Какво представлява септичният артрит? Какви са симптомите? Как се поставя диагнозата и се провежда лечението?

Септичният артрит е възпалително заболяване на ставите, причинените от бактериална или гъбична инфекция, което изисква спешна намеса. Заболяването може бързо да доведе до тежко възпаление и увреждане на ставите. Ранната диагноза е от критично значение. В тази статия ще намерите всичко, което трябва да знаете, включително симптомите, диагнозата и лечението на септичния артрит.

Какво представлява септичният артрит?

Определение на ставната инфекция

Това заболяване, което започва с навлизането на микроорганизми в ставната кухина, бързо образува възпаление в ставната течност. Макар че бактериите са най-честата причина, гъбичките и рядко вирусите също могат да доведат до инфекция със септичен артрит.

Заболяването обикновено засяга една става. При възрастни най-често се среща в коляното (50%), тазобедрената става (25%) и рамото (15%). Засягането на множество стави е около 10% при децата и 20% при възрастните. Големите стави като коляното, тазобедрената става и рамото са най-засегнатите зони.

Това заболяване, което се среща при приблизително 2 на всеки 100 000 случая, се счита за ортопедична спешност. Инфекцията напредва бързо в рамките на няколко часа. Тя може да причини сериозно увреждане на ставния хрущял. При 25-50% от случаите на бактериален артрит се развива необратима загуба на ставна функция. Дори при 75% от излекуваните случаи в засегнатата става остава трайна функционална недостатъчност.

Пътища на разпространение на заболяването

Микроорганизмите достигат до ставата по три различни начина. Хематогенното разпространение е най-честият път на заразяване. Бактериите, попаднали в кръвта от инфекция в друга част на тялото, се пренасят до ставата чрез кръвообращението. Дори при ежедневни дейности като миене на зъбите, бактериите могат да попаднат в кръвта. Здравата имунна система унищожава тези бактерии.

Директната инокулация е вторият път. Микробите могат да навлязат директно в ставата в резултат на инжекции в ставата, хирургични процедури като артроскопия или проникващи травми. Рискът от инфекция след операции за ставни протези поради това е висок.

Разпространението по съседство е третият начин на заразяване. Бактериите могат да преминат в ставата от огнище на остеомиелит в съседна кост или от инфекции на меките тъкани около ставата. Този начин на разпространение се среща по-рядко в сравнение с другите.

Рискови групи

При 47% от случаите на септичен артрит има предходно друго ставно заболяване. Състояния като ревматоиден артрит, подагра, остеоартрит подготвят почвата за инфекция. Пациентите с ревматоиден артрит представляват най-рисковата група както поради наличното увреждане на ставите, така и поради употребата на имуносупресивни лекарства.

Хората с отслабена имунна система носят висок риск. Диабетът, бъбречната недостатъчност, лицата, подложени на лечение на рак, и пациентите с ХИВ попадат в тази група. Тези, които получават кортикостероидна терапия, са сходно уязвими.

Факторът на възрастта е от значение. При бебетата и децата рискът се увеличава, тъй като имунните механизми все още не са напълно развити. При по-възрастните лица пък имунната система отслабва.

Пациентите с поставени ставни протези, тези, които използват интравенозни лекарства, и претърпелите скорошна травма на ставата са изложени на риск. Въпреки това при 22% от случаите на септичен артрит няма никакви медицински рискови фактори. Заболяването може да се развие дори и при здрави индивиди.

Въпреки усъвършенстваните антибиотични лечения, смъртността, свързана със септичен артрит, се съобщава като 5-15%. Поради тази причина ранната диагноза е от жизнено значение.

Какви са симптомите на септичния артрит?

Внезапно започваща ставна болка

Симптомите на септичния артрит се появяват внезапно и се засилват за кратко време. Най-изявеният признак е усещането за силна болка в една става. Болката е толкова силна, че се отразява негативно на ежедневието. Тя се засилва при движение, а в някои случаи продължава дори в покой.

