Какво представлява синдромът на тарзалния тунел (СТТ)? Симптоми, диагностика и методи на лечение

Синдромът на тарзалния тунел (СТТ) представлява притискане на нерв в областта на глезените. Тарзалният тунел е проход, разположен от вътрешната страна на глезена. Съединителната тъкан, преминаваща през стъпалото, и костите на глезена са структурите, които изграждат тарзалния тунел. През тарзалния тунел преминават тибиалният нерв, както и кръвоносни съдове и сухожилия. В резултат на редица причини, които оказват натиск върху нервите в тарзалния тунел, може да възникне увреждане и да се развие синдром на тарзалния тунел. Вътрешни и външни фактори могат да допринесат за развитието на СТТ. В някои случаи той може да не възникне поради конкретна причина. В други случаи може да бъде причинен от здравословни проблеми като хипотиреоидизъм, диабет, артрит и др.

Синдромът на тарзалния тунел засяга стъпалата, включително пръстите. Често може да имитира медицински състояния като диабетна невропатия или плантарен фасциит и поради това невинаги може да бъде лесно диагностициран. Освен това може да бъде объркан със синдрома на карпалния тунел, но синдромът на карпалния тунел е притискане на нерв, което се наблюдава в областта на китките. Синдромът на тарзалния тунел се среща по-рядко в сравнение със синдрома на карпалния тунел. Като цяло симптомите могат да бъдат овладени с нехирургични методи на лечение. Неправилната диагноза и методите на лечение могат да доведат до усложнения като функционални нарушения и деформации.

Какво представлява синдромът на тарзалния тунел?

Синдромът на тарзалния тунел или „дисфункция на тибиалния нерв“ се обяснява като притискане на тибиалните нерви, които се простират до глезена. Тибиалният нерв, който е един от двата клона, на които се разделя седалищният нерв в крака, е нерв, който се простира към глезена. Този нерв е отговорен за усещанията и движенията в стъпалото. Тибиалният нерв преминава през канал в глезена, съставен от съединителна тъкан и кости. Този канал се нарича „тарзален тунел“ и позволява на нерва да достигне до ходилото.

Поради различни причини тъканите около тарзалния тунел могат да се възпалят и подуят. Тези подути тъкани могат да окажат натиск върху нерва и да причинят болка. Когато тибиалният нерв се притисне в тарзалния тунел, се наблюдава развитието на „синдром на тарзалния тунел“. Симптомите могат да се проявят, когато се окаже натиск върху нервите, преминаващи през тарзалния тунел, и когато възникне увреждане на нерва. Въпреки това се смята, че в световен мащаб има много повече хора, които не са клинично диагностицирани. По-голямата част от случаите са жени и той може да се наблюдава във всяка възрастова група. Случаите с неизвестна причина, т.е. „идиопатичните“, се срещат по-рядко. Притискането на нервите, разположени в предната част на стъпалото, е известно като „синдром на предния тарзален тунел“.

Какви са симптомите на синдрома на тарзалния тунел?

В стъпалото синдромът на тарзалния тунел невинаги може лесно да се разграничи от други здравословни проблеми. Симптомите трябва да се наблюдават внимателно и да се подложат на физикален преглед. Притискането на тибиалния нерв може да предизвика леки или тежки симптоми и да наруши ежедневието. Симптомите на синдрома на тарзалния тунел често могат да бъдат изброени, както следва:

Често срещан симптом на синдрома на тарзалния тунел е болката. Болката, която се разпространява към пръстите и ходилото, може да се появи, когато човек стои прав, носи определени обувки, ходи или тича. Болката се влошава по време на движение и преминава при почивка. За разлика от това, при някои хора може да се наблюдава силна болка през нощта, която намалява при ходене. В напреднал стадий на синдрома на тарзалния тунел може да се наблюдава интензивна болка дори по време на почивка.

Заедно с болката могат да се появят усещания за парене, изтръпване, скованост, боцкане с иглички или усещане за токов удар в стъпалата.

