Какво представлява диабетният крак? Какви са симптомите? Как се поставя диагноза и се провежда лечение?

Диабетният крак е сериозен проблем, който се среща при един на всеки 7 пациенти с диабет в даден етап от техния живот. Заболяването захарен диабет, което засяга пряко над 10 милиона души в Турция, може да доведе до образуване на рани по краката поради увреждане на нервите и нарушения на кръвообращението. Това състояние, което започва с обикновена цепнатина или рана, ако не се лекува подходящо, може да прогресира до инфекция и загуба на тъкан. Ето защо разпознаването на симптомите на диабетния крак и ранното диагностициране са от жизнено значение. В тази статия ще намерите отговори на въпросите как се образува раната при диабетен крак, за какви симптоми трябва да внимавате и как се провежда лечението на диабетния крак.

Какво представлява диабетният крак?

Дефиниция на диабетния крак

Общото наименование на здравословните проблеми, развиващи се в ходилата при пациенти с диабет, е диабетен крак. Уврежданията на нервите и кръвоносните съдове, възникнали поради дълготрайно високи нива на кръвната захар, водят до рани, инфекции и загуба на тъкан по ходилата. Това състояние, което засяга приблизително 40-60 милиона диабетно болни лица в световен мащаб, представлява голяма заплаха от медицинска и икономическа гледна точка.

Приблизително 15% от пациентите с диабет се сблъскват с рана на ходилото в даден момент от живота си. Механизмът на невропатията присъства в 90% от случаите, особено при диабетните язви на краката. Установено е, че 6% от хоспитализираните пациенти с диабет са в болница поради язви на ходилата.

Как се развива диабетният крак?

В образуването на диабетния крак играят роля два основни механизма. Първият е увреждането на нервите, наричано невропатия. Високата кръвна захар с времето засяга нервите в ходилата, което води до развитие на периферна невропатия. В този случай се появява загуба на сечувствителност в ходилата и човекът не усеща болка, промяна в температурата или рани.

Сензорната невропатия е с разпределение тип ръкавица-чорап. В началото се наблюдават оплаквания като мравучкане и боцкане с игли. В следващите периоди настъпва пълна загуба на сетивност. Ходило, което е загубило усещането си, е изложено на голяма опасност в тесни обувки или върху горещи повърхности.

В допълнение към това, моторната невропатия предизвиква отслабване на мускулите на стъпалото и крака, както и напрежение в сухожилията. Пръстите се свиват във формата на чук и се появява вид на нокътно (чадърно) ходило. Тези деформации в ходилото създават нови точки, подложени на натиск.

Вторият механизъм са нарушенията на кръвообращението. Диабетът води до проблеми като удебеляване и стесняване на стените на кръвоносните съдове, причинявайки периферна артериална болест. Намаленият кръвоток води до липса на достатъчно кислород и хранителни вещества до ходилата. Това състояние увеличава риска от незарастващи рани и тъканна смърт.

Автономната невропатия нарушава рефлексната функция на кръвонодните съдове на ходилата. В резултат на това в артериите и вените на ходилото възниква постоянно застой на кръвта. Също така се наблюдава загуба на функция на потните жлези и се забелязва изсушаване и лющене на стъпалото. Образуваните по кожата цепнатини се превръщат във входна врата за микроорганизмите.

Рискови фактори за диабетния крак

Лошият контрол на кръвната захар е най-важният рисков фактор за образуването на диабетен крак. Неконтролираната висока кръвна захар уврежда кръвоносните съдове и нервите, създавайки основа за нарушения на кръвообращението.

Продължителното заболяване от диабет също е важен рисков фактор. Дългогодишното съществуване на диабета увеличава увреждането, нанесено на нервната и съдовата система. Употребата на тютюневи изделия свива кръвоносните съдове, нарушава кръвотока и влошава проблемите с кръвообращението.

Възрастта над 65 години е сред рисковите фактори. Високият холестерол, минала история на рани по ходилата, загубата на сетивност и деформациите на ходилото са други рискове. Неадекватната грижа за ходилата и неправилният избор на обувки също така увеличават вероятността от развитие на диабетен крак. В случай на едновременно наличие на няколко от тези рискови фактори, вероятността за образуване на рана нараства многократно.

