Какво представлява невропатната става (стъпало на Шарко)? Какви са симптомите? Как се диагностицира и лекува?

Невропатната става е рядко, но сериозно усложнение, което засяга по-малко от 1% от хората с диабет. Това състояние, което започва с отслабване на костите на стъпалото поради увреждане на нервите, ако не се лекува навреме, може да доведе до срив на ставите и трайни увреждания. Това заболяване, известно още като стъпало на Шарко, е важен здравословен проблем, на който трябва да се обърне внимание, особено при пациенти с диабет. В тази статия ще разгледаме подробно какво представлява невропатната става, какви са симптомите на стъпалото на Шарко, причините и рисковите фактори за стъпалото на Шарко, методите за диагностика и възможностите за лечение на стъпалото на Шарко.

Какво представлява невропатната става (стъпало на Шарко)?

Стъпалото на Шарко или артропатията на Шарко е прогресиращо заболяване, което възниква поради отслабване на костите в стъпалото вследствие на увреждане на нервите. Това състояние, което се наблюдава при пациенти с диабет заедно с периферна невропатия, засяга костите, ставите и меките тъкани на стъпалото.

В основата на невропатната става лежи увреждането, нанесено на нервната система с течение на времето. При пациенти с диабет високите нива на кръвната захар увреждат нервната система и водят до сериозни проблеми, особено в областта на стъпалата. Това увреждане води до загуба на чувствителност и хората не осъзнават нараняванията или стреса върху стъпалото.

Когато настъпи загуба на чувствителност в областта на стъпалото, възприятието за болка и температура се нарушава. При наличие на малко нараняване или инфекция не могат да се усетят симптоми като болка. Поради това нараняванията остават незабелязани и с течение на времето костите и ставите се увреждат.

Ефекти на невропатната става върху стъпалото

Стъпалото претърпява структурни промени като подуване, зачервяване и деформация, което сериозно влияе на подвижността и общото здраве. Налице е тежко разрушаване на костите и ставите на стъпалото, причинено от сензорна, моторна и автономна невропатия, повтарящи се травми и някои метаболитни нарушения.

Невропатната става се развива на следните етапи:

Поради диабета възниква увреждане на нервите

Започва загуба на чувствителност в областта на стъпалото

Малките наранявания остават незабелязани

Костите и ставите се увреждат

Формата на стъпалото започва да се променя

Образуват се сериозни деформации

В резултат на това някои зони са подложени на по-голям натиск поради тежката деформация. Зоните на стъпалото, които поемат тежестта, се променят поради деформираната форма. Тъй като тези нови зони, върху които пада натоварването, нямат анатомична структура, подходяща за носене на тежест, се появяват мазоли и мехури.

Ако стъпалото е достатъчно увредено или има сериозна инфекция, могат да възникнат други сериозни усложнения. Това заболяване, което води до значителна деформация и инвалидност, ако не се управлява правилно, причинява сериозни усложнения, ако не се лекува.

Причини и рискови фактори за стъпалото на Шарко

Връзката между диабета и увреждането на нервите

Най-важната сред причините за стъпалото на Шарко е диабетът. Периферна невропатия се наблюдава при една трета от пациентите с диабет. Това увреждане на нервите се явява основен отключващ фактор за проблемите със стъпалата.

Най-важният фактор, отговорен за диабетните язви на стъпалото, е диабетната невропатия. Невропатията присъства задължително при 70 от всеки 100 язви. Тази цифра ясно показва критичната роля на увреждането на нервите при проблемите със стъпалата.

Процентът на развитие на стъпало на Шарко при диабетици е 0,3% годишно. Въпреки че се среща рядко, когато се появи, води до сериозни последици. Продължителността на диабета преди развитието на заболяването е средно над 10 години.

Висока кръвна захар и невропатия

Когато нивото на кръвната захар остава високо за дълъг период от време, в нервните клетки и капилярите, които ги хранят, настъпват структурни промени. В дългосрочен план високата кръвна захар разрушава малките кръвоносни съдове, което води до това нервите да не получават достатъчно кислород и хранителни вещества.

