Какво представлява СПИН? Как се поставя диагнозата?

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, известен като СПИН, е заболяване, което се развива в резултат на хронично протичане на инфекция с ХИВ. ХИВ, който прониква в организма по различни пътища, е ретровирус, унищожаващ белите кръвни клетки. Наричан човешки вирус на имунна недостатъчност, ХИВ инфектира Т-лимфоцитите – имунните клетки – и ги унищожава. Заразеният организъм може да не показва никакви симптоми в ранните етапи на инфекцията или може да предизвика симптоми, подобни на грип. ХИВ, който има 2 подтипа, при нелечение постепенно прогресира и може да доведе до развитие на СПИН след месеци или години.

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, за който няма окончателно лечение, може да бъде овладян чрез облекчаване и контрол на инфекцията с ХИВ. Съществуват терапии, които предотвратяват предаването и позволяват връщане към нормален живот. Антиретровирусните терапии (АРТ) могат да попречат на вируса да се копира в кръвта и да доведат до понижаване на вирусното натоварване. Лицата, в чиято кръв не се открива измеримо количество ХИВ, имат ниско вирусно натоварване. Понижаването на вирусното натоварване може да показва, че лечението на ХИВ дава положителен резултат и че предаването на ХИВ е сведено до минимум.

Какво представлява СПИН?

СПИН е здравен проблем, който възниква в резултат на отслабване на имунната система вследствие на заразяване и унищожаване на левкоцити от човешкия вирус на имунодефицит (ХИВ). Попаднал в организма чрез телесни течности, ХИВ атакува CD4 левкоцитите и застрашава имунната система. Той може да проникне в CD4 клетките и да промени ДНК структурата на клетката. Заразява левкоцитите и може да започне да унищожава клетките. По този начин в кръвта се разпространява все повече ХИВ. Разпространяващите се вируси могат да атакуват нови CD4 клетки и да разширят механизма си на действие. Броят на заразените левкоцити може да се увеличи, а броят на здравите имунни клетки – да намалее. Когато броят на CD4 клетките – естествените защитни клетки на организма – намалее, организмът може да стане уязвим към нови инфекции. Тези инфекции се наричат „опортюнистични инфекции“. Инфекциите, причинени от гъбички и бактерии, някои видове рак и туберкулозата са сред опортюнистичните инфекции.

CD4 белите кръвни клетки могат да дадат обща информация за имунната система на организма. За оценка на развитието на ХИВ могат да се изследват CD4 клетките. Нормалното ниво на CD4 в кръвта е 500–1500 клетки/mm3, а нелекуваният ХИВ може да понижи тези нива. Спадането на броя на клетките под 200 клетки/mm3 може да показва, че инфекцията с ХИВ напредва и че имунната система е увредена. В този случай организмът може да стане беззащитен срещу инфекции и да възникне животозастрашаващо състояние.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата на ХИВ инфекцията може да се постави по 3 начина. Чрез изследване в лаборатория на проби от кръв и слюнка може да се установи наличието на ХИВ. Тестовете, използвани за поставяне на диагнозата, могат да включват следните:

Тестове за антитела: Това е най-бързо прилаганият тест, който дава резултат самостоятелно. Цели се откриване на антителата срещу ХИВ в кръвни и слюнчени проби. Антителата в кръвта, взета от вена, могат да бъдат открити по-бързо от тези в слюнчени проби и проби от върха на пръст.

Тестове за антиген/антитяло: Обикновено се извършват чрез изследване на кръвни проби, взети от вена. Цели се откриване на ХИВ антиген и антитела, образувани срещу вируса, в кръвта. Съществуват и тестове, които дават бърз резултат при вземане на кръвна проба от върха на пръста.

Тест за нуклеинова киселина (NAT): Може да се приложи при лица, за които се смята, че наскоро са били изложени на ХИВ, които показват ранни симптоми на ХИВ и при които другите тестове за ХИВ са отрицателни. Чрез взетата кръвна проба може да се получи информация дали в кръвообращението на лицето има ХИВ и на какво ниво е вирусното натоварване.

