Какво е сърфактантна недостатъчност? Какви са методите на лечение?

Какво е сърфактантна недостатъчност? Какви са методите на лечение?

При новородените заболяванията на дихателната система в основата си често имат сърфактантна недостатъчност. Особено при недоносените бебета в първите няколко часа след раждането недостигът на течност, съдържаща сърфактант, се проявява с определени симптоми. Тези бебета се нуждаят от индивидуално наблюдение и незабавна интензивна грижа. Заболяването, което се развива при недоносени бебета поради липса на сърфактант в дихателната система, се нарича „респираторен дистрес синдром“. Друго негово наименование е „хиалинно-мембранна болест“. При преждевременните раждания, придружени от опитни педиатри, симптомите през първите няколко минути или часа у бебето могат да се проследят и да се постави ранна диагноза. Затова клиниките, в които има неонатолог и неонатално отделение, са много ефективни както за ранната диагноза, така и за правилното лечение при преждевременно раждане. Острият респираторен дистрес синдром може да бъде овладян с правилно проследяване и лечение от специализиран екип по неонатална интензивна грижа.

Защо възниква сърфактантна недостатъчност при новородените бебета?

Сърфактантът е вещество, което започва да се отделя от ембрионалния период, когато бебето завършва развитието си, за да може дихателната система да функционира безпроблемно. Сърфактантът започва да се синтезира още към 20-ата седмица на бременността. Въпреки че започва да се произвежда в 20-ата седмица, достигането му между алвеолите, пълното активиране и натрупването му достигат до 24-ата седмица. Това вещество е липопротеин, произвеждан от организма, за да сведе до минимум повърхностното напрежение между алвеолите. В състава му има %90 липиди (мазнини) и %10 протеини.

В белите дробове алвеолите са малки мехурчета, които се разклоняват и образуват основата на дихателната система. Подобни на гроздови зърна и допиращи се едно до друго, при всяко вдишване и издишване те се раздуват и свиват. Това осигурява движението на белия дроб. Но по време на това действие допирането на алвеолите създава някакво триене. Това състояние поражда повърхностно напрежение в белия дроб. Този естествено възникващ процес оказва отрицателно въздействие върху дишането и пречи на алвеолите да се раздуят. Сърфактантът пък, с хлъзгавата си структура, намалява до минимум повърхностното напрежение и позволява алвеолите да се напълнят с въздух, така че дишането да протича здравословно.

В ембрионалното развитие белите дробове не са органи за дишане. Бебето диша чрез газообмен през пъпната връв. Първото вдишване на бебето настъпва, когато белите дробове се активират и започнат да се раздуват при раждането. В ембрионалния период вътрешността на белите дробове е пълна с течност. В този процес на развитие в дихателната система първо започва да се синтезира сърфактант. Когато в 35-ата седмица започне да се отделя достатъчно сърфактант, бебето може да диша и да поема въздух нормално при раждането. Сърфактантът се синтезира от алвеоларните клетки тип 2, разположени в празнините между алвеолите. Очаква се първото дишане на бебето при раждането да протече нормално благодарение на сърфактанта.

С намаляване на времето, прекарано в утробата, се увеличава честотата на новородените заболявания при бебетата. Заболяванията, причинени от недостатъчен синтез на сърфактант, и дихателните затруднения са пропорционални на недостатъчното време, което бебето е прекарало в утробата. Освен това много причини могат да обяснят сърфактантната недостатъчност при недоносените бебета. Сред най-честите причини за дихателни проблеми, възникващи поради сърфактантна недостатъчност, са:

Майката има повече от една бременност в миналото

Диабет при майката

Късно или рано прерязване на пъпната връв

Цезарово сечение

Многоплодна бременност

Анамнеза за респираторен дистрес при предишни бременности

Липса на пулс при бебето (асфиксия)

Ниско раждане тегло (често случаи под 1250 грама)

Сепсис

Аспирация на меконий от бебето

Мутация в гена, отговорен за синтеза на сърфактант

Въпреки че основната причина за сърфактантна недостатъчност е анамнезата за преждевременно раждане, освен тях състояния, възникващи по време на раждането и бременността, също могат да доведат до сърфактантна недостатъчност. Освен това при недоносени момчета дихателните проблеми, дължащи се на сърфактантна недостатъчност, се срещат по-често.

Дихателното заболяване, причинено от сърфактантна недостатъчност при раждане, се нарича остър респираторен дистрес синдром. Това е остро развиващо се заболяване, тъй като симптомите се появяват в рамките на няколко часа при новороденото и трябва да бъдат забелязани и лекувани незабавно от специалист лекар. Наричано още ARDS, то може да се обясни като заболяване, възникващо поради сърфактантна недостатъчност. За заболявания като ARDS при недоносените бебета, при които диагнозата и лечението са в надпревара с времето, присъствието на опитен лекар, който наблюдава състоянието, е много важно. Особено при преждевременни раждания наличието на специалист по детско здраве и болести или хирург, който придружава самото раждане, е фактор, показващ компетентността на клиниките. Защото остри заболявания като ARDS могат лесно да бъдат забелязани веднага от специалист и бебето може да бъде лекувано правилно, без да остане трайно здравословно увреждане.

Кои методи на лечение използват сърфактант?

