Какво представлява спондилодисцитът (инфекция на гръбначния стълб)? Какви са симптомите? Как се диагностицира и лекува?

Спондилодисцитът е сериозно и сложно инфекциозно заболяване, засягащо гръбначния стълб. Гръбначните инфекции съставляват около 2-7% от всички инфекции на гръбначния стълб. С прогресирането си може да доведе до силна болка, ограничена подвижност и неврологични проблеми. Ранната диагностика е от жизненоважно значение за предотвратяване на прогресията на заболяването.

В тази статия ще разгледаме подробно какво представлява спондилодисцитът, какви са неговите симптоми, причини, методи за диагностика и възможности за лечение. Освен това ще отговорим на въпросите, които ви вълнуват относно инфекциите на гръбначния стълб.

Какво представлява спондилодисцитът (инфекция на гръбначния стълб)?

Дефиниция на спондилодисцита

Спондилодисцитът е инфекциозно заболяване, което засяга един или повече прешлени и междупрешленните дискове. Възниква, когато микроорганизми засегнат прешлените, дисковете между тях или и двете едновременно. Обикновено е с бактериален произход и представлява най-често срещаната форма на инфекция на гръбначния стълб.

През последните години честотата му нараства поради застаряващото население, увеличаването на имуносупресивните терапии и броя на гръбначните операции. Това е състояние, което прогресира тихо, но може да доведе до сериозни последици. Не трябва да се разглежда просто като причина за болки в кръста, а задължително трябва да се оценява цялостно.

Начин на развитие на заболяването

В повечето случаи инфекцията не попада директно в гръбначния стълб отвън. Обикновено тя достига до него по хематогенен път, т.е. чрез кръвообращението. Бактерии, произлизащи от всяко огнище на инфекция в тялото ви, могат да бъдат пренесени до гръбначния стълб чрез кръвта.

Инфекции в различни области като пикочните пътища, дихателните пътища, зъбни инфекции и кожни инфекции могат да се разпространят към гръбначния стълб. Поради това понякога може да не си спомняте за изразена история на инфекция, освен болката в кръста или гърба.

По-рядко може да се развие след гръбначна операция чрез директно заразяване или разпространение от съседни тъкани. Особено ако сте претърпели предишни операции с поставени метални винтове, рискът от инфекция е по-висок, тъй като микроорганизмите по-лесно намират място за закрепване.

Засегнати зони на гръбначния стълб

Най-често се засяга лумбалната (поясната) област, следвана от торакалната (гръдната) и цервикалната (шийните) област. Инфекцията може да засегне различни структури на гръбначния стълб:

Дискова тъкан: Развитието на инфекция в дисковото пространство може да доведе до болка и ограничена подвижност.

Прешлени: Когато инфекцията се разпространи към костта, съществува риск от структурно отслабване и колапс. Тя може да окаже натиск върху прешлените и да причини компресионни фрактури.

Околни меки тъкани: Развитието на абсцес може да доведе до притискане на нервите. С напредването на този процес гръбначният стълб престава да бъде само източник на болка; той се превръща в рискова картина за вашата нервна система и стабилността на гръбначния стълб.

Инфекцията може да притисне гръбначния мозък и да доведе до функционални проблеми. В случаите, когато директно засяга гръбначния мозък, може да се развие парализа.

Причини за спондилодисцит и рискови фактори

Бактериални фактори

В по-голямата част от случаите на спондилодисцит отговорни са бактериалните инфекции. Най-често срещаната бактерия е Staphylococcus aureus, която е отговорна за 40-60% от случаите. Тази бактерия нормално се намира по кожата ви, но при подходящи условия може да навлезе в кръвообращението и да достигне до гръбначния стълб.

Сред Грам-отрицателните бактерии, видовете E. coli, Klebsiella и Pseudomonas се срещат често, особено при инфекции на пикочните пътища. Видовете Streptococcus произлизат по-често от зъбни инфекции. В развиващите се страни туберкулозната бактерия (Mycobacterium tuberculosis) все още е важна причина за спондилодисцит. Освен това, ако консумирате сурово мляко и млечни продукти или имате близък контакт с животни, носите риск от инфекция, свързана с бактерията Brucella.

