Какво представлява щитовидната жлеза? Проблеми и методи на лечение

Ендокринната система се състои от хормони и ендокринни жлези със секреторна функция. Важните за организма хормони се отделят от ендокринните жлези в кръвта и чрез кръвта се пренасят до органите, мускулите и кожата. Хормоните, предадени към тъканите, чрез различни сигнали помагат системите да работят правилно.

Една от ендокринните жлези, които участват в регулирането на метаболитните процеси, е щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията, пред трахеята. Тя се простира от двете страни на гърлото, има форма на пеперуда и обикновено не се забелязва отвън. Стимулирана от сигнали, идващи от хипоталамуса и хипофизата, щитовидната жлеза и нейните хормони могат да повлияят на работата на почти всички органи в тялото. Сърдечно-съдовата система, включваща сърцето и кръвоносните съдове, храносмилателната система, репродуктивната система и нервната система са системите, които се влияят от тиреоидните хормони. Когато щитовидната жлеза не работи правилно, може да възникне проблем в един или повече органи или системи.

Какво представлява щитовидната жлеза и каква е нейната функция?

Като част от ендокринната система, щитовидната жлеза чрез отделяните от нея хормони допринася за регулирането на много процеси в организма. Основната задача на щитовидната жлеза е контролът и регулирането на метаболизма. Тя подпомага развитието на мозъка и нервите, регулирането на пулса и дишането, плодовитостта, работата на костите, косата, кожата, очите, сърцето и червата.

Тиреоидните хормони се освобождават редовно в кръвообращението в постоянни количества. Когато тялото има нужда от повече енергия (например през периода на растеж и бременност), се произвеждат повече тиреоидни хормони. В резултат на сигналите от хипоталамуса и хипофизата щитовидната жлеза произвежда 3 хормона и ги отделя в кръвта:

Тироксин (T4): Основният хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. След включване в кръвообращението тироксинът се превръща в активния тиреоиден хормон трийодтиронин.

Трийодтиронин (T3): Произвежда се в по-малки количества от тироксина, но има по-голямо влияние върху метаболизма.

Калцитонин: Помага за регулирането на количеството калций в кръвта и костите.

Хормоните T3 и T4 могат да имат ефект върху повишаването на базалната метаболитна скорост и върху стимулирането на по-интензивната работа на клетките. За производството на тиреоидни хормони щитовидната жлеза се нуждае от йод. Йодът, съдържащ се в трапезната сол, в различни храни и във водата, се задържа от щитовидната жлеза и се използва при производството на тиреоидните хормони. Затова количеството йод в организма може да повлияе на нивата на произвежданите хормони. В Турция водата и другите храни са бедни на йод.

Кои са често срещаните заболявания на щитовидната жлеза?

Заболяванията на щитовидната жлеза обикновено се дължат на недостатъчно или прекомерно производство на хормони. Тези заболявания имат няколко различни вида и според причината, която ги предизвиква, могат да бъдат класифицирани като първични (primer) и вторични (sekonder). Първичните заболявания на щитовидната жлеза са пряко свързани със самата щитовидна жлеза, докато вторичните се дължат на хипофизата. Основните заболявания, засягащи щитовидната жлеза, са следните:

Хипотиреоидизъм: В по-слабо работеща щитовидна жлеза не могат да се произведат достатъчни количества тиреоидни хормони. Следователно недостатъчните нива на хормоните могат да доведат до забавяне на метаболизма. Честите симптоми са непоносимост към студ, умора, наддаване на тегло, запек, депресия, суха кожа, подуване на лицето и нередовни менструални периоди.

Хипертиреоидизъм: Прекомерно производство на тиреоидни хормони в резултат на прекалено активна щитовидна жлеза. Прекомерното производство на тиреоидни хормони може да ускори метаболизма и да увеличи изразходването на енергия в организма. Честите симптоми са непоносимост към топлина и изпотяване, загуба на тегло, нервност, сърцебиене, затруднено заспиване, тънка и крехка коса, нередовни менструални периоди.