Сърфактантната недостатъчност може да бъде забелязана от първите няколко часа след раждането до първите 2 дни. Тъй като този проблем е по-често при новородените, при нормални обстоятелства новородените бебета трябва да бъдат под интензивно наблюдение. В клиники, които предлагат достатъчно оборудване и лекарска подкрепа, включително неонатално интензивно отделение, бебето, което е под наблюдение, е под контрол всяка минута. Чрез индивидуално проследяване на критичния процес при бебето респираторният дистрес синдром, който може да възникне поради сърфактантна недостатъчност, може да бъде забелязан рано. При бебетата под наблюдение това заболяване може да се прояви с един или повече от следните признаци и да даде тревога:

Тахипнея след раждането (бързо, често и недостатъчно дишане)

Цианоза (посиняване)

Сух кашлица

Раздвижване при опит за дишане

Хипоксемия (недостиг на кислород в кръвта)

Образ „матово стъкло“ на рентгенова снимка на белите дробове

Тези признаци могат да се появят в първите минути след раждането. Обикновено пълните признаци се наблюдават през първите 4 часа. Когато признаците продължат повече от 24 часа, диагнозата ARDS се потвърждава въз основа на анамнезата, получена от майката и бащата, рентгенова снимка на белите дробове на бебето и лабораторни изследвания. Започването на лечението веднага след поставянето на диагнозата както увеличава шансовете за оцеляване, така и намалява в максимална степен вероятността от трайно увреждане. Поради това е много важно лечебното заведение да разполага с необходимите условия, да се извършват адекватни изследвания и анализи и резултатите да се потвърждават от специалист.

Лечението със сърфактант при RDS, възникващ при преждевременно раждане, може да повиши преживяемостта до %90 и повече. Освен това, преди раждането на бебето със сърфактантна недостатъчност, при майката могат да бъдат ефективни и предродилни лечения. Като профилактично лечение (предотвратяване на заболяването, когато съществува риск от него у бебето, преди то да се прояви) на майката може да се приложи стероид. При риск от преждевременно раждане стероидното лечение може да бъде ефективно.

След раждането на бебето в неонаталното интензивно отделение трябва да се осигури дихателна поддръжка. С апарати за дихателна поддръжка CPAP или IPPV на бебето се осигурява непрекъсната кислородна поддръжка без извършване на каквато и да е инвазивна хирургическа намеса. Насищането с кислород трябва да се поддържа между %90-95. Това значително намалява заболеваемостта при бебето. Най-важната стъпка в лечението е прилагането на сърфактант. Според проведените проучвания няма медикаментозно лечение, толкова ефективно при ARDS, колкото естествените препарати на сърфактант. При всяка операция по преждевременно раждане в помещението трябва да има препарати на сърфактант, които да се прилагат от лекуващия лекар според нуждата. Особено е необходимо прилагането да се извърши възможно най-бързо след раждането. При бебе, получаващо дихателна поддръжка, ако дишането е стабилно, втората доза може да не се приложи. Но когато очакваните стойности все още не са достигнати, дихателната поддръжка се продължава и втора доза може да се приложи след поне 2 часа.

Заедно със сърфактантното лечение трябва да се осигури храненето, от което новороденото се нуждае. Може да се препоръча прием на течности над нормалното количество. През този период бебето може да получава кърма през назогастрална или трахеална сонда. Освен това може да се отвори венозен път за електролитна поддръжка и други медицински поддържащи лечения. Температурата в кувьоза за бебето се поддържа на 36,5-37,5 градуса. Дихателният стрес се лекува с кислородно проследяване, хранене и поддържане на течности, под наблюдението на опитен екип.

Често задавани въпроси

Сърфактантната недостатъчност и свързаният с нея дихателен стрес са в групата на неонаталните (новородени) заболявания и, ако не се лекуват, водят до сериозни последствия. Забавянията в диагнозата на ARDS и недостатъчното лечение водят преди всичко до картина, водеща до смърт. При преждевременните раждания сърфактантната недостатъчност е най-важната причина за смърт и дихателен стрес. Затова основната причина за лечението на това състояние, водещо до трайни заболявания, е предотвратяването на смъртта на бебето. Сърфактантната недостатъчност се среща по-често при недоносените бебета, но може да се наблюдава и при бебета, родени в нормален гестационен срок. Честотата на ARDS при бебета под 28 седмици е 93%, което е сериозен процент. При бебета от нормален гестационен срок този процент е доста нисък, но все пак може да се наблюдава. Дихателният стрес, причинен от сърфактантна недостатъчност, е заболяване, което може да се лекува. Диагностицирането на сърфактантната недостатъчност – най-честата причина за смърт при преждевременно раждане – и на остро протичащия респираторен дистрес синдром, който тя причинява, в момента на раждането, както и предотвратяването на заболяването при наличие на риск, изисква наблюдение от специалист лекар. ARDS и подобни заболявания могат да бъдат излекувани от опитни лекари с опит в областта, които внушават доверие на пациента и активно включват пациента в лечебния процес. Освен това клиничните услуги, осигуряващи достатъчно лекарства, техническа и хирургическа поддръжка, придобиват значение при това лечение. За консултация относно заболявания като ARDS, които могат да бъдат успешно лекувани при ранна диагноза, и за предотвратяване на заболяването преди да се е развило, можете да запишете час веднага в нашата клиника.