Гръдните травми могат да се срещнат в широк спектър – от обикновена фисура на ребро до животозастрашаващи увреждания на вътрешни органи. Понеже в тази област се намират сърцето, белите дробове и големите съдове, те са отговорни за значителна част от смъртните случаи вследствие на травма. Добрата новина е следната: 85-90% от гръдните травми могат да бъдат успешно лекувани само с поставяне на гръдна тръба.
В тази статия ще откриете отговори на въпросите какво е гръдна травма, до какви усложнения може да доведе, как се диагностицира и кога е необходима спешна гръдна травма хирургия.
Какво представлява гръдната травма и какви са видовете
Около 25% от смъртните случаи, свързани с травма, се дължат на гръдни травми. Тези увреждания, определяни като нарушение на анатомичната и функционалната цялост на структурите, формиращи гръдния кош, се разделят на две основни категории: тъпи и проникващи травми. От травмите на гръдния кош 70% са тъпи, а 30% са проникващи.
Видът на увреждането пряко влияе върху подхода към лечението и необходимостта от спешна намеса. Пациентите най-често са мъже на възраст 25-50 години и след травма могат да се появят признаци като болка встрани, задух и подкожен емфизем.
Тъпи гръдни травми
Тъпите травми се получават вследствие на силен удар в гръдния кош без нарушаване на целостта на кожата. Отвън може да не изглеждат сериозни, но вътре може да се развие органно увреждане.
Пътнотранспортните произшествия са най-честата причина за тъпи травми. Освен това падане от височина, побой, удар с твърд предмет и притискане също спадат към тази група. Тъпата травма причинява увреждане чрез три различни механизма: компресия, разкъсване и експлозивен ефект.
Внезапното притискане на гръдния кош повишава интрапулмоналното налягане и води до увреждане на органи. Внезапната деселерация пък причинява разкъсване на съдовите структури. При 35-40% от тъпите травми има счупване на ребро. Най-често счупените ребра са между 4-то и 9-то ребро и при тези счупвания могат да се наблюдават увреждания на белия дроб, плеврата, бронхите и сърцето.
Ако има фрактура на първото ребро, това означава, че е налице и сериозно съпътстващо увреждане. Това ребро е защитено от мощни мускули и кости, поради което счупването му изисква голяма сила.
Проникващи и режещи гръдни травми
Проникващите травми възникват вследствие на рани от режещи и пробождащи инструменти и огнестрелни рани. Целостта на гръдната стена се нарушава и въздух от външната среда може да навлезе в белодробното пространство.
При тези травми се отваря канал между външния свят и гръдната кухина. По кожата се вижда отворена рана или пробождане и това може да доведе до внезапно спадане на белия дроб. Пътят на раняването може да засегне критични структури като сърцето, хранопровода или големите съдове.
При огнестрелни рани дължината на цевта и разстоянието на изстрела определят степента на увреждане. При проникващи и режещи травми вътрешните органни увреждания трябва да се оценяват внимателно. При отворена рана рискът от инфекция се увеличава и кървенето е по-изразено.
Фактори, определящи тежестта на травмата
Тежестта на травмата зависи от няколко фактора. Ъгълът на удара, силата му и характеристиките на увреждащия предмет определят мащаба на увреждането.
Броят на счупените ребра има важен ефект върху смъртността и заболеваемостта. При пациенти с три или повече счупени ребра рискът от усложнения като белодробна контузия и пневмония се увеличава, дори ако фрактурата е изолирана. Седем или повече счупени ребра могат да повишат смъртността до 29%.
Видът на засегнатия орган също е от критично значение. Уврежданията на сърцето, големите съдове, белите дробове и диафрагмата носят по-висок риск. Не бива да се забравя, че при пътнотранспортни произшествия може да има едновременно увреждане на няколко системи. Възрастта на пациента и съществуващи хронични белодробни заболявания също са фактори, които влияят върху изхода.
Усложнения при гръдни травми
Усложненията след травма на гръдния кош могат бързо да нарушат дихателния и кръвоносния баланс на пациента. Както при тъпи, така и при проникващи травми могат да се развият сходни клинични картини. Докато при 15% от травматичните пациенти се наблюдават късни усложнения, ранната намеса може да намали този процент.
Пневмоторакс (спадане на белия дроб)
Натрупването на въздух между белодробните обвивки се нарича пневмоторакс. Това състояние води до свиване на белия дроб и невъзможност да изпълнява функцията си, причинявайки силен задух. Внезапна гръдна болка и затруднено дишане са най-изразените симптоми.