Най-често се засяга колянната или тазобедрената става. Тя има пулсиращ характер на болката. Интензитетът ѝ постепенно се увеличава. Човекът може да изпитва затруднения при заспиване поради болката.

Треска и втрисане

Високата температура е системният ефект на инфекцията. Телесната температура се повишава между 38-40°C. Треска се наблюдава при 40 до 60 процента от случаите. При децата този процент достига до 80%.

Тъй като бактериите атакуват тялото, то започва да дава предупреждения. Настъпва състояние на втрисане и студени тръпки. Придружава се от отпадналост и обща умора. Тялото изпитва загуба на енергия, докато се бори с инфекцията. Липсата на апетит е особено изразена при възрастните хора и децата. Наблюдава се и повишение на сърдечната честота.

Оток и зачервяване на ставата

Около засегнатата става се образува оток. Подутта обикновено е с мека структура, а в някои случаи може да се прояви в по-твърди форми. Отокът може да се разпространи към околността на ставата.

Появяват се регионални зачервявания. Цветът на кожата около ставата започва да се променя. В напредналия процес тези зачервявания могат да се превърнат в синини. Налице е повишаване на температурата в ставата. Особено при повърхностни стави като коляното, кожата изглежда лъскава и опъната.

При физикалния преглед се установяват зачервяване, подуване и повишена температура в сравнение с другите стави. Налице е чувствителност при палпация.

Ограничение на движението

Пациентът изпитва затруднения при сгъване или стъппване на ставата си. Обхватът на движение е ограничен. Тъй като болката в ставата се увеличава с движението, при всеки пациент е налице различна степен на ограничение на движението.

Наблюдава се нежелание за използване или раздвижване на засегнатата става. Появява се куцане. Някои хора изобщо не могат да движат ставите си. Триадата от треска, ставна болка и ограничение на движението подкрепя септичния артрит.

Симптоми при децата

При децата най-често се засяга тазобедрената става. Появява се състояние на раздразнителност. Те не искат да ходят поради болка. Избягват да използват засегнатата става.

Когато ставите бъдат докоснати, те стават още по-раздразнителни. Раздразнителността и болният вид са забележими. Те могат да заемат специални позиции, за да предпазят засегнатата става. При състояние, наречено псевдопарализа, детето откача да използва засегнатия крайник, сякаш е парализиран.

Могат да бъдат придружени и от други симптоми на заболяването като гадене, повръщане, възпалено гърло или главоболие. Наблюдава се намаляване на апетита.

Как се поставя диагнозата септичен артрит?

Физикален преглед и клинична оценка

Първо, Вашият лекар преглежда засегнатата Ви става. По време на прегледа се търсят оток, зачервяване и повишена температура. Образувалият се оток около ставата може да бъде оценен физически.

Тества се движението на ставата. Определя се степента на ограничение на движението. По време на докосване се проверява чувствителността. Оценява се интензитетът на болката.

Съмнението на клинициста е най-важният елемент в диагнозата. Проверяват се и другите части на тялото Ви. Гърлото, кожата и другите стави се преглеждат за признаци на инфекция. Наличието на инфекция в друга област подкрепя диагнозата септичен артрит.

Методи за образна диагностика

Рентгенографията не помага за диагнозата в ранния период на заболяването. Вижда се само оток на меките тъкани. В напредналите етапи могат да бъдат установени промени в ставната цепка.

Ултрасонографията показва събиране на течност в ставата. Септичният артрит, особено на тазобедрената става, се диагностицира по-лесно с ултрасонография. Може да се прилага до леглото на пациента. Насочва ставната аспирация.

Компютърната томография по-добре открива ставната структура и течността. Магнитният резонанс (ЯМР) пък е най-ефективният метод за образна диагностика. Възпалението в ставите се вижда ясно на ЯМР. Ранни признаци могат да бъдат открити дори 24 часа след началото на инфекцията. Отокът на костния мозък и съпътстващият остеомиелит могат да бъдат различени с ЯМР.