Рискът се увеличава значително при пациенти с лош контрол на кръвната захар. Високата кръвна захар уврежда малките кръвоносни съдове, хранещи нервите, и пречи на основните хранителни вещества да достигнат до тях. Това състояние създава трудно обратими увреждания в нервните окончания.

Стойностите на HbA1c и продължителността на диабета са определени като решаващи рискови фактори за стъпалото на Шарко. Освен това, диабетни усложнения като микроалбуминурия, макроалбуминурия, ретинопатия и атеросклероза също повишават риска.

Групи в риск

Стъпалото на Шарко се среща по-често при възрастни хора над 50 години. Вероятността от заболяването при мъжете е по-висока, отколкото при жените. Установено е, че пациентите, диагностицирани със стъпало на Шарко, са болни от диабет средно от 15 години.

Рискът от развитие се увеличава при диабетици със затлъстяване. Трябва да се внимава особено при пациенти с ИТМ между 33-35 kg/m². Освен това, лицата с ниска костна минерална плътност са изложени на по-голям риск.

Рискът от развитие на невропатия се повишава при хора, които имат диабет повече от седем години. Ако са налице състояния като високо кръвно налягане, затлъстяване, наднормено тегло, висок холестерол и бъбречни заболявания, вероятността от развитие на невропатия е по-висока.

Начин на живот и фактори на околната среда

Пушенето и прекомерната консумация на алкохол могат да нарушат кръвообращението и нервната функция, което може да увеличи риска от невропатия и съответно от стъпало на Шарко. Заседналият начин на живот също допринася за затлъстяването, оказвайки допълнителен стрес върху стъпалата.

Недостатъчното хранене може да отслаби костите и ставите. Диета, лишена от основни витамини и минерали, влияе негативно на здравето на костите. Има доказателства, сочещи, че генетичната предразположеност също може да играе роля в развитието на стъпалото на Шарко. При някои индивиди може да има наследствена склонност към състояния, засягащи костната плътност и здравето на ставите.

Определени инфекциозни агенти или фактори на околната среда могат да влошат състоянието. Инфекциите в стъпалото могат да доведат до възпаление и по-нататъшно увреждане на костите и ставите.

Симптоми на невропатната става

Симптоми в ранен етап

Симптомите на стъпалото на Шарко обикновено започват внезапно. В ранните етапи на заболяването се усеща деформация и подуване. Най-характерният признак е изразено подуване, зачервяване и повишаване на температурата в стъпалото.

Засегнатото стъпало е значително по-подуто и топло в сравнение със здравото стъпало. Особено забележимо е, че едното стъпало е осезаемо по-топло от другото. При допир на стъпалото може да се усети топлина.

Поради увреждането на нервите, пациентът може да не чувства болка поради загуба на чувствителност, което води до забавяне на диагнозата. Въпреки това, при някои хора може да се появи усещане за значителен дискомфорт. Въпреки че усещането за болка е намалено поради невропатията, при някои пациенти може да се наблюдава болка.

С прогресирането на заболяването към клиничната картина се добавят повишаване на температурата в стъпалото и болка. Повечето пациенти заявяват, че оплакванията са започнали след леки травми. При много диабетици с ранна фаза на заболяването, то може да бъде объркано с някакъв вид инфекция.

Симптоми в напреднал етап и деформации

В напредналите етапи започва деформация в структурата на стъпалото. Могат да се наблюдават костни израстъци и ставна нестабилност, които нарушават функцията на анатомичната структура на стъпалото. Може да се усети нестабилност в стъпалото и да се затрудни ходенето.

С прогресирането на заболяването могат да се видят язви по кожата, костни израстъци и нарушения в анатомичната структура. Сривът на свода на стъпалото, изравняването на стъпалото и образуването на костни израстъци са типични находки. Тези деформации увеличават риска от развитие на язви чрез създаване на нови точки на натиск.