Пневмотораксът може да се прояви по различни начини. При обикновен пневмоторакс натрупването на въздух е ограничено и може да настъпи спонтанно подобрение. При тензионен пневмоторакс обаче въздухът може да навлезе в плевралното пространство, но не може да излезе. Това създава налягане в гръдния кош, притиска сърцето и носи животозастрашаващ риск.
В лечението се поставя гръдна тръба, чрез която събраният въздух се евакуира. При повечето пациенти това е достатъчно. При рецидивиращи случаи обаче може да се наложи хирургична намеса.
Хемоторакс (натрупване на кръв в гръдната кухина)
Натрупване на повече от 250 mL кръв в гръдната кухина се приема за хемоторакс. Гръдната травма и други травми са най-честата причина. При счупени ребра острите краища могат да увредят белия дроб и междуребрените съдове, което води до кръвоизлив.
Хемотораксът се класифицира според количеството кръв. До 400 mL се определя като минимален, между 400 и 1500 mL – като умерен, а над 1500 mL – като масивен хемоторакс. Особено кървене над 1500 mL или кръвозагуба над 200 mL на час изисква спешна хирургия.
Задух, гръдна болка, ускорен пулс и понижение на кръвното налягане са типични симптоми. Лечението включва дрениране на събраната кръв чрез гръдна тръба. Ако кървенето не може да бъде спряно, се извършва торакотомия и източникът се овладява.
флейл гръден кош и дихателни проблеми
Когато три или повече ребра са счупени на поне две места, част от гръдната стена се движи независимо. Това състояние се нарича флaйл гръдeн кош. Наблюдава се при 5-15% от гръдните травми и смъртността е 10-15%.
При вдишване счупеният участък хлътва навътре, а при издишване излиза навън. Това парадоксално движение затруднява дишането. Обикновено е резултат от много тежки тъпи травми и изисква интензивна грижа. При дихателна честота над 35 в минута се прилага механична вентилация.
Белодробна контузия
Това е смачкване на белодробната тъкан вследствие на травма и образуване на кръвоизлив в нея. При 25-35% от пациентите с тежка травма на гръдната стена се развива белодробна контузия. Тя съпътства приблизително 30-75% от тежките тъпи травми на гръдния кош.
Симптомите може да не се появят веднага след травмата. В първите 24-48 часа се наблюдава постепенно влошаване. Гръдна болка, задух и кръвохрак са типични находки. Дори без счупване на ребро, само контузията може да попречи на белия дроб да осъществява газообмен.
Счупвания на ребрата и техните ефекти
Счупванията на ребрата са най-честият резултат от гръдни травми. Най-важният симптом е силната болка от засегнатата страна, особено при вдишване и издишване. Поради силната болка пациентът се затруднява да диша, не може да лежи удобно и се опитва да потиска кашлицата си.
Острите краища на счупените ребра могат да прободат белия дроб и да причинят кървене и спадане на белия дроб. С нарастване на броя на фрактурите рискът от усложнения се увеличава. Ранните усложнения включват хемоторакс и пневмоторакс, а късните – ателектаза и пневмония. При тъпи травми най-честото късно усложнение е пневмонията с честота 41.07%.
Диагностични и изследователски методи при гръдна травма
При травматични пациенти времето е жизненоважно, затова диагностичният процес трябва да се провежда бързо и организирано. Благодарение на правилните методи за диагностика животозастрашаващите състояния се откриват рано и интервенцията не се забавя.
Физикален преглед и първоначална оценка
Първата стъпка при гръдна травма е физикалният преглед. Лекарят оглежда гръдната област, проверява за оток, синини и болезнени точки. Дишателните шумове се преслушват внимателно, за да се установи дали са равномерни. Ако от едната страна са отслабени, се подозира пневмоторакс или хемоторакс.
Наличието на подкожен емфизем и флaйл гръдeн кош са сред основните находки при физикалния преглед. Оценяват се сърдечният ритъм и пулсът. Осигуряването на проходимост на дихателните пътища и поддържането на дишането са златно правило. Тази първоначална оценка може да се извърши без апаратура, но не показва напълно вътрешните органни увреждания.
Белодробна рентгенография и КТ на гръден кош
Белодробната рентгенография е първият и най-ценен диагностичен метод след гръдна травма. Налична е във всеки здравен център и резултатите могат да бъдат оценени бързо. Все пак може да пропусне множество фрактури на ребра или малки кръвоизливи. При 58.2% от пациентите диагнозата се поставя с рентгенография.
КТ на гръден кош е най-надеждният инструмент за картографиране на увреждането и за откриване на увреждания на жизненоважни съдове. Тя помага за установяване на патологии, които не се виждат на рентген. Особено полезна е за по-подробно изследване на сложни травми. Трябва задължително да се използва при увреждания на големите съдове, сърцето и медиастинума.