Тестовете, извършвани със самостоятелно взета кръв от пръста, могат да продължат средно 20–30 минути. Резултатите от NAT и тестовете за антиген/антитяло могат да се получат за няколко дни.

Как разбираме дали има СПИН?

СПИН може да се приеме за напреднал стадий на ХИВ инфекцията. Развитието на синдрома на придобитата имунна недостатъчност може да бъде безшумно или в първите етапи да се появят леки признаци. Единственият начин да се разбере дали има ХИВ инфекция, която предизвиква СПИН, е извършването на тест. ХИВ не винаги показва ясно изразени симптоми. Въпреки това при всеки могат да се появят различни симптоми. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, който обикновено протича в 3 стадия, може да даде различни реакции в зависимост от това в кой стадий се намира лицето.

При положителен резултат от ХИВ тест е необходимо да се осигури антиретровирусно лечение. С антиретровирусно лечение (АРТ) вирусното натоварване може да се понижи и да се намали рискът от предаване на ХИВ на други лица. Освен това с АРТ може да се улесни връщането към нормален живот и да се удължи средната продължителност на живота. При отрицателен ХИВ тест има мерки, които помагат за предотвратяване на предаването и развитието на ХИВ инфекция. Профилаксата преди експозиция (PrEP), лекарствата, приемани след полов контакт или след използване на една и съща игла с заразени лица (PEP), и антиретровирусните лекарства, приемани с цел предотвратяване на закрепването на вируса в организма след евентуален контакт, могат да се считат за сред превантивните мерки.

Как се предава?

ХИВ е ретровирус, който се предава чрез различни телесни течности. Предаването на ХИВ може да настъпи при споделяне на телесни течности между хората. Тези пътища на предаване на ХИВ могат да бъдат:

Кръв,

Вагинална течност, семенна течност и сперма,

Ректален секрет,

Кърма.

Незащитеният вагинален или анален полов контакт, съвместното използване на инжекции за наркотици, споделянето на игли при татуиране и пиърсинг, убождане с игла, използвана при заразено с ХИВ лице, раждането и кърменето могат да осигурят предаване на телесни течности между хората. Предаването на ХИВ от майката на бебето по време на бременност, раждане или чрез кърма е известно като перинатално предаване на ХИВ. ХИВ не се предава чрез прегръдка, ръкостискане или докосване. Докато няма порез или рана по кожата, ХИВ не може да се разпространи чрез контакт. Чрез общи чинии за хранене, прибори, тоалетни, дръжки на врати и други предмети не се осъществява предаване на ХИВ. ХИВ не се разпространява и чрез въздух и вода, а също и чрез ухапвания от комари и насекоми.

Какви са симптомите?

При нов случай на ХИВ в първите 2–4 седмици могат да започнат симптоми, подобни на грип. Този период, наречен фаза на остра инфекция, може да продължи няколко седмици. Симптомите, които могат да се появят в този период, са следните:

Висока температура,

Главоболие,

Кожен обрив,

Болки в ставите и мускулите,

Отоци на лимфните възли в областта на шията, слабините и др.

Препоръчително е при острата фаза на ХИВ, която често се бърка с настинка или грип, задължително да се направи тест. След острата фаза клиничната латентна фаза на ХИВ инфекцията може да продължи да протича безшумно. През този период обикновено може да не се появят никакви симптоми. Късният стадий на ХИВ може да даде сериозни признаци в резултат на отслабване на имунната система:

Нежелана и внезапна загуба на тегло,

Продължително висока температура,

Хронична диария,

Умора или изтощение,

Нощно потене,

Поява на млечница в устата,

Възпаление на белите дробове.

Напредналият ХИВ може да доведе до проблеми с паметта и депресия и да причини рани в различни области на тялото. Ако се появят няколко или всички от посочените признаци, задължително се консултирайте с вашия лекар.

Съществува ли окончателно лечение?

