Синдром на смачкване (Crush синдром): Най-честият проблем при хората, извадени живи от развалините

На 23 октомври във Ван се случи земетресението и оттогава са минали дни. Хората, които успяха да оцелеят под развалините в продължение на дни, но за съжаление не успяха да се борят за живота си след изваждането им от развалините, превърнаха радостта ни за миг в тъга. Мнозина от нас дори не могат да разберат защо нашите хора починаха в същия ден, веднага след като бяха извадени от развалините, след като са оцелели под тях с часове...

Попитахме специалистите по вътрешни болести в Hisar Hospital Intercontinental за синдрома на смачкване (Crush), който е най-важната причина за загуба на живот при хората, прекарали дълго време под развалините и извадени от тях.

Какво представлява синдромът на смачкване (Crush)?

Синдромът на смачкване е състояние, при което, вследствие на различни причини, мускулите и меките тъкани са били притиснати от тежестите, които са паднали върху тях, и това води до тежка органна недостатъчност. Най-важните събития при тази картина са директното травматично смачкване на мускулите или смачкването поради развиващ се тъканен оток (компартмент синдром), последвани от бъбречна недостатъчност и нарушения във водно-електролитния баланс.

Какви са симптомите на Crush синдрома?

При синдрома на смачкване се проявяват локални и системни симптоми, засягащи целия организъм. Локалният основен признак е състоянието, наречено компартмент синдром, което се развива вследствие на смачкване и оток на мускулите от травмата. В този случай основните признаци са болка, слабост и твърдост в мускулите. Често кожата и подкожните тъкани над мускула изглеждат нормално. Т.е. нормалният външен вид на кожата не означава отсъствие на crush синдром. Ако събитието е засегнало например мускулите на ръката, пулсът може да се усеща в съдовете, които захранват тази ръка. Но може да има нарушение във функцията на нервите и загуба на чувствителност. Освен това в засегнатата област могат да се установят и други признаци, като счупвания и кръвоизлив.

Системно установените основни признаци се дължат на масивното разрушаване на мускулите (рабдомиолиза), в резултат на което в кръвообращението се освобождават големи количества вещества, като миоглобин и калий. Когато миоглобинът започне да се повишава в кръвта, той задейства процес, който води до бъбречна недостатъчност. Бъбречната недостатъчност може да се развие при 4 до 50% от класическите случаи на рабдомиолиза, докато при бедствия като земетресенията този процент е значително по-висок. Това е много важно обстоятелство, което определя смъртността. Когато здравните условия са недостатъчни по време на бедствие, бързото коригиране на водно-електролитния баланс и, ако е необходимо, хемодиализа понякога може да не са възможни. Това също е фактор, който увеличава загубите на човешки животи. Бъбречна недостатъчност не се развива само при тежко травмирани. Понякога при пациенти, които отначало изглеждат с леки травми, в следващите дни може да се развие crush синдром и след това бъбречна недостатъчност. Освен това прекомерният калий, освободен в кръвта от разрушените мускули, може да повлияе на работата на сърцето, да предизвика нарушения на ритъма, дори спиране на сърцето и внезапна смърт.

Инфекцията също е друг важен признак и причина за смърт. Най-често тя възниква от откритите рани, получени при травмата, или от зоните, където е извършена хирургическа намеса за лечение на компартмент синдром (фасциотомия).

Как се лекува Crush (смачкване) синдромът?

За да се предотвратят общите и отрицателните ефекти върху бъбреците при Crush синдрома?, е необходимо да се действа много рано и бързо. Само здравните екипи могат да се намесят при такъв пациент. Когато човек, попаднал под развалини, види свободен крайник, в него трябва да се постави серум с изотоничен NaCl със скорост 1–1,5 литра на час. Ако няма възможност за проверка на електролитните нива, никога не трябва да се дават разтвори, съдържащи калий. Ако изваждането на пострадалия от развалините се забави, приемът на течности трябва да продължи в зависимост от състоянието му. След изваждането на пострадалия от развалините първо трябва да се попита дали е уринирал. На пациент в безсъзнание трябва да се постави уринарна сонда или поне да се провери бельото му, за да се установи дали е уринирал. Колкото е възможно по-скоро пациентът трябва да бъде транспортиран до болница, където трябва да се приложат адекватна течностна и електролитна терапия, антибиотична терапия, противотетанусна ваксина и фасциотомия – процедура за освобождаване на мускулите от натиска.

Как мога да се предпазя от синдрома на смачкване по време на земетресение?

Ако по време на земетресение се намирате в сграда, рискувате да бъдете травмирани и впоследствие да развиете crush синдром. Този риск е по-малък, но съществува и извън сградата. За да се предпазите, можете да намерите общите мерки на уебсайта на Турския фонд за земетресения (turkiyedepremvakfi.org.tr). Въпреки това данните от земетресенията, които като цяло са се случвали, показват, че кухнята и банята са най-подходящите места. Защото, ако останете под развалини, в тези помещения има елементи, с които можете да създадете „триъгълник на живота“, а освен това можете да пиете водата, която изтича от спукани тръби, и по този начин да се предпазите от синдрома crash.

Синдромът на смачкване възниква ли само при земетресения?

Синдромът на смачкване може да се развие практически във всеки случай, който причинява директна или непряка травма на мускулите. Освен земетресенията, травматични причини като срутвания в мини, пътни инциденти, войни, изтезания, побой? и други също могат да доведат до синдром на смачкване. Освен травмата, инфекции, някои лекарства, топлинен удар, измръзване и други различни проблеми също могат да причинят прекомерно разрушаване на мускулите и да доведат до crush синдром.