Тиреоидни нодули: Туморни образувания, възникващи при анормален растеж или размножаване на тиреоидните клетки. Тиреоидните нодули могат да бъдат единични или множествени, твърди или съдържащи течност. Нодулите са най-често доброкачествени и рядко причиняват рак. Обикновено не дават симптоми, но прекомерно нараснали нодули могат да притискат дихателната тръба и хранопровода и да предизвикат подуване на шията, дрезгавост, задух и затруднено преглъщане.

Тъй като тиреоидните хормони влияят върху телесната температура, сърдечния ритъм, енергийния метаболизъм и други процеси, симптоми като сърцебиене, непоносимост към топлина или студ и отпадналост трябва да се следят внимателно и да се потърси консултация с ендокринолог.

Какви са причините и рисковите фактори за заболявания на щитовидната жлеза?

Заболяванията на щитовидната жлеза могат да възникнат поради различни причини. Автоимунните заболявания, генетичните особености и външните фактори като йод и радиация са основните фактори, свързани с проблемите на щитовидната жлеза и нейните хормони. Фактори, които могат да предизвикат хипотиреоидизъм поради недостатъчно работеща щитовидна жлеза, са следните:

Автоимунно заболяване – болест на Хашимото,

Недостиг на йод в храненето,

Проблеми с хипофизата,

Прекомерно лечение на хипертиреоидизъм,

Възпаление на щитовидната жлеза,

Отстраняване на щитовидната жлеза.

Ситуации, които могат да предизвикат хипертиреоидизъм поради прекомерно активна щитовидна жлеза, са следните:

Болест на Грейвс – автоимунно заболяване,

Тиреоидни нодули,

Прекомерно количество йод в кръвта, дължащо се на храненето или на лекарства,

Доброкачествен тумор на хипофизата,

Прекомерно лечение на хипотиреоидизъм.

Диагностичните методи за заболяванията на щитовидната жлеза са разнообразни. Първите методи, даващи информация за здравето на щитовидната жлеза, са физикалният преглед и кръвните изследвания. При физикалния преглед се проверява размерът на щитовидната жлеза и се открива наличието на нодули. Нивото на ТСХ хормона в кръвта се приема за показател както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм. Нормалният диапазон на ТСХ е 0,5-5,0 mIU/L и тази стойност може да се променя в зависимост от фактори като възраст и бременност. При кръвния тест могат да се изследват и нивата на свободните форми на T3 и T4 хормоните.

При анормални нива на хормоните могат да се използват образни методи. При изследване на размера на щитовидната жлеза и при подозрение за тиреоиден нодул може да се направи ултразвуково изследване (ехография). Тънкоиглената аспирационна биопсия (ТАБ) е златен стандарт за диагностика на тиреоидните нодули. Чрез сцинтиграфия могат да се установят активността на щитовидната жлеза и на нодулите при хипертиреоидизъм и подобни състояния.

Какви са възможностите за лечение на заболяванията на щитовидната жлеза?

В зависимост от тежестта на хормоналните нарушения и от основната причина има няколко възможности за лечение. Трите основни метода на лечение, прилагани при заболявания на щитовидната жлеза, са медикаментозното лечение, операцията и лечението с радиоактивен йод.. Медикаментозното лечение може да помогне за потискане на високото производство на хормони от щитовидната жлеза при хипертиреоидизъм и за облекчаване на симптомите. В днешно време при доброкачествени тиреоидни нодули са въведени и методи на аблация (изгаряне). Възможностите за лечение, които варират според вида на заболяването на щитовидната жлеза, могат да бъдат следните:

Хипотиреоидизъм: Когато щитовидната жлеза не може да произведе достатъчно тиреоиден хормон, могат да се използват лекарства, съдържащи синтетичната форма на необходимите на организма тиреоидни хормони.

Хипертиреоидизъм: С медикаментозно лечение производството на хормони от щитовидната жлеза се нормализира и по този начин се постига облекчаване на симптомите, като сърцебиене. Лечението с радиоактивен йод уврежда тиреоидните клетки и води до разрушаване на щитовидната жлеза. При неконтролируем хипертиреоидизъм може да се приложи хирургична интервенция.

