Какво представлява синдромът на фемороацетабуларния импинджмънт (прищипване на тазобедрената става)? Какви са симптомите?

Фемороацетабуларният импинджмънт е често срещано заболяване на тазобедрената става, особено при активни спортисти на възраст между 20 и 40 години. Това състояние причинява силна болка в тазобедрената става, ограничена подвижност и влошаване на качеството на ежедневния живот. Ако не се лекува, синдромът на прищипване на тазобедрената става може с времето да доведе до артроза. В тази статия ще обясним всичко, което трябва да знаете за симптомите, причините, методите за диагностика и лечението на синдрома на прищипване на тазобедрената става.

Какво представлява синдромът на прищипване на тазобедрената става (фемороацетабуларен импинджмънт)?

Структура и функция на тазобедрената става

За да разберете тазобедрената си става, първо трябва да разгледате нейната структура. Тази става се образува между горната част на бедрената кост (femur) и вдлъбнатата част на тазовата кост (acetabulum). Като сферична става, тазобедрената става е една от най-големите и най-здравите стави във вашето тяло.

Вашата тазобедрена става се движи в 6 различни посоки и има общ ъглов обхват на движение от около 340 градуса. При ходене тя понася натоварване, равняващо се на 4 пъти телесното ви тегло. Особено при сядане, ставане и клякане, това натоварване създава сила на срязване върху ставната повърхност.

Триъгълната кръгова структура, която обгръща ръба на ацетабулума, се нарича лабрум. Лабрумът позволява на частите на ставата да работят в хармония по време на движение. Хрущялната тъкан, покриваща ставните повърхности, осигурява гладко движение и намалява триенето.

Дефиниция на синдрома на фемороацетабуларния импинджмънт

Синдромът на фемороацетабуларния импинджмънт е състояние, характеризиращо се с прекомерно триене в тазобедрената става. По същество главата на бедрената кост (ябълката) и ацетабулумът (гнездото) се трият един в друг по начин, който уврежда тазобедрената става по необичаен начин. Увреждането възниква в ставния хрущял или в хрущялоподобната структура около ацетабулума, наречена лабрум.

Синдромът на прищипване на тазобедрената става се разделя на три типа. При CAM (тип „гърбица“) става въпрос за глава на бедрената кост, която не е сферична, т.е. не е напълно кръгла. В резултат на загубата на закръгленост на главата се появяват необичайни контакти между главата и гнездото.

При PINCER (тип „щипка“) ацетабулумът, т.е. ставната ямка, покрива главата на бедрената кост повече от нормалното. В резултат на тази форма на покритие се появява увреждане на предния лабрум поради прищипване между шийката на бедрената кост и ацетабулума. В много случаи тези два типа се наблюдават заедно, което се нарича смесен тип прищипване.

Механизъм на възникване на заболяването

Синдромът на прищипване на тазобедрената става започва, когато костни израстъци се удрят в другата кост по време на движение, предотвратявайки по-нататъшното движение на ставата. Костите с израстъци се трият една в друга, причинявайки болка. Това триене уврежда околните тъкани.

Синдромът на фемороацетабуларния импинджмънт е свързан с увреждане на хрущяла, разкъсвания на лабрума, ранна артроза на тазобедрената става и болки в кръста. С течение на времето продължителните прищипвания увреждат ставата и хрущяла.

Не е известно със сигурност дали заболяването е вродено или се развива по време на растежа. Смята се, че най-вероятно генетичната предразположеност на индивида, заедно с факторите на околната среда, играят важна роля. Различни сериозни спортни дейности, извършвани преди завършване на скелетното развитие, могат да увеличат риска.

Причини и рискови фактори за синдрома на прищипване на тазобедрената става

Анатомични и генетични фактори

Основната причина за синдрома на прищипване на тазобедрената става е, че костите на тазобедрената става не се развиват в идеална форма по време на растежа в пубертета. Комбинацията от генетични и механични фактори води до това състояние. Синдромът на прищипване на тазобедрената става се проявява като израстък на главата на бедрената кост, прекомерно покритие от костта, обгръщаща тазобедрената става, или комбинация от двете.

