Обрязване

Обрязването е хирургична процедура, при която кожичката, покриваща главичката на пениса (крайната част на пениса), наречена в медицинската терминология препуциум, се отрязва хирургически в определена форма и дължина и се открива крайната част на пениса. Обрязването, освен че е традиция, е и най-често извършваната хирургична процедура в света.

Средно 25% от мъжете в целия свят се обрязват по религиозни, културни, медицински или семейни причини. През 19-ти век рутинното обрязване на новородени започва да се прилага с цел предпазване от заболявания и в кратък срок е прието, особено в англоговорящите страни.

Днес в Америка обрязването на новородени е широко разпространена операция.

В нашата страна обрязването е религиозно и социално изискване и се прилага при всички момчета.

Кога трябва да се извърши обрязването?

Обрязването може да се извърши на всяка възраст; въпреки това, особено между 4 и 6 години, при извършване с локална анестезия не се препоръчва, тъй като може да причини психологическа травма, докато в тази възрастова група може спокойно да се извърши под обща анестезия. През последно време новороденото бебе се приема за най-идеалната възраст поради лесното извършване на хирургичната процедура, бързото зарастване на раната при бебето, лесната грижа след обрязването и поради това, че при новороденото все още не е формирана личност и не се причинява психологическа травма. Но ако поради фимоза – стесняване на края на кожичката – се получават чести инфекции на пикочните пътища, обрязването трябва да се извърши независимо от възрастта.

Кой трябва да извърши обрязването?

В нашата страна обрязването може да се извърши от лекари, медицински сестри и дори от лица, работещи със здравен служител за подходящ период, както е посочено в закона, регламентиращ най-старите лекарски практики. В днешно време най-често то се извършва от уролози, детски хирурзи или общи хирурзи.

Как и къде трябва да се извърши обрязването?

Хирургичната процедура върху орган, на който обществото отдава голямо значение, е правилен избор, ако се извърши в болнични условия и в операционна зала.

Какви са методите?

Въпреки че съществуват няколко различни метода за обрязване, в днешно време най-често използваният от специалистите надежден метод с най-малко странични ефекти е хирургичният метод, който класически се извършва чрез хирургично отрязване на кожичката и зашиване на краищата една към друга.

Какво трябва да знаят лицата, които ще се обрязват?

При наличие на хипоспадия, известна сред хората като вродено обрязване или пророческо обрязване, обрязването категорично не трябва да се извършва. Тъй като при тези пациенти отворът на пикочния канал не е на мястото, на което трябва да бъде. Това състояние трябва да се коригира хирургично, като при такива операции обикновено се използва кожичката от препуциума. Ако в семейството има кръвно заболяване или заболяване с кървене, детето не трябва да бъде обрязвано без преглед от лекар и без кръвни изследвания, дори и да няма никакви оплаквания. Деца, които имат анамнеза за продължително кървене след падане или след вадене на зъб, които след инжекция или след удар получават синини, оток и кръвонасядания, както и деца, при които от време на време спонтанно има кървене от венците или от носа, задължително трябва да се подложат на кръвни изследвания след което може да бъдат обрязани. Хроничните заболявания в семейството, предварително прекарани значителни заболявания (напр. такива, изискващи хоспитализация) и операции също трябва да бъдат известни на лекаря, който ще извърши интервенцията. При пациенти с проблеми могат да се предприемат необходимите мерки преди обрязването, за да се предотвратят опасни ситуации.

Точно установените ползи от обрязването:

• Ако отворът на кожичката е тесен (фимоза), това може да доведе до затруднено уриниране и след това до инфекция, а в по-напреднал стадий – до сериозни проблеми във високите пикочни пътища поради запушване. Чрез обрязване това стесняване може да бъде премахнато.
• Обрязването намалява риска от развитие на рак на пениса.
• Предотвратява предаването на полово предавани заболявания (например СПИН).
• Смята се, че при партньорите на обрязани лица рискът от рак на шийката на матката е намален.
• Обрязването намалява инфекциите на пикочните пътища 10 пъти. Защото се предотвратява натрупването и размножаването на бактерии под кожичката.

