина.

15% от плевралните изливи не показват никакви симптоми. При други пациенти се наблюдават гръдна болка, суха кашлица и затруднено дишане. Натрупаната течност пречи на белия дроб да работи с пълния си капацитет и води до сериозни здравословни проблеми.

Цел на процедурата торакоцентеза

Торакоцентезата е процедура за източване на течността, натрупана в плевралното пространство, с помощта на специална игла или катетър. Тази интервенция се извършва между ребрата. Процедурата се прилага както за диагностични, така и за терапевтични цели.

При торакоцентеза, извършена с диагностична цел, се взема проба от натрупаната течност. Взетата проба се изследва в лаборатория. Биохимичните анализи разкриват характера на течността, нивата на протеините, нивата на LDH и клетъчното съдържание. Благодарение на тези данни се определя дали течността се дължи на сърдечна недостатъчност, белодробна инфекция или рак.

При торакоцентеза, извършена с терапевтична цел, се цели източване на течността. Благодарение на контролирано източената течност, белият дроб отново се разширява до пълния си капацитет. Задухът на пациента бързо се облекчава и качеството му на живот се повишава. Ултрасонографията се използва особено когато е необходимо да се вземат проби от течности с малък обем. Този метод открива местоположението на течността в реално време и гарантира, че процедурата е целенасочена.

Торакоцентезата не е просто процедура за източване на течност. В действителност тя е жизненоважен диагностичен инструмент. Плевралният излив сам по себе си не е заболяване, а индикатор за друг процес в тялото, който не протича нормално.

В кои случаи се извършва торакоцентеза?

Диагностична торакоцентеза трябва да се извърши при всеки пациент с плеврален излив с неизвестен произход. Разбирането защо се натрупва течност е необходимо за започване на правилното лечение. От друга страна, терапевтична торакоцентеза се прилага, когато натрупването на течност причинява задух. И в двата случая процедурата е от жизненоважно значение.

Инфекциозни заболявания

Бактериалните инфекции могат да причинят натрупване на течност в плевралното пространство. В този случай Вашият лекар ще тества течността, взета от плевралното пространство, и ще разкрие източника на инфекцията. Пневмонията е особено честа при деца и води до натрупване на течност, което нарушава работата на белите дробове.

Вирусните и гъбичните инфекции също причиняват събиране на течност по подобен начин. Хронични инфекции като туберкулоза могат да причинят дълготраен плеврален излив. Емпиемът, т.е. образуването на зона, пълна с гной в плевралното пространство, е сериозно състояние, изискващо спешна намеса.

Диагностика на рак

Натрупването на течност в плевралното пространство може да се наблюдава като симптом на рак. Вашият лекар ще поиска плевралната течност да бъде тествана за ракови клетки. Ракът на белия дроб, ракът на гърдата, метастази от лимфни възли или други органи водят до излив.

Злокачествен плеврален излив е установен при 19% от пациентите в проучванията. Средната възраст при тези пациенти е около 70 години. Следователно торакоцентеза трябва да се извършва при всяко натрупване на течност със съмнение за рак.

Сърдечна и чернодробна недостатъчност

Конгестивната сърдечна недостатъчност е най-честата причина за трансудативен излив. При сърдечна недостатъчност течността се натрупва в белите дробове поради повишено белодробно капилярно налягане. Диагностичната торакоцентеза може да не е необходима, особено при наличие на двустранен плеврален излив. Въпреки това, ако има атипични симптоми като гръдна болка или треска, процедурата трябва да се извърши.

При пациенти с чернодробна цироза и портална хипертония може да се развие чернодробен хидроторакс. Това състояние се наблюдава при 4-6% от пациентите с цироза. Течността се натрупва от дясната страна при близо 80% от пациентите. При пациенти с цироза задължително се извършва диагностична торакоцентеза поради риск от бактериален плеврит.

Белодробна емболия

Плеврален излив се появява при 30-50% от пациентите с белодробна емболия. При пациенти под четиридесет години най-честата причина за плевритична гръдна болка и плеврален излив е белодробната емболия. Освен това, около 75% от пациентите с плеврален излив, вторичен спрямо белодробна емболия, имат постоянна плевритична гръдна болка от страната на излива.