Деформацията на главата на бедрената кост, необичайната форма на ацетабулума, допълнителни костни израстъци или увреждане на хрущяла са сред анатомичните рискови фактори. Вашата семейна история влияе на риска от развитие на синдром на прищипване на тазобедрената става. Хората, чиито членове на семейството са имали подобни проблеми, са по-предразположени към този проблем.

Конгенитално ниският ъгъл на антеверзия на бедрената кост може да причини ограничаване на вътрешната ротация на тазобедрената става, което да доведе до развитие на синдром на фемороацетабуларния импинджмънт. Рискът се увеличава при хора, в чието семейство има случаи на синдром на прищипване на тазобедрената става.

Влияние на спорта и физическата активност

Повтарящите се дейности в детството и юношеството, изискващи интензивно движение на тазобедрената става, могат да провокират преустройство на костите. Спортове като баскетбол, футбол, хокей на лед и танци са сред дейностите, които натоварват тазобедрената става.

Особено спортовете, практикувани по време на растежа, които често натоварват тазобедрената става, влияят на оформянето на костите и подготвят почвата за развитието на фемороацетабуларен импинджмънт. Постоянно повтарящите се движения натоварват ставата, което води до необичайно триене.

Спортовете, при които тазобедрената става е подложена на постоянно и прекомерно огъване и въртене, са сред най-важните отключващи фактори. При спортисти, занимаващи се с балет, бойни изкуства и вдигане на тежести, повтарящите се движения увеличават прищипването, което води до появата на симптоми в ранна възраст.

Докато синдромът на фемороацетабуларния импинджмънт се наблюдава при 55% от спортистите, в общата популация този процент е 23%. Честотата на поява се увеличава при професии, свързани с повтаряща се флексия, вътрешна ротация и аддукция на тазобедрената става.

Фактори на възрастта и пола

Синдромът на прищипване на тазобедрената става обикновено се наблюдава на възраст между 20 и 40 години. Симптомите обикновено се появяват в ранна зряла възраст или на средна възраст. Разпространението варира между 10-15%.

Разликите между половете са очевидни. Костните израстъци на тазобедрената става са по-чести при младите мъже. При мъжете по-често се среща типът CAM, а при жените – типът PINCER. В общата популация морфология на фемороацетабуларен импинджмънт се открива при 4% от здравите жени и 24% от здравите мъже.

Прекомерното покритие на тазобедрената става под формата на щипка е по-често при жените. Смесеният тип се наблюдава и при двата пола.

Предишни наранявания и състояния на развитие

История на заболяване на тазобедрената става в детството, което може да е променило формата на главата на бедрената кост, представлява риск. Хора, прекарали луксация на тазобедрената става, епифизиолиза на главата на бедрената кост или болест на Пертес, попадат в рисковата група.

Състояния като болестта на Legg-Calve-Perthes или епифизиолиза на главата на бедрената кост деформират формата на главата на бедрената кост, подготвяйки почвата за прищипване от тип CAM. История на прекарана фрактура на тазобедрената става увеличава риска.

Състояния като фрактура на шийката на бедрената кост и аваскуларна некроза на главата на бедрената кост са сред рисковите фактори. Индивидите с дисплазия на тазобедрената става са изложени на риск от фемороацетабуларен импинджмънт в по-късна възраст.

Какви са симптомите на синдрома на прищипване на тазобедрената става?

Болка в слабините и тазобедрената става

Симптомите на синдрома на прищипване на тазобедрената става могат да се объркат с много други заболявания. Тъй като оплакванията при младите хора приличат на артроза или увреждания, наблюдавани в напреднала възраст, те трудно се интерпретират. Могат да бъдат пропуснати от лекарите.

Най-честият симптом е болката в слабините. Пациентите обикновено описват болката, като правят форма на буквата „C“ с ръцете си, обхващайки страничната и предната част на тазобедрената става. Това се нарича „C-знак“ и е доста типична находка за синдрома на прищипване на тазобедрената става.

