Миокардна перфузионна сцинтиграфия (MPS)
Миокардната перфузионна сцинтиграфия (MPS) е метод за ядрено-медицинско изобразяване, при който се оценява кръвотокът към сърдечния мускул в състояние на покой и при стрес (физическо натоварване или фармакологично индуциран стрес). При този тест ниска доза радиоактивно вещество (обикновено изотоп технеций-99m), въведено венозно, достига до сърдечния мускул и с помощта на гама-камера се проследява как това вещество се разпределя в сърцето. По този начин се установява дали сърцето се кръвоснабдява адекватно, дали има съдови запушвания или до каква степен е засегната сърдечната тъкан след прекаран инфаркт.
Какво представлява миокардната перфузионна сцинтиграфия?
Миокардната перфузионна сцинтиграфия (MPS) е усъвършенстван тест за ядрено-медицинско изобразяване, който показва дали до сърдечния мускул достига достатъчно кръв. Извършва се с цел директна оценка на функцията на коронарните съдове, които осигуряват кислород и хранителни вещества за сърцето. Основно се наблюдават нивата на кръвоснабдяване на сърдечната тъкан, което разкрива наличието на стеснения или запушвания в коронарните артерии. По време на тази процедура в тялото се инжектира малко количество радиоактивно вещество. То достига до сърдечния мускул чрез кръвообращението и със специална камера се изобразява как се разпределя в различните зони на сърцето. Благодарение на получените изображения може детайлно да се анализира кои части на сърцето се кръвоснабдяват достатъчно и кои не.
Какви са показанията за миокардна перфузионна сцинтиграфия?
MPS обикновено се прилага при пациенти с определени оплаквания и клинични рискови фактори. Това е тест, който се прави въз основа на необходимостта от диагностика, а не като симптом на заболяване. Резултатите от миокардната перфузионна сцинтиграфия обикновено се оценяват чрез сравняване на изображенията при стрес и в покой. Фиксираните дефекти показват стар инфаркт, докато обратимите дефекти са индикация за исхемия. Следните състояния са сред основните причини за прилагане на MPS:
При лица с гръдна болка, при които ЕКГ и кръвните изследвания не дават категоричен резултат,
При пациенти с риск от инфаркт, които все още не са прекарали такъв,
При лица с известна коронарна артериална болест (КАБ), за да се разбере степента на прогресия на заболяването,
След сърдечна операция или поставяне на стент, за оценка на ефективността на лечението,
Като алтернативен метод при пациенти, които не могат да извършат тест с натоварване или при които резултатите са неясни,
Преди хирургична интервенция, в случаите, когато е необходимо да се оцени сърдечният резерв.
Защо се прави миокардна перфузионна сцинтиграфия?
Миокардната перфузионна сцинтиграфия се прави, за да се оцени дали сърдечният мускул получава достатъчно кислород и хранителни вещества. Основната цел на този тест е да се наблюдава дали коронарните съдове, захранващи сърцето, изпълняват функциите си здравословно. Той е изключително полезен при пациенти, които се оплакват от гръдна болка, задух, бърза умора, но при които стандартните тестове не водят до категорична диагноза, за да се разграничи дали тези оплаквания са от сърдечен произход. Също така се използва при хора с известни сърдечни заболявания, за да се види дали заболяването прогресира, да се оцени ефектът от приложеното лечение или да се предвидят бъдещи рискове. MPS се предпочита и преди хирургична или интервенционална процедура, за да се разбере дали сърцето може да издържи на такава намеса. В случаите, когато при някои пациенти не може да се направи тест с натоварване, MPS се превръща в алтернативен диагностичен инструмент чрез предизвикване на стрес с медикаменти.
Как се поставя диагноза чрез миокардна перфузионна сцинтиграфия?
Миокардната перфузионна сцинтиграфия не се използва за директно поставяне на диагноза, а за подпомагане на диагностичния процес чрез оценка на състоянието на кръвоснабдяване на сърдечния мускул. Тоест, този тест сам по себе си не дефинира заболяване, но предоставя силна основа за лекаря да разбере причината, стояща зад настоящите симптоми. Показанията за миокардна перфузионна сцинтиграфия включват диагностика на коронарна артериална болест, оценка на исхемия, проследяване след реваскуларизация и диференциална диагноза на атипична гръдна болка. Особено при състояния, свързани със стесняване или запушване на сърдечните съдове, като коронарната артериална болест, ако до сърдечния мускул не достига достатъчно кръв, това може да се визуализира чрез MPS.
Данните от теста съдържат критична информация за това в коя част на сърцето и в каква степен е намален кръвотокът, дали това намаление се появява в състояние на покой или само под стрес. Така лекарят получава подробна информация за наличието, тежестта и локализацията на сърдечното заболяване. Като част от диагностичния процес, този тест е ориентир при вземането на решения за хирургични интервенции, поставяне на стентове или планиране на медикаментозно лечение. Особено в случаите на неясни тестове с натоварване или когато не може да се постави диагноза чрез класически ЕКГ находки, MPS значително повишава диагностичната точност.
Резултатите от миокардната перфузионна сцинтиграфия разкриват исхемичните зони, показвайки дали кръвотокът към сърдечния мускул е достатъчен. Миокардната перфузионна сцинтиграфия с натоварване е метод, при който се изобразява кръвоснабдяването на сърцето под стрес чрез физически упражнения на пациента. Gated миокардната перфузионна сцинтиграфия оценява не само перфузията, но и функционални параметри като движенията на стената на лявата камера и фракцията на изтласкване. Gated SPECT миокардната перфузионна сцинтиграфия осигурява триизмерно изобразяване на сърцето, предлагайки по-подробен и прецизен анализ.
