Най-Често Срещани Видове Рак При Жените

Ракът е сред заболяванията, чиято честота непрекъснато нараства в света и в нашата страна. По света милиони, а в нашата страна около 150 хиляди души всяка година се сблъскват с рака. Ако обаче сравним със миналото, с напредналата съвременна медицина значителен напредък е постигнат в ранната диагностика на рака. Чрез редовни прегледи срещу рака и Check-up поне веднъж годишно болестта може да бъде открита в ранен стадий, да бъде диагностицирана и да започне лечение. Ранната диагноза повишава не само продължителността на живота на пациента, но и качеството на живот. Затова, освен лечението на рака, и ранната му диагностика е от жизнено значение.

\n

Като Hisar Hospital Intercontinental, в нашето отделение по медицинска онкология се извършват проследяването и лечението на нашите пациенти с диагноза рак. В този наш раздел, който подготвихме с убеждение във важността на знанието и информираността при ранната диагноза и лечението на рака, можете да намерите всички подробности за най-често срещаните видове рак при жените, както и за останалите видове рак, техните симптоми, значението на ранната диагноза и методите на лечение.

\n

Най-често срещаните видове рак при жените

\n

• Рак на гърдата

• Рак на маточната шийка

• Рак на матката

• Рак на яйчниците

• Рак на щитовидната жлеза

• Кожни ракови заболявания

• Ракови заболявания на ларинкса

• Рак на панкреаса

• Рак на стомаха

• Рак на дебелото черво

• Рак на черния дроб

\n

Рак на гърдата

\n

Какво представлява ракът на гърдата?

\n

Той е сред ракозаболяванията, чиято честота при жените се увеличава особено през последните години. При ефективни програми за скрининг, при които се постига ранна диагноза, се наблюдава значително намаляване на смъртността от рака на гърдата, който се среща при всяка 8-а жена в света и при всяка 12-а жена в Турция. Ракът на гърдата се образува, когато клетките, които изграждат млечните жлези и каналите в гърдата, започнат да се размножават неконтролируемо и да се разпространяват в организма; първо се разпространява в близкото околно пространство, а после към лимфните възли, разположени близо до гърдата. Истинската причина за рака на гърдата, при който ранната диагноза е от особено значение, все още не е напълно известна, а две трети от жените, заболели от рак на гърдата, нямат рискови фактори.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Жените (при жените ракът на гърдата се среща по-често, отколкото при мъжете),

• жени между 50 и 70 години, които са в периода след менопаузата,

• тези, в семейната анамнеза на които има случаи на рак на гърдата (При 20–30% от всички ракови заболявания на гърдата се срещат лица със случаи на рак в семейството. Рискът е особено висок при хора с рак сред близките от първа степен на роднинство, като майка, сестра, дъщеря),

• 5–10% от ракозаболяванията на гърдата се дължат на промени в гените BRCA1 и BRCA2, предавани от майката или бащата.

• Пациенти, които вече са боледували от рак на гърдата (при тях рискът от развитие на рак и в другата гърда е 3–4 пъти по-висок),

• Пациенти, при които по-рано, чрез биопсия, е установен доброкачествен тумор (Тези пациенти трябва да бъдат внимателно проследявани, тъй като и тези тумори по-късно могат да носят риск от развитие на рак),

• Тези, които по-рано са боледували от доброкачествени заболявания на гърдата (неравномерното развитие на клетките и наличието на анормални клетки в лобулите на гърдата повишават риска от доброкачествени заболявания на гърдата),

• Тези, на които в детството или юношеството е прилаган лъчелечение, особено в областта на гръдния кош,

• Тези, които са започнали менструация преди 12-годишна възраст и са влезли в менопауза след 55-годишна възраст,

• Жени, които никога не са раждали (при тях рискът от развитие на рак на гърдата е по-висок, отколкото при жените, които са раждали многократно),

• Жени, които са раждали, но не са кърмили бебетата си (Съществуват проучвания, които показват, че особено продължителното кърмене, например 1,5–2 години, намалява риска от рак на гърдата),

• Тези, които раждат първото си дете след 30-годишна възраст,

• Тези, които употребяват алкохол и пушат,

• Тези, които провеждат продължително хормонално лечение,

• Дъщери от семейства с висок социално-икономически статус (Тези лица се развиват по-рано и започват менструация в ранна възраст; поради многообразието от възможности за образование и работа се омъжват и имат деца по-късно),

• Хората с наднормено тегло и затлъстяване са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ракът на гърдата не е вид рак, който дава симптоми в ранен стадий. Затова, ако имате някой от посочените по-долу симптоми, моля, посетете лекаря си без никакво забавяне.

