Какво представлява серотониновият синдром? Симптоми, причини и лечение

Серотонинов синдром

Серотониновият синдром е сериозно медицинско състояние, което възниква вследствие на прекомерно повишаване на нивата на серотонин в мозъка. Обикновено се развива в резултат на едновременната употреба на определени медикаменти и може да бъде животозастрашаващ, ако не се предприемат бързи мерки. Този синдром, който оказва пряко въздействие върху нервната система, може да се прояви както с физически, така и с психични симптоми.

Какво представлява серотониновият синдром?

Серотониновият синдром представлява състояние на токсичност на централната нервна система, което се развива в резултат на повишаване на нивата на серотонин в тялото далеч над нормалните стойности. Серотонинът е известен и като хормон на щастието. При нормални условия този невротрансмитер регулира жизненоважни функции като настроение, сън, апетит и възприятие за болка, но когато концентрацията му достигне критични нива, той може да стане вреден за организма.

Въпреки че този синдром е описан за първи път през 60-те години на миналия век, честотата му на поява се е увеличила с широкото разпространение на антидепресантите. Синдромът може да се развие в резултат на прием на серотонергични медикаменти във високи дози самостоятелно или при едновременната употреба на повече от едно серотонергично лекарство. Той може да се прояви в широк спектър от леки форми до животозастрашаващи тежки състояния. Серотониновият синдром може да засегне всеки, независимо от възрастта и пола, но особено рискови са индивидите, приемащи психиатрични медикаменти. Индивидуалната чувствителност също играе важна роля за развитието на синдрома. Някои хора могат да развият синдрома дори при нормални дози, докато други могат да понасят високи дози.

Какви са симптомите на серотониновия синдром?

Симптомите на серотониновия синдром обикновено започват през първите няколко часа след приема на медикамента и прогресират бързо. Симптомите могат да бъдат доста вариабилни. При някои хора се наблюдават само леко безпокойство и треперене, докато при други могат да се развият тежки мускулни контракции, треска и загуба на съзнание. Симптомите засягат предимно централната нервна система, мускулно-скелетната система и вегетативната нервна система.

Невромускулните симптоми включват миоклонус (мускулни тласъци), хиперрефлексия, ригидност и тремор. Миоклонусът, наблюдаван особено в долните крайници, е една от най-характерните находки при серотониновия синдром. Пациентите изпитват неконтролирани мускулни контракции, нестабилност и нарушения в координацията. Освен това серотониновият синдром проявява и симптоми на вегетативната нервна система като изпотяване и треска.

Промените в психичния статус се проявяват под формата на възбуда, обърканост, делириум и халюцинации. Хората, страдащи от серотонинов синдром, могат да изпитват неспокойствие, тревожност и раздразнителност. В тежки случаи могат да се развият загуба на съзнание и кома. Вегетативната нестабилност се характеризира с хипертония, тахикардия, хипертермия и диафореза.

Стомашно-чревните симптоми също са чести; гаденето, повръщането, диарията и коремната болка могат допълнително да влошат общото състояние на пациента. Могат да се наблюдават и физически находки като дилатация на зениците, тахипнея и хипертермия. Тежестта на симптомите на серотониновия синдром е пряко свързана с височината на нивата на серотонин и общото здравословно състояние на пациента.

Как се получава серотониновият синдром?

Серотониновият синдром обикновено е свързан с употребата на серотонергични медикаменти. Най-честите причини включват SSRI (селективни инхибитори на обратния захват на серотонина), SNRI (инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин), МАО инхибитори и трициклични антидепресанти. Употребата на тези лекарства самостоятелно във високи дози или комбинацията от различни серотонергични медикаменти увеличава риска от синдром.