Анализ на ставната течност

Анализът на ставната течност е златен стандарт за диагнозата на септичен артрит. Точната диагноза се поставя с този метод. Ставната аспирация задължително трябва да се направи преди антибиотичното лечение.

Взетата от ставата течност се изследва в лаборатория. Броят на белите кръвни клетки обикновено е над 50 000. В повечето случаи стойността излиза между 50 000-150 000. 90% от клетките са от неутрофилен тип. Налице е преобладаване на полиморфонуклеарни левкоцити.

От пробата на течността се прави бактериална култура. Прилага се тест за оцветяване по Грам. Грам-положителните бактерии могат да бъдат открити в 75-80%, а грам-отрицателните бактерии - в 40-50% от случаите. Под микроскоп се търсят бактерии и признаци на възпаление.

Ставната течност изглежда мътна. Нивото на глюкоза е с повече от 50 mg/dl по-ниско от кръвната захар. Стойностите на протеините и ЛДХ (LDH) се увеличават. Растежът на микроорганизми в културата потвърждава диагнозата.

Кръвни изследвания и лабораторни находки

Кръвните изследвания разкриват признаци на инфекция. Броят на левкоцитите е по-висок от нормалното. Левкоцитоза се наблюдава при 50-60% от случаите.

Стойностите на CRP и СУЕ (утайка) се повишават. При случаите на септичен артрит CRP достига пик през първите два дни. Утайката достига най-високото си ниво на 3-5-ия ден. Високите СУЕ и CRP подкрепят диагнозата, но не са категорични.

Измерва се и нивото на прокалцитонин. Високият прокалцитонин в кръвта подкрепя диагнозата на инфекция. Неговата чувствителност е 54%, а специфичността му е 95%.

Взимат се две серии кръвни култури. Това е важно за откриване на бактериемия. Определя се вида антибиотик, който ще се използва при лечението.

Причини и усложнения на септичния артрит

Бактерии, причиняващи заболяването

Бактериите са най-честата причина за инфекцията със септичен артрит. Staphylococcus aureus е отговорен за приблизително 50% от това заболяване. Тази бактерия, която живее по кожата и в носа, се среща дори при здрави хора. Особено често се среща при деца.

Бактериите Streptococcus и техните видове се срещат по-често при възрастните хора. Streptococcus pneumoniae е вид бактерия, която причинява пневмония и менингит. Тези бактерии се срещат често при хора с отслабена имунна система.

Neisseria gonorrhoeae е важен причинител, водещ до септичен артрит при възрастни. Тази бактерия, причиняваща гонорея, се предава по полов път. Болката се появява не в фиксирана точка, а в структура, която пътува из тялото.

Грам-отрицателните бактерии са ефективни при пациенти с диабет, възрастни хора и такива, които използват имуносупресивни лекарства.

Вирусите рядко причиняват септичен артрит. Сред тези вируси са Хепатит А, Хепатит B, Хепатит C, заушка, ХИВ и аденовирус. Гъбичките също са редки причинители.

Рискови фактори

При 47% от случаите има предходно друго ставно заболяване. Състояния като ревматоиден артрит, остеоартрит и подагра подготвят почвата за инфекция. Тези с поставени ставни протези са изложени на висок риск.

Отслабването на имунната система е важен рисков фактор. Диабетът, хроничното бъбречно заболяване, лицата на лечение на рак и пациентите с ХИВ попадат в тази група. Тези, които използват имуносупресивни лекарства, са сходно уязвими.

Бактерии, попаднали в кръвта от друго огнище на инфекция в тялото, могат да достигнат ставата. Инфекциите на пикочните пътища, кожата или белите дробове се разпространяват по този начин. Микробите могат да навлязат след травма или хирургични интервенции.

Човешката крехкост на кожата улеснява навлизането на бактериите в тялото. Псориазисът и екземата увеличават риска от инфекция. Хората, използващи интравенозни наркотици, носят висок риск в областта на инжектиране.

Усложнения, възникващи при липса на лечение

Когато няма ранна диагноза, септичният артрит напредва бързо. Ако не се лекува, той нанася сериозни щети на здравето на човека. В рамките на няколко дни ставният хрущял може да получи необратимо увреждане.