Може да се прояви като слабост в мускулите на стъпалото и пръстите, липса на сила или невъзможност за свиване на пръстите.

В зависимост от стадия и тежестта на симптомите, при някои пациенти може да настъпи частична или пълна загуба на чувствителност в ходилата.

При напреднали случаи на синдром на тарзалния тунел могат да възникнат деформации, произтичащи от мускулна слабост.

При някои хора могат да се наблюдават обръщане на ходилото навътре, както и аномалии в походката и стойката.

Симптомите могат да се появяват периодично, но могат и да бъдат постоянни.

Как се диагностицира синдромът на тарзалния тунел?

Няма специфичен тест за диагностициране на синдрома на тарзалния тунел. Диагнозата се поставя чрез фамилна анамнеза, прием на лекарства, наличие на наранявания и травми, медицинска история, физикален преглед, функционални тестове и образни изследвания. Показателите, които се оценяват по време на диагностиката, са следните:

Физикален преглед: Изследва се наличието на симптоми като слабост в стъпалата, загуба на чувствителност, изтръпване, болка, подуване, оток, нарушение на походката.

Тест на Тинел: Наблюдава се състояние на болка и изтръпване в резултат на докосване или леко почукване върху зоната точно под глезена, където има притискане на нерв. Тестът за синдром на тарзалния тунел описва тази находка като „симптом на Тинел“.

Електромиография (ЕМГ): ЕМГ находките при синдром на тарзалния тунел показват измерването на електрическата активност в нервите и мускулите. ЕМГ при синдром на тарзалния тунел дава информация за мускулната и нервната функция.

Тестове за нервна проводимост: Помагат за оценка на електрическата активност по протежение на нерва. Те могат да бъдат полезни, особено при пациенти, обмислящи операция, за да се установи причината и степента на увреждане на нерва.

ЯМР: Осигурява детайлно изобразяване на костите и меките тъкани. Изследването на структурите около притиснатия нерв може да бъде важно. Възможно е да се визуализира наличие на формация, нараняване или увреждане на нерва.

За откриване на възможни медицински състояния, които могат да допринесат за притискането на тибиалния нерв, могат да се използват допълнителни методи като кръвни изследвания и изследвания на урина, рентгенови снимки и компютърна томография.

Как се лекува синдромът на тарзалния тунел?

В лечението на синдрома на тарзалния тунел място имат медикаментозната терапия, физиотерапията и хирургията. Лекарят решава кое лечение да се приложи в зависимост от стадия на СТТ. Ако и Вие имате изтръпване, слабост или деформация в глезена и стъпалото, препоръчително е възможно най-скоро да се консултирате с лекар по ортопедия и травматология.

Синдромът на тарзалния тунел е заболяване, протичащо с болка, изтръпване и мускулна слабост, развиващо се в резултат на притискане на тибиалния нерв в глезена.

Болка, изтръпване, парене, скованост, усещане за токов удар, мускулна слабост и нарушения в походката са най-често срещаните симптоми в стъпалото и пръстите.

Диагнозата може да бъде поставена чрез физикален преглед, тест на Тинел, ЕМГ, тестове за нервна проводимост, ЯМР и образни методи като рентгенография.

Могат да се приложат медикаментозна терапия, методи на физиотерапия и в някои случаи хирургични интервенции. Процесът на лечение се определя според оплакванията на пациента и стадия на заболяването.

Докато синдромът на карпалния тунел се наблюдава в резултат на притискане на нерв в китката, синдромът на тарзалния тунел възниква при притискане на тибиалния нерв в глезена.

Синдромът на тарзалния тунел е състояние, което понижава качеството на живот и при прогресиране може да доведе до сериозни усложнения. Ако и Вие изпитвате изтръпване, скованост или болка в глезена, незабавно се консултирайте със специалист по ортопедия и травматология.

За да си запишете час при нашите специалисти в Hisar Hospital Intercontinental, използвайте нашата страница за онлайн записване или се свържете с нас веднага.