\n

• Ако от над две седмици усещате подуване в гърдата или под мишницата,

• Промяна във формата или размера на гърдата ви; ако напоследък се е появила асиметрия между двете гърди,

• Ако по време на менструацията усещате различна болка в гърдата,

• Ако има кожни корички или лющене на зърното,

• Ако от зърното изтича кърваво отделяне,

• Ако кожата на гърдата е придобила вид на портокалова кора,

• Ако има промяна в положението на зърното,

• Ако зърното е вдлъбнато навътре,

• Ако под мишницата има уплътнение, подуване или маса, потърсете без забавяне специалист лекар.

\n

За да може ракът на гърдата да бъде диагностициран рано, съществуват определени диагностични методи. Те са:

\n

Самопреглед на гърдата:

\n

1. Легнете по гръб на равна повърхност и поставете лявата си ръка под главата. С дясната си ръка проверете лявата гърда. С показалеца, средния и безименния пръст на ръката направете бавно малки кръгови движения. Докато правите това движение, трябва да използвате равните части на пръстите, а не върховете им. Като натиснете леко горната част на гърдата, плъзнете пръстите си по цялата околност на гърдата. Уверете се, че под ръката ви не се усеща необичайно образувание, подуване или уплътнение. Продължете прегледа на гърдата с кръгови движения и леко натиск, докато достигнете мястото, от което сте започнали. След това прегледайте по същия начин с кръгови движения и зърното, и областта на подмишницата. След като приключите с прегледа на лявата гърда, поставете дясната си ръка под главата и прегледайте дясната гърда с лявата си ръка.

\n

2. Застанете пред огледало и стойте изправени с ръце отстрани, като хванете таза с ръцете си. Сега можете внимателно да разгледате гърдите си както отпред, така и отстрани. Установете дали има разлики в размера и формата от последния ви преглед, вдлъбнатини, свиване, необичайни промени във вида и положението на зърната.

\n

3. Прегледът, който правите в легнало по гръб положение, извършете изправени, като вдигнете лявата си ръка нагоре над главата, така че подмишницата ви да е изопната. По този начин отново проверете подмишницата и гърдата с кръгови движения.

\n

4. Стиснете леко зърната на двете си гърди, като ги поставите между палеца и показалеца. Ако от гърдата ви изтича някакъв вид възпалително отделяне или течност, непременно посетете лекар. Ако при прегледа на гърдата откриете някакво подозрително образувание или удебеляване, без паника, непременно посетете лекаря си.

\n

Преглед при лекар: Дори и да нямате никакви оплаквания, ако сте между 20 и 40 години, трябва да се прегледате при специалист по обща хирургия с опит в областта на гърдата веднъж на три години; ако сте над 40 години – веднъж годишно. Вашият лекар може при прегледа да открие доброкачествени образувания в гърдата. Тези образувания обикновено са по-меки, с гладка повърхност, закръглени и подвижни. Раковите образувания пък са по-твърди, с неравна повърхност; те са структури, които се придържат здраво към тъканта и затова трудно се движат.

\n

Методи на образна диагностика

\n

Благодарение на възможностите на съвременната медицинска технология, чрез образна диагностика на гърдата е възможно ракът на гърдата да бъде открит на най-ранния възможен етап. Особено през последното време по-често се откриват ракови заболявания на гърдата, които не се усещат с ръка, но могат да бъдат установени с методите на образна диагностика. Често използваните методи на образна диагностика за диагностика на рака на гърдата са:

\n

Мамография: Мамографията, която е основният метод за диагностика на рака на гърдата, е един от методите на образна диагностика, позволяващи оценка на заболяванията на гърдата чрез използване на рентгенови лъчи с ниска доза. Приет като златен стандарт, с този метод могат да се видят малки образувания и промени, които не могат да бъдат открити при преглед. Гърдата се притиска между две плочи и се прави снимка в различни положения. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва на всяка жена от 40-годишна възраст да прави скринингова мамография веднъж годишно. Установено е, че при тези, които правят редовна скринингова мамография, смъртността от рак на гърдата намалява с 33%.

\n

Ултрасонография: Е едно от спомагателните изследвания към мамографията. Образът се създава с помощта на ултразвукови звукови вълни. Отразяванията на звуковите вълни се събират от компютър и се създава изображение на екрана. Дава информация за вътрешната структура на образуванията, установени при мамографията. Освен това дава предварителна информация относно разграничаването между доброкачествени и злокачествени образувания. Особено при млади пациенти е един от предпочитаните методи, тъй като дава повече информация в сравнение с мамографията.

\n

Магнитно-резонансна томография (MRI): Магнитно-резонансната томография, която днес започва да се използва широко, при правилно и на подходящото място приложение, поради способността си да съчетава структурните находки с функционалните, се приема като един от най-чувствителните методи за образна диагностика при рака на гърдата.

\n

Биопсия: Метод за вземане на проба от образувание, при което се подозира рак на гърдата, за патологично изследване. Чрез тънка игла, автоматична дебела игла и хирургична техника от подозрителното образувание се взима тъканна проба и се изпраща за патологично изследване.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Поставянето на диагнозата в ранен стадий спасява живот. При ранната диагноза на рака на гърдата жените между 20 и 40 години, които се преглеждат при лекар на всеки три години, и жените след 40-годишна възраст, които веднъж годишно правят мамография при преглед от лекар, ще имат предимство.