Радиационната доза при КТ на гръден кош е приблизително равна на 150-200 рентгенографии на белия дроб. Затова се предпочита при необходимост, но не се прилага рутинно при всеки пациент.
FAST ултрасонография
FAST ултрасонографията, използвана в спешните отделения, показва за секунди дали има натрупване на течност в гръдната или коремната кухина. Този метод значително ускорява решението дали пациентът да бъде насочен към операционна или към интензивно отделение.
FAST ултрасонографията не съдържа радиация и може да се извърши до леглото на пациента. Тя е по-добра от рентгенографията за откриване на хемоторакс. Докато за откриване на хемоторакс на рентген са необходими 200 cc течност, при ултразвук могат да бъдат засечени 20 cc. Чувствителността на ултразвука за откриване на пневмоторакс е между 78.6% и 100%.
При сравнение между FAST и рентгенографията за диагностика на хемоторакс, чувствителността на ултразвука е 97.5%, а на рентгенографията – 92.5%. Това е един от първите методи за образна диагностика при хемодинамично нестабилни пациенти.
Спешна хирургия при гръдна травма: възможности за лечение
Хирургията при гръдна травма се извършва с цел спиране на кървенето и запазване на функцията на органите. По-голямата част от травмите се лекуват успешно с нехирургични методи. Когато се наложи хирургична интервенция, се прилагат няколко различни техники.
Торакостомия с тръба (гръдна тръба)
Поставянето на гръдна тръба е животоспасяваща процедура в спешни ситуации. 85-90% от гръдните травми могат да бъдат успешно лекувани само чрез поставяне на гръдна тръба. Основната цел е дрениране на въздуха или течността в плевралната кухина.
При травматични пациенти най-честата индикация за торакостомия с тръба е пневмотораксът. По време на процедурата между ребрата в плевралното пространство се поставя гъвкава тръба. Че тръбата е в гръдния кош, се разбира по дренирането или по движението нагоре и надолу на течността в дренажния съд при дишане.
При пациенти с пневмоторакс са достатъчни по-малки силиконови тръби с размер 16-24 F, насочени към върха. При потвърден хемоторакс трябва да се използва възможно най-дебелата тръба – 32-36 F. При хемоторакс торакостомията се използва не само за дрениране, но и за мониториране.
При подходяща индикация процедурата води до драматично подобрение на симптомите в острия стадий. В 58% от случаите кървенето спира, когато белият дроб се разгъне. Честотата на усложнения при торакостомия с тръба е съобщена между 9% и 21%.
Фиксиране с плака при счупвания на ребрата
Плаките за гръдната стена се използват за стабилизиране и поддържане на счупените кости. Тези импланти осигуряват подкрепа и стабилност по време на възстановяването, намаляват болката и улесняват по-бързото оздравяване.
При пациенти с три или повече фрактури или развитие на флaйл гръдeн кош се обсъжда фиксиране с плака. Счупените краища се връщат в анатомично положение и се фиксират с титаниеви плаки и винтове. Възстановява се целостта на гръдната стена и дихателната механика.
Плаките обикновено са изработени от неръждаема стомана или титан. Те са специално проектирани да съответстват на контура и анатомията на гръдната стена. Процедурата се извършва под обща анестезия и трае приблизително 2-3 часа.
След операцията се насърчава ранна мобилизация. Гръдната физиотерапия и дихателните упражнения са от критично значение за намаляване на риска от пневмония. Този подход скъсява както престоя в интензивно отделение, така и общия болничен престой.
Спешна торакотомия и метод VATS
Торакотомията е сложна хирургична процедура, при която гръдният кош се отваря. Тя дава възможност за директна интервенция в гръдната кухина. При спешни състояния като разкъсване на аортата гръдният кош може да бъде отворен, за да се зашие аортата.
След операцията торакотомия пациентът остава в болница приблизително 5-7 дни. По време на процедурата се поставя гръдна тръба, която дренира излишната течност или навлезлия в гърдите въздух.
VATS е минимално инвазивен хирургичен метод. В сравнение с традиционната торакотомия той предлага по-малко болезнен процес на възстановяване и по-кратък болничен престой. Благодарение на високорезолюционната образна технология хирурзите могат да извършват по-прецизни интервенции.
VATS може да се прилага при пациенти с гръдна травма, като хемотораксът е най-честата хирургична индикация. При масивен хемоторакс обаче и хемодинамична нестабилност VATS не се препоръчва.
В кои случаи е необходима хирургия
Ако след поставяне на тръба дренажът е 1500 cc и повече, е необходима хирургия. Ако в продължение на 4 часа кървенето е 200 cc на час или повече, или ако при 8-часово наблюдение е 100 cc на час или повече, е необходимо да се извърши торакотомия.