От началото на заболяването до изчезването на едема и еритема и образуването на деформацията може да отнеме 6-9 месеца. Възстановяването отнема два-три месеца, а пълното възстановяване отнема шест до дванадесет месеца. В напредналите етапи костта напълно се срива и се появява ограничение в движението.

Промени, настъпващи във формата на стъпалото

Стъпало тип „люлеещ се стол“ (rocker-bottom) се образува при разрушаване и срив на костите в средата на стъпалото. На мястото, където е сводът на стъпалото, може да има изпъкналост. Вместо естествената си извивка нагоре, стъпалото придобива закръглена форма.

Пръстите могат да се изкривят или да се свият надолу. Ако костите и другите тъкани в стъпалото се сринат или счупят, пръстите се опитват да се захванат като нокти, за да останат стабилни. Глезенът може да се изкриви или наклони на една страна.

Могат да се развият язви на стъпалото. Върху някои зони на стъпалото може да се упражнява твърде голям натиск, което води до отворени рани, увеличаващи риска от инфекция.

Предупредителни знаци, изискващи спешна медицинска намеса

Трябва да се потърси лекар веднага след забелязване на какъвто и да е нов или влошаващ се симптом в стъпалото. Силната болка или дискомфорт изискват спешна намеса. Ако се забележат внезапни промени във формата на стъпалото, трябва незабавно да се предприемат действия.

Симптоми на инфекция като температура, засилено зачервяване или секреция са опасни знаци. Невъзможността за носене на тежест върху засегнатото стъпало изисква спешна медицинска оценка.

Методи за диагностика на стъпалото на Шарко

Физикален преглед и клинична оценка

Диагнозата на стъпалото на Шарко започва с цялостна клинична оценка. Лекарят първо разглежда подробно медицинската история на пациента. В този процес се набляга на основни състояния като диабет, минали наранявания на стъпалата и настоящи оплаквания.

По време на физикалния преглед лекарят проверява и двете стъпала. Оценяват се външният вид, температурата и обхватът на движение на стъпалата. Лекарите сравняват промените или разликите между стъпалата. Проверява се колко чувствителност има чрез докосване на глезените, стъпалата и пръстите.

В Етап 0, който е най-ранният етап на заболяването, се наблюдават зачервяване, подуване и топлина в стъпалото, но рентгеновите снимки все още могат да бъдат нормални. На този етап поставянето на диагноза е най-трудният процес за клинициста, тъй като видимите промени все още не са се появили. От голямо значение е лекарят да помисли за това рядко заболяване при диференциалната диагноза.

Образни изследвания

За потвърждаване на диагнозата се използват различни методи за образна диагностика. Рентгенографията обикновено е първият предпочитан метод за визуализиране на промените в костите. Лекарят изследва костната структура, като прави рентгенови снимки на стъпалото.

ЯМР или КТ сканирането осигуряват по-подробни изображения на меките тъкани и ставите. ЯМР е изключително ценен, особено при ранна диагностика. Тъй като директните рентгенови снимки могат да изглеждат нормални в много ранен етап на болестта на Шарко. При ЯМР могат да бъдат открити ранни признаци като костен едем и едем на меките тъкани, ставна ефузия и микрофрактури.

В някои случаи може да се направи костна сцинтиграфия. Този тест се прилага за оценка на костната активност и възпалението. Ако се счете за необходимо, лекарят може да поиска допълнителни изследвания като костна сцинтиграфия.

Лабораторни изследвания и диференциална диагноза

Могат да се направят кръвни изследвания, за да се изключат инфекции или други основни състояния. Тези тестове помагат за правилното диагностициране на заболяването.

Много е важно стъпалото на Шарко да се разграничи от други заболявания, които се проявяват с подобни симптоми. Състоянията, които трябва да се вземат предвид при диференциалната диагноза, са: остеомиелит (костна инфекция), подагра, фрактури и периферна съдова болест. Също така трябва да се оценят целулитът и образуването на абсцес.

