Дислексия

Ейнщайн, смятан за един от гениите на века, в ранното си детство има сериозно логопедично нарушение, а при постъпване в началното училище – затруднения в ученето и общуването. Конфликтът с авторитетите и образователната система в училище и омразата му към него през целия му живот всъщност се дължат на това, че той не е бил „умствено изостанал“, както семейството му се е бояло тогава, а е страдал от дислексия...
Нарушенията на ученето, чието пълно име невинаги знаем, но които през последните години се проявяват най-вече при деца със затруднения в ученето и изразяването, пораждайки въпроса „Дали детето ми има умствена изостаналост?“, всъщност са индикация, че вашето дете се нуждае от специално внимание.
Разговоряхме със специалистите по детска и юношеска психиатрия на Hisar Intercentral Hospital относно нарушенията на ученето при децата и най-често срещаното нарушение на ученето – дислексията.

Мързеливо ли е моето дете или има дислексия?

Когато детето постъпи в началното училище, в живота на семейството и детето започва същински нов период. Всички семейства мечтаят децата им да бъдат успешни. Всъщност, когато тяхното иначе много умно дете започне начално училище и изпитва затруднения да се научи да чете, това първоначално предизвиква разочарование и тревога в семейството. Обикновено се следват два подхода, единият от които е прехвърляне на собствените разочарования и ярост върху детето, което за съжаление се случва много често в нашата страна. Детето е виновно, защото не харесва уроците и не иска да учи. Всъщност то би го направило, ако иска, но избира по-лесния път. След това за детето започват отрицателни определения като „мързеливо“, „неотговорно“. Детето е разочаровало семейството. Ние смятаме, че семействата, които гледат на нещата по този начин, избират по-лесния път. Защото при отглеждането на дете е отговорност на родителите да забележат евентуалните затруднения навреме и да направят необходимото в тази насока. Не можете да очаквате затруднено дете да учи с удоволствие, а ако бъде обвинено и в мързеливост, то вече ще каже: „Щом съм мързелив, няма да уча“.

В амбулаториите по детска и юношеска психиатрия има много посещения поради неуспех в училище. Ние също се опитваме да разберем причините, които стоят зад този проблем. Важна част от тях се състоят от дефицит на вниманието и хиперактивност и нарушения на ученето. Клинично често виждаме тези две заболявания заедно. Сред нарушенията на ученето най-често срещаното е дислексията, тоест нарушението на четенето.

Процесът на учене е доста сложен процес, който изисква съвместната работа на много области на мозъка. Ако има такива от тези системи, чиято работа е нарушена, те дават сигнал със специфични за системата симптоми. Ученето започва с получаването на информация, изисква тя да бъде подходящо съхранявана и изразена писмено или устно от мястото, където е съхранявана, когато е необходимо. Нека сега разгледаме тези системи една по една.

Система за контрол на вниманието

Системата за контрол на вниманието гарантира, че детето чува по-малко външни шумове, потиска вътрешните си фантазии и се фокусира върху темата, докато тя се обяснява. Докато потокът от информация продължава, друга функция на системата за внимание е да гарантира, че вниманието се поддържа, без да му доскучее. Детето, което не може да направи това, много се уморява, докато учи. То има малки умения за внимание и избягва дейности като учене, които изискват интензивно внимание. То не може да довърши започнатата работа. Забравя вещите си в училище.

Езикова система

Информацията трябва да бъде дефинирана с езиковата система. В училище информацията се получава предимно чрез четене и слушане. Детето трябва да може да преобразува визуалните символи, които вижда, т.е. писмената система, която върви от букви към думи и от думи към понятия, в звукова система. Ако детето не може да преобразува това, което вижда, в звук и концепция, възниква затруднение при четене и то се нарича дислексия. При тези деца умението за четене е изостанало спрямо връстниците им, те не обичат да четат и четат бавно. То вижда някои букви, но не може да научи техните звуци. Може да следи с пръст, докато чете на ум и на глас, да пропусне ред или дума или да добави думи към пасажа, които променят смисъла. Например то не разбира даден пасаж, когато го чете само, но го разбира много добре, когато приятелят му го чете. То обърква някои букви или числа или ги чете наобратно, докато чете.

От друга страна, от детето се очаква и да преобразува информацията в писмен език. Ако има проблем тук, той се нарича нарушение на писането. При тези деца почеркът е нечетлив и лош. То не обича да пише, домашните липсват. Тъй като писането му е бавно спрямо класа, то предимно не успява да навакса. Докато пише, то изписва някои букви и числа наобратно или ги обърква. Може да пропусне или добави букви. Прави голям брой грешки в правописа и пунктуацията. Докато пише, то не може да използва страницата подредено и може да пропусне ред.