Тиреоидни нодули: При новодиагностицирани нодули, при млади пациенти и в райони с недостиг на йод може да се приложи медикаментозно лечение. По време на диагностиката и лечението е необходимо наблюдението да продължи. Ако нодулите притискат различни тъкани в гърлото, може да се препоръча хирургична интервенция.

В някои случаи може да се наложи отстраняване на щитовидната жлеза, а тази процедура се нарича „тиреоидектомия“. При случаи на тиреоиден рак може да се приложи тиреоидектомия и в някои случаи допълнително лечение с радиоактивен йод.

Какви са препоръките за начин на живот при пациенти с проблеми на щитовидната жлеза?

За здравото функциониране на щитовидната жлеза и нейните хормони е необходим прием на йод. Тъй като йодът не може да се произвежда в организма, той трябва да се набави чрез храната. Консумацията на йодирана сол и храни, богати на йод, може да осигури достатъчно количество йод. Храните, съдържащи йод, включват риба и морски храни, мляко и млечни продукти, соево мляко и соев сос, яйца и месо. При хора с недостиг на йод е важно приемът на йод да се увеличи, а при хора с болест на Хашимото е важно да не се приема прекомерно количество йод. По време на лечението и след него нивата на хормоните трябва да се проследяват и да се осигури подходящо хранене.

Нивата на ТСХ хормона при хората, които не спортуват редовно, са по-високи в сравнение с хората с редовна физическа активност. Повишаването на нивата на ТСХ и увеличеният риск от хипотиреоидизъм могат да бъдат свързани с навиците за начин на живот. Освен това стресът и периодите на депресия могат да предизвикат хормонални промени в организма, които да повлияят и на активността на щитовидната жлеза. Особено жените по-често се сблъскват с хормонални нарушения, а при засягане на щитовидната жлеза могат да се появят симптоми като раздразнителност, безпокойство и депресия. Промените в начина на живот трябва да се преразгледат при предотвратяването и лечението на заболяванията на щитовидната жлеза.