Лекарствените взаимодействия са сред най-важните причини за синдрома. Например, започването на лечение със SSRI при пациент, приемащ МАО инхибитор, или комбинацията от антидепресанти с обезболяващи като трамадол може да доведе до опасни резултати. В същото време лекарствата от групата на триптаните, използвани за лечение на мигрена, някои обезболяващи, вещества като декстрометорфан, съдържащ се в сиропите за кашлица, и други лекарства, влияещи върху централната нервна система, също могат да повишат нивата на серотонин. Сред причините за серотониновия синдром са и незаконни вещества като MDMA (екстази), LSD и кокаин. В случай на едновременен прием на тези вещества или прием на къси интервали, нивата на серотонин се повишават за кратко време.

Някои билкови продукти и хранителни добавки също представляват риск. Естествени продукти като жълт кантарион (St. John's Wort), триптофан и 5-HTP могат да взаимодействат с лекарствата с рецепта и да допринесат за развитието на синдрома. Взаимодействието между хранителните добавки и лекарствата с рецепта често се пренебрегва, което е важен рисков фактор. Генетиката също може да играе голяма роля за развитието на синдрома. Генетичните вариации в ензимите, участващи в метаболизма на серотонина, водят до проявяване на различна чувствителност у индивидите. Чернодробните и бъбречните функционални нарушения също влияят върху елиминирането на медикаментите и увеличават риска от синдром.

Как се поставя диагнозата серотонинов синдром?

Диагнозата на серотониновия синдром се поставя, като се вземат предвид симптомите на пациента и неговата лекарствена анамнеза. Няма специфичен кръвен тест или метод за образна диагностика за този синдром. Затова лекарят разпитва подробно кои лекарства е използвал човекът и кога са започнали симптомите. Един от най-често използваните критерии при диагностиката са Критериите за серотонинова токсичност на Хънтър (Hunter Serotonin Toxicity Criteria). Тези критерии се основават на наличието на определени физически находки при лица с анамнеза за употреба на серотонинови медикаменти.

Лекарят оценява телесната температура, пулса, кръвното налягане, мускулния тонус и рефлексите на пациента. При необходимост се изискват лабораторни изследвания за изключване на други възможни заболявания, но тези тестове не дават специфични за серотониновия синдром резултати. В диференциалната диагноза трябва да се вземат предвид също епилептичните припадъци, невролептичният малигнен синдром, фебрилните състояния с инфекциозен произход и лекарствените отравяния. Важно е да се действа бързо при поставяне на диагнозата, тъй като синдромът може да прогресира бързо. Благодарение на правилната диагноза, лечението може да започне рано и да се предотвратят сериозни усложнения.

Как се лекува серотониновият синдром?

Най-основната стъпка в лечението на серотониновия синдром е спирането на медикаментите, довели до това състояние. Ако синдромът е в лека степен, симптомите могат да отшумят в рамките на 24-72 часа само чрез спиране на лекарството и наблюдение на състоянието на пациента. Въпреки това при умерени и тежки случаи се налага медицинска намеса. В такива случаи пациентът се хоспитализира и се планира симптоматично лечение в зависимост от симптомите.

Ако пациентът има симптоми като възбуда, мускулни спазми или гърчове, могат да бъдат използвани успокояващи и мускулно-релаксиращи медикаменти. Обикновено се предпочитат медикаменти от групата на бензодиазепините. При повишаване на температурата тялото се охлажда, дават се обилни количества течности за осигуряване на водно-електролетния баланс. Сърдечната честота и стойностите на кръвното налягане се проследяват стриктно, при необходимост се дават лекарства за понижаване или повишаване на кръвното налягане. Ако се развие задух или дихателна недостатъчност, се осигурява кислородна поддръжка, като в много тежки случаи може да се наложи интензивно лечение.

В някои случаи могат да се използват и медикаменти, които блокират серотониновите рецептори. Тези лекарства, които могат да се приемат през устата, се свързват със серотониновите рецептори и намаляват ефекта на серотонина. Тъй като обаче те може да не са подходящи за всеки пациент, те трябва да се използват под лекарски контрол.

