Какво е синдром на късото черво? Симптоми, причини и методи на лечение

Червата, важна част от храносмилателната система, се състоят от две основни части: тънко черво и дебело черво. Тънкото черво, което участва в разграждането и усвояването на храната, е структура, съставена от кръвоносни и лимфни съдове, нерви и мускули. Основната му функция е да разгражда храната, идваща от стомаха, на градивните ѝ съставки и да предава на кръвообращението хранителните вещества, от които тялото се нуждае. Освен това отговаря за изхвърлянето към дебелото черво на несмлените и излишни остатъци от храната. Тънкото черво, в което се намират бактериални колонии, наричани „микробиота“ или „флора“, играе роля във формирането на имунната система. Когато тънкото черво е по-късо от необходимото поради вродени чревни заболявания и обширна резекция (отстраняване на част или на цялото на орган от тялото), това се определя като „синдром на късото черво“. Дължината на оставащото тънко черво обикновено може да бъде 180-200 cm или по-малко. Когато зоната на тънкото черво, извършваща усвояването на макро- и микрохранителни вещества, се скъси, при хората могат да се появят различни симптоми и рискове. Синдромът на късото черво често може да породи нужда от допълване на храненето и на течностите. При тяло, изложено на недостатъчен прием на храна, могат да се наблюдават загуба на тегло, електролитен дисбаланс, диария и мастна диария, дехидратация (загуба на вода от тялото) и др. признаци. Синдромът може да се прояви с лека или тежка степен. Сред възможностите за лечение може да се включат продължително парентерално хранене и трансплантация (присаждане) на черво.

Какво е синдром на късото черво?

Синдромът на късото черво е състояние, възникващо в резултат на значително намаляване на повърхността на тънкото черво. Това състояние, което води до загуба на течности, храна и тегло, е известно като малабсорбционно разстройство. При възрастните тънкото черво има дължина 275-850 cm. Тънкото черво се състои от 3 части: дуоденум, илеум и йеюнум. От тези участъци се усвояват различни хранителни вещества:

Дуоденумът е първата част на тънкото черво и започва да разгражда химуса, идващ от стомаха. В тази част се осъществява разграждането и усвояването на липидите (мазнини) с помощта на жлъчните киселини и панкреасните ензими.

Йеюнумът е частта, в която се усвояват въглехидрати, аминокиселини и мастни киселини.

Илеумът е частта, в която се усвояват жлъчните киселини, подлежащи на рециклиране, витамин B12 и други хранителни вещества, които не се усвояват.

Тъй като при синдрома на късото черво червата са с дължина 200 cm или по-къси, скоростта на преминаване на храната през червата може да се увеличи. Това може да доведе до редица неприятни симптоми. Тъй като йеюнумът е първата зона на усвояване на хранителните вещества, резекцията на йеюнума може да намали усвояването на храната. Резекцията на илеума може да доведе до недостатъчно усвояване на жлъчните киселини и тежка диария. Освен това неусвояването на важни микрохранителни вещества, като витамините, разтворими в мазнини, и витамин B12, може да предизвика недохранване при синдрома на късото черво.

Какви са симптомите на синдрома на късото черво?

Синдромът на късото черво може да се прояви при хората с различна тежест. Като цяло, със сходни симптоми, синдромът може да бъде животозастрашаващ, ако не бъде лекуван. Сред често срещаните симптоми на синдрома на късото черво могат да бъдат:

Малабсорбция,

Диария,

Мазни и зловонни изпражнения,

Неволева загуба на тегло,

Умора,

Коремна болка,

Газове и подуване,

Тъмна урина,

Намаляване на еластичността на кожата,

Замайване или припадък,

Прекомерна жажда и сухота в устата,

Оток на стъпалата и краката.