Медицинските показания за обрязване са:

Фимоза: Невъзможността кожичката да бъде прибрана е физиологична при малките възрастови групи. При опит кожичката да бъде прибрана назад се получават болезнени наранявания, разкъсвания и кървене на кожичката и силно склерозиране в края на кожичката. Образувалият се склерозиран тъканен пръстен се нарича фимоза. Други придобити причини са повторение на инфекцията, лоша хигиена и излишна белегова тъкан след обрязване. Едва 5% от фимозите са вродени. Тесният диаметър на края на кожичката и подуването ѝ по време на уриниране имат диагностично значение.

Парафимоза: При наличие на кръгъл белег в края на кожичката, който пречи на връщането ѝ, ако кожичката бъде принудително върната назад, фимотичният пръстен може да стегне главичката на пениса. Това състояние може да причини вторичен оток на пениса, болка и невъзможност за уриниране и да изисква спешна хирургична намеса. Обикновено се коригира ръчно. След това обрязването се извършва при нормални условия. Ако не може да се върне в нормално състояние ръчно, се извършва спешно обрязване.

Баланопостит: Възпалително състояние на главичката на пениса и кожичката едновременно. Заедно с червена и отечна кожичка от отвора на препуциума се наблюдава серопурулентно отделяне. След острата фаза на лечение на патологията се препоръчва ранно обрязване.

Травма: При заклещване в цип или нараняване на кожичката по други причини се извършва спешно обрязване.

Наличие на урологична аномалия: При пациенти, при които често трябва да се взема уринен посев, или при консервативно проследявани пациенти с изтичане на урина обратно към бъбрека (везикоуретерален рефлукс), обрязването е полезно.

При деца с инфекция на пикочната система, при които не е установено анатомично нарушение, се препоръчва обрязване. При обрязаните деца процентът на инфекции на пикочната система е 0.1-0.2%, докато при необрязаните този процент е 1.1-4.2%.

Усложнения и неблагоприятни последици

Проблемите, които могат да възникнат при обрязвания, извършени от лица, които не са специалисти в областта, са следните:

Кървене: Наблюдава се при обрязвания с неподходящи техники при нормални деца или при деца с кръвно заболяване, или след травма след обрязване. При нормални деца е достатъчна втора хирургична намеса, докато при деца с кръвно заболяване понякога може да е твърде късно.

Деформация на формата: Наблюдава се при неподходяща техника или при обрязвания, извършени от лица, които не са специалисти. Деформацията на формата, ако е в приемливи граници или не безпокои семейството и детето, се оставя до юношеската възраст. Ако след юношеската възраст деформацията на формата не е намаляла или не е изчезнала, е необходимо повторно обрязване.

Постоянно увреждане: Наблюдава се при прекомерна загуба на тъкан или при силно изгаряне с електрокаутер. Чрез различни козметични операции може частично да се коригира, но загубите на функция не се възстановяват.

Лоша белегова тъкан: Наблюдава се при деца, при които краищата на раната не са зашити и са оставени да зараснат сами.

Инфекция и заразна жълтеница: Вижда се по-често при обрязвания, извършени у дома без необходимите условия за антисепсис или на открито при групови обрязвания. Особено при групови обрязвания могат да се появят инфекции с хепатит B, C и HIV.

Пророческо обрязване: Обрязването на деца, при които отворът на пикочния канал е разположен по-долу, може да доведе до това тези деца да загубят възможността за една операция или да претърпят няколко много по-сериозни операции.

Нараняване на главичката на пениса: Главичката на пениса може да бъде наранена частично или напълно. Частичните разрези лесно се коригират, докато при пълни наранявания могат да възникнат сериозни проблеми.

Меатален стеноз: Меатално стесняване може да се развие вследствие на прерязване на уздечната артерия или поради меатални язви, които могат да се появят при деца с жлезисти нарушения.

Уретрална фистула: По време на обрязване в резултат на нараняване на уретрата може да се развие уретрокутанна фистула. Необходима е хирургична корекция.

Недостатъчно отрязване на кожичката: В този случай желаният с обрязването вид не може да бъде постигнат.

Задръжка на урина: Поради твърде стегнатата превръзка, поставена след обрязването, може да възникне затруднено уриниране, а това състояние може да доведе до инфекция на пикочните пътища и увреждане на бъбреците.

ВИДЕА