Какво представлява лабралната лезия? Какви са симптомите? Как се диагностицира и лекува?

Лабрумът е хрущялна структура, разположена в тазобедрената и раменната става. Разкъсването на тази структура е сериозно заболяване. Особено при спортисти и индивиди с висока активност, това състояние може да повлияе неблагоприятно на ставните функции. Ако не се лекува, може да доведе до дългосрочни увреждания. В тази статия ще намерите отговори на въпросите какво представлява разкъсването на тазовия лабрум, какво представлява разкъсването на раменния лабрум и какво представлява разкъсването на гленоидния лабрум. Освен това ще получите подробна информация за симптомите на лабралната лезия, диагнозата на лабралната лезия и лечението на лабралната лезия.

Какво представлява лабралната лезия?

Лабрумът, който осигурява стабилност на ставите ви и намалява триенето по време на движение, е специална хрущялна структура, открита в тазобедрената и раменната става. Този пръстен от меки тъкани заобикаля ставната ямка и помага на ставата да функционира правилно. Разкъсването на лабрума представлява увреждане на тази структура в резултат на травма, прекомерна употреба или дегенеративни процеси.

Какво е разкъсване на тазовия лабрум

Тазовият лабрум е хрущялна тъкан с форма на полумесец, покриваща ръба на тазовата ямка, наречена ацетабулум, в тазовата кост. Тази структура с триъгълно сечение е съставена от фиброкартилаж и проявява както гъвкавост, така и издръжливост. Чрез увеличаване на дълбочината на тазобедрената става тя осигурява съответствието на главата на фемура с ацетабулума.

Разкъсването на тазовия лабрум е нарушаване на цялостта на тази структура. То възниква на основата на костни аномалии като фемороацетабуларен импинджмент или ацетабуларна дисплазия. По същия начин вродената тазова дисплазия увеличава този риск. Честотата на срещане е висока в спортове с внезапни завъртания като бягане, футбол, баскетбол.

Лабрумът действа като уплътнение в ставата. Той гарантира, че синовиалната течност остава в ставната междина и допринася за поддържането на здравето на ставния хрущял. Клоновете на обтураторните и суперо-инфериорните глутеални артерии кръвоснабдяват тази структура. В лабралната тъкан има многобройни свободни нервни окончания, поради което лезиите могат да създадат доста болезнена картина.

Какво е разкъсване на раменния лабрум

Раменният лабрум е хрущялна структура, заобикаляща частта на ямката, наречена гленоид, в лопатката. Той задълбочава ямката на раменната става с до 50%. Той гарантира, че главата на хумеруса остава стабилна в ямката и служи като точка на залавяне на връзките, заобикалящи ставата.

Тази структура, наричана още уплътнение на раменната става, дава възможност на рамото да има широк обхват на движение. Увреждането на лабрума може да доведе до развитие на нестабилност в рамото и повтарящи се изкълчвания. Може да се разкъса в резултат на падания, когато ръката остане неподвижна и висяща, или в резултат на повтарящи се движения над главата.

По-специално спортистите, практикуващи хвърляне, и щангистите са склонни към това нараняване поради повтарящи се раменни движения. Разкъсването може да настъпи в резултат на остра травма или износване, възникващо с времето.

Какво е разкъсване на гленоидния лабрум

Разкъсването на гленоидния лабрум е увреждане на кръга от мека фиброзна тъкан, заобикалящ раменната ямка. То има два основни типа, а именно лезия на Банкарт и SLAP лезия.

Лезията на Банкарт се наблюдава при 87 до 100% от раменните изкълчвания. Когато раменната кост бъде принудена да излезе извън ямката, тя може да се удари в гленоидния лабрум и да разкъса този хрущял. Приблизително 73% от предните раменни изкълчвания включват костна лезия на Банкарт.

SLAP лезията пък възниква в резултат на отлепване на лабрума, към който се залавя сухожилието на бицепса, от костната структура. Обикновено тя е резултат от лабрална дегенерация. И двата вида разкъсвания правят раменната става нестабилна и увеличават вероятността от повторно изкълчване.

Какви са симптомите на лабралната лезия?