Какви са симптомите на диабетния крак?

В началото на симптомите пациентите обикновено не забелязват малките оплаквания. Загубата на усещане, дължаща се на увреждане на нервите, води до закъсняло разпознаване на много проблеми. Когато усетите парене, изтръпване и мравучкане в ходилата, трябва да знаете, че е започнало движението към периода, в който в бъдеще ще започнат раните от диабетен крак.

Симптоми в ранен етап

Постоянното усещане за мравучкане, изтръпване и боцкане в ходилата е сред важните симптоми на ранния етап. Когато лягате вечер, ходилата ви парят, а когато ходите, не усещате земята. Започва парене и изтръпване по върховете на пръстите, което след това прогресира нагоре. Това се нарича изтръпване тип ръкавица-чорап, защото изтръпването се образува до точката, където свършват ръкавицата и чорапът.

Често се наблюдават проблеми като сухота на кожата, напукване и лющене. По петите се образува суха и напукана кожа. Ходилата ви се усещат по-студени или по-топли от нормалното. Симптоми като бледност или посиняване на цвета на кожата могат да бъдат знак за сериозни нарушения на кръвообращението.

При ходене се появява усещане за болка в краката, която с времето се усилва и изисква почивка. Появяват се крампи в прасеца и ходилото. Удебеляването на нокътната структура, образуването на врастнал нокът и втвърдените участъци по кожата са други симптоми, на които трябва да обърнете внимание.

Симптоми в напреднал етап

В долните или горните области на ходилото се развиват незарастващи рани. Малката рана, ако бъде пренебрегната, може да се превърне в много голяма и проблематична рана. Около раната се образуват зачервяване и болка. Появяват се подуване и усещане за топлина в ходилото или глезена.

Симптомите на инфекция включват зловонни секрети, възпаление и гноен секрет. Прекомерното зачервяване, подуване, болка и чувствителност показват, че инфекцията напредва. Качеството на живот на пациентите се влошава значително поради заразените и причиняващи силна болка рани по ходилата им.

Предупредителни знаци, на които трябва да се обърне внимание

Промените в цвета на кожата на ходилата, особено посиняването и почерняването, изискват спешна намеса. Отокът в ходилото или глезена, температурните промени в ходилата и охлаждането им са сериозни предупредителни знаци.

В случай че инфекцията на диабетния крак се разпространи в кръвообращението и доведе до животозастрашаващо състояние на сепсис, се наблюдават повишена температура, втрисане, отпадналост и неконтролирано много високи нива на кръвната захар. При закъсняла намеса в напреднал стадий може да се развие шок. Когато забележите някой от тези симптоми, незабавно трябва да се обърнете към специалист.

Етапи на диабетния крак и диагностични методи

Знанието в какъв етап е раната играе критична роля при планирането на лечението. Докато раните, открити в ранен стадий, могат да зараснат с прости методи, в напредналите стадии рискът от загуба на тъкан и ампутация се увеличава. За тази цел лекарите използват различни системи за стадиране.

Етапи на диабетния крак

Класификацията на Вагнер е най-широко използваната система за оценка на раните при диабетен крак. Тази класификация е разделена на шест категории според дълбочината на раната и състоянието на некроза:

Етап 0: Здравословно състояние на кожата, все още няма рана, но съществуват рискови фактори.

Етап 1: Повърхностна язва, нарушена е цялостта на кожата.

Етап 2: Дълбока язва, раната е увредила повече тъкан.

Етап 3: Язва със засягане на костта, етап в който инфекцията е достигнала костите.

Етап 4: Гангрена на предната част на ходилото, засегнати са пръстите или върхът на ходилото.

Етап 5: Гангрена на цялото ходило, налице е сериозна загуба на тъкан в ходило.

Освен това се използват и системи като PEDIS и UTSA. Класификацията PEDIS оценява едновременно перфузията, размера на раната, дълбочината, инфекцията и състоянието на сетивността. Класификацията UTSA пък свързва дълбочината на раната с исхемията и инфекцията.

Как се поставя диагнозата диабетен крак?