При масивен хемоторакс хирургична индикация има при повече от 1500 mL кръв при прием или при хеморагия над 200 mL на час по време на 4-часово наблюдение. Когато фрагментите от счупването застрашават белия дроб и причиняват кървене, се извършва хирургична фиксация.
Често задавани въпроси
Кога трябва да се потърси лекар след гръдна травма
Ако веднага след удара или в рамките на часове се появят задух, кръв при кашлица, бодеж при вдишване и посиняване на гърдите, трябва да потърсите медицинска помощ без отлагане. Хора с гръдна болка, учестено дишане, кръвохрак, подкожен емфизем, отворена рана на гръдния кош, промяна в съзнанието или ниско кръвно налягане трябва незабавно да се обърнат към спешно отделение.
Всички пациенти с високoенергийна травма трябва да бъдат щателно оценени за гръдна травма. При възрастни хора дори след обикновено падане случаи с гръдна болка, задух или болезненост на ребрата трябва задължително да бъдат оценени. Особено внимателно трябва да се проследяват пациенти, които приемат лекарства за разреждане на кръвта, дори след малка травма.
При внезапно засилване на задуха или рязко нарастване на болката се препоръчва да се потърси спешно отделение, без да се чака контролен преглед.
Изискват ли счупванията на ребра операция
Ребрата обикновено зарастват сами в рамките на 4-8 седмици. Голямата част от счупванията на ребрата се възстановяват без хирургична намеса. Обикновено пациентите се лекуват амбулаторно и се проследяват, а най-важната терапия е адекватният контрол на болката.
В някои случаи обаче може да се наложи операция. Ако три или повече ребра са счупени на две или повече места и дихателните движения са нарушени, може да се наложи хирургична интервенция. При хирургично лечение се поставят плаки и винтове, за да се осигури стабилност на гръдния кош.
Решението за операция се взема след оценка на дихателната функция, броя на счупванията и общото състояние на пациента. Хирургия може да се наложи при флaйл гръдeн кош, отворена рана, непоносима болка и фрактури на ребра с раздалечени краища. Следователно не всяко счупване на ребро изисква операция.
Възстановителен процес след операция на гръдна травма
След операция се насърчава ранна мобилизация. Дихателните упражнения и ранното ходене са жизненоважни за предотвратяване на спадане на белите дробове. Болничният престой обикновено е 5-7 дни.
Най-важният елемент след операцията е овладяването на болката. Гръдната физиотерапия и дихателните упражнения са от критично значение за намаляване на риска от белодробна инфекция в следоперативния период. Пациентите, подложени на хирургично лечение, трябва да спазват редовните прегледи и да потърсят лекар при задух, температура, промяна в храчките или засилваща се болка.
Ако счупванията на ребрата не са увредили белия дроб, костните краища зарастват най-малко за 4 до 6 седмици според състоянието на пациента. При хора, които са особено подвижни, пушат и кашлят често, зарастването може да се забави. При пациенти със съпътстващо увреждане на белия дроб пълното възстановяване може да отнеме до 6 месеца.
Опасно ли е спадналият бял дроб
Спадането на белия дроб е състояние, което може да бъде животозастрашаващо, поради което изисква спешна намеса. Особено при пълно спадане на белия дроб или бързо нарастване на натрупания въздух може да възникне сериозна опасност за живота. Най-опасната форма е тензионният пневмоторакс, който може да доведе до внезапна смърт.
Внезапно настъпило спадане на белия дроб и в двата бели дроба може да бъде фатално. Опасността зависи от големината на спадане, скоростта на прогресия и сърдечните проблеми, които причинява.
При малки и стабилни случаи често са достатъчни наблюдение, покой и кислородна подкрепа. Малките спадания могат да се подобрят с кислородна терапия и наблюдение, но при по-големи случаи задължително трябва да се постави гръдна тръба. Ако пневмотораксът бъде овладян навреме, той е състояние, което може да бъде контролирано, но ако бъде пренебрегнат, може да стане животозастрашаващ.
В заключение за гръдната травма и спешната хирургия
Гръдните травми може да изглеждат плашещи на пръв поглед, но при навременна намеса в голяма степен могат да бъдат успешно лекувани. Важно е да се подчертае, че по-голямата част от тези увреждания се подобряват само с поставяне на гръдна тръба и не изискват операция.
Ако имате задух, силна гръдна болка или кръвохрак, трябва незабавно да потърсите спешно отделение. Ранната диагноза спасява живот и предотвратява усложнения.
Всеки човек, получил удар в областта на гръдния кош, трябва да бъде прегледан. Вашият лекар ще определи най-подходящия за вас метод на лечение и ще ви насочва по време на възстановяването.




