Какво представлява дефицитът на биотинидаза? Симптоми, диагностика и лечение

Дефицитът на биотинидаза е наследствено метаболитно заболяване, характеризиращо се с нарушена способност на организма да използва биотин, който е един от витамините от B-комплекс. Биотинът е от жизненоважно значение като кофактор на карбоксилазните ензими, участващи в метаболизма на мастните киселини, аминокиселините и глюкозата. Ензимът биотинидаза освобождава свързания с протеини биотин в този процес, осигурявайки неговата абсорбция от червата. Ако дефицитът на биотинидаза не бъде диагностициран, особено в периода на новороденото, това може да доведе до сериозни усложнения като увреждане на когнитивните функции, загуба на слуха, кожни проблеми и дори кома. Симптомите на заболяването могат да бъдат значително овладени чрез ранно започнато и доживотно орално лечение с биотин добавки.

Какво представлява дефицитът на биотинидаза?

Дефицитът на биотинидаза е рядко метаболитно заболяване с автозомно-рецесивно унаследяване, което кара тялото да загуби способността си да рециклира биотина, известен още като витамин B7 или витамин H, който е вид витамин от B-комплекс. Обикновено човешкото тяло рециклира биотина няколко пъти, за да го поддържа достъпен за карбоксилазните ензими. Въпреки това, при хора с дефицит на ензима биотинидаза, биотинът не може да бъде рециклиран за повторна употреба. В резултат на това жизненоважни процеси като енергийния метаболизъм, синтеза на мастни киселини и метаболизма на аминокиселините могат да бъдат неблагоприятно засегнати.

Биотинът, произлизащ от старогръцката дума „biotos“, означаваща живот, участва в много жизненоважни процеси – от здравословното развитие на плода до поддържането на здравето на кожата, косата, очите, черния дроб и нервната система. Тъй като тялото на хората с дефицит на биотинидаза не може да използва биотина по предназначение, възниква състояние, известно като недостиг на биотин.

Според някои проучвания дефицитът на биотинидаза е по-често срещан в общества, където кръвосмесителните бракове са чести. Основната причина за това е, че дефицитът на биотинидаза е здравословен проблем, който се предава чрез автозомно-рецесивно унаследяване. С други думи, предаването на дефектни гени от майката и бащата е основната причина за заболяването. Дефицитът на биотинидаза се разглежда в две категории според степента на дефицита. Съответно, дефицитът на биотинидаза се класифицира, както следва:

Тежък дефицит на биотинидаза: Състояние, при което ензимната активност е под 10%, а симптомите са тежки.

Частичен дефицит на биотинидаза: Състояние, при което ензимната активност е между 10–30%, а симптомите са по-леки.

Ако дефицитът на биотинидаза при бебето не бъде диагностициран рано и не се започне подходящо лечение, могат да се развият сериозни усложнения – от неврологични проблеми до загуба на зрението.

Какви са симптомите на дефицит на биотинидаза?

Дефицитът на ензима биотинидаза води до нарушаване на функциите на някои биотин-зависими ензими поради невъзможността на тялото да рециклира витамин биотин. Тъй като недостатъчната работа на тези ензими нарушава основни метаболитни процеси като производство на енергия и функциониране на нервната система, при дефицит на биотинидаза могат да възникнат сериозни усложнения. Симптомите се появяват през първите седмици или месеци след раждането, особено при случаи на тежък дефицит, където нивата на биотинидаза са под 10%.

Биотинът е един от важните микронутриенти, които допринасят за нормалното функциониране на нервната система. Поради тази причина, при наличие на здравословен проблем като дефицит на ензима биотинидаза, който засяга използването на биотин в организма, могат да се наблюдават изразени ефекти, особено върху нервната система. Ако заболяването не се лекува рано, имунната система на бебетата отслабва, а енергийният метаболизъм и нервната проводимост се нарушават.

Съответно, основните симптоми на дефицит на биотинидаза могат да бъдат изброени, както следва:

Нисък мускулен тонус, наричан още „отпуснато бебе“,

Проблеми с храненето като липса на апетит, придружена от повръщане, отказ от храна,

Проблеми с дихателната система като учестено дишане, сънна апнея, свирещо дишане,

Забавяне в развитието,

Летаргия, характеризираща се с прекомерна слабост, липса на реакция, постоянна сънливост,

Атаксия, характеризираща се със затруднения при контролиране на мускулните движения,

Кожен обрив,

Интензивен косопад,

Проблеми със слуха,

Проблеми със зрението, дължащи се на увреждане на зрителния нерв, който пренася сигнали от окото към мозъка.

Освен изброените, съществуват проучвания, които показват, че може да има значима връзка между дефицита на биотинидаза и епилепсията.

Какво причинява дефицит на биотинидаза?

Дефицитът на биотинидаза е метаболитно заболяване, което се появява поради дефект в гена, наречен BTD, и се унаследява автозомно-рецесивно. С други думи, за да се появи заболяването, дефектният BTD ген трябва да бъде предаден както от майката, така и от бащата. Проучванията показват, че рискът двойки, които и двамата са носители, да предадат дефицит на биотинидаза на децата си, е около 25%.

Ензимът биотинидаза е основният ензим, който осигурява рециклирането на биотин (витамин B7) в тялото. Обикновено биотинът се приема от храната в свободна форма или под формата на свързани с протеини биотинил-пептиди. Докато свободният биотин може да се използва директно, свързаният с протеини биотин трябва да бъде разграден чрез ензима биотинидаза, за да стане свободен и да може да бъде използван от тялото.