Болката започва като дълбоко и тъпо усещане. С времето обаче може да стане остра и пронизваща. След спорт или интензивно усилие усещате силна болка в слабините и от външната страна на крака. Тя се засилва особено при спортуване и намалява при почивка.

Ограничена подвижност и скованост на ставите

Обхватът на движение на вашата тазобедрена става намалява. Особено при обуване на обувки или чорапи, навеждане или ставане от нисък стол изпитвате затруднения. При качване и слизане от кола изпитвате болка и усещане за пронизване.

Типично е усещането за болка в тазобедрената става при ставане след продължително седене. След дълго пътуване с кола или офис среща се появява скованост. Изпитвате затруднения при ставане от дълбок стол. Наблюдават се симптоми като невъзможност за сядане с кръстосани крака или невъзможност за кръстосване на краката.

С течение на времето тялото ви започва да ограничава движенията, за да избегне болката. В тазобедрената става, особено при движение на вътрешна ротация, се развива изразена скованост и ограничение. При някои пациенти се наблюдава скованост на ставите и загуба на обхват на движение без значителна болка.

Усещане за щракане, блокиране и захващане

Често се придружава от прищипване, блокиране или звук „щрак“, произтичащ от механичен проблем в ставата. Чува се звук, подобен на щракане или блокиране, който се появява при движение на тазобедрената става. Тези механични симптоми обикновено се дължат на прищипване на увредения лабрум или свободен хрущялен фрагмент в ставната цепка.

Описвате усещане за прищипване или блокиране в предната част на тазобедрената става или в областта на слабините. Това усещане става по-изразено, особено при движения на огъване или въртене на тазобедрената става. При определени движения изпитвате усещане за блокиране на тазобедрената става.

Разпространение на болката и отключващи дейности

Болката не винаги може да бъде в слабините. Често има оплаквания от болки в кръста. Тази болка обикновено е локализирана в сакроилиачната област или големия трохантер. Може да се разпространи от тазобедрената става до средата на бедрото. Болката обикновено не преминава нивото на коляното.

Интензивността на болката се увеличава след дълги разходки, интензивни упражнения или продължително седене. Движения като клякане и въртене отключват болката. При внезапно движение на въртене или клякане може да почувствате остра болка като нож. При спортистите се наблюдава спад в представянето.

Видове и диагностика на синдрома на прищипване на тазобедрената става

Тип CAM (тип „гърбица“)

Проблемът се намира в главата на бедрената кост. На мястото на съединяване на главата на бедрената кост с шийката има необичаен костен израстък. Обикновено тази област трябва да бъде леко вдлъбната, но при типа CAM тя е под формата на некръгла подутина.

Когато тазобедрената става се огъне, този израстък се удря в ръба на гнездото, първо разкъсвайки лабрума, а след това изстъргвайки хрущяла. Среща се по-често при млади и активни мъже. Увреждането на хрущяла обикновено е на ниво 1 часа, пълнослойно и сериозно.

Тип PINCER (тип „щипка“)

Проблемът е от страната на ацетабулума. Ръбът на гнездото покрива главата на бедрената кост повече от необходимото или ъгълът на гнездото е необичаен. Когато тазобедрената става достигне границите на движението си, шийката на бедрената кост се удря в този прекомерен костен ръб, прищипвайки лабрума.

Среща се по-често при жени на средна възраст и момичета в юношеска възраст. При типа PINCER увреждането на хрущяла обикновено е между 11 и 1 часа, по-повърхностно и леко. При този тип прищипване увреждането започва първо в лабрума и повтарящият се контакт води до образуване на киста в лабрума.

Смесен тип прищипване

Това е най-често срещаната форма. Структурни дефекти присъстват едновременно както в бедрената кост, така и в гнездото. И двата механизма ускоряват разрушаването на ставата. Натрупването на микротравми се увеличава и рискът от артроза нараства.

При смесения тип планирането на лечението изисква по-сложен подход. Трябва да коригирате и двата проблема напълно.

Физикален преглед и тестове

Вашият лекар измерва обхвата на движение на тазобедрената става. Оценява се ограничението, особено при движенията на огъване и вътрешна ротация. Тестът FADIR е най-важният метод за клиничен преглед при прищипване на тазобедрената става.

