Какво представлява парестезията? Какви са симптомите? Как се диагностицира и лекува?

Парестезията представлява необичайни сетивни усещания, възникващи в резултат на нарушения в нервната проводимост. Временната парестезия обикновено се появява вследствие на краткотраен натиск върху нерв и преминава от само себе си. Хроничната парестезия обаче може да се развие в резултат на хронични заболявания като диабет или множествена склероза и може да изисква медицинско лечение. В тази статия ще разгледаме подробно симптомите, причините, диагностиката и методите за лечение на парестезията.

Какво представлява парестезията и какви са нейните симптоми?

Дефиниция на парестезията

Парестезията представлява необичайни сетивни промени, усещани по кожата в резултат на нарушения в нервната проводимост. Този термин, произлизащ от гръцките думи "para" (необичаен) и "aisthesia" (усещане), е общото наименование на необичайни усещания като мравучкане, изтръпване, боцкане и парене.

Нервите се отделят от главния и гръбначния мозък, разпределят се в тъканите на тялото и позволяват възприемането на усещания като допир, болка и температура по кожата. Областта, за чието сетивно възприемане по кожата отговаря даден нерв, се нарича дерматом. Парестезия възниква, когато нервът има проблем с възприемането на сетивните сигнали в областта на дерматома или когато има проблем с предаването на възприетото усещане към централната нервна система.

Парестезията обикновено засяга ръцете, дланите, краката и стъпалата, но може да се появи навсякъде по тялото. Като временно състояние се наблюдава в резултат на прекомерен натиск върху нерв.

Симптоми на парестезията

Симптомите на парестезията могат да варират при различните хора. Най-изявеният признак е внезапно появилото се усещане за изтръпване и мравучкане. Различни усещания се появяват по кожата на почти всяка част от тялото, като най-често това се случва по крайниците, като ръцете, дланите и стъпалата.

Основните симптоми, наблюдавани при парестезия, са:

Усещане за мравучкане и изтръпване

Чувство за парене и боцкане

Усещане за иглички

Сърбеж по кожата

Усещане за студ

Загуба на чувствителност в засегнатата област

Свръхчувствителност при допир

Може да се прояви и чувство за пробождане или неприятно усещане за парене. При някои хора се наблюдава засилване на загубата на чувствителност през нощта. В засегнатата кожна област може да се появи загуба на усещанията за допир, вибрация, болка или температура.

При хора с хронична парестезия могат да се появят болки от типа на пробождане с нож. Това състояние може да доведе до затруднено ходене и тромавост в засегнатите стъпала или крака.

Видове парестезия (временна и хронична)

В зависимост от продължителността и причината, парестезията се разделя на две основни групи. Всяка от тях има свои специфични характеристики.

Временната парестезия възниква, когато се упражнява натиск върху нерв, и симптомите изчезват, когато натискът се премахне. Може да възникне поради липса на кръвообращение. Дългото стоене в една и съща позиция, кръстосването на краката или спането върху ръката ограничава кръвообращението чрез притискане на нерва и води до временно изтръпване. Дехидратацията, стресът и паническите атаки също са сред причините за временна парестезия.

Хроничната парестезия е състояние, при което усещането за боцкане с иглички не преминава и е постоянно. Тя може да бъде показател за увреждане на нервите. Може да бъде признак на подлежащо неврологично заболяване или травматично увреждане на нервите. Постоянната парестезия може да сигнализира за метаболитни, инфекциозни или автоимунни заболявания, в допълнение към уврежданията на нервната система.

Какво причинява парестезията?

Отговорът на въпроса какво причинява парестезията е доста обширен. Два вида увреждания на нервите водят до парестезия: радикулопатия и невропатия.

Притискане на нерв и натиск

Радикулопатията е състояние, при което нервните коренчета са притиснати, възпалени или раздразнени. Дискова херния, притискаща нерв, маса, притискаща нерв, излизащ от гръбначномозъчния канал, или стеснение на гръбначния канал причиняват радикулопатия.

Когато радикулопатията засяга долната част на гърба, тя е известна като лумбална радикулопатия и причинява парестезия в краката и стъпалата. Притискането на седалищния нерв може да доведе до слабост в краката. От друга страна, когато са засегнати нервите, осигуряващи чувствителност и сила на ръката, това се нарича цервикална радикулопатия. При цервикалната радикулопатия се наблюдават повтаряща се болка във врата, парестезия в горните крайници и слабост в ръцете.

Дългото излагане на определена част от тялото на телесно тегло или притискането на нервна тъкан поради костни израстъци води до нарушаване на предаването на сетивните сигнали в нервните тъкани.