Гъбични фактори

Гъбичните инфекции се срещат по-рядко в сравнение с бактериалните. Въпреки това, ако имунната ви система е отслабена, вие ставате уязвими към такива инфекции. Candida и Aspergillus са най-често срещаните видове гъбички.

Вероятността от гъбична инфекция се увеличава след продължителна употреба на антибиотици или ако приемате имуносупресивна терапия. В този случай естественият бактериален баланс в тялото ви се нарушава и гъбичките получават възможност да се размножават.

Състояния, отслабващи имунната система

Вашата имунна система е първата ви линия на защита срещу инфекции. Ако имате захарен диабет, рискът от инфекция се увеличава 2-3 пъти. Диабетът пречи на правилното функциониране на вашите имунни клетки.

Ако се лекувате от рак, приемате лекарства след трансплантация на органи или имате HIV инфекция, имунната ви система е сериозно потисната. Химиотерапията и лекарствата за трансплантация съзнателно понижават имунитета, което отваря вратата за инфекции.

Венозната употреба на наркотици е важен рисков фактор при младите хора. Споделените игли водят до директно навлизане на бактерии в кръвообращението. По същия начин, продължителната употреба на венозни катетри също създава входна врата за инфекции.

Напреднала възраст и хронични заболявания

Ако сте над 50-годишна възраст, рискът се увеличава значително. С възрастта имунната ви система отслабва и устойчивостта ви към инфекции намалява.

Ако имате хронична бъбречна недостатъчност или сте на диализа, съдовите пътища за достъп осигуряват подходяща среда за инфекции. Чернодробната цироза и алкохолизмът също влияят негативно на имунните ви функции.

Ако преди това сте претърпели гръбначна операция, рискът от следоперативна инфекция е между 1-4%. Този процент се увеличава още повече, особено ако са използвани материали като винтове и пръти, ако сте имали продължителна операция или ревизионна операция. Затлъстяването и лошото хранене също са сред факторите, които увеличават риска от инфекция.

Какви са симптомите на спондилодисцита?

Симптомите на спондилодисцита започват коварно, което води до забавяне на диагнозата. Времето от появата на симптомите до поставянето на точна диагноза е средно 2-6 месеца. Обикновено на първо място е болката. В 85-95% от случаите се наблюдава болка в гърба или кръста.

Болка в гърба и кръста

Най-честият и най-ранен симптом е постоянната, дълбока и пулсираща болка. Тази болка се различава от механичните болки. Тя не преминава при почивка и се засилва с времето. Проявява се с характер, който се засилва при движение, но продължава и в състояние на покой.

Нощната болка е изразена и може да ви събуди от сън. Особено се засилва през нощта. При известна история на рак или състояния с риск от инфекция като диабет, трансплантация на органи, болката в гръбначния стълб задължително трябва да се приема сериозно. В случай на болка, която продължава повече от 3 седмици и се засилва, задължително се извършва изследване.

Болката обикновено е локализирана в инфектираната зона. Има чувствителност в областта на кръста. При натиск или леко почукване ще почувствате прекомерна чувствителност в тази зона. Може да се обърка с дискова херния или дегенеративни заболявания.

Температура и чувство за общо неразположение

В 35-60% от случаите се наблюдава повишена температура. Тя обаче може да не се появи при всеки пациент. Обикновено вместо висока температура, тя може да се прояви под формата на лека температура и нощно изпотяване. Могат да бъдат придружени от изпотяване, загуба на апетит, загуба на тегло и обща отпадналост.

Ще изпитвате отпадналост и чувство за бърза умора. Появява се чувство за общо заболяване и загуба на енергия. Дори да нямате друг известен проблем, тези симптоми могат да продължат дълго време. Може да се наблюдава необяснима загуба на тегло.

Ограничена подвижност и мускулен спазъм

Мускулният спазъм и чувствителността около инфектираната зона са изразени. Има значително ограничение в движенията на гръбначния стълб. Изпитвате ограничения в ежедневните дейности и затруднения при движение.