Диагнозата белодробна емболия трябва да се има предвид при всеки пациент с плеврален излив с неизвестен произход. Процедурата трябва да се извърши, особено ако има силен задух или плевритична гръдна болка.

Други медицински състояния

Плевралният излив, развиващ се при панкреатит, обикновено е в малко количество. При хроничен панкреатит отварянето на панкреатичния канал в плевралното пространство може да причини масивен плеврален излив. Симптоматичен плеврален излив се наблюдава при около 3-5% от пациентите с ревматоиден артрит.

При 30-50% от пациентите със системен лупус еритематозус се установяват плеврални находки по време на хода на заболяването. Употребата на някои лекарства също причинява натрупване на течност. Автоимунни заболявания, бъбречна недостатъчност и други системни заболявания могат да доведат до плеврален излив.

Как се извършва торакоцентеза?

Процедурата торакоцентеза не е толкова сложна, колкото си мислите. Вашият лекар ще сподели целия процес с вас и ще отговори на въпросите, които ви вълнуват. Процедурата обикновено се извършва под локална анестезия и не изисква пълна упойка.

Подготовка преди процедурата

Трябва да предоставите на Вашия лекар важна информация. Не забравяйте да споменете, ако сте бременна, имате алергии към лекарства, латекс или лепенки. Ако приемате лекарства за разреждане на кръвта, аспирин или лекарства, които влияят на съсирването на кръвта, съобщете за това. Също така информирайте Вашия лекар, ако сте имали проблеми с кървене в миналото.

Споделете с Вашия лекар всички лекарства, които приемате с или без рецепта, витаминни добавки и билкови продукти. Ще бъдете помолени да подпишете формуляр за съгласие за процедурата. Прочетете внимателно формуляра и задайте въпроси за точките, които не разбирате.

Преди процедурата се прави рентгенова снимка на гръдния кош или ултразвук. Тези методи за образна диагностика определят местоположението и количеството на течността. Измерват се кръвното налягане, пулсът и нивата на кислород. Тези стойности ще се наблюдават непрекъснато по време на процедурата.

Трябва да свалите бижутата и аксесоарите си. Ще ви бъде дадена болнична престилка. Обадете се на близък, който да ви вземе след процедурата.

Етапи на процедурата

Когато бъдете приети в процедурната зала, ще ви бъде даден кислород чрез маска за лице или носна канюла. Ще бъдете в седнало положение на болничното легло. Поставяте ръцете си върху поддържащите зони отстрани. Тази позиция разширява пространствата между ребрата и улеснява поставянето на иглата.

С помощта на ултразвуков апарат безопасната зона, където течността е най-гъста, се определя с милиметрова прецизност. Рискът иглата да докосне белодробната тъкан, диафрагмата или съседните органи пада под 1%. Насочването чрез образна диагностика почти напълно елиминира усложненията по време на процедурата.

Зоната на процедурата се стерилизира с антисептичен разтвор. След това се прилага локален анестетик в зоната. Инжектира се първо в кожата, след това в периоста на ребрата и накрая в близост до париеталната плевра. Благодарение на това процедурата преминава безболезнено.

След като зоната се обезболи, Вашият лекар поставя иглата между ребрата. Иглата се движи по горния ръб на реброто. По този начин не се увреждат съдово-нервните снопове под реброто. Може да почувствате лек натиск, докато иглата навлиза.

Течността бавно се изтегля в иглата. По време на процедурата може да бъдете помолени да останете неподвижни или да поемете дълбоко дъх. Ако има голямо количество течност, към иглата се прикрепя тръба. Включват се вакуумни системи или механизми с трипътен кран. Течността се събира контролирано в затворена торбичка. Вместо бързо източване, се позволява постепенно разширяване на белия дроб.

Когато се източи достатъчно течност, иглата се изважда. Върху зоната се поставя превръзка. Взетите проби от течност се изпращат в лабораторията. След процедурата Вашият лекар може да поиска рентгенова снимка на гръдния кош, за да провери състоянието на белите дробове.

Продължителност на процедурата

Торакоцентезата обикновено отнема от 15 до 30 минути. Ако обаче се прави с терапевтична цел и се източва голямо количество течност, процедурата може да отнеме повече време. Заедно с етапа на подготовка, общото време варира между тридесет минути и един час, в зависимост от количеството течност.

