Внимание при внезапно и силно главоболие!

Внимание при внезапно и силно главоболие!

Главоболието е състояние, което почти всеки изпитва често. Но фактът, че това главоболие е внезапно и силно, всъщност може да сигнализира за друго, скрито в основата заболяване. Затова, ако изпитвате главоболие, което можете да опишете като „най-силното главоболие в живота ми, сякаш в главата ми избухва бомба“, препоръчително е незабавно да се обърнете към лекар…С проф. д-р Мустафа Бозбуга всъщност говорихме за внезапните и силни главоболия, които могат да ни споходят във всеки период от живота, и за церебралните аневризми – една от основните им причини – за неизвестното и за онова, което хората често се питат…

Внимание при внезапно, много силно и непреминаващо главоболие!

За нас главоболието, което започва внезапно, е много силно и не преминава, е водещият симптом на тежък мозъчен кръвоизлив, наречен спонтанен субарахноидален кръвоизлив (САК). Този тип кръвоизлив има много тежки последствия; но при навременна намеса шансът за лечение и процентът на успех са високи. Главоболието, по-силно от всякога досега, може да бъде придружено и от схванатост на тила, гадене, повръщане, нарушено съзнание, слабост в една страна на тялото, нарушения на чувствителността, загуба на способността за разбиране и/или изразяване, говорни нарушения, зрителни смущения, епилептични припадъци (епилепсия), заедно с всякакви неврологични и неневрологични симптоми, които можете да си представите.

Богатата клинична картина се дължи на внезапното развитие на събитието, на излизане на голям обем кръв под много високо налягане, която се разпространява в мозъка, гръбначния мозък и нервите, като по този начин засяга цялата нервна система както по обем, така и функционално. Субарахноидалният кръвоизлив в 80% от случаите възниква вследствие на скъсване на мехур (аневризма) в артерия на мозъка. Субарахноидалният кръвоизлив, причинен от мозъчна аневризма, изисква за диагностика и лечение специализиран център с високо оборудване и опитен екип, състоящ се основно от неврохирург, анестезиолог и специалист по интензивно лечение, неврорадиолог. Като се започне добро лечение от първия момент, мозъкът се запазва, а при затваряне на аневризмата е възможно да се постигнат добри резултати.

Какво е аневризма?

Буквално означава разширяване, а мозъчната съдова аневризма представлява постоянно балонообразно разширение в структурата на мозъчен съд. Аневризмите в мозъка се разделят на видове според причините за възникване, местоположението, връзката със съда, формата и размера (сакуларни / фузиформени; вродени / микотични / травматични / дисекантни / атеросклеротични /…; с тясна основа / с широка основа / с тънки стени / с дебели стени; малка аневризма / голяма аневризма / гигантска аневризма / тромбирана аневризма / и много други аспекти). В клиничната ни практика често срещаните аневризми са т.нар. вродени сакуларни аневризми, които се появяват върху вродени нарушения, добавят се впоследствие и се проявяват под влияние на фактори, засягащи кръвотока, възникват в точките на разклонение на артериите или на отделяне на съдове и най-често са с форма на череша. Именно аневризмите от този вид често водят до спонтанния субарахноидален кръвоизлив (САК) – много тежка клинична картина.

Как и защо се образува аневризма в мозъка?

Структурата на мозъчните съдове е различна от съдовата структура на другите органи. При някои хора слоевете в стената на мозъчния съд може да липсват или да са по-слаби. Поради това, особено в точките на разклонение на артериите или в местата, откъдето излизат съдове, там, където мускулният слой в стената на съда и еластичният слой, покриващ вътрешната стена, са дефектни, съдът образува балон и се получава аневризма. Широко приетото мнение е, че аневризмите се образуват, когато към вродената слабост в стената на съда се добавят придобити фактори, свързани с кръвотока, и процеси, които влияят върху структурата на съдовата стена; но все пак точната причина не е известна.

В коя възрастова група аневризмите се срещат по-често?

Макар вродените сакуларни аневризми на мозъчните съдове да имат вроден произход, появата на тези лезии обикновено е между 40 и 60 години и много често се проявява с тежък мозъчен кръвоизлив – САК (спонтанен субарахноидален кръвоизлив). Разбира се, виждаме и крайни случаи; помня как 11-годишно дете дойде при нас със спонтанен субарахноидален кръвоизлив и при ангиографията открихме 4 аневризми. Пациенти в по-напреднала възраст, например в деветото десетилетие от живота (в осемдесетте години), също идват при нас. Накратко, макар да се срещат във всяка възрастова група, може да се каже, че появата на тези лезии се концентрира през петото и шестото десетилетие от живота.

Рисковите фактори могат да предизвикат образуване на аневризма!