Симптомите на разкъсването на лабрума могат да варират при различните индивиди. Мястото, размерът на разкъсването и нивото на активност на пациента влияят върху тежестта на симптомите. Симптомите могат да започнат бавно и да се увеличат с времето или да се появят внезапно след травма.

Болка в областта на тазобедрената става и слабините

Най-честият симптом при разкъсване на тазовия лабрум е болката в слабините. Болката обикновено е с остри пробождащи характеристики в областта на слабините, предната повърхност на тазобедрената става и понякога предната страна на коляното. Пациентите описват болката по начин, наречен „C-знак“; те поставят ръката си отстрани на бедрото във формата на буквата C и показват болезнената зона.

Болката се засилва след продължително седене или по време на движение. Ежедневни дейности като излизане от кола, кръстосване на краката, слизане и качване по стълби, както и клякане и изправяне, задействат болката. Особено при движения за вътрешно или външно завъртане на тазобедрената става се усеща остър дискомфорт.

В редки случаи разкъсването в тазовия лабрум може да причини болка и в задната част. Това затруднява диагнозата. Болката понякога може да се разпространи към предната повърхност на бедрото или трохантерната област от страната на бедрото.

Болка в рамото и слабост

При разкъсване на раменния лабрум болката започва около раменната става и с течение на времето може да се разпространи към горната част на ръката, врата и областта на лопатката. Пациентите усещат дълбока болка в рамото. По време на дейности като поставяне на ръката в позиция над главата, хвърляне на предмет или носене на тежест тази болка се засилва.

Качеството на съня може да се влоши поради нощната болка. Болката, която се увеличава особено при дейности над главата, затруднява ежедневието. Наред с това се появяват усещане за слабост и умора в ръката. При спортисти, практикуващи хвърляне, се наблюдава загуба на скорост и точност.

Възниква усещане, сякаш рамото ще излезе от мястото си. Това усещане за несигурност значително ограничава способността на пациента за движение. В определени позиции на ръката може да се появи внезапна слабост.

Усещане за прищракване и блокиране в ставата

Когато разкъсаното парче лабрум попадне между ставните повърхности, се изпитва усещане за прищракване или блокиране. Докато тазобедрената става се движи, внезапно се получава прищракване или приклещване. По подобен начин усещане за прищракване в ставата се наблюдава и по време на движения на рамото.

Тези механични симптоми сочат към структурен проблем в ставата. Пациентите изпитват затруднения в ежедневните си дейности. Може да се появи и усещане за изпразване в ставата.

Ограничение на движението

При пациенти с лабрална лезия се наблюдава ограничение в обема на движение на ставата. Затруднение има особено при движенията на вътрешна ротация и флексия на бедрото. Изпитва се болка и ограничение при пълно сгъване на бедрото или завъртането му навътре.

В раменната става пък се появява усещане за скованост по време на движение. Поради болката пациентът избягва да привежда крака или ръката си в определени позиции. При спортистите се наблюдават ниски постижения и повишена болка след активност.

Пукащи и хрускащи звуци

При разкъсване на тазовия лабрум могат да се чуят пукащи звуци, когато тазобедрената става се движи, върти или е под натоварване. Тези звуци причиняват болка или дискомфорт. При разкъсване на раменния лабрум пък се усеща звук от кликване или прищракване по време на движение.

Всеки звук на кликване не означава непременно лабрална лезия, но ако е съпроводен с болка, задължително трябва да бъде оценен. Усещането за хрускане, пукане или прескачане, идващо от ставата, е сред честите симптоми. Тези звуци обикновено са болезнени и сочат към механичен проблем вътре в ставата.

Причини и рискови фактори за лабралната лезия

Разкъсването на лабрума може да се развие в зависимост от различни причини. В основата на 80-90% от разкъсванията в таза стои фемороацетабуларният импинджмент. В рамото пък обикновено отговорни са травмата и повтарящите се движения. Индивидуалните рискови фактори също играят роля за образуването на лезията.

Спортни травми и травматизъм

Остри наранявания като падане върху тазобедрената става, изкълчване или полуизкълчване на тазобедрената става могат директно да засегнат лабрума. Внезапните движения на завъртане и огъване също увеличават риска от разкъсване. В раменната става пък след излизане напред се образува лабрално увреждане в предната част.