Липсата на хранителни вещества, течности и електролити, необходими за нормалното функциониране на тялото, може да доведе до нарушения в работата на тъканите и органите. Непредприемането на медицинска намеса може да предизвика сериозни здравословни проблеми, като увреждане на органи, шок и кома. Особено важно е проследяването на признаците на дехидратация, описана като загуба на течности от тялото, и осигуряването на рехидратационно лечение. При бебета и деца отсъствието на сълзи, липсата на урина в продължение на 3 часа или повече, подуване на корема и пристъпи на плач могат да бъдат симптоми, на които трябва да се обърне внимание. В кръвните стойности може да се наблюдават ниски нива на калций, цинк, магнезий, желязо и витамини B12, A, D, E и K. Освен това ясно могат да се наблюдават непоносимост към лактоза, образуване на бъбречни камъни, метаболитна ацидоза и загуба на тегло.

Как се развива синдромът на късото черво?

Основните състояния, които водят до синдрома на късото черво, са:

Рак,

Болест на Крон,

Вродени (от раждането) аномалии,

Мезентериален инфаркт,

Радиационен ентерит,

Тежки травми и наранявания,

Липса на кръвоток в червата

Хирургичната резекция може да бъде посочена.

Резекцията е процедура за отстраняване на увредените части на тънкото черво, използвана при лечението на някои заболявания. Но тази процедура може да допринесе за развитието на синдрома на късото черво. При малки деца и бебета той често се появява след хирургично лечение. При децата заболяванията, изискващи хирургично лечение, могат да бъдат:

Некротизиращ ентероколит,

Чревна атрезия,

Малротация,

Гастрошизис.

Стесняване на зоната на тънкото черво, където храната се разгражда и усвоява в по-голямата си част, може да доведе до това храната да достигне дебелото черво, без да бъде усвоена. В този случай вилите на тънкото черво не могат да осъществят нормално усвояване и се появяват недостатъци. Когато неразградимите и неусвоими храни достигнат до дебелото черво, при синдрома на късото черво могат да се проявят ефекти като диария, подуване и спазми. Дебелото черво като цяло не е зона, в която храната се разгражда и усвоява. Тук част от водата и електролитите се реабсорбират, а хранителните остатъци формират изпражненията.

Как се поставя диагноза синдром на късото черво?

За постановяване на диагнозата може да са необходими медицинска анамнеза на пациента, физикален преглед, фамилна анамнеза и лабораторни изследвания. Освен това диагнозата може да се подкрепи с помощта на образни техники и специални изследвания. Клиничните изследвания могат да включват:

Пълна кръвна картина: Позволява измерване на нивата на албумин, чернодробни ензими, креатинин, желязо, витамини и минерали.

Компютърна томография на корема: Може да се използва за откриване на илеус и чревна обструкция.

Коремен ултразвук може да се използва за визуализиране на жлъчни камъни, които могат да са свързани със синдрома.

ЯМР може да позволи откриване на зони със стеснение в червата, оценка на наличието на фистули и проследяване на целостта на чревната мембрана.

Допълнително рентгеновата снимка на корема може да помогне за откриване на симптомите на парализа и запушвания на чревните мускули.

За диагностициране или определяне на възможни усложнения може да са необходими допълнителни изследвания. Могат да се препоръчат други процедури, като чернодробна биопсия, долна и горна ендоскопска инспекция.

Как се лекува синдромът на късото черво?

Случаите на синдром на късото черво могат да се управляват чрез прилагане на различни методи. Основните методи на лечение могат да включват хранителна поддръжка, лечение с течности и електролити, употреба на лекарства и хирургични интервенции. Поддръжката с храна и течности е необходима намеса за пациентите. Тези намеси са важни за предотвратяване или забавяне на възможните усложнения. При хората план за хранително лечение на синдрома на късото черво се планира, като се вземат предвид етапът и тежестта на синдрома и дължината на червата. В случаи, при които зоната на тънкото черво е значително намалена, парентералното хранене може да бъде необходимо за известно време или за цял живот. Парентералният метод се определя като хранене чрез вена и може да се препоръча продължително. След осигуряването на хранителна и течностна поддръжка през острата фаза, обхващаща първите 3-4 седмици, някои хора могат да преминат към ентерално хранене.