Торакоцентезата е предимно еднодневна процедура. Пациенти, при които не се наблюдават проблеми на рентгеновата снимка след процедурата, се изписват след 1-2 часа наблюдение. В някои случаи може да се наложи поставяне на катетър и може да бъдете помолени да останете в болницата за един или два дни.

Процес след торакоцентеза

Когато процедурата приключи, започва кратък период на наблюдение. Вашият лекар може да поиска рентгенова снимка на гръдния кош, за да се увери, че белите дробове са в добро състояние. Вашите стойности на кръвното налягане, пулса и дишането се проверяват на редовни интервали. Проверява се дали има изтичане на кръв или течност в зоната на превръзката. Този процес на наблюдение може да отнеме няколко часа.

Процес на възстановяване

Възстановяването след торакоцентеза се случва за кратко време. В случаи, които не изискват хоспитализация, можете да се приберете у дома веднага щом Вашият лекар даде одобрение. Повечето пациенти се изписват в същия ден. Възрастта на пациента и общото здравословно състояние обаче са сред факторите, които влияят на процеса на възстановяване.

У дома можете да се върнете към нормалното си хранене и дейности. От друга страна, не трябва да извършвате тежки физически дейности през първите два дни след процедурата. Избягвайте натоварващи движения като вдигане на тежести. Процесът на възстановяване на пациента е средно 1 до 2 седмици. Особено важно е да не се претоварвате през първите два дни.

Препоръчват се дихателни упражнения след източване на плевралната течност, за да се разшири белият дроб, който е бил под натиск от течността. Дихателните упражнения облекчават белия дроб. Тези упражнения трябва да се прилагат редовно. Нормално е да има лека чувствителност в зоната на процедурата. Когато ефектът от анестезията премине, може да се почувства лека болка в зоната на интервенцията. В този случай обикновените болкоуспокояващи са достатъчни.

Неща, на които трябва да обърнете внимание

Поддържайте превръзката в зоната на влизане суха и чиста поне 24 часа. След първите 24 часа можете да вземете душ, без да дразните зоната. Трябва да се проверява наличието на кръв и други течности в превръзката. Ако в зоната на процедурата има шевове, важно е да се вземат локални предпазни мерки.

Обадете се в болницата, ако забележите някое от следните състояния:

• Температура 38°C и повече
• Зачервяване или подуване в зоната, където е влязла иглата
• Изтичане на кръв или друга течност от зоната на иглата
• Задух или затруднено дишане
• Гръдна болка
• Кашляне на кръв

Тези симптоми могат да бъдат предвестник на усложнения като инфекция, кървене или пневмоторакс. Поради това се обърнете към здравно заведение без губене на време.

Възможни странични ефекти и рискове

Всички медицински интервенции имат рискове. Най-честите състояния при процедурата торакоцентеза включват лека болка в зоната на процедурата, малки синини под кожата или временни пристъпи на кашлица по време на процедурата. Леката гръдна болка или кашлица, които се наблюдават рядко, се проследяват отблизо.

Пневмотораксът е най-честото усложнение на процедурата и се наблюдава при 12-30% от случаите. Въпреки това, при торакоцентези, извършени под ултразвуков контрол, този процент пада до 3%. Благодарение на технологиите за образна диагностика, този риск е спаднал до пренебрежими нива от 1%. Пневмотораксът е състояние на навлизане на въздух между плевралните мембрани в резултат на контакт на иглата с белодробната тъкан. Малките изтичания на въздух обикновено се лекуват от само себе си.

Други рискове включват кървене, инфекция, увреждане на черния дроб или далака. Емпием и други инфекции могат да възникнат, ако иглата премине през инфектирана тъкан. Ако течността се извади бързо или в голямо количество, рискът от белодробен оток се увеличава. Може да се срещне пункция на далака или черния дроб, но ако е използвана игла с малък диаметър, кървенето обикновено се ограничава само.

Възможните рискове от процедурата могат да варират в зависимост от Вашето общо здраве и други фактори. При процедури, извършени от специализирани лекари под ултразвуков контрол, тези рискове се свеждат до минимум. Консултирайте се с Вашия лекар кои рискове са приложими във Вашия случай.