Загубата на ставния хрущял е най-честото усложнение. Инфекцията причинява стопяване на хрущялната тъкан. Ограничението на движението може да се наблюдва като трайно или временно. Може да се развие ставна деформация и хронична болка.

Остеомиелитът е възпаление на костния мозък. Това състояние възниква, когато възпалението се разпространи към костите. Остеомиелитът при деца във възрастта на растеж води до проблеми с растежа.

Ако бактериите попаднат в кръвта, може да възникне сепсис. Той причинява органна недостатъчност. Започва животозастрашаващ риск. Въпреки употребата на антибиотици, вътреболничната смъртност варира между 7-15%. В случай на прекъсване на лечението може да се наблюдава повторно възпаление на ставите.

Как се провежда лечението на септичния артрит?

Антибиотично лечение

Лечението на септичния артрит трябва да започне спешно. Антибиотици се дават веднага след вземането на ставната аспирация и пробите за култура. Закъснението в лечението може да доведе до трайни увреждания, особено в тазобедрената става.

В първия етап се използват широкоекипни (широкоспектърни) антибиотици. Емпирично лечение се прилага до излизането на резултата от културата. Лекарства като ванкомицин и цефтриаксон се предпочитат през този период. Антибиотиците, обхващащи и стафилококите, задължително трябва да бъдат дадени.

Резултатите от оцветяването по Грам ръководят избора на антибиотик. Ако се видят грам-положителни бактерии, се използва ванкомицин. При пациенти с потисната имунна система се добавя трето поколение цефалоспорин. След като резултатът от културата стане ясен, се преминава към целенасочено лечение.

Продължителността на лечението зависи от бактерията, причинила инфекцията. При S. aureus инфекции са необходими 2-3 седмици антибиотици. При грам-отрицателни бактерии лечението се удължава до 4 седмици. Общата продължителност на лечението обикновено варира между 3-6 седмици.

Източване на ставната течност

Отстраняването на инфицираната течност от ставата е основният стълб на лечението. Натрупаният възпалителен материал ускорява увреждането на ставата. Следователно процедурата по източване е също толкова важна, колкото и антибиотичното лечение.

Иглената аспирация е най-простият метод. Повърхностни стави като коляното и глезена се подлагат на повтарящи се аспирации. Тази процедура е както с диагностична, така и с терапевтична цел.

Хирургична интервенция

В някои случаи медикаментозното лечение е недостатъчно. Когато инфекцията продължава да напредва, е необходима хирургична намеса. Ранната намеса на специалист по ортопедия е задължителна.

Артроскопският дренаж е затворен метод на операция. Чрез отваряне на малки разрези се почиства инфицираната течност в ставата. Тази процедура обикновено отнема 30-60 минути. Тя е по-малко инвазивна и периодът на възстановяване е кратък.

Ако инфекцията се е разпространила, се прави отворен хирургичен дренаж. Ставата се отваря напълно и увредените тъкани се почистват. Тази процедура може да отнеме 1-2 часа. В напреднали случаи може да се наложи смяна на ставна протеза.

Грижи и проследяване след операция

Пациентите се задържат в болницата 2-7 дни след операцията. Продължава лечението с мощни интравенозни антибиотици. Този процес е важен за предотвратяване на повторната поява на инфекцията.

В областта на ставата може да има болка и оток. Предписаните болкоуспокояващи трябва да се използват редовно. Студеният компрес помага за намаляване на отокa.

Зоната на шевовете трябва да се поддържа чиста и суха. Превръзките трябва да се правят редовно. Проследяването на раната не бива да се пренебрегва.

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията започва в ранния период за запазване на движението на ставите. Леките упражнения предотвратяват втвърдяването на ставата. Прилагат се изометрични упражнения за укрепване на мускулите и упражнения за активен обхват на движение.