При много диабетици с ранна фаза на заболяването, то може да бъде объркано с инфекция. Това може да доведе до ненужно лечение с антибиотици и хирургични интервенции. Следователно поставянето на точна диагноза пряко влияе върху лечебния процес.

Стъпалото на Шарко не може да бъде диагностицирано само чрез образна диагностика. Диагнозата винаги трябва да се интерпретира заедно с клиничните параметри. Наличието на известна полиневропатия, зачервено стъпало и други находки трябва да се оценяват заедно.

Лечение и управление на стъпалото на Шарко

Възможности за медицинско лечение

При лечението на стъпалото на Шарко ранната намеса е от жизненоважно значение за запазване на здравето на стъпалото и предотвратяване на сериозни проблеми. Основата на лечението се състои в избягване на натоварването и обездвижване. В острата фаза се използва гипс с пълен контакт или подвижна обувка за ходене.

Изключително важно е да не се поставя тежест върху засегнатото стъпало. В този процес може да е необходима подкрепа с инвалидна количка или патерици. Лечебният процес обикновено продължава 3-6 месеца. Острата фаза продължава от три до шест месеца и завършва с връщането на температурата на кожата към нормални стойности.

За овладяване на болката и възпалението могат да бъдат предписани нестероидни противовъзпалителни лекарства. В някои случаи се използват кортикостероиди за намаляване на възпалението. Лекарите препоръчват лекарства за намаляване на подуването и болката.

След като първоначалното подуване намалее, костите започват да се съединяват отново. За предотвратяване на усложнения е необходимо носенето на специално проектирана обувка за ходене. В хроничната фаза се използват специални ортопедични обувки и индивидуални стелки.

Хирургична интервенция

При наличие на сериозни деформации може да се наложи хирургична корекция. Операцията се извършва, когато състоянието не реагира добре на нехирургични методи. Операцията включва изпиляване и отстраняване на изпъкналата кост.

При хирургичното лечение се цели костно сливане, корекция на деформацията и премахване на нестабилността. Процедурите могат да включват сливане на ставите или реконструкция на структурата на стъпалото. Чрез реконструктивна хирургия се извършва преоформяне и фиксиране на деформираните кости.

Чрез метода остеотомия се осигурява срязване и повторно подравняване на костите на стъпалото. При артродеза се извършва съединяване и фиксиране на ставните повърхности. Трябва да се консултирате с лекар относно рисковете и ползите от операцията.

Промени в начина на живот и грижа за стъпалата

Управлението на теглото и редовните упражнения помагат за намаляване на стреса върху стъпалата. Балансираното хранене, богато на калций и витамин D, поддържа здравето на костите. Физиотерапията може да подобри подвижността и да намали дискомфорта.

Стъпалата трябва да се проверяват всеки ден. Трябва да се следи за промени в температурата, цвета и формата. Ежедневната проверка на стъпалата трябва да се извършва с огледало или с помощта на близък човек, като се изследват стъпалото и пространствата между пръстите. Трябва да се мият всеки ден с хладка вода и да се подсушават добре.

Изборът на подходящи обувки е от голямо значение. Трябва да се предпочитат модели без шевове, с мека подметка, които прилепват точно към стъпалото. Никога не трябва да се използват тесни обувки с остър връх и твърда подметка. Ноктите трябва да се режат прави, без да се изрязват дълбоко ъглите.

Стратегии за предотвратяване на усложнения

Контролът на кръвната захар е най-важната стъпка от лечението. Стойността на HbA1c трябва да се поддържа под 7%, а диетата и програмата за упражнения трябва да се прилагат редовно. Пушенето и алкохолът трябва да се спрат.

Пациентите с диабет, диагностицирани с невропатия, трябва да проверяват стъпалата си ежедневно. При всяко подуване, зачервяване или промяна в температурата трябва незабавно да се потърси здравно заведение. Поне веднъж годишно трябва да се прави преглед на невропатията и съдовете.