Движения като бърза смяна на посоката, скачане и внезапно ускорение-спиране подлагат лабрума на високи срещуположни (срязващи) сили. Директният удар или падане също могат да бъдат задействащ фактор. Излагането на спортове с високо въздействие повишава вероятността от получаване на разкъсване.

Лица, занимаващи се със спортове, изискващи непрекъсната употреба на бедрото като футболисти, баскетболисти и колоездачи, са изложени на риск. Дейности като балет, изискващи гъвкавост и сила, натоварват тазобедрената става и прилагат стрес върху лабрума. Маратонските бегачи и тенисистите също могат да изпитват този проблем поради интензивните си физически активности.

Повтарящи се ставни движения

Дейностите, изискващи често огъване и завъртане на тазобедрената става, водят до микротравми върху лабрума. Спортове като футбол, хокей на лед, бойни изкуства, голф и йога са особено рискови. Повтарящите се движения на завъртане и флексия създават предпоставки за износване на лабрума.

Продължаващите с години микротравми се натрупват и причиняват отслабване на лабралната тъкан. Непрекъснато повтарящите се движения увеличават риска от износване по ставните повърхности в бедрото. Това състояние е по-изразено при индивиди, които тренират интензивно.

Свързани с възрастта дегенеративни промени

С възрастта еластичността в хрущялната и лабралната тъкан намалява. Капацитетът за възстановяване спада и натрупването на микроувреждания и превръщането им в разкъсване се улеснява. Над 40-годишна възраст естествената дегенерация на лабралната тъкан увеличава риска от разкъсване.

Докато при младите спортисти травматичните причини са на преден план, в по-напредналата възрастова група износването и амортизацията оказват влияние. Структурните промени в ставата ускоряват дегенеративния процес. Износването на лабрума често се наблюдава заедно с остеоартрит на тазобедрената става.

Вродени анатомични фактори

Дисплазията на развитието на тазобедрената става означава, че тазовата ямка е плитка. Това състояние може да увеличи натоварването върху лабрума. Деформациите в тазобедрената става при състояние на прекомерно натоварване водят до сериозни проблеми.

При индивиди със ставна халатност (хипермобилност) възникват ненормални движения поради хлабавостта във връзките. При спортисти с хипермобилност вероятността от поява на травматично разкъсване нараства. Структурните несъответствия между главата на фемура и ацетабулума увеличават натоварването на ставата и подлагат лабрума на прекомерен стрес.

Тъй като затлъстяването поставя допълнителен товар върху тазобедрените стави, то създава предразположеност към наранявания. Поради анатомични различия и хормонални фактори при жените вероятността от поява на разкъсване на лабрума е по-голяма, отколкото при мъжете.

Как се поставя диагнозата за лабрална лезия?

За да поставят правилна диагноза, лекарите използват множество методи едновременно. Процесът започва с анамнеза на пациента и физическа оценка, след което се подкрепя от образни техники.

Физически преглед и анамнеза на пациента

Лекарят първо пита кога е започнала болката, с кои движения се увеличава и дали има история на някакво нараняване. Спортните активности, навиците в ежедневието и протичането на симптомите се изслушват подробно.

По време на физическия преглед се оценява обхватът на движение на ставата. Тестът FADIR често се прилага при бедрото; бедрото се привежда в сгънато положение, след което се прибира навътре и се завърта навътре. Появата на болка в слабините кара лекаря да помисли за разкъсване на лабрума. Проверяват се още тестът FABER и мускулната сила около тазобедрената става.

В рамото пък се правят специални провокационни тестове. Изследват се стабилността на ставата, мускулната сила и точките на болезненост. Въпреки това физическият преглед сам по себе си не е достатъчен за окончателна диагноза.

Магнитно-резонансна томография (МРТ)

ЯМР показва меките тъкани по детайлен начин. Това е най-подходящият метод за визуализиране на хрущялни структури като лабрума. Стандартната рентгенография установява уврежданията в костната структура, но не показва лабрума, който е мека тъкан.