Диагностичният процес започва с подробното вземане на анамнеза. Лекарят разпитва за продължителността на диабета, контрола на кръвната захар, употребата на тютюневи изделия и дали преди това е имало рани по ходилата. Записват се симптоми като изтръпване, парене и мравучкане.

При физикалния преглед кожата на ходилото се изследва внимателно. Проверява се за рана, мазол, промяна в цвета, подуване, зачервяване и повишена температура. Оценяват се пулсациите на ходилото, като слабият пулс подсказва за нарушение на кръвообращението.

За да се установи увреждането на нервите, се правят сензорни тестове. Тестът с монофиламент е най-често използваният метод. С тънко влакно се прилага лек натиск върху определени точки на ходилото. Ако пациентът не може да усети този натиск, се предполага увреждане на нервите. Чрез проверка на усещането за вибрация и рефлексите се доказва и наличието на невропатия.

Какви тестове се правят?

С доплер ултразвук се изследва кръвотокът на съдовете в краката. При наличие на съдова запушеност зарастването на раната се забавя сериозно. Ако е необходимо, се използват съвременни образни методи като томография или магнитно-резонансна ангиография.

С кръвни изследвания се търсят признаци на инфекция. Изследват се броят на белите кръвни клетки и маркерите на възпалението. Оценяват се кръвната захар и нивото на HbA1c. При съмнение за дълбока инфекция се прави рентгенография или ядрено-магнитен резонанс. Тези методи са важни за откриване на костна инфекция.

Как се провежда лечението на диабетния крак?

Основната цел на лечението е да се осигури зарастване на раните, да се вземат под контрол инфекциите и ходилото на пациента да бъде функционално защитено. Лечението на диабетния крак изисква мултидисциплинарен подход. Работят заедно специалисти от различни области като ортопедия, вътрешни болести, съдова хирургия, инфекциозни болести и пластична хирургия.

Грижа за рани и превръзки

Грижата за раната е критична част от лечението. На първо място е необходимо раната да се почиства редовно. Трябва да се правят влажни превръзки с физиологичен серум веднъж или два пъти на ден. Този метод поддържа повърхността на раната влажна, намалява броя на бактериите и почиства повърхността на язвата.

Задължително е частите, наричани мъртва тъкан, да бъдат отстранени от областта на раната чрез хирургични методи. Дебридманът не е само отстраняване на некротичните тъкани, но също така помага за оценка на дълбочината на раната и определяне на засягането на костите. Тъй като стъпването върху раната ще забави заздравяването, трябва да се вземат ортопедични мерки за предотвратяване на натиска.

Антибиотично лечение

Наличието на инфекция е важен фактор, който затруднява лечението на диабетния крак. Трябва да се започне медикаментозно лечение за инфектирани язви на диабетния крак. При леки инфекции се дават антибиотици през устата, а при тежки инфекции антибиотиците се прилагат венозно.

Изборът на антибиотик се прави според вида на раната и лабораторните резултати от пробата, взета от увредената тъкан. Продължителността на лечението варира от една до шест седмици. Антибиотичното лечение трябва да продължи до овладяване на симптомите на инфекцията.

Хирургични методи на лечение

Хирургическата намеса е необходима, особено в случаи на образуване на гангрена, сериозна инфекция и дълбока рана. Съдовете, хранещи крака и ходилото, трябва бързо да бъдат изследвани за запушване, а при наличие на стеснение трябва да се осигури повторно кръвоснабдяване на ходилото с помощта на ендоваскуларни или хирургични интервенции.

Чрез метода на балonната ангиопластика може да се постигне отстраняване на стеснението чрез раздуване на балóнен катетър, въведен вътре в съда в областта на стеснението. С метода на хирургическия байпас също може да се извърши шунтираща операция, използвайки вени, извадени от собствения крак на пациента. Благодарение на ранната намеса и ефективните протоколи за лечение, крайниците могат да бъдат спасени при 70 до 85% от пациентите.

Хипербарна кислородна терапия

Хипербарната кислородна терапия е един от спомагателните методи за лечение, използвани при рани от диабетен крак. На пациента се дава да диша кислород под високо налягане, с което се преодолява недостигът на кислород в областта на раната. По този начин заздравяването на раната се ускорява и рискът от инфекция намалява.

