Какво е рак на пикочния мехур?
Ракът на пикочния мехур е един от видовете рак с голям брой пациенти в световен мащаб. Според данните на Глобалния институт за изследване на рака от 2018 г. ракът на белия дроб, дебелото черво, гърдата, стомаха и простатата са сред най-често срещаните видове рак. Ракът на пикочния мехур се нарежда след тези видове рак. Честотата на поява на раковите заболявания може да варира в зависимост от регионите. Затова честотата на поява и смъртността от ракови заболявания, включително рак на пикочния мехур, зависят пряко от мястото, където живеят пациентите, от условията им на живот и от навиците им.Особено пикочният мехур, като важен орган на отделителната система, може да обясни как хранителните навици на пациента влияят на процеса на развитие и лечението на рака. В днешно време за дори най-рисковите групи ракови заболявания съществуват ефективни терапии. Изследванията на рака и бюджетите, които държавите отделят за тази група заболявания, показват усилията както за обяснение на процеса на развитие на заболяванията, така и за тяхното лечение. Ракът на пикочния мехур също може, с развиващите се терапии в последно време, да престане да бъде заболяване, което внушава страх на пациентите. Специалистите лекари и клиниките с достатъчно добро физическо оборудване в тази област могат да бъдат ориентир за изборите на пациентите.
Кои са рисковите фактори за рак на пикочния мехур?
С развитието на медицинската наука честотата на заболяванията също се увеличава. Пикочният мехур е орган, който е пряко свързан с приеманите с храната вещества и с количеството консумирана течност. За обяснение на появата на заболяванията може да се каже, че всичко, което се приема с храната, е съдбовно за здравето на човека. Затова от ранна възраст доброто хранене, физическата активност, отказът от лоши навици и умението да се управлява стресът означават и намаляване до минимум на опасността от рак. Освен тези рискови фактори, известни на мнозина пациенти, съществуват и рискове, които показват появата на рак на пикочния мехур и обясняват развитието на заболяването. Пациентите, които са изложени на риск от рак на пикочния мехур, в общи линии са следните:
Напреднала възраст, особено между 50-80 години
Мъжки пол
Продължителна употреба на лекарства от групата на аналгетиците (болкоуспокояващи)
Употреба на лекарството циклофосфамид, което често се използва в химиотерапията
Продължително излагане на околни канцерогени, като радиация
Генетични аномалии
Недостатъчен прием на вода
Билкови добавки, използвани с цел отслабване
Арсен в питейната вода
Хронично дразнене на пикочния мехур
Често срещани инфекции, като Schistosoma и Haemotobium
Генетичните фактори са изследван и добре известен като много влиятелен фактор в етиологията на раковите заболявания. Но при рака на пикочния мехур генетичните влияния са по-ограничени в сравнение с другите видове рак. При групите пациенти, при които генетичните фактори оказват влияние, се наблюдават мутация в гена Tp53, загуба на хромозома 9 и липса на т.нар. супресорни фактори на мутации, наречени ретинобластом (RB).
За пациентите, които показват няколко рискови фактора и от дълго време се намират в тези рискови групи, са необходими редовни прегледи през годината. Особено важно за ранната диагноза на заболяването е прегледите на напреднали по възраст мъже с фамилна анамнеза за рак на пикочния мехур да се извършват от специалисти уролози. Ако сте наясно с рисковете при себе си и около себе си, можете незабавно да запазите час, за да се възползвате от услугите на опитен лекар и клиника.
Какви са симптомите на рак на пикочния мехур?