Докато лежите по гръб, тазобедрената става и коляното се огъват на 90 градуса, след което кракът се завърта навътре. Ако почувствате болка в областта на слабините, тестът е положителен. Тази положителност засилва подозрението за фемороацетабуларен импинджмънт.

При теста FABER се прилагат маневри за огъване, отвеждане навън и външна ротация на тазобедрената става. Наличието на болка показва вътреставен проблем.

Диагностика чрез методи за образна диагностика

Рентгенографията е основният метод за диагностика. Чрез AP таз и специални рентгенови снимки на тазобедрената става костната структура се изследва подробно. Размерът на лезията CAM се оценява чрез измерване на алфа ъгъла, а наличието на лезия PINCER – чрез ацетабуларно покритие и ретроверзия.

Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е най-ценният метод за показване на увреждания на меките тъкани. Той открива разкъсване на лабрума и увреждане на хрущяла. ЯМР артрографията с контрастно вещество предлага по-подробни резултати, но може да покаже здрав лабрум като разкъсан.

Компютърната томография показва костната структура в три измерения. Използва се за хирургично планиране. Въпреки това, дори ако има структурни проблеми при образната диагностика, ако тестовете за прищипване при прегледа са отрицателни, се избягва операция.

Лечение на синдрома на прищипване на тазобедрената става и упражнения

Нехирургични методи за лечение

В първия етап на лечението се изпробват нехирургични методи. Прилагат се укрепване на мускулите около тазобедрената става, промени в активността и вътреставни инжекции. Нестероидните противовъзпалителни лекарства намаляват болката и възпалението.

Консервативното лечение обаче не коригира основния костен проблем. Симптомите често продължават или се повтарят. Ако въпреки използването на нехирургични методи не се постигне значително подобрение на болката, се препоръчва операция. По същия начин, ако болката продължава повече от шест месеца и сериозно засяга ежедневните ви дейности, може да е необходима операция.

Вътреставните инжекции съдържат кортизон или хиалуронова киселина. Тези инжекции осигуряват временно облекчение. Препоръчва се да избягвате движенията, които причиняват прищипване.

Физиотерапия и упражнения при прищипване на тазобедрената става

Настоящото международно ръководство препоръчва лечението от първа линия да бъде базирано на упражнения и да продължи поне 3 месеца. Физиотерапията се фокусира върху укрепването на мускулите на ядрото (core) и тазобедрената става. Особено се укрепват мускулите gluteus medius, gluteus minimus и мускулите в областта на ядрото.

Упражненията са насочени към укрепване на мускулите около тазобедрената става. Те помагат за облекчаване на симптомите и подобряване на способността ви за движение. Прилагат се упражнения за екстензия на тазобедрената става, аддукция, абдукция, флексия и клякане.

Въпреки това трябва да избягвате някои движения. Особено флексия над 90 градуса, вътрешната и външната ротация на тазобедрената става не трябва да се натоварват. Трябва да избягвате движения като дълбоко клякане (deep squat), български клек (bulgarian split squat), сумо мъртва тяга (sumo deadlift).

Опции за хирургично лечение

При пациенти, които не реагират на консервативно лечение, артроскопската FAI хирургия е „златният стандарт“ за лечение. Артроскопията на тазобедрената става се прилага чрез минимално инвазивен затворен метод. Обикновено се правят 3-4 разреза с дължина около 1,5 см.

Най-критичната част от операцията е отстраняването на костното прищипване. Необичайният костен израстък на мястото на съединяване на главата и шийката на бедрената кост се изстъргва внимателно с артроскопски инструмент. Разкъсаният лабрум се зашива обратно към костния ръб с помощта на костни котви (suture anchors). Ако има увреждане на хрущяла, могат да се приложат допълнителни процедури като микрофрактури.

Процес на възстановяване и следоперативни грижи

След операцията обикновено е необходимо защитено натоварване с патерици за период от 4-6 седмици. Средният престой в болницата е 1 нощ. Физиотерапията е задължителна и продължава месеци.