Ентералното хранене е поставяне на сонда директно в стомаха или тънкото черво и осигуряване на храна чрез сондите. В сравнение с парентералното, перорално и ентерално хранене може по-бързо да допринесе за подобряване на чревното здраве. Оставащата част на червата започва да се адаптира към хранителната и течностна поддръжка в адаптационната фаза. Адаптационният период при възрастните може да продължи 1-2 години. За червата с развита адаптивна способност може да се осъществи преход от парентерално към перорално и ентерално хранене. Според нуждите на човека, с ръководството на лекар и диетолог, могат да се използват диета при синдрома на късото черво, както и хранителни добавки, алтернативни терапии и лекарства. Когато, въпреки прилагането на приоритетните планове за лечение, се появи недостатъчност на храненето, може да се говори за „хронична чревна недостатъчност“. За пациенти с хронична чревна недостатъчност може да се приложи хирургия. За осигуряване на храненето обичайно препоръчваните хирургични методи са поставяне на катетър, резекция на черво и трансплантация на черво.

Често задавани въпроси

Синдромът на късото черво може да възникне, когато зоната на тънкото черво, което управлява здравето на храносмилателната система, се скъси. Възможните рискове от синдрома могат да се проявят върху мускулно-скелетната система, нервната система и храносмилателната система. В тази връзка можете да прочетете продължението на статията, за да се запознаете с често задаваните въпроси и отговорите на тях относно синдрома на късото черво и неговото лечение.

Ако синдромът на късото черво не бъде лекуван, може да се развият редица усложнения. Късото черво е сред основните фактори, които причиняват недостатъчност на храненето и на течностите. Прекомерната загуба на вода от тялото и електролитните нарушения могат да нарушат дейността на хормоните, мускулите и някои органи. Промените в производството и отделянето на хормони, влошаване на здравето на мускулите и костите, някои симптоми по кожата и лицето, нарушения във функцията на тъканите на нервната система могат да бъдат рискови състояния. В резултат на нелекуван синдром с висока вероятност могат да се появят непоносимост към лактоза, бактериално прекомерно размножаване в тънкото черво и хронично възпаление, пептични язви, остеопороза, жлъчни и бъбречни камъни. Когато част от червата или цялото черво бъде отстранено, вродени чревни аномалии, травма и наранявания могат да доведат до това тънкото черво да има дължина под 200 cm. Поради това при хора с хирургично лечение и чревни заболявания може да се очаква поява на симптоми. Синдромът на късото черво води до недостиг на вещества, необходими на тялото, и затова е задължително да се приложи медицинско лечение. Нелекуваните пациенти могат да бъдат изложени на животозастрашаващи последици. Диагностицирането и проследяването на синдрома са важни стъпки. Препоръчва се хората със съмнение за синдром на късото черво да получат бърза диагноза и лечение. Най-общо, отстраняването на около половината или повече от тънкото черво е основният фактор, определящ прогнозата. Тази хирургична намеса може да се предпочете при наличие на чревни заболявания като нараняване и травма на тънкото черво, вродени аномалии и болест на Крон. Същевременно проблемите с дебелото черво и неговата резекция също могат да играят роля в развитието на синдрома на късото черво. Факторите, влияещи на прогнозата, обикновено са действия, нарушаващи целостта на червата. Затова чревните заболявания и хирургичните лечения могат да бъдат рисков фактор. При тези пациенти особено могат да се появят сериозни здравословни проблеми, причинени от малабсорбцията. Те общо могат да се изброят по следния начин:

Загуба на тегло и диария,

Дефицит на витамини,

Хипонатриемия (ниски нива на натрий),

Хипокалиемия (ниски нива на калий),

Хипомагнезиемия (ниски нива на магнезий),

Бъбречни и жлъчни камъни,

Бъбречна недостатъчност,

Вторичен холестаз,

Чревна недостатъчност.

В сравнение с възрастните, при бебетата фиброзата на черния дроб и холестазът могат да се появят по-често. Освен това чревната недостатъчност може да доведе до развитие на чернодробни заболявания, които застрашават живота.

Синдромът на късото черво е сериозно състояние, което може да повлияе на качеството на живота. Като Hisar Hospital предлагаме специализирани за вас методи за диагностика и лечение в тази област. Заедно с нашите висококвалифицирани гастроентерологични екипи сме до вас, за да подкрепим вашето здраве.

За да запишете час, можете да попълните нашия онлайн формуляр за записване или да се свържете директно с нас. За повече информация можете да посетите нашето Отделение по гастроентерология.