Появява се значително намаляване на движенията на гръбначния стълб и чувство за скованост. Изпитвате затруднения при изпълнението на нормалните си дейности. Обикновено заемате защитна поза за болезнената зона. При инфекции, възникнали след операция, може да има подуване, зачервяване и секреция на мястото на раната.

Неврологични симптоми

С напредването на инфекцията се засягат нервните структури и към картината се добавят неврологични симптоми като изтръпване и загуба на сила. Може да почувствате изтръпване в ръцете и краката, загуба на чувствителност, слабост в мускулната сила. Тези находки се установяват много коварно при някои пациенти.

При напреднали случаи се появява болка или слабост, разпространяваща се към краката. В случай на разпространение на инфекцията в епидуралното пространство или образуване на абсцес, се развива притискане на нервите. Могат да се наблюдават слабост в краката, симптоми на притискане на нерви и в напреднали случаи – нарушения на функциите на пикочния мехур и червата. Неврологичното засягане представлява индикация за спешна операция. Друг симптом, който трябва да се приема сериозно, е частичната или пълна парализа.

Как се диагностицира спондилодисцитът?

За достигане до точна диагноза е необходим систематичен процес на оценка. Тъй като симптомите на заболяването могат да се объркат с други проблеми на гръбначния стълб, трябва да се извърши внимателен преглед.

Физикален преглед и медицинска история

Вашият лекар първо изслушва оплакванията ви и оценява подробно медицинската ви история. Разпитват се кога са започнали симптомите ви, характерът на болката и състоянията, които носят риск от инфекция. Претърпените операции, хроничните заболявания и използваните лекарства дават важни улики в диагностичния процес.

При физикалния преглед се проверява чувствителността в областта на кръста. Оценяват се движенията на гръбначния стълб и се проверява дали има мускулен спазъм. При напреднали случаи се извършва неврологичен преглед, за да се изследват загубата на сила в краката, сензорните промени и рефлексните нарушения.

Методи за образна диагностика (ЯМР, КТ, Рентген)

Образните изследвания се прилагат за откриване на физическите промени в гръбначния стълб. Директният рентген обикновено е първият метод, към който се прибягва, но в ранните етапи на заболяването може да изглежда напълно нормално. Може да отнеме седмици, докато се появят находки.

Магнитно-резонансната томография (ЯМР) е златен стандарт при диагностиката на спондилодисцит. ЯМР показва 96% чувствителност и 92% специфичност. ЯМР с контрастно вещество показва инфекцията в прешлена и диска, възпалението и дали има абсцес в гръбначномозъчния канал в много ранен етап. При Т1-претеглените изображения намаляването на сигнала в телата на прешлените, а при Т2-претеглените изображения увеличаването на сигнала са типични находки.

Компютърната томография е ефективна при оценката на костната деструкция, свързана с инфекцията. Освен това се използва като насочващо средство за биопсия.

Лабораторни изследвания

Кръвните изследвания се използват за определяне на показателите за инфекция. Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) е повишена при 77-90% от случаите. C-реактивният протеин (CRP) се повишава с 95-100% чувствителност. Тези стойности се използват и за проследяване на отговора към лечението.

Кръвните култури помагат за откриване на причинителя на микроорганизма. Въпреки това, процентът на положителни кръвни култури е между 40-60%. Трябва задължително да се вземат преди започване на антибиотик.

При случаи със съмнение за Brucella и туберкулоза се прилагат специални тестове. Кожният тест за туберкулоза и специфичните серологични тестове помагат при диагностиката.

Биопсия и културелни изследвания

Микробиологичната диагноза е в основата на планирането на лечението. Чрез перкутанна иглена биопсия под КТ контрол се взема тъканна проба и култура. Пробите, взети директно от мястото на инфекцията, дават най-надеждните резултати.

Чувствителността на биопсичните култури е между 50-70%. Определянето на причинителя е критично за организирането на целенасочена антибиотична терапия. Предварителната употреба на антибиотици може значително да намали ефективността на културата. Поради това, ако е възможно, се препоръчва изчакване на поне 4 дни без антибиотици.