Контрол на кръвната захар и управление на диабета

Строгото поставяне на нивата на кръвната захар под контрол е първата стъпка от лечението. Поддържането на висока кръвна захар ще забави заздравяването на раната и ще увеличи риска от инфекция. За да бъдат нивата на кръвната захар на пациента в нормални стойности, трябва да се организират подходяща диета и инсулиново лечение.

Грижа за диабетния крак и методи за превенция

Мерките, които ще бъдат взети преди образуването на рана от диабетен крак, са много по-ефективни от самото лечение. Ежедневната грижа за ходилата и правилният избор на обувки играят критична роля за предотвратяване на усложненията. В този раздел ще намерите отговори на въпросите как се прави грижата за диабетния крак.

Как се прави ежедневната грижа за ходилата?

Всяка вечер измивайте ходилата си с хладка вода и мек сапун. Проверявайте температурата на водата с ръка, тъй като поради увреждане на нервите ходилата ви може да не усещат напълно температурата. Температурата на водата трябва да бъде около 37°C. Не задържайте ходилата си дълго време във водата.

След измиване подсушете пространствата между пръстите едно по едно. Областите, оставени мокри или влажни, създават предпоставки за гъбични инфекции. Ако използвате кърпа с бял цвят, ще ви бъде лесно да забележите евентуално кървене или секреция.

Ако кожата на ходилата ви е суха, нанесете овлажняващ крем. Но в никакъв случай не нанасяйте крем между пръстите. Пространствата между пръстите трябва да останат сухи. Кремовете трябва да се нанасят върху петата и горната част на ходилото.

Подрязвайте ноктите си право, докато са меки след баня. Не извивайте ъглите и не ги режете близо до кожата. Използвайте качествена ножица за рязане на нокти. Ако очите ви не виждат добре, поискайте помощ от близките си или се обърнете към здравно заведение.

Всеки ден проверявайте ходилата си с помощта на огледало. Можете да използвате огледало, за да видите ходилото, или да потърсите подкрепа от близките си. Проверявайте за зачервяване, подуване, порязване, промяна в цвета, мехури или избеляване между пръстите. Ако видите някой от тези симптоми, незабавно се обърнете към лекар.

Самостоятелното рязане или пилене на мазоли увеличава риска от инфекция. Не използвайте лекарства за мазоли. Лечението на мазоли задължително трябва да се извършва от специалист.

Правилен избор на обувки

Изборът на обувки е от жизнено значение за предотвратяване образуването на диабетен крак. Обувките с ортопедични стелки разпределят натиска равномерно и намаляват риска от мазоли и наранявания.

Предпочитайте обувки с широка форма. Областта на пръстите трябва да е широка и пръстите ви да могат да се движат свободно. Моделите с остри върхове или високи токчета определено не са подходящи. Височината на тока не трябва да надвишава 2-3 см.

Избирайте обувки с мека, безшевна вътрешна структура. Релефните шевове могат да предизвикат триене. Трябва да се предпочитат естествени материали от кожа или дишащи материи. Синтетичните материали запарват ходилото.

Подметката на обувката трябва да бъде гъвкава, лека и неплъзгаща се. Тя трябва да притежава ударопоглъщащо свойство. Моделите с връзки или лепенки (велкро) задържат ходилото ви по-стабилно.

Отидете на пазар за обувки следобед. Тъй като ходилата се подуват през деня, в тези часове ще изберете правилния номер. Пробвайте и на двете си ходила и проверете комфорта, като се разходите.

Първите дни носете новата обувка 1-2 часа, като с времето увеличавате времетраенето. Преди да обуете обувката, проверете с ръка дали вътре има чуждо тяло.

Какво трябва да се направи за превенция на диабетния крак

Никога не ходете боси. Не се разхождайте боси нито у дома, нито навън. Използвайте защитни обувки дори когато влизате в морето.

Пазете ходилата си от източници на топлина или студ. Не ги доближавайте до отоплителни подложки, бутилки с гореща вода или радиатори. Те могат да доведат до сериозни изгаряния.