Как се извършва миокардна перфузионна сцинтиграфия?
Миокардната перфузионна сцинтиграфия обикновено се извършва на два отделни етапа: стрес фаза и фаза на покой. Целта е да се види как работи сърцето както в покой, така и под натоварване (стрес) и да се анализират разликите между тези две състояния. В деня на теста от пациента се изисква да направи определена подготовка. Спирането на консумацията на кофеин, временното преустановяване на приема на някои лекарства и обикновено няколкочасов глад са част от тази подготовка. В първия етап сърцето на пациента се подлага на стрес. Това обикновено се прави чрез тест с физическо натоварване на бягаща пътека. Въпреки това, при пациенти, които не са в състояние да се натоварват, се създава фармакологичен стрес чрез използване на специално лекарство, което разширява сърдечните съдове. На този етап сърдечните съдове се принуждават да работят интензивно. През това време венозно се въвежда ниска доза радиоактивно вещество. Това вещество проследява кръвотока, достига до сърдечния мускул и неговото разпределение в сърцето се изобразява със специално устройство, наречено гама-камера.
Вторият етап, фазата на покой, се извършва, докато сърцето работи с нормален ритъм. На този етап отново се прилага радиоактивно вещество и се извършва подобно изобразяване. Получените изображения позволяват сравняване на кръвоснабдяването на сърдечния мускул под стрес и в състояние на покой. Целият тест обикновено може да се извърши в рамките на един и същи ден, но в някои центрове се предпочита да се реализира в два отделни дни.
По време на процедурата по изобразяване пациентът лежи по гръб върху специална маса. Устройството се върти около пациента и прави снимки на сърцето от различни ъгли. По време на процедурата не се усеща болка или дискомфорт. Когато тестът приключи, въведеното в тялото радиоактивно вещество се изхвърля по естествен път с течение на времето. Изображенията се анализират от специалист по ядрена медицина и резултатите се изпращат на лекаря. По този начин ясно се установява до каква степен сърцето работи здравословно и в кои зони има риск.
Често задавани въпроси
Количеството радиация, получено по време на MPS, обикновено е в приемливи граници и е доста ниско в сравнение с диагностичната полза. Радиацията, получена по време на средностатистически MPS тест, е около 10-12 милисиверта. Това е ниво, подобно на годишното излагане на естествена радиация. Въпреки това е важно да не се повтаря ненужно и да се прави при медицинска необходимост. Преди теста може да се наложи известна подготовка. По-специално кофеиновите напитки (чай, кафе, шоколад) трябва да се спрат поне 48 часа преди теста. Някои използвани лекарства също могат да бъдат временно спрени. Съответният център решава дали е необходим глад. Пациентът трябва да сподели с лекаря всички свои текущи лекарства, както и евентуални проблеми със захарта или кръвното налягане. Важно е пациентът да носи удобни дрехи по време на теста и да дойде с подходящи обувки, особено ако ще се прави стрес тест. Ако по време на теста с натоварване се появят оплаквания като замаяност, гръдна болка или задух, задължително трябва да се информира екипът, провеждащ теста. През целия процес пациентът е под наблюдението на специализиран медицински персонал. Продължителността на теста варира според протокола на центъра, но обикновено приключва между 2 и 4 часа. В някои центрове могат да се прилагат двудневни протоколи. Фазите на стрес и покой могат да се извършват в различни дни. Сериозни странични ефекти след MPS се наблюдават рядко. Изхвърлянето на радиоактивното вещество от тялото е бързо. Освен леко главоболие, умора или лека болка на мястото на инжектиране, обикновено не се наблюдават значителни проблеми. Алергичните реакции са изключително редки. Най-често се използва при коронарна артериална болест. Освен това може да се използва в много области, като оценка на жизнеспособността на миокарда след прекарани инфаркти, наблюдение на ефекта на клапните заболявания върху сърцето, извършване на оценка на риска преди сърдечни операции. Докато не съдържа много по-високи дози от радиацията, срещана в ежедневието, MPS тестът като цяло е безопасен. Трябва обаче да се използва внимателно по време на бременност или при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност. Както винаги, съотношението полза-риск трябва да се оцени от лекаря. Резултатите обикновено излизат в рамките на 1-3 работни дни след приключване на теста. Този период обаче може да варира в зависимост от натовареността и организацията на центъра. Резултатите се докладват от специалист по ядрена медицина и се предават на кардиолога за интерпретация. MPS може да се прави и при пациенти, на които вече е поставен стент. Този тест е много полезен, за да се разбере дали стентът изпълнява функцията си достатъчно добре или дали има нови стеснения. В този случай обаче лекарят решава дали пациентът е подходящ. Виждането, че в някои части на сърцето няма достатъчно кръвоснабдяване в резултат на теста, може да показва, че рискът от инфаркт при този човек е висок. Това позволява навременно планиране на превантивни лечения. Обикновено се изисква от кардиолози. Въпреки това, специалисти по вътрешни болести или сърдечно-съдови хирурзи също могат да насочат пациента към отделенията по ядрена медицина, ако сметнат за необходимо.
За ясна оценка на здравето на Вашето сърце, миокардната перфузионна сцинтиграфия (MPS) е един от най-надеждните методи. Ако имате гръдна болка, задух или съмнение за сърдечно заболяване, можете без забавяне да се обърнете към нашите специалисти в отделението по ядрена медицина на Hisar Hospital Intercontinental.
Можете да си запишете час, като ни се обадите, или лесно да кандидатствате чрез нашата онлайн система за записване на часове.