При леки случаи на серотонинов синдром, които са забелязани рано и е започнало подходящо лечение, възстановителният процес е доста бърз. В закъснели случаи могат да се развият сериозни усложнения като бъбречна недостатъчност, спиране на дишането, сърдечни ритъмни нарушения. Затова е много важно лекарствата да се използват внимателно, дозите да не се променят без лекарска препоръка и да се знаят възможните взаимодействия при започване на нов прием на лекарство.

Често задавани въпроси

Ако има съмнение за синдром на отнемане на серотонина, лицето трябва незабавно да спре лекарствата, повишаващи серотонина, и да потърси спешна медицинска помощ. Трябва да се осигури оценка на симптомите чрез посещение в болница. Лечението обикновено се извършва с поддържаща грижа, вносна хидратация, при необходимост успокояващи и температуропонижаващи лекарства. В сериозни случаи може да е необходима интензивна грижа. При леки случаи симптомите могат да се подобрят спонтанно в рамките на 1 до 3 дни след спирането на серотонергичното лекарство. Този процес задължително трябва да бъде под лекарско наблюдение. При умерени и тежки случаи медицинската намеса е задължителна. Не трябва да се очаква да премине от само себе си, а без загуба на време да се потърси здравно заведение. Серотониновият дефицит не може да бъде измерен директно с кръвен тест, но някои симптоми дават насоки. Ако има постоянна нещастност, тревожност, нарушения на съня, ниска енергия, промени в апетита и склонност към депресия, може да възникне съмнение за серотонинов дефицит. В този случай трябва да се потърси специалист по психиатрия за оценка. Серотониновият синдром обикновено започва да отшумява в рамките на 24-72 часа след спирането на лекарството. Докато при леки случаи този период може да е по-кратък, при тежки случаи симптомите могат да продължат с дни. В случаите, когато е необходима интензивна грижа, времето за възстановяване може да бъде по-дълго. Процесът варира в зависимост от общото здравословно състояние на пациента. Лекарствата, повишаващи нивата на серотонин, включват антидепресанти (SSRI, SNRI, MAOI), лекарства за мигрена (триптани), някои обезболяващи (трамадол), сиропи за кашлица (декстрометорфан) и някои незаконни вещества (MDMA, LSD). Тези лекарства трябва да се използват под лекарски контрол и при едновременният им прием да се взема предвид рискът от взаимодействие. Серотонинът не се съдържа директно в храните, но неговият прекурсор триптофан се намира в някои храни. Храни като млечни продукти, яйца, пуешко месо, сьомга, банани, овес и ядки са богати на триптофан. Тези храни могат косвено да поддържат производството на серотонин в тялото. Въпреки че серотонинът може да се произвежда в различни части на тялото, голяма част от него се произвежда в ентерохромафинните клетки в храносмилателната система. Останалата част се произвежда в мозъка и нервната система. Докато серотонинът, произведен в мозъка, участва в предаването на сигнали между нервните клетки, неговата форма в храносмилателната система регулира движенията на червата. Анализи като тест за серотонинов синдром, измерващи нивата на серотонин, могат да бъдат направени в някои лаборатории, но те не са сред рутинните тестове. Тези тестове обикновено се правят чрез изследване на нивата на серотонин или неговия метаболит 5-HIAA в урината или кръвта. Въпреки това нивото на серотонин в мозъка не може да бъде измерено директно; клиничната оценка е по-важна.

Серотониновият синдром е сериозно състояние, което може да представлява риск за живота, ако не бъде забелязано навреме. Ако Вие или ваш близък имате симптоми като внезапно развиващо се неспокойствие, мускулни контракции, треска или промяна в съзнанието, потърсете здравно заведение без загуба на време. Задължително информирайте своя лекар за лекарствата, които приемате, и правете промени в лекарствата под специализиран контрол.

Кликнете тук, за да получите подробна информация за серотониновия синдром или да запазите час.