Апаратите за 3-Тесла МРТ притежават висока сила на магнитното поле. Те предлагат точност, близка до тази на МР артрографията, без да е необходимо влизане в ставата с игла. Това е изгодно както по отношение на комфорта на пациента, така и на разходите.

МР артрография

МР артрографията се приема за златен стандарт в диагностиката на лабралните лезии. Визуализацията се извършва чрез инжектиране на контрастно вещество в ставата. Контрастната течност прониква вътре в линията на разкъсване и прави лезията много по-отличителна.

Чувствителността на този метод при диагностицирането на лабрални лезии е установена на 91%, а специфичността му на 93%. Особено при раменната става той дава допълнителни находки към стандартния ЯМР в съотношение от 80% при лабрални патологии. Структурата на лабрума и детайлите на разкъсването се визуализират ясно.

Диагноза чрез артроскопия

В неясни случаи се прилага диагностична артроскопия. Структурите се наблюдават директно чрез поставяне на малка камера вътре в ставата. Този минимално инвазивен метод осигурява подробно изследване на вътреставните тъкани.

Артроскопията може да се използва както за диагностични, така и за терапевтични цели. При необходимите случаи е възможно извършване на възстановяване в същата сесия. Освен това под контрола на образна диагностика в тазобедрената става се инжектира местен анестетик. Значителното намаляване на болката подкрепя факта, че проблемът е вътре в ставата.

Как се лекува разкъсването на лабрума?

Планът за лечение се оформя според размера на разкъсването, възрастта на пациента, нивото на активност и придружаващите ставни проблеми. За всеки пациент се прилага индивидуален подход.

Консервативни методи на лечение

Методите без операция са първият избор при лезии в ранен етап и с леки симптоми. Почивката, коригирането на активността и избягването на движенията, задействащи болката, са началните стъпки. Ободряващи и противовъзпалителни медикаменти намаляват дискомфорта.

Въпреки това при повечето пациенти тези методи осигуряват ограничена полза. В състояния, които не се отзовават на консервативното лечение в продължение на 3-6 месеца, на дневен ред излизат хирургичните опции. В обхвата на биологичните лечения приложенията на PRP или стволови клетки могат да бъдат използвани за подпомагане на тъканното възстановяване.

Физиотерапия и упражнения

Програмата по физиотерапия е най-важната част от лечението. Тя цели да компенсира липсата на статична подкрепа чрез укрепване на мускулите около ставата. Във фокуса са мускулите около ротаторния маншон и лопатката в рамото, а в таза – глутеалните и коремните (core) мускули.

Упражненията запазват обема на движение на ставата и предотвратяват мускулната атрофия. В програмата се включват движения за повишаване на гъвкавостта и работа за невромускулен контрол. Програмите, организирани чрез избягване на позиции, които могат да доведат до импинджмент, ускоряват възстановяването.

Вътреставно инжекционно лечение

Инжекциите с кортикостероиди или хиалуронова киселина намаляват вътреставното възпаление. Тези приложения временно облекчават болката и улесняват участието на пациента във физиотерапията. Въпреки това инжекциите не поправят разкъсването, а осигуряват само симптоматично облекчение.

Артроскопска хирургична интервенция

При пациенти, които не се отзовават на консервативните методи, се предпочита артроскопската хирургия. При този минимално инвазивен метод в ставата се навлиза с малки разрези от около 1 см. Възстановяването се извършва чрез визуализиране на разкъсаната зона с камера и специални инструменти.

Линията на разкъсване се зашива или според състоянието си се почиства и стабилизира. Ако е налице костен импинджмент, той се коригира в същата сесия. Артроскопската хирургия осигурява по-малко тъканно увреждане, по-малка болка и по-бързо възстановяване в сравнение с отворената операция. Пациентите обикновено се изписват в същия или на следващия ден.

Процес на възстановяване след операция

Първите 4-6 седмици са критични за възстановяването. През този период се използват патерици и ставата не поема пълно натоварване. Програмата по физиотерапия обикновено започва още от 1-вата седмица.

През първите 6 седмици основните ежедневни дейности се придобиват бавно. От 3-тия месец нататък е възможно връщане към леки спортове. Процесът на пълно възстановяване завършва средно между 4-6 месеца. За спортистите връщането към спорта може да се удължи до 6-9 месеца. Връщането към работа зад бюро става в рамките на 2-3 седмици.