Периферна невропатия

Периферната невропатия възниква при увреждане на нервите извън главния и гръбначния мозък. Травми, инфекции, излагане на токсини или хронични заболявания могат да причинят това увреждане. Около 2,4% от хората по света имат някакъв вид периферна невропатия. Този процент варира между 5% и 7% при хора на възраст 45 и повече години.

Диабетна невропатия

Диабетната невропатия е увреждане на нервите, причинено от диабет. Високите нива на кръвната захар увреждат нервите с течение на времето. Високата кръвна захар причинява химични промени в нервите, засягащи способността им да предават сигнали. Същевременно тя води до увреждане на кръвоносните съдове, които пренасят кислород и хранителни вещества към нервите.

Около половината от хората с диабет могат да имат някакъв вид невропатия. При около 35% от диабетиците се среща сетивна симетрична полиневропатия. В допълнение към това, симптомът на болка под формата на парене може да бъде придружен от изтръпване, парестезия и автономна дисфункция.

Витаминен дефицит (B12, B6)

Дефицитът на витамин B12 причинява проблеми с нервната проводимост или увреждане на нервите. Мравучкането в ръцете или стъпалата е често срещан симптом на този дефицит. Дефицитът на B12 възниква поради вегетариански или вегански диети, проблеми с чревната абсорбция или напреднала възраст.

Невропатия може да се наблюдава при дефицит на витамини B6, B1 и E. Невропатията може да се усеща под формата на изтръпване, мравучкане или нервна болка.

Синдром на карпалния тунел

Синдромът на карпалния тунел възниква при притискане на медианния нерв в китката. Този синдром е три пъти по-чест при жените, отколкото при мъжете. Наблюдават се изтръпване и мравучкане в ръцете и пръстите, както и слабост, особено в палеца и първите три пръста. Изтръпването и болките, които се засилват през нощта, влияят негативно на качеството на съня.

Множествена склероза и неврологични заболявания

Множествената склероза е хронично заболяване, което прогресира с увреждане на тъканите, защитаващи нервите в централната нервна система. Парестезията е един от най-честите симптоми при пациенти с МС. Слабост в крайниците, сетивни симптоми, проблеми с пикочния мехур и умора са често срещани симптоми.

Освен това инсулт, мозъчен тумор, болест на Лайм и инфекции като херпес зостер също могат да причинят парестезия.

Как се диагностицира парестезията?

При случаи на хронична или повтаряща се парестезия е необходима цялостна оценка за установяване на подлежащата причина. Правилната диагноза играе важна роля в изготвянето на ефективен план за лечение.

Физикален преглед и анамнеза на пациента

Диагностичният процес започва с подробно снемане на анамнеза. Вашият лекар ще попита какво чувствате, кога са започнали симптомите, колко дълго продължават и как се разпространяват. Важно е кои части на тялото са засегнати, дали е едностранно или двустранно, дали показва разпределение под формата на ръкавица или чорап.

Определят се състоянията, които провокират или влошават симптомите. Определени движения или позиции могат да бъдат отключващи фактори. Разпитват се придружаващи симптоми като болка, мускулна слабост, загуба на равновесие, нарушена координация. Трябва да се предостави информация за предишни заболявания, използвани лекарства и хранителни навици.

При физикалния преглед се оценяват усещанията за допир, болка, вибрация и температура в засегнатата област. Проверяват се мускулната сила, мускулният тонус и загубата на маса. Извършва се преглед на рефлексите, за да се измерят дълбоките сухожилни рефлекси. Могат да се приложат тестове за равновесие и координация.

Тестове за нервна проводимост (ЕМГ)

ЕМГ е диагностичен тест, който измерва колко добре мускулите и нервните клетки реагират на електрически сигнали. Използва се за определяне на типа, сериозността и местоположението на увреждането на нервите.

Процедурата ЕМГ се състои от два етапа. На първия етап върху кожата се залепват електроди, за да се определи състоянието на нервната проводимост. Подават се електрически импулси към ръцете или краката и се наблюдават скоростта и дебелината на нервите. Подаденият стимул е на ниво, което не причинява дискомфорт на пациента.

На втория етап се изследва електрическата активност на мускулите с помощта на игла. Стерилна игла се вкарва в определени мускули, за да се оцени състоянието на мускула в покой и при съкращение. Тестът обикновено продължава от 30 до 60 минути. След теста може да се появи лека болка или синини в местата, където е влязла иглата, но това преминава в рамките на няколко дни.