В математиката математическите концепции също се преобразуват в символи. Проблемът тук се проявява като математическо нарушение. Аритметичните умения са бавни в четирите операции. Те изпитват затруднения при научаването на таблицата за умножение или объркват аритметични символи като плюс и минус.

Симптоми на затруднение в ученето

Затруднението в ученето всъщност е широк спектър. Това затруднение може да бъде придружено от следните симптоми в различна степен:

• Възприятията за разстояние, дълбочина и размер са слаби.

• Те чуват погрешно някои букви и може да изпитват затруднения при разбирането на устни инструкции. Когато се кажат няколко неща едновременно, те забравят поне едно от тях; могат да изпитат затруднения при разграничаването на това, което чуват.

• Навиците за учене не са развити. Домашните се получават непълни, бавни и неефективни. Домашните не могат да се правят самостоятелно.

• В уменията за организиране може да има затруднения. Стаята му е разсъхната, използва тетрадките си зле, губи ги. Изпитва затруднения с управлението на времето. Една домашна работа от 15 минути може да отнеме часове. Изпитва затруднения при организирането и подреждането на нещата, които се очаква да направи.

• Обърква ляво и дясно; може да изпитва затруднения при намирането на посоката. Обърква понятията горе-долу, отпред-отзад. Изпитва затруднения при усвояването на времеви понятия като вчера, днес, година, месец, ден, сезон.

• Уменията за подреждане липсват. Когато бъде помолено да разкаже прочетен разказ, то обърква началото и края на разказа. То може да изброи дните от седмицата или месеците по ред, но не знае следващия, когато бъде попитано на случаен принцип.

• Може да има забавяне в говора на тези деца, особено в периодите на ранно развитие. Те може да не успеят да изговорят някои звуци, а уменията им за устно изразяване може да не са достатъчни.

• Могат да бъдат неуспешни в сравнение с връстниците си в задачи като двигателни умения, хващане на топката, скачане на въже. Те са неуклюжи, падат и се нараняват. Те не могат да се справят с неща, изискващи ръчни умения като използване на вилица и лъжица.

• Може би в резултат на затрудненията те са предимно самотни, с ниско самочувствие, тревожни и кандидат-деца за нещастие. Приятелските отношения може да не са добри.

Наличието на дислексия при вашето дете не означава умствена изостаналост!

Най-типичното за децата със специфични нарушения на ученето е, че няма проблем с тяхната интелигентност. Дори има условие интелигентността да е нормална, за да се постави диагноза. Въпреки че децата схващат зададените въпроси много добре, те не могат да се изразят правилно писмено, защото не могат да четат правилно. Поради тази причина успехът им на изпитите е нисък. Основният проблем тук не е, че детето не разбира, а че то не може да изрази това, което разбира, със символи. Изпитната система бързо етикетира тези деца като неуспешни. Тъй като системата не е организирана според начина, по който те изразяват информацията. Трудното всъщност е, че много талантливи и интелигентни деца в рамките на системата са третирани като неуспешни и понякога, за съжаление, като умствено изостанали.

Въпреки това дислексията е известна и с това, че има много известни и успешни хора, които притежават това заболяване. Един от най-известните хора с дислексия е Ейнщайн. В писмата си Ейнщайн заявява, че „учителите му са с бавен ум и че ще се скитат глупаво в преследване на глупавите си мечти до смъртта си“. Неговият живот е история на успеха, която води от ученически години, прекарани с такива сурови присъди, до теория, която предизвиква цялата система. Въпреки че това от една страна дава надежда; тези примери всъщност не са истории на успеха, отразяващи мнозинството. Тези деца, които често са етикетирани като неуспешни в днешната образователна система, за съжаление са обречени на бъдеще, далеч под техния капацитет. Дислексията е една от основните причини, стоящи зад голяма част от младежите, които напускат училище...

Това, което трябва да се направи, е детето да бъде оценено психиатрично и след необходимите тестове и прегледи да се изготви подходяща схема за диагноза и лечение за детето. Във всички образователни програми се цели образование, което е подробно организирано според затрудненията на детето, напредва от частта към цялото и развива умения по все по-нарастващ начин, а потенциалът на детето се гарантира да бъде използван по най-добрия възможен начин.