Симптомите на рака на пикочния мехур могат да накарат пациентите да потърсят болница при локализирани симптоми на мястото на туморното образувание и в околните на мехура органи, като болка, парене, подуване. Симптомите обикновено могат да се характеризират с пулсиращи болки, които започват от долната част на корема и достигат до кръста. Промяната в нормалната работа на отделителната система, както и въздействието на заболяването върху качеството на живот, карат пациентите да търсят опитен лекар. Когато симптомите на рака на пикочния мехур се оценяват според оплакванията на пациентите при идването им в клиниката, се получава следният списък:
Болезнено уриниране
Изтъняване на струята при уриниране
Усещане за необходимост от уриниране, когато пикочният мехур не е достатъчно пълен
Наличие на кръв в урината, отделяне на оранжево-червена урина (хематурия)
Болка в кръста
Прекомерна и бърза загуба на тегло
Постоянно чувство на умора
Подуване на краката
Болка при уриниране
Толкова често ставане през нощта за уриниране, че да се събуждате
Наличието на няколко от горепосочените симптоми при даден човек може да показва рак на пикочния мехур. Но това не е достатъчно за окончателна диагноза на рака на пикочния мехур. Подобни симптоми могат да се наблюдават и при свръхактивен мехур, доброкачествени тумори на пикочния мехур, инфекции на пикочните пътища, цистит и бъбречни заболявания. Затова за окончателна диагноза и оценка е необходимо мнението на специалист лекар.
Как се установява рак на пикочния мехур?
При диагностицирането на рака най-голямото предимство за пациентите са редовните прегледи за ранна диагноза. По време на тези изследвания ракът на пикочния мехур може да бъде открит при ранна диагноза и класификация, преди да е напреднал. Етапите на диагностициране се различават в зависимост от състоянието на пациента и степента на напредване на рака. При пациенти, които се обръщат към клиники с определени оплаквания, ако показват симптоми на рак на пикочния мехур, се назначават следните изследвания:
Хемограма (тест за пълна кръвна картина)
Уринокултура
Общ анализ на урината
Компютърна томография (КТ)
Магнитно-резонансна томография (МРТ)
ПЕТ сканиране
Цитология на урината
Цистоскопия
TURBT (трансуретрална резекция с биопсия на тумора)
Всички тези допълнителни изследвания са от значение за окончателната диагноза и се извършват, за да се подкрепят взаимно или за да се елиминира вероятността от рак. Ако наблюдавате симптоми на рак на пикочния мехур и търсите клиника с достатъчно оборудване и специалисти, можете незабавно да запазите час и да дойдете в клиниката за по-нататъшни изследвания.
Кои хирургични методи се прилагат при рак на пикочния мехур?
Развитието на хирургичните методи, изследванията в областта на рака и увеличаването на успеваемостта на операциите оказват влияние. Както и в предишни периоди, видовете рак и особено ракът на пикочния мехур, при които групата пациенти е ясно определена, не са безнадеждни заболявания. През последните години, докато продължават новите изследвания за лечението на рака на пикочния мехур и методите на хирургична операция, пациентите също търсят клиники и лекари, които да следват новите техники. Лечението на рака на пикочния мехур трябва да се планира според стадия, степента на рака и медицинската история на пациента. Като цяло моделите на лечение, прилагани днес при рак на пикочния мехур, са следните:
Хирургично лечение: Пълно отстраняване и почистване чрез хирургичен разрез на туморната тъкан, в която се натрупват раковите клетки и където прогресията не може да бъде спряна.
Интравезикална терапия: Вид химиотерапия, ограничена единствено в пикочния мехур. Извършва се с химиотерапевтични агенти, които се въвеждат от уретрата в пикочния мехур. Използва се след хирургична операция за пълно почистване или при ракови заболявания с риск от инвазия.
Системна химиотерапия: Метод на химиотерапия, при който с лекарства, приемани перорално, се цели унищожаване на раковите клетки в тялото. Обикновено се предпочита при пациенти, при които хирургичното лечение не е възможно.
Лъчетерапия: Раковите клетки се унищожават с радиоактивни лъчи, подавани отвън на тялото.
Имунотерапия: Метод, който укрепва имунната система, за да стимулира борбата на организма с раковите клетки.
Трансуретрална резекция (TUR): Този метод, използван при диагностика и лечение, цели с катетър, вкаран в пикочния мехур през уретрата, раковите тъкани да бъдат изгорени и отстранени на части.