Хистопатологичното изследване е ценно за разграничаване на грануломатозните инфекции. Наличието на казеифициращ гранулом в тъканната проба подсилва диагнозата туберкулоза.

Лечение на спондилодисцит и хирургични опции

Планът за лечение се определя според вида на инфекцията, нейното разпространение и общото ви здравословно състояние. Основната цел е да се овладее инфекцията, да се намали болката и да се запази стабилността на гръбначния стълб.

Антибиотична и противогъбична терапия

Антибиотичната терапия е крайъгълният камък в лечението на спондилодисцита. Продължителността на лечението обикновено варира между 6-12 седмици. През първите 2-4 седмици антибиотикът се прилага венозно, след което се преминава към перорално лечение според вашия клиничен и лабораторен отговор.

Според резултатите от културата се избира подходящ антибиотик за причинителя микроорганизъм. Ако причинителят не може да бъде определен, се започва емпирично лечение с широкоспектърни антибиотици. Предпочитат се антибиотици, които покриват особено бактерията Staphylococcus aureus.

Вашият отговор към лечението се оценява чрез редовно проследяване на стойностите на CRP. Когато CRP показва тенденция към спад, се разбира, че лечението е ефективно. При инфекция с Brucella се прилага лечение най-малко 3 месеца, а при туберкулозен спондилодисцит – най-малко 6-9 месеца.

При гъбични инфекции се използват противогъбични лекарства. Лечението се провежда с вориконазол или липозомален амфотерицин B и продължителността може да достигне 6-12 месеца.

Управление на болката и почивка

Болкоуспокояващите и противовъзпалителните лекарства облекчават силните ви болки. В някои случаи може да се нуждаете от по-силни болкоуспокояващи.

За стабилизиране на инфектираната зона на гръбначния стълб се прилага корсет или опора. Използването на корсет може да продължи 8-12 седмици. Почивката и ограничаването на активността подпомагат заздравяването на инфектираната зона. Продължителната почивка на легло обаче не се препоръчва поради риск от мускулна слабост и тромбоемболични рискове.

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията се прилага за възстановяване на способността ви за движение, увеличаване на мускулната сила и осигуряване на стабилността на гръбначния стълб. Това лечение е необходимо особено след продължителна почивка, за да се предотврати мускулна слабост. Подпомага връщането ви към ежедневните дейности и ускорява процеса на рехабилитация.

Състояния, изискващи хирургична намеса

При около 10-20% от пациентите е необходимо хирургично лечение. Хирургичните индикации са следните:

Прогресиращ или сериозен неврологичен дефицит: Притискане на нерви поради епидурален абсцес или нестабилност на гръбначния стълб

Липса на отговор към антибиотично лечение: Невъзможност за овладяване на инфекцията въпреки подходящото лечение

Нестабилност на гръбначния стълб: Значителна деструкция и загуба на стабилност в прешлена

Сериозна деформация: Развитие на гърбица или риск от прогресия

Образуване на голям абсцес: Епидурални или паравертебрални абсцеси, които трябва да бъдат дренирани

Хирургичният подход се планира според локализацията на инфекцията. Прилага се почистване на инфектираната тъкан, дренаж на абсцес, декомпресия на канала и при необходимост стабилизация със система от винтове и пръти.

Процес на лечение и възстановяване

Продължителността на лечението може да бъде дълга. След операцията, извършена в болницата, антибиотичното лечение продължава дълго време венозно или перорално. Вашият лекар редовно проследява стойностите на СУЕ и CRP. Лечението се прекратява с преминаването на клиничните ви оплаквания и нормализирането на кръвните показатели.

С ранно и подходящо лечение смъртността е спаднала под 5%. По-голямата част от пациентите показват пълно възстановяване, но в някои случаи хроничната болка и сковаността на гръбначния стълб могат да останат постоянни.

Често задавани въпроси

Намерихте отговори на най-често задаваните въпроси от пациентите относно заболяването. Тази информация ще ви помогне да изясните въпросите, които ви вълнуват по време на лечебния процес.

Колко време продължава лечението на спондилодисцит?