След операцията болките ви отшумяват и обхватът на движение на тазобедрената става се увеличава. Най-късно до 6 седмици могат да се извършват повечето дейности от ежедневието. Връщането към спорт обикновено отнема от 6 до 12 месеца.

В следоперативния период програмата за физиотерапия и рехабилитация е много важна. Тази програма има за цел укрепване на мускулите, увеличаване на гъвкавостта и възстановяване на нормалния обхват на движение.

Методи за превенция и неща, на които да обърнете внимание

Редовните упражнения и правилните техники на движение предпазват здравето на ставите ви. Можете да правите упражнения с ниско въздействие, за да укрепите мускулите, поддържащи тазобедрената става. Дейности като ходене и плуване са подходящи.

Особено при спортове с високо въздействие и изискващи въртене, трябва да избягвате прекомерните натоварвания. Когато правите движения като вдигане на тежести или клякане, трябва да обърнете внимание на механиката на тялото си. Избягването на прекомерното натоварване може да забави прогресията.

Често задавани въпроси за синдрома на прищипване на тазобедрената става

Прищипването на тазобедрената става не се коригира без операция, но за известно време можете да извлечете полза от нехирургични лечения. Например, болките могат да намалеят с отслабване. Избягването на движенията, които причиняват болка, позволява по-малко натоварване на тазобедрената става.

При леки случаи се препоръчват болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства. Могат да се направят инжекции с кортизон или PRP в ставата. Въпреки това, механичният костен израстък не се коригира. За трайно решение обикновено е необходима операция.

Когато не се лекува, то води до разрушаване на хрущяла и загуба на лабрума. Артрозата, която се развива в края на този процес, може да обрече пациента на операция за тотална тазобедрена протеза в ранна възраст.

Увреждането на хрущяла в тазобедрената става се увеличава и в ранна възраст се развива артроза. Появяват се ограничена подвижност и хронични болки. Могат да се преживеят процеси, водещи до операция за протезиране. Поради тази причина хората със съмнение за прищипване на тазобедрената става трябва да се консултират с ортопед без губене на време.

Среща се често, особено при млади хора, които спортуват. Вродените дефекти на костната структура причиняват появата на оплаквания в ранна възраст. Обикновено се наблюдава на възраст между 20 и 40 години.

Среща се по-често при спортисти, индивиди с интензивна физическа активност и хора с вродени аномалии в структурата на тазобедрената става.

Човек със синдром на прищипване на тазобедрената става трябва да си запише час в отделението по ортопедия и травматология. Резултатите от хирургичните интервенции, извършени от специалисти по ортопедия и травматология, занимаващи се особено с артроскопия на тазобедрената става, са успешни.

Ако няма разкъсване на лабрума и е извършено само затворено изстъргване на костния израстък около главата, възстановяването може да се постигне в рамките на 1 месец. Ако разкъсването на лабрума е поправено с помощта на котва, в този случай възстановяването може да отнеме до 3 месеца.

Обикновено след артроскопия на тазобедрената става пациентите започват да се връщат към ежедневните си дейности в рамките на 4-6 седмици. Въпреки това, времето за възстановяване за спорт и интензивни физически дейности може да варира между 3 и 6 месеца. Връщането към спортни дейности е между 4 и 6 месеца.

Накратко за синдрома на прищипване на тазобедрената става

Синдромът на прищипване на тазобедрената става е заболяване, което може да се лекува, ако се диагностицира рано. Накратко, ако изпитвате болка в слабините и ограничена подвижност, трябва да се консултирате с ортопед без губене на време. Въпреки че нехирургичните методи осигуряват облекчение при леки случаи, трайното решение обикновено е възможно чрез операция.

Когато не се лекува, това състояние може да доведе до артроза в ранна възраст. Въпреки това, с правилно лечение и редовни упражнения можете да се върнете към нормалния си живот. За да защитите здравето на тазобедрената си става, трябва да правите редовни прегледи и да избягвате движенията, които причиняват болка. Ранната намеса носи по-добри резултати в дългосрочен план.

Попълнете формата за подробна информация и контакт!