Методи за образна диагностика (ЯМР, КТ)

Методи за образна диагностика като ЯМР и КТ разкриват структурни проблеми в тялото, които не са видими с просто око. Използват се за откриване на проблеми в мозъка, гръбначния мозък или областите на притискане на нерви.

ЯМР използва радиовълни и силни магнитни полета, за да предостави подробни изображения на меките тъкани. Ефективен е при оценка на меки тъкани като мозък, гръбначен мозък, мускули и нерви. Показва състояния като лезии при множествена склероза, тумори, херния.

КТ използва рентгенови лъчи и дава бързи резултати. Предпочита се при оценка на костни структури и вътрешни органи.

Кръвни изследвания

В зависимост от подлежащата причина могат да бъдат назначени различни кръвни изследвания. С пълна кръвна картина се проверява за анемия. Измерването на кръвната захар е необходимо за скрининг на диабет. Проверяват се нивата на витамини, особено витамин B12. Извършват се тестове за щитовидната функция, бъбречни и чернодробни функционални тестове. Могат да се изследват маркери за автоимунни заболявания.

Как се лекува парестезията?

Лечението на оплакванията от парестезия се определя според състоянието, причиняващо проблема. Временната парестезия обикновено отшумява от само себе си и не изисква специално лечение. При хроничната парестезия обаче медицинската намеса е задължителна. Планът за лечение се изготвя спрямо подлежащото заболяване.

Медикаментозно лечение

Лекарите специалисти предписват лекарствена подкрепа за облекчаване на симптомите на парестезия. Антиконвулсантите са ефективни при болки от нервен произход и осигуряват контрол върху нервните импулси. Лекарствената терапия е често предпочитан метод за премахване на парестезията. Когато подлежащите заболявания се лекуват с лекарства, симптомите на парестезия също изчезват.

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията е важна за укрепване на мускулите, заобикалящи засегнатия нерв. Под ръководството на специалист физиотерапевт се цели придобиване на гъвкавост на мускулите и увеличаване на капацитета за движение. Целта е възстановяване на тъканите и премахване на притискането на нерва. Силната мускулна структура облекчава притискането на тъканите и предотвратява повторната поява на притискане на нерва. Редовно прилаганите упражнения и мануални терапии влияят положително на двигателната способност.

Витаминни добавки

Дефицитът на витамини като B12, B6 и фолиева киселина причинява нарушения в нервната проводимост. Добавките, използвани под лекарски контрол, коригират тези дефицити. Витамините и минералите, приемани в правилната доза, имат важно място в поддържането на здравето на нервите. Витамин B12 подпомага нервната проводимост, като защитава нервните клетки.

Хирургични интервенции

В случаите, когато всички приложени методи не са ефективни, се обмисля хирургично лечение. Може да е необходима операция за намаляване на натиска върху притиснатия нерв. Операцията за декомпресия на нерв се предпочита особено в случаи, които не реагират на консервативно лечение. Хирургичните опции се определят според симптомите на лицето и причините.

Приложения, които могат да се правят у дома

В ежедневието прости методи могат да намалят симптомите на парестезия:

Редовни упражнения: Дейности като ходене, плуване или йога подобряват кръвообращението и осигуряват подхранване на нервните тъкани

Промяна на позицията: Избягвайте да стоите в една и съща позиция дълго време и правете чести разтягащи движения

Здравословно хранене: Храни, съдържащи витамини от група B, магнезий и омега 3, укрепват нервната система

Топли и студени компреси: Топлият компрес намалява мускулното напрежение, а студеният компрес намалява отока

Кога парестезията е опасна?

В някои случаи парестезията е признак на сериозни здравословни проблеми, изискващи спешна медицинска намеса. Трябва да обърнете внимание на тежестта на симптомите и придружаващите признаци.

Внезапно появила се и непреминаваща парестезия

Парестезията, която се появява внезапно и бързо се влошава, трябва да се разглежда като критичен предупредителен сигнал. Това състояние може да сигнализира за сериозни подлежащи здравословни проблеми и изисква намеса от специалист без губене на време.

Когато се появи загуба на чувствителност и тя стане постоянна, може да са настъпили сериозни нарушения във функциите на нервите. Такива ситуации налагат професионална намеса с оглед ранното откриване на потенциални увреждания в нервната система.

Ако симптомите на парестезия продължават и влияят на качеството ви на живот, това може да е признак на подлежащо заболяване, изискващо лечение. Хроничната парестезия може да бъде показател за увреждания на нервите като невропатия или радикулопатия.