Носете памучни или вълнени чорапи всеки ден. Найлоновите чорапи запарват ходилото. Ластикът на чорапа не трябва да бъде стегнат. Трябва да се предпочитат безшевни модели.

Контролирайте редовно кръвната си захар. Правете си тест за HbA1c на всеки 3 месеца. Не пушете, тъй като това влошава кръвообращението. Правете редовни упражнения и подпомагайте кръвообращението с движения на глезените.

Често задавани въпроси за диабетния крак

Пациентите с диабет и техните близки задават много въпроси относно диабетния крак. В този раздел ще намерите отговори на най-любопитните теми.

Диабетният крак заздравява ли от само себе си?

Не, не е възможно да заздравее без подходящо лечение. В момента, в който забележите рана от диабетен крак, задължително трябва да се обърнете към здравно заведение. Неосъзнатите интервенции у дома могат да ускорят инфекцията.

Какво се случва, ако диабетният крак не се лекува?

Инфекцията напредва, може да се развие гангрена и да се наложи ампутация. Ако проблемите с диабетния крак не бъдат забелязани навреме, това може да доведе до разпространение на инфекцията, загуба на тъкан и загуба на крайник.

Какви обувки трябва да се предпочитат при диабетен крак?

Препоръчват се меки, широки и дишащи ортопедични обувки. Обувките трябва да бъдат удобни и достатъчно широки, за да позволяват движението на пръстите на краката. Трябва да се внимава разпределението на тежестта на ходилото вътре в обувката да бъде равномерно.

Раните от диабетен крак причиняват ли болка?

Поради увреждането на нервите болката може да не бъде усетена, затова трябва да се внимава. При пациенти със сериозно увреждане на нервите дори много дълбоки и инфицирани рани могат да бъдат безболезнени. Липсата на болка не означава, че проблемът не е сериозен.

На кой етап при диабетния крак се налага ампутация?

Обикновено в 4-ти или 5-и етап рискът от ампутация се увеличава. Въпреки това с ранна намеса и правилна грижа този риск може да бъде значително намален. Ампутацията винаги е последна мярка.

За какво време заздравяват раните от диабетния крак?

В зависимост от големината на раната и лечението, то може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца. Продължителността на заздравяването варира според дълбочината на раната, състоянието на кръвообращението и общото здравословно състояние на пациента.

Към кой лекар трябва да се обърнете за диабетен крак?

Трябва да се потърсят специалисти по ендокринология, дерматология, обща хирургия или специализирана амбулатория (поликлиника) за диабетен крак. Успешното лечение обикновено изисква координирана работа на повече от една медицинска специалност.

Как трябва да носят чорапи диабетно болните?

Препоръчва се да носят памучни или вълнени чорапи. Не трябва да се използват стегнати чорапи. Трябва да се предпочитат безшевни модели.

Диабетният крак среща ли се само при възрастни хора?

Не, той може да се наблюдава във всяка възрастова група с дълготрайно неконтролирано заболяване захарен диабет.

Може ли диабетният крак да бъде предотвратен?

Да, той може да бъде предотвратен с редовна грижа за ходилата, контрол на кръвната захар и използване на подходящи обувки. Всеки симптом, забелязан навреме, помага за предотвратяване на сериозни усложнения, които могат да възникнат в бъдеще.

В обобщение за диабетния крак

Въпреки че диабетният крак е сериозен проблем, той е състояние, което може да бъде предотвратено с правилни знания и грижи. Контролирайте кръвната си захар редовно, проверявайте ходилата си всеки ден и избирайте подходящи обувки. Дори и малка рана не трябва да се пренебрегва, тъй като ранната намеса намалява в голяма степен риска от ампутация.

Като пациент с диабет, опазването на здравето на вашите ходила е изцяло във вашите ръце. Простите ежедневни навици могат да променят живота ви. Когато забележите какъвто и да е симптом, незабавно се обърнете към своя лекар. Не забравяйте, че предотвратяването винаги е по-лесно и по-ефективно от лечението.

Диабетният крак е сериозен проблем, който се наблюдава при пациенти с диабет. Прочетете нашата статия, за да научите симптомите, диагностичните методи и възможностите за лечение. Ранната диагноза е от жизнено значение.