Продължителността на лечението варира според микроорганизма, причинил инфекцията, и сериозността на заболяването. Антибиотичното лечение обикновено продължава 6-12 седмици. През първите 2-4 седмици се прилага венозно в болницата, след което продължавате с лекарства, приемани през устата у дома.

Общият процес на възстановяване може да варира между 3-6 месеца. В някои случаи продължителността на лечението може да бъде между 3 седмици и 3 месеца. Прешлените и дисковата тъкан са зони със слабо кръвообращение, затова е необходимо време антибиотиците да достигнат до там в достатъчно количество. Преждевременното спиране на лечението може да доведе до повторна поява на инфекцията.

Заразен ли е спондилодисцитът?

Не, спондилодисцитът не е директно заразно заболяване. Не става въпрос за предаване от човек на човек. Инфекцията обикновено достига до гръбначния стълб по кръвен път от друго огнище на инфекция във вашето тяло.

Инфекции на пикочните пътища, белите дробове, зъбите или кожата могат да бъдат пренесени до гръбначния стълб чрез кръвообращението ви. По-рядко може да се развие под формата на директно заразяване по време на гръбначна операция или разпространение от инфекция на съседна тъкан. Особено ако имате състояние, което отслабва имунната ви система, този риск се увеличава.

Изисква ли спондилодисцитът операция?

В повечето случаи операция не е необходима. 70-80% от пациентите се възстановяват напълно само с дългосрочно антибиотично лечение. 80-90% от пациентите се оправят без хирургична намеса с антибиотично лечение и поддържащи грижи.

Въпреки това, в някои специални случаи операцията става задължителна. Ако няма отговор към антибиотичното лечение, ако заболяването прогресира, ако се появи притискане на нерви или ако е настъпила фрактура в гръбначния стълб, може да се наложи операция. Освен това, при образуване на голям абсцес, нестабилност на гръбначния стълб и сериозно структурно увреждане, хирургичната намеса става неизбежна.

Какво се случва, ако не се лекува?

Нелекуваният или забавеният спондилодисцит води до сериозни усложнения. С прогресирането на инфекцията прешлените ви отслабват, могат да се развият деформации на гръбначния стълб и увреждане на нервите. Появяват се постоянни неврологични загуби, хронична болка и загуба на стабилност в гръбначния стълб.

Лошо лекуваните инфекции могат да причинят прогресивно разрушаване на гръбначния стълб, създавайки деформации, водещи до гърбица. Епидуралният абсцес може да причини притискане на гръбначния мозък и да създаде опасност за живота. Може да се развие сепсис, т.е. системна реакция, застрашаваща живота, при разпространение на инфекцията в кръвта.

Повтаря ли се инфекцията на гръбначния стълб?

При пациенти, лекувани с антибиотици с подходяща продължителност и доза, процентът на рецидив е между 5-10%. Въпреки това, ако рисковите ви фактори продължават, вероятността от повторна поява е по-висока.

При неконтролиран захарен диабет, имуносупресия или венозна употреба на наркотици рискът от рецидив се увеличава. Поради това редовното проследяване след лечението и контролът на рисковите фактори са от голямо значение. Повторната поява на болка след края на лечението, необяснима температура, нощно изпотяване или загуба на тегло могат да бъдат симптоми на рецидив.

Накратко за спондилодисцита

Въпреки че спондилодисцитът е сериозна инфекция на гръбначния стълб, той може да бъде успешно лекуван, ако се диагностицира рано. По-голямата част от пациентите се възстановяват напълно с дългосрочно антибиотично лечение и не се нуждаят от операция. Особено ако имате болки в кръста, продължаващи повече от 3 седмици, нощна болка и необяснима температура, задължително се консултирайте с вашия лекар.

В този момент най-важният фактор е да бъдете търпеливи. Процесът на лечение може да бъде дълъг, но редовната употреба на лекарства и ходенето на прегледи ще осигурят пълното ви възстановяване. Завършването на препоръчания от вашия лекар период на лечение е от жизненоважно значение за предотвратяване на повторната поява на инфекцията.