Често задавани въпроси за щитовидната жлеза

Нивата на тиреоидните хормони в организма и заболяванията на щитовидната жлеза са сложни или непредвидими, поради което могат да породят много въпроси. За най-често задаваните въпроси относно тиреоидните хормони и проблемите с тях, както и за отговорите на тези въпроси, можете да прочетете продължението на статията. Увеличаването на щитовидната жлеза или нодулите обикновено не са опасни, но рядко могат да бъдат и ракови. Процентът на рак при тиреоидните нодули варира приблизително между 3 и 5%. Наличието на хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм при даден човек не променя вероятността от рак на щитовидната жлеза. Въпреки това особено облъчването на областта на главата и шията с радиация може да увеличи риска от рак. Наличието на пациенти с щитовидни заболявания в семейството може да повлияе на появата на заболявания на щитовидната жлеза при останалите членове на семейството. При хора със семейна анамнеза за проблеми с щитовидната жлеза рискът от тиреоидни проблеми е по-висок. Затова се препоръчва рутинен контрол на щитовидната жлеза и нейните хормони. По време на бременност в женския организъм настъпват много физиологични промени. Хормоналните и метаболитните промени по време на бременност могат да повлияят на стойностите на тиреоидните хормони и да имитират някои заболявания на щитовидната жлеза. По време на бременност производството на ТСХ и Т4 хормоните може да се повиши леко и може да се наблюдава увеличаване на щитовидната жлеза. Освен това бременността може да промени хода на вече съществуващи заболявания на щитовидната жлеза. Тъй като протичането на тиреоидните заболявания по време на бременност може да повлияе на новороденото, диагнозата и лечението трябва да се направят възможно най-бързо. Хипотиреоидизъм може да е свързан и с намалена плодовитост при жените. Ниските нива на тиреоидните хормони могат да повлияят неблагоприятно на овулацията и да намалят плодовитостта. При наличие на тиреоидни заболявания преди и по време на бременност е важно те да бъдат лекувани. Наличието на тиреоидни проблеми в семейството, неволеви промени в теглото, промени в сърдечната честота и в чувствителността към температура, умора изискват контрол на нивата на тиреоидните хормони. Освен това нарушенията на съня, палпируемо образувание и нередовните менструални периоди при жените също могат да дадат указания за функциите на щитовидната жлеза. В такива случаи се препоръчва контрол на нивата на тиреоидните хормони. Тиреоидните заболявания при жените се срещат по-често, отколкото при мъжете. Причината може да се търси в хормоналния режим и промените при жените. Особено при жени в периода между пубертета и менопаузата тиреоидните заболявания са чести. Естрогенът при жените може да понижи нивата на тиреоидните хормони в кръвта и да увеличи нуждата от тиреоидни хормони при жени с хипотиреоидизъм. Колебанията на естрогена и на други хормони по време на менструацията могат да предизвикат различни психични състояния и да се свържат с депресия. Особено при жени след раждане настъпват промени в нивата на хормоните и тази хормонална нестабилност може да доведе до депресия. Прекомерно активната щитовидна жлеза предизвиква загуба на тегло, а нивата на хормоните влияят на тежестта на загубата на тегло. Увеличаването на загубата на тегло е пряко свързано с тежестта на хипертиреоидизма. Възпалението на щитовидната жлеза и високите дози тиреоидни хормонални таблетки също могат да предизвикат загуба на тегло. Наддаването на тегло обикновено се дължи на недостатъчното функциониране на щитовидната жлеза. При тежък хипотиреоидизъм наддаването на тегло може да е по-голямо. Наддаването на тегло при хипотиреоидизъм обикновено се дължи на натрупване на сол и вода, като с лечението се очаква загуба на тегло. По време на лечението на заболяванията на щитовидната жлеза, за да се постигне контрол върху теглото, съвместното съставяне на план за хранене с лекаря и диетолога може да помогне за по-бързи резултати. Ако тиреоидните хормони на дадено лице не са под контрол, при извършване на физически упражнения могат да възникнат някои неразположения. Например хипертиреоидизмът, причинен от болестта на Грейвс – автоимунно заболяване, може да доведе до прегряване на тялото по време на упражнения. В резултат може да се появи чувство на тревожност или раздразнение, зачервяване, изпотяване и проблеми със съня. Хипотиреоидизмът, предизвикан от автоимунното заболяване болест на Хашимото, може да доведе до забавяне на сърдечния ритъм поради недостатъчно работеща щитовидна жлеза и да предизвика сърцебиене, умора и депресивно настроение. Когато нивата на хормоните се нормализират с лечението на щитовидната жлеза, упражненията са безопасни. Леки упражнения и дейности като йога могат да помогнат за контрола на теглото и за облекчаване на симптоми като запек и умора. За да определите най-подходящата програма за упражнения, посъветвайте се с Вашия лекар. Лекарствата за щитовидната жлеза осигуряват заместване на тиреоидните хормони, които не се произвеждат в достатъчно количество. За здравото поддържане на физическата и психическата активност в организма са необходими достатъчни нива на тиреоидни хормони. Особено при децата тиреоидният хормон е от решаващо значение за растежа и развитието. Затова препоръчаните от лекаря лекарства за щитовидната жлеза трябва да се приемат редовно и да се осигури контрол. Лекарствата за щитовидната жлеза в някои случаи могат да предизвикат нежелани странични ефекти. Към тях могат да се отнесат умора, непоносимост към топлина, болка или дискомфорт в гърдите, намалено отделяне на урина, затруднено преглъщане и дишане, раздразнителност, нередовни менструални периоди, сърбеж и зачервяване на кожата. Заболяванията на щитовидната жлеза могат да повлияят и на работата на други органи. Затова контролът върху заболявания като хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм и нодули е от изключително значение. Ако смятате, че имате проблеми с щитовидната жлеза, не пренебрегвайте контролните прегледи.