Често задавани въпроси за торакоцентезата

Много пациенти имат подобни притеснения преди процедурата. Често се задават въпроси като дали ще боли, колко пъти може да се повтаря, откъде точно се прави. Даването на ясни отговори на тези въпроси помага за намаляване на Вашата тревожност преди процедурата.

Преди процедурата се прилага локална анестезия в зоната на кожата и плевралната мембрана, където ще се извърши приложението. Следователно няма да почувствате сериозна болка по време на процедурата. Тъй като се прилага упойващо лекарство, не се очаква човекът да почувства болка по време на процедурата.

Само по време на влизането на иглата може да се появи лек натиск или усещане за временна кашлица, докато белият дроб се разширява. Това обаче е естествена част от процедурата. Изваждането на течността кара човека да се чувства комфортно и не причинява болка.

Когато процедурата приключи и ефектът от анестезията премине, може да се почувства лека болка в зоната на интервенцията. В този случай можете да използвате обикновени болкоуспокояващи. Всъщност леката болка или чувствителност е нормална и преминава за няколко дни.

Процедурата торакоцентеза може да се прави на интервали от няколко дни, когато плевралната течност се повтаря. Може да се повтаря при необходимост, за да се облекчат симптомите и да се подпомогне лечебният процес. Тъй като се прави за осигуряване на намаляване на симптомите на човека и за контрол на здравословното състояние, може да се прилага на всеки няколко дни.

Трябва обаче да се има предвид, че всяка интервенция създава травма в плевралната мембрана. Не трябва да се забравя, че носи риск от развитие на сраствания в плевралните мембрани. Поради тази причина Вашият лекар внимателно решава дали процедурата да се повтори.

При пациенти с постоянно събиране на течност могат да се оценят алтернативни методи на лечение. Например могат да се обмислят опции като поставяне на постоянен катетър или химическа плевродеза.

Торакоцентезата се извършва през междуребрията. При локализирани течности мястото на влизане на иглата може да се направи от определено междуребрено пространство. За дренаж на свободна течност мястото на влизане трябва да се избере 1-2 междуребрени разстояния под горното ниво на течността.

Внимава се отворът за влизане на иглата да не е твърде близо до диафрагмата. Под ултразвуков контрол се определя безопасната зона, където течността е най-гъста. Иглата се движи по горния ръб на реброто и не се увреждат съдово-нервните снопове под реброто.

Обикновено процедурата се извършва отстрани на гърба, на нивото на лопатката. Седналото положение на пациента разширява пространствата между ребрата и улеснява поставянето на иглата.

Пациентите обикновено могат да се върнат към леките си ежедневни дейности в рамките на 24 часа след процедурата. Препоръчва се обаче избягване на тежки физически усилия през първия ден. Защитата на лепенките в зоната на процедурата за 24-48 часа е критична за минимизиране на риска от инфекция.

Важно е да не извършвате натоварващи движения за около 2 дни след извършване на процедурата. Трябва да стоите далеч от трудни дейности като вдигане на тежести. Възстановяването, което се случва за кратко време, може да варира в зависимост от здравословното състояние и възрастта на човека.

Повечето пациенти не могат да се върнат на работа или към нормалната си рутина в същия ден. Имате нужда от почивка. Пълният процес на възстановяване отнема средно 1 до 2 седмици и през този процес редовното изпълнение на дихателни упражнения ще помогне на белия дроб да се възстанови бързо.

Накратко за торакоцентезата

Въпреки че торакоцентезата изглежда сложна в началото, тя всъщност е безопасна и ефективна процедура. Без съмнение, благодарение на тази процедура, както задухът може да бъде облекчен, така и основните заболявания могат да бъдат диагностицирани. Следователно е важно да се подложите на тази процедура в случаите, препоръчани от Вашия лекар.

Рискът от усложнения при торакоцентези, извършени под ултразвуков контрол, е доста нисък. Особено важно е да почивате няколко дни след процедурата и да следите симптомите, на които трябва да обърнете внимание.

В заключение, торакоцентезата може бързо да подобри качеството ви на живот. Ако имате притеснения, говорете открито с Вашия лекар и вземете правилното решение заедно.

Попълнете формуляра за подробна информация и контакт!