Парестезия, придружена от мускулна слабост

Парестезията, която се появява заедно с намаляване на силата в мускулите и проблеми с равновесието, показва, че степента на засягане на нервите е висока. Тези симптоми сигнализират за увреждане в централната нервна система или периферните нерви.

Трябва незабавно да се консултирате с лекар в следните случаи:

Загуба на контрол върху пикочния мехур или червата

Парализа

Объркване на съзнанието

Слабост в крайниците

Нарушение на говора

Ако изтръпването, усещано особено от едната страна на тялото, е придружено от симптоми като затруднение в говора или усмивката, изкривяване на устата и асиметрично лице, това може да е признак на инсулт. В този случай е жизненоважно да отидете в спешното отделение.

Често задавани въпроси

1. Какво представлява парестезията и какви симптоми показва?

Парестезията представлява необичайни усещания, чувствани в различни части на тялото. Най-честите симптоми се проявяват под формата на изтръпване, мравучкане, боцкане или усещане за "изтръпналост". Понякога може да се появи и чувство за парене или токов удар.

1. Кога симптомите на временна парестезия могат да бъдат тревожни?

Временните мравучкания (например причинени от дълго седене върху крака) обикновено не са тревожни и преминават за кратко време при промяна на позицията. Въпреки това, симптомите на парестезия, които се повтарят често, продължават дълго или се появяват без конкретен отключващ фактор, трябва да бъдат оценени от лекар.

1. Кои са най-честите причини за парестезия?

Парестезията може да бъде причинена от различни причини: притискане на нерв (като синдром на карпалния тунел), витаминен дефицит (особено B12), диабет, множествена склероза, проблеми с щитовидната жлеза, мигрена, инсулт, консумация на алкохол, странични ефекти на някои лекарства и тревожни разстройства са сред най-честите причини.

1. В кои случаи трябва да потърся спешна медицинска помощ?

Трябва да потърсите спешна медицинска помощ, ако са придружени от внезапно появило се силно изтръпване, мускулна слабост, изтръпване на едната страна на лицето, нарушение на говора, проблеми със зрението или световъртеж. Тези симптоми могат да бъдат признак на инсулт или сериозно неврологично състояние.

1. Как мога да овладея симптомите на парестезия у дома?

За леки симптоми: промяна на позицията, лек масаж на засегнатата област, балансирано хранене (особено храни, богати на витамини от група B), редовни упражнения и развиване на навици за правилна стойка могат да помогнат. Техниките за управление на стреса също могат да бъдат полезни.

1. Как се поставя диагнозата парестезия?

Вашият лекар първо ще снеме подробна медицинска анамнеза и ще извърши физикален преглед. За диагнозата могат да бъдат необходими различни изследвания като кръвни тестове, електромиография (ЕМГ), изследвания на нервната проводимост, ЯМР или лумбална пункция. В някои случаи може да бъдете насочени към невролог.

Нелекуваната парестезия може да доведе до трайно увреждане на нервите в зависимост от подлежащата причина. Парестезията, свързана с хронични заболявания като диабет, може с течение на времето да доведе до увеличаване на загубата на чувствителност и влошаване на качеството на живот. Ранната диагностика и лечение са много важни за предотвратяване на трайни увреждания.

1. Напълно ли отшумяват симптомите на парестезия?

Процесът на възстановяване зависи от причината и тежестта на парестезията. Симптомите, причинени от просто притискане на нерв или витаминен дефицит, могат напълно да отшумят с подходящо лечение. Въпреки това, при хронични състояния като диабетна невропатия, симптомите могат да бъдат овладени, но не и напълно премахнати. Ранната диагностика и лечение увеличават шанса за пълно възстановяване.

Този раздел с често задавани въпроси ще бъде информативен и полезен относно парестезията. Въпросите обхващат широк спектър от дефинирането на симптомите до възможностите за лечение и отговарят на опасенията, с които пациентите често се сблъскват.

Накратко за парестезията

Парестезията е усещане за изтръпване и мравучкане, което обикновено се наблюдава в ръцете и стъпалата. Временната парестезия се дължи на дълго стоене в една и съща позиция и преминава при промяна на позицията. Хроничната парестезия може да се дължи на диабет, витаминен дефицит или заболявания на нервната система и е постоянна. За диагнозата са необходими анамнеза на пациента, физикален преглед и понякога тестове. Лечението се определя според подлежащата причина и може да включва витаминни добавки, физиотерапия, контрол на кръвната захар или хирургична намеса. Здравословното хранене, редовното движение и правилната стойка намаляват риска от парестезия.