Мутацията в BTD гена води или до това ензимът биотинидаза изобщо да не се произвежда, или да се произвежда във функционално неактивна форма. В резултат на това свободният биотин не може да бъде добавен към биотинния пул. Освен това се наблюдава нарушаване на активността на различни биотин-зависими ензими. Неспособността на тези ензими да изпълняват функциите си води до нарушения в метаболизма на аминокиселините, мастните киселини и въглехидратите.

Нарушението в използването на макронутриентите не е единствената причина за неспособността на тези ензими да изпълняват функциите си. Една от основните задачи на биотина е да участва в метаболизма на нормалните макронутриенти. Ако по различни причини биотинът не може да се използва в тялото, както трябва, може да се наблюдава нарушение в метаболизма на мазнини, протеини и въглехидрати, както и проблеми с нормалното производство на енергия.

Как се диагностицира дефицитът на биотинидаза?

Дефицитът на биотинидаза може лесно да бъде открит с помощта на скринингови тестове, извършвани в периода на новороденото. Днес, благодарение на диагностични методи като вземане на кръв от петата на бебетата, може да се измери активността на ензима биотинидаза. За диагностика на дефицит на биотинидаза първо се измерва активността на ензима биотинидаза в серума или плазмата. В случай на значително ниска ензимна активност, специалистите могат да поискат генетични тестове за BTD гена, за да потвърдят диагнозата. С този скринингов тест за дефицит на биотинидаза може да се оцени дали има мутация в BTD гена.

Освен това, в някои случаи специалистите могат да прибегнат към диагностични методи като измерване на нивата на млечна киселина и амоняк в кръвта или урината, изследване на артериални кръвни газове, анализ на серумни аминокиселини и серумни биохимични тестове, за да потвърдят диагнозата.

Как се лекува дефицитът на биотинидаза?

Колкото по-рано започне лечението на дефицита на биотинидаза при бебетата, толкова по-добре. Специалистите считат дефицита на биотинидаза за едно от най-„щастливите“ наследствени заболявания. Основната причина за това е, че въпреки че лечението трябва да продължи цял живот, процесът е доста прост. Основата на лечението е приемът на биотин (витамин B7) през устата. Докато специалистите обикновено предписват биотин добавки в дози от 5 до 20 mg в началото, при някои пациенти терапевтичната доза може да бъде увеличена до 40 mg.

Ако процесът на лечение при дефицит на биотинидаза започне преди появата на симптомите, могат да бъдат предотвратени трайни увреждания като неврологични проблеми, загуба на слуха и зрението. Въпреки това, дори при хора с необратими увреждания, е възможно да се предотврати прогресирането на увреждането чрез лечение.

Често задавани въпроси

Дефицитът на биотинидаза е наследствено заболяване с автозомно-рецесивно унаследяване, т.е. предава се чрез предаване на дефектни гени от майката и бащата. С други думи, заболяването не се придобива по-късно, а е вродено. Днес дефицитът на биотинидаза може да бъде открит в ранен етап благодарение на скрининговите тестове за новородени, прилагани в повечето страни. В рамките на скрининговите тестове за новородени се измерва активността на ензима биотинидаза с няколко капки кръв, взети от бебето. Ако ензимната активност е ниска, може да се изследва дали има мутация в BTD гена чрез генетични тестове за окончателна диагноза. Дефицитът на биотинидаза изисква доживотна процедура на лечение. Въпреки това, оралният прием на биотин добавки помага за овладяване на симптомите. При забавяне на лечението при пациентите могат да се развият сериозни усложнения. Тъй като развитието на мозъка е засегнато, могат да възникнат усложнения като неврологични проблеми, трайна загуба на слуха и зрението. Въпреки че не е правилно да се каже категорично, че дефицитът на биотинидаза директно причинява умствена изостаналост, в случаите, когато лечението не е започнало навреме, могат да се наблюдават проблеми като намаляване на когнитивните функции, затруднения в ученето и проблеми с вниманието. Поради забавяне на лечението, при по-голямата част от пациентите с дефицит на ензима биотинидаза в началото могат да се наблюдават гърчове. Въпреки това, след започване на лечението, гърчовете обикновено изчезват от само себе си. Тъй като няма окончателен метод за лечение на дефицита на ензима биотинидаза, биотин добавките трябва да се използват цял живот. Днес дефицитът на биотинидаза може да бъде открит кратко време след раждането благодарение на рутинните скринингови тестове за новородени, извършвани в много страни. Ако в резултат на скрининга се открие съмнителна находка, специалистите могат да прибегнат до подробни генетични анализи. Ако родителите са само носители, те обикновено не показват никакви симптоми. Въпреки това, рискът родители, които и двамата са носители, да предадат заболяването на децата си, е около 25%. Поради тази причина може да бъде полезно да се предостави генетично консултиране преди бременността на бъдещи родители, за които е известно, че са носители.

Дефицитът на биотинидаза може да бъде овладян с ранна диагностика

Дефицитът на биотинидаза е едно от редките метаболитни заболявания, които могат да бъдат овладени с просто доживотно лечение, когато бъдат диагностицирани в ранен етап. Благодарение на скринингите за новородени и генетичните оценки е възможно да се предотвратят възможни усложнения.

Нашето отделение по Детско здраве и болести в Hisar Hospital Intercontinental предоставя услуги с мултидисциплинарен подход при диагностиката и лечението на наследствени метаболитни заболявания, особено дефицит на биотинидаза.

Можете да си запишете час при нашите специалисти, за да получите подробна информация за ранната диагностика и правилния план за лечение за здравето на Вашето бебе.