При честотата на мозъчните аневризми са важни расовите и регионалните особености; в някои общности и семейства процентът на аневризмите е много висок. Следователно може да се каже, че генетичните фактори са важни. Въпреки че през последните години са открити нови генетични данни, свързани с мозъчната аневризма, какви са тези фактори и каква е точната им роля, все още не е напълно изяснено. При около една десета от пациентите с мозъчна аневризма и спонтанен субарахноидален кръвоизлив има фамилна анамнеза; известно е, че при тези пациенти клиничната картина обикновено се появява в по-ранна възраст и протича по-тежко. При някои системни заболявания на съединителната тъкан, като синдрома на Ehlers-Danlos, синдрома на Marfan, псевдоксантома еластикум, неврофиброматоза, поликистозна бъбречна болест, коарктация на аортата, вероятността за поява на мозъчна аневризма се увеличава.

Възрастта и полът също са важен фактор. Макар да се срещат във всички възрастови групи, при жените в групата 40–60 години се среща малко по-често. От придобитите фактори, които влияят върху структурата на съдовете и динамиката на кръвотока, хипертонията, диабетът, тютюнопушенето, наркотичните вещества, алкохолизмът, инфекции като възпаление на кръвта/сепсис, травми на главата и мозъка (краниоцеребрални травми) играят роля за образуването на аневризма. При естественото протичане на мозъчните аневризми над 90% се проявяват чрез скъсване на аневризмата и кръвоизлив. Това е спонтанният субарахноидален кръвоизлив (САК) – много тежък мозъчен кръвоизлив. В тази клинична картина трябва да лекуваме тежкия мозъчен кръвоизлив, съпътстващ аневризмата, и поредицата от усложнения, предизвикани от този кръвоизлив. Това много сложно и трудно лечение трябва да се извършва в добре оборудван център с динамичен екип, опитен в микрохирургията на мозъчните съдове и работещ в сътрудничество: „Неврохирургия/Серебровазкуларна хирургия – Невроанестезиология и интензивно лечение – Нейрорадиология“.

При тези симптоми бъдете много внимателни!

Само при много малка част от пациентите (по-малко от 10%) масата на аневризмата оказва натиск върху околните мозъчни структури и се появяват свързани неврологични находки. Тези симптоми и признаци са:

Зрителни нарушения,

Ограничаване на движенията на очите и свързаното с това двойно виждане,

Болки около очите и/или в лицето,

Говорни нарушения,

Загуба на сила или на чувствителност в една страна на тялото,

Нарушения на походката,

Деменция,

Нарушения на афекта,

Главоболие.

Ако тези находки бъдат правилно интерпретирани от лекаря и бъдат направени необходимите изследвания, има шанс аневризмата да бъде диагностицирана още преди кръвоизлив. Понякога аневризма може да бъде открита случайно при образни изследвания, направени по други причини. Диагнозата на аневризма преди кръвоизлив е много щастлив случай както за пациента, така и за лекаря.

Кои изследвания се използват за диагностика на аневризмите?

През целия този динамичен процес е необходимо непрекъснато да се следят основно грубата морфологична структура на мозъка, съставът в черепа, мозъчното съдово дърво и патологичните образувания в него, локализацията, размерът и ходът на кръвоизлива, както и кръвоснабдяването и функционалната карта на мозъка, за да се разбере как мозъкът и съдовата система реагират на процеса, както и състоянието на жизнените функции на организма и на всички останали системи. За целта се извършват много изследвания, които предоставят взаимно допълваща се информация. Компютърната томография на мозъка показва кръвоизлива, неговите последици и вероятната етиологична лезия; церебралната ангиография (DSA) подробно показва мозъчното съдово дърво и мозъчната аневризма или друга съдова лезия (като съдова плетеница в мозъка); церебралната магнитно-резонансна томография (MRG) предоставя по-задълбочена информация за образа на мозъка и мозъчните функции; различните инвазивни мониторинги, които използваме в Неврореанимационното отделение, също са полезни за проследяване на целия организъм, особено на жизнените функции, и за поддържане на тези стойности в оптимален диапазон.

Какви са симптомите, когато мозъчна съдова аневризма се скъса?

Когато мозъчна съдова аневризма се скъса, клинично се проявява спонтанен субарахноидален кръвоизлив (САК): Главоболието (характеристиките на главоболието: внезапно, много силно, никога преди неизпитвано, непреминаващо, упорито главоболие) е кардиналният симптом и е от голямо значение за диагнозата. Това трябва да знаят не само всички лекари, студенти по медицина и медицински работници, но и всички членове на обществото. Защото колкото по-рано се помисли за тази клинична картина, колкото по-рано се постави диагнозата и пациентът бъде транспортиран до подходящ център, толкова по-добър ще бъде резултатът. Докато пациентът не бъде транспортиран до подходящ център, дишането и работата на сърцето трябва да бъдат стабилизирани; пациентът трябва да се държи в удобно положение.