Често задавани въпроси

Колко време отнема излекуването на стъпалото на Шарко?

Процесът на възстановяване варира от човек на човек. Острият период обикновено продължава от три до шест месеца. Пълното възстановяване може да отнеме от шест до дванадесет месеца. През този период е изключително важно да не се поставя тежест върху стъпалото и да се спазват препоръките на лекаря. При някои пациенти процесът може да продължи по-дълго, особено при хора с лош контрол на кръвната захар, възстановяването протича по-бавно.

Могат ли хората със стъпало на Шарко да ходят?

В първия етап на лечението ходенето е строго забранено. Върху засегнатото стъпало не трябва да се поставя никаква тежест. Необходимо е използването на инвалидна количка или патерици. В процеса на възстановяване, с одобрението на лекаря, може да се започне постепенно ходене чрез носене на специална обувка за ходене. Ако се е развила трайна деформация, е възможно ходене със специални обувки, но това зависи от състоянието на човека.

Невропатната става само в стъпалото ли се среща?

Не, невропатната става може да се появи и в различни части на тялото. Стъпалото обаче е най-често засегнатата област. Причината за това е, че стъпалото постоянно носи тежест и увреждането на нервите е по-изразено в тази област. Може да се срещне и в стави като коляно, рамо и лакът, но тези състояния са много по-редки. При пациенти с диабет засягането на стъпалото е много по-често в сравнение с други области.

Може ли стъпалото на Шарко да се повтори?

Да, невропатната става може да се повтори дори след като е била лекувана. Затова трябва да се внимава постоянно. Може да се развие отново в същото стъпало или в другото. Поддържането на добър контрол на кръвната захар, редовните прегледи на стъпалата и използването на подходящи обувки намаляват риска от повторение. При забелязване на каквото и да е подуване, зачервяване или повишаване на температурата, трябва незабавно да се потърси лекар.

Към кой лекар трябва да се обърна?

Първо трябва да се обърнете към специалист по ендокринология или вътрешни болести. Освен това ортопед също участва в лечебния процес. В някои случаи може да се потърси подкрепа от специалист по физикална терапия и рехабилитация. В случаите, когато е необходима грижа за рани, в процеса се включва и екип за грижа за рани. Препоръчва се пациентите с диабет да посещават диабетна поликлиника за редовно проследяване.

Може ли да се води нормален живот със стъпало на Шарко?

С ранна диагностика и подходящо лечение е възможно да се води нормален живот. Необходими са обаче някои промени в начина на живот. Задължително е носенето на специални обувки, редовните прегледи и поддържането на кръвната захар в баланс. Може да се наложи избягване на някои дейности. Особено трябва да се ограничат спортовете и дейностите, които натоварват стъпалото твърде много. При вземане на подходящи предпазни мерки може да се води независим живот.

Колко бързо се появяват симптомите на невропатната става?

Симптомите обикновено започват внезапно. Подуването и зачервяването на стъпалото могат да бъдат забелязани в рамките на няколко дни. Може да се развие бързо, особено след леко нараняване. При някои пациенти симптомите прогресират бавно, докато при други се наблюдава много бързо влошаване. Поради тази причина пациентите с диабет трябва да проверяват стъпалата си всеки ден.

Накратко за стъпалото на Шарко

Въпреки че стъпалото на Шарко е сериозно заболяване, то е състояние, което може да се управлява с ранна диагностика. Редовният контрол на кръвната захар, ежедневният преглед на стъпалата и носенето на подходящи обувки са най-ефективните методи за превенция. При забелязване на каквото и да е подуване, зачервяване или повишаване на температурата, трябва незабавно да се потърси лекар.

Ако спазвате препоръките на Вашия лекар, можете да предотвратите усложненията и да запазите качеството си на живот. Не забравяйте, че редовното проследяване и внимателната грижа за стъпалата са от жизненоважно значение за хората с диабет. Вземете здравето си насериозно, защото превенцията винаги е по-лесна от лечението.