Пациентите обикновено могат да се върнат към ежедневните си активности в рамките на 4-6 седмици. Тежките физически активности трябва да се избягват. Ако е поставена протеза, периодът на възстановяване може да бъде по-дълъг.

Често задавани въпроси

Как се предпазваме от септичния артрит?

Обръщането на внимание на правилата за лична хигиена и грижа е първата стъпка за предотвратяване на заболяването. Ако има отворена рана или порязване по кожата, тя трябва да се поддържа чиста от гледна точка на риска от инфекция. Поддържането на раните чисти пречи на бактериите да навлязат в тялото.

Другите инфекции в тялото трябва да се лекуват навреме. Зъбните инфекции, инфекциите на пикочните пътища или дихателните пътища могат да доведат до образуване на септичен артрит в следващите процеси. Тези инфекции не бива да се пренебрегват.

Хронични заболявания като диабет трябва да бъдат добре контролирани. Поддържането на хроничните заболявания под контрол намалява риска от инфекция. За укрепване на имунната система трябва да се възприеме здравословен начин на живот.

След ставна операция или инжекция трябва да се обърне внимание на правилата за хигиена. Лицата с отслабена имунна система трябва да се консултират с лекар без закъснение при поява на симптоми на инфекция.

Колко време отнема диагностичният процес?

Диагнозата обикновено се поставя по време на посещението в болницата. Диагностичният процес се завършва със симптомите на човека, техниките за образна диагностика и кръвните изследвания. При завършване на процедурите диагнозата може да бъде поставена в рамките на същия ден.

Рядко окончателната диагноза може да отнеме два дни. Резултатът от културата на ставната течност излиза в рамките на 24-48 часа. Ранната диагноза е от критично значение за запазване на ставната функция.

Колко време продължава лечението?

Продължителността на лечението варира в зависимост от тежестта на инфекцията и състоянието на отговор на лечението. Обикновено продължава между 3-6 седмици. Стандартната продължителност на лечението е 3-4 седмици.

При S. aureus инфекции антибиотичното лечение от 2-3 седмици е достатъчно. При случаи, усложнени с бактериемия, са необходими 4 седмици. При грам-отрицателни бактерии лечението се удължава до 4 седмици.

При гонококов артрит 7 дни лечение са достатъчни. При негонококов артрит пък продължава 14-28 дни. При наличие на придружаващ костен мозъчен остеомиелит лечението трябва да бъде удължено до 4-6 седмици.

Заболяването трайно ли е?

С ранна диагноза и лечение септичният артрит обикновено се лекува успешно. Въпреки това при 25-50% от пациентите той води до загуба на ставна функция. Ако не се лекува или се развие сепсис, може да бъде животозастрашаващо.

Нелекуваният септичен артрит напредва бързо. В рамките на няколко дни ставният хрущял може да се увреди необратимо. В дългосрочен план могат да се развият ставна деформация, трайна загуба на движение и хронична болка.

След изписването се проверява дали симптомите са намалели. Проследяват се ограничението на движението и състоянието на хронифициращата болка. Този процес продължава около 6 месеца.

Очаква се клиничните симптоми да намалеят. В кръвните изследвания се очаква стойностите на CRP и левкоцитите да спаднат до нормални стойности около 10-ия ден. Ранната диагноза и подходящото лечение са определящи от гледна точка на качеството на живот.

В обобщение за септичния артрит

Септичният артрит е сериозна ставна инфекция, изискваща спешна намеса. Ранната диагноза е животоспасяваща. Ако забележите внезапно започнала ставна болка, треска и оток, незабавно се консултирайте с лекар. Когато не се лекува, той може да доведе до трайно увреждане на ставите.

По-конкретно, антибиотичното лечение и източването на ставната течност играят критична роля за овладяване на заболяването. Лечението обикновено продължава 3-6 седмици. Като обръщате внимание на правилата за хигиена и държите хроничните си заболявания под контрол, можете да намалите риска от инфекция. Бързото действие при забелязване на симптомите Ви позволява да защитите ставните си функции.

Отдел

Попълнете формуляра за подробна информация и контакт!

}