В този процес трябва да се уведоми екипът за първа помощ и пациентът да бъде транспортиран до болница при подходящи условия. Най-важното тук е болницата, до която се транспортира пациентът, да бъде център с високо оборудване и опитен екип, специализиран в тази област. При пациенти със субарахноидален кръвоизлив от аневризма съвременното лечение е да се приеме пациентът в Неврореанимационното отделение възможно най-рано (в рамките на минути до часове), за да се поеме контрол над всички жизнени функции от първите минути.

Така, като се запази мозъкът, и след като се извършат ангиография на мозъчните съдове и всички напреднали изследвания, опитен екип по серебровазкуларна хирургия може да оперира пациента и да приложи лечение, изискващо високи стандарти. Най-важните фактори, определящи изхода при пациента, са тежестта на кръвоизлива и техническите трудности на аневризмата, която го причинява. Разбира се, като специфични за пациента фактори възрастта, съдовата структура на пациента, общото здравословно състояние, хипертонията, диабетът, хроничната обструктивна белодробна болест и други съпътстващи тежки хронични системни заболявания също оказват влияние върху хода на заболяването и крайния резултат.

Как протича операцията?

При тези пациенти нашият подход е след ранна диагноза пациентът незабавно да бъде приет в Неврореанимационното отделение, където се извършват мониторингови интервенции, осигуряващи непрекъснато проследяване на всички жизнени функции. В този процес оценката на другите системи на пациента, осигуряването на най-добри условия за мозъчния метаболизъм и кръвоснабдяване и лечението, както и извършването на всички необходими напреднали изследвания преди операцията, за да бъде пациентът опериран възможно най-скоро, представляват един от най-важните и решаващи етапи.

Тези процедури, според съвременната неврохирургия, трябва да се извършат през първите 72 часа/3 дни (понякога дори през първите 96 часа/4 дни) и това се приема и препоръчва; в нашата болница всички тези процедури могат да бъдат извършени в рамките на няколко часа и е възможно пациентът да бъде опериран в рамките на първите 6 часа. При операцията основната цел е аневризмата, причинила кръвоизлива, да бъде затворена с малка метална конструкция от специална сплав, наречена клип, с милиметрови размери, подобна на мандала, като това се извърши без никакво увреждане на нормалните мозъчни съдове; освен това основни цели на операцията са почистване на кръвоизлива, преглед на мозъчното съдово дърво и предприемане на мерки срещу евентуални усложнения, които могат да се появят през целия процес.

За тези пациенти след операцията също е задължителен много специфичен, напреднал период на проследяване и интензивно лечение в Неврореанимационното отделение. Чрез този подход може много рано да се намеси при мозъчното увреждане, причинено от кръвоизлива; рискът от повторен кръвоизлив от аневризмата да бъде предотвратен, а процесът, започнал с кръвоизлива и протичащ по собствен път, водещ до допълнително увреждане на мозъка, да бъде прекъснат; други сериозни усложнения да бъдат отстранени, преди да са възникнали. По този начин основните линии на лечението са да се запази мозъкът през целия този ход и да се премахне събитието – кръвоизливът, който го причинява.

Какъв е периодът след операцията?

Продължителността на престоя в болницата варира от пациент до пациент, но не е по-малко от 14 дни. Връщането на пациента към ежедневния живот зависи от самия него. Според данните от всички научни публикации в тази област, въпреки най-доброто медицинско лечение и операция, някои пациенти могат да останат с тежко неврологично нарушение, а при други може да продължи леко неврологично нарушение. Но много се радваме, че най-честият резултат в нашата практика е пациентът да се върне към нормалния си живот с добро психо-когнитивно и неврологично състояние. Това е възможно около един месец след кръвоизлива и операцията.

Кои симптоми задължително налагат човек, претърпял операция на аневризма, да се обърне към лекар?

Тъй като тези пациенти са сред най-тежките и деликатни случаи в неврохирургията, ние не изписваме пациентите, докато неврологичното и другото системно състояние не се стабилизират и не достигнат оптимално ниво. При изписването подробно обясняваме какво може да се случи и какво трябва да направят; поддържаме постоянна връзка с тези пациенти и ги викаме на контрол в болницата на редовни интервали. Макар и не много често, особено главоболие, гадене-повръщане, промени в съзнанието, епилептични припадъци, загуба на сила в ръцете и краката и др. симптоми и признаци са ситуации, за които пациентите задължително трябва да ни уведомят. Въпреки това в практиката често виждаме поведение, при което тези пациенти сякаш са зависими от нас. Дори след години и при напълно несвързано състояние, като грипна инфекция, те търсят съвет от нас. Това дава възможност да се намеси, преди много проблеми да са се появили.

На какво трябва да обръща внимание пациентът?

Важното, което пациентите никога не бива да забравят, е следното: в живота им е открита нова страница; дори и най-малките подробности при планирането трябва да се вземат предвид, като не се пренебрегват прекараното заболяване и операция. Редовният живот, занимание, което се поддържа с любов и интерес, постоянната връзка с лекарите и непропускането на периодичните контроли са точките, върху които настояваме най-силно.