Проблеми, които могат да възникнат, ако не се лекува

Нелекуваните разкъсвания увеличават механичния стрес в ставата. Това състояние задейства хрущялното увреждане и създава предпоставки за остеоартрит. Наблюдават се хронична болка, ограничение на движението и намаление в качеството на живот в ежедневието.

В рамото могат да се развият нестабилност и повтарящи се изкълчвания. В таза пък с времето нуждите от протеза могат да се увеличат. Подходящото лечение в ранния период играе жизненоважна роля за предотвратяването на тези усложнения.

Често задавани въпроси за лабралната лезия

Самоизлекува ли се лабралната лезия?

Повечето лабрални лезии не се самоизлекуват. Тъй като лабрумът е с хрущялна структура, кръвообращението му е малко и капацитетът за възстановяване е доста нисък. Въпреки това малките разкъсвания могат да се излекуват, като отговорят на неоперативни методи като физиотерапия и вътреставни иглени лечения.

При големите разкъсвания пък се изисква артроскопска операция за възстановяване. Физиотерапията може да бъде достатъчна при малки разкъсвания с леки симптоми, но при разкъсвания, засягащи активния живот, се препоръчва хирургия. С подходящо лечение и рехабилитация може да се постигне голямо подобрение по отношение на функционалността.

Колко време продължава операцията на лабралната лезия?

Операцията за артроскопско възстановяване на разкъсване на тазовия лабрум продължава средно 1 час. Ако към разкъсването на лабрума се присъединят други проблеми като синдром на фемороацетабуларен импинджмент, това време може да се удължи до 1.5-2 часа. Лечението варира между 45 минути и 2 часа в зависимост от манипулацията, която ще се извърши.

По подобен начин операцията за разкъсване на раменен лабрум също се извършва с артроскопски метод. Манипулацията завършва с 3-4 разреза около рамото, най-големият от които е 1 см. Пациентите се изписват ден след операцията.

Към кой лекар трябва да се обърнете за лабрална лезия?

При оплаквания от разкъсване на лабрума трябва да се потърси специалист по ортопедия и травматология. Ортопедичните специалисти осигуряват професионална подкрепа при лечението на разкъсване на тазовия и раменния лабрум. Отделите по физикална медицина и рехабилитация също могат да помогнат в процеса на лечение.

Специалистът лекар поставя диагноза с физически преглед и методи за образна диагностика. След това определя опциите за лечение като почивка, физиотерапия, инжекция или артроскопска хирургия.

На какво трябва да се обърне внимание след операция?

Въпреки че процесът на възстановяване варира при различните хора, той обикновено може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Пълното завръщане към спорта може да отнеме 6-12 месеца. В първия период, съгласно инструкциите на лекаря, трябва да избягвате носенето на тежести и да се пазите от внезапни движения.

Болката след операция се овладява с предписаните болкоуспокояващи. Прилагането на лед, почивката и леките упражнения под наблюдението на физиотерапевт помагат за намаляване на болката. Физиотерапията е критична за възстановяване на подвижността на ставата и повишаване на мускулната сила.

Обърнете внимание на позите си при сядане, ставане и лягане. Спазвайте препоръките на физиотерапевта и не пропускайте редовните си контролни прегледи. Здравословното хранене и достатъчният прием на вода поддържат процеса на възстановяване.

В обобщение за лабралната лезия

Разкъсването на лабрума е състояние, което може да доведе до сериозни заболявания в ставите ви. Въпреки това с правилна диагноза и навременна намеса е възможно да възвърнете пълната си функционалност. Ако изпитвате постоянна болка в областта на слабините или рамото, не подценявайте състоянието. Обърнете се към специалист по ортопедия, за да си поставите окончателна диагноза.

Можете да започнете с неоперативни методи като физиотерапия и упражнения. В състояния, които не се отзовават на консервативното лечение, артроскопската хирургия е ефективно решение. В процеса на възстановяване спазвайте препоръките на вашия физиотерапевт и бъдете търпеливи. Благодарение на ранната диагноза и подходящото лечение можете да се върнете към ежедневието си по здравословен начин.