За ХИВ и СПИН няма окончателно лечение. На всяко лице, заразено с ХИВ, се препоръчва антиретровирусно лечение (АРТ). Целта на АРТ е да предотврати копирането и размножаването на ХИВ в кръвта, да намали вирусното натоварване и да подкрепи имунната система. Понижаването на вирусното натоварване може да се постигне, като вирусът в кръвта се доведе до нива, които не могат да бъдат открити. По този начин рискът от разпространение на вируса към други лица може да се намали и вирусът може да бъде държан под контрол. АРТ не може окончателно да излекува ХИВ, но може да подобри условията на живот.

Антиретровирусното лечение включва комбинации от лекарства, които трябва да се приемат редовно всеки ден. Лекарствата могат да бъдат под формата на таблетки или инжекции. Съществуват и лечения, при които няколко лекарства са съчетани в една капсула или таблетка. Всяка група лекарства може да действа върху вируса по различни механизми. Антиретровирусно лечение трябва да се започне при всяко лице, заразено с ХИВ, независимо от това какви симптоми се появяват или в кой стадий се намира.

Често задавани въпроси

СПИН е напреднала ХИВ инфекция, която също е здравен проблем, предразполагащ към развитие на опортюнистични инфекции. В този случай имунната система може да отслабне и да създаде животозастрашаващо състояние. За да видите най-често търсените въпроси относно ХИВ инфекцията и СПИН, можете да прочетете продължението на текста. Рискът от предаване на ХИВ може да бъде най-висок при младежите на възраст 13–24 години. Особено при съвместно използване на инжекции за наркотици честотата на предаване на ХИВ може да бъде по-висока сред трансджендър, хомосексуални и бисексуални мъже. Все пак лица от всяка възрастова група, които имат незащитен полов контакт или са се наранили с режещ или пробождащ инструмент, заразен с ХИВ, могат да бъдат изложени на ХИВ. При напреднали случаи на ХИВ рискът от тежка инфекция може да се увеличи. Може да доведе до развитие на някои видове рак и да създаде животозастрашаващо състояние. В такива случаи обикновено може да е необходима хоспитализация. Заболяванията, които придружават СПИН, могат неблагоприятно да повлияят качеството на живот и да съкратят средната продължителност на живота. Затова може да е необходимо лечение на основната причина. Човешкият вирус на имунодефицит може да се съдържа във високи концентрации в кръвта на заразените лица. Други телесни течности, като слюнка, сълзи, генитални течности и кърма, могат да съдържат ХИВ. Най-лесно предаване се осъществява чрез кръв. Освен това генитални секрети и кърма могат да бъдат пътища за бързо предаване. Повишаването на риска от предаване може да зависи от количеството вирус в организма, от продължителността на контакта и от антигенната структура на контактуващото лице. По време на бременност, раждане или кърмене ХИВ може да се предаде от майката на бебето. Затова бъдещите майки задължително трябва да получат антиретровирусно лечение. При майки, които приемат антиретровирусно лечение по време на бременност и при които вирусното натоварване е толкова ниско, че не може да се установи, рискът от предаване на ХИВ на бебето при кърмене може да падне под 1%. Все пак този риск винаги съществува, но може да бъде понижен с лечение. Лицата, заразени с ХИВ, не могат да изведат вируса от организма си и трябва редовно да приемат АРТ всеки ден. Затова е важно да се предприемат определени мерки за предпазване от ХИВ/СПИН.

Използване на презерватив при анален или вагинален полов контакт,

Ограничаване на броя на партньорите,

Да не се използват съвместно инжекции с лекарства,

Извършване на тест в рискови ситуации,

Осигуряване на лечение на други съществуващи полово предавани заболявания може да бъде сред начините за превенция.

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност е рисково състояние, което разрушава защитната система на организма. Не пренебрегвайте контрола си срещу риска от предаване на ХИВ/СПИН. В Hisar Hospital се провеждат диагностика и лечение на ХИВ/СПИН.