\n

Хирургичните методи, прилагани при рак на гърдата

\n

При диагноза, поставена в ранен стадий, процентът на преживяемост надхвърля 90%. Една от важните терапевтични възможности при рака на гърдата е хирургичното лечение. Чрез операция се премахва туморът, а след това се започват допълнителни лечебни методи с цел предотвратяване на рецидив на тумора и разпространението му към други органи. Едно от най-важните проучвания, свързани с рака на гърдата, е проучването за запазване на лимфните възли. В миналото, когато се наблюдаваше разпространение към лимфните възли под мишницата, лимфните възли се премахваха директно, дори ако не са засегнати от разпространението на лимфната тъкан. Това водеше до подуване на ръката, функционални нарушения и, най-важното, до психологически проблеми при пациентите. С новоразработената биопсия на сентинелен лимфен възел не се засяга цялата лимфна тъкан, а се взима само частта, в която има разпространение; така пациентът се предпазва от ненужна и изтощителна хирургична намеса.

\n

Операциите при лечението на рака на гърдата могат да се групират в 3 категории:

\n

Радикална мастектомия: Цялата гърда се премахва заедно с туморната тъкан; едновременно или по-късно на пациентката може да се направи гърда със силиконов протез или от собствени тъкани.

\n

Мастектомия със запазване на кожата: Премахва се цялата тъкан на гърдата, но кожата на гърдата може да се запази. Вместо премахнатата тъкан се поставя силиконов протез, за да се осигури естествен вид.

\n

Операция със запазване на гърдата: При този вид операции туморът и известно количество околна тъкан на гърдата се премахват заедно, а гърдата остава на мястото си. Така се запазват както естественият вид, така и психологическото състояние на пациентката. След операцията, за да се предотврати повторен рецидив на заболяването, се прилага лъчетерапия в продължение на 5–7 седмици. Операциите със запазване на гърдата категорично не се извършват при бременни, при пациентки с многоогнищен тумор в една гърда и при тези, на които преди това е провеждана лъчетерапия в тази област.

\n

Какво представлява ракът на маточната шийка?

\n

Той е един от най-често срещаните видове рак при жените в света. Основната му разлика от другите женски ракови заболявания е, че при редовно извършване на скринингови тестове може да бъде открит в ранен стадий, а при установяване в ранен стадий успехът на лечението е висок. Ракът на маточната шийка е вид рак, който се развива в устието на матката, наречено ‘Цервикс’. Цервиксът е орган, част от репродуктивната система, разположен в долната част на матката, който свързва матката (uterus) и влагалището. Състои се от две части. Външната част, наречена екзоцервикс, е обърната към влагалището; вътрешната част, наречена ендоцервикс, е близо до матката. Повечето ракови заболявания се срещат в областта, където се съединяват тези две части. Ракът на маточната шийка се образува при промени в клетките на тъканта, която покрива вътрешността на матката (ендометриум), под влияние на външни фактори, и при неконтролируемото им нарастване. Ендометриумът е тъкан, чувствителна към хормони, отделяни от яйчниците или получени отвън. Ако не се диагностицират и не се лекуват хормоналните нарушения, в резултат на клетъчните промени, които се извършват с течение на времето, във вътрешния слой на матката може да се развие рак.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Жени между 35 и 55 години (Но тъй като рискът от развитие на рак съществува и след 65 години, се препоръчва PAP Smear тестът да се прави редовно при всички жени, които са сексуално активни или са над 18 години, поне до 70-годишна възраст),

• Тези, които са прекарали HPV инфекция (Тази инфекция, която се предава по полов път, е много разпространена. Известно е, че 3 от всеки 4 души на възраст между 15 и 49 години са прекарали HPV инфекция през някакъв период от живота си. Тъй като тази инфекция е временна и безвредна, човек дори не забелязва, че е прекарал такава инфекция. Затова хората с установен HPV трябва да се проверяват на често определени интервали.)

• Носителите на HIV вируса, който причинява СПИН (Тъй като имунната система на носителите на този вирус е отслабена, рискът от заболяване от рак на маточната шийка е по-висок),

• Тези, които са прекарали инфекция с Chlamydia (Това е бактерия, която се предава по полов път и често причинява инфекции в женската полова система, без да проявява симптоми. При жените, които са прекарали тази инфекция, е установено повишаване на риска от рак на маточната шийка)

• Тези, които са имали полов живот в ранна възраст,

• Жени с няколко полови партньори,

• Тези, които имат полови отношения с необрязан партньор,

• Партньорът да има няколко полови партньори,

• Неприлагане на метод за защита по време на полов акт,

• Тези, които не обръщат внимание на хигиената на генитално-анатомичната област,

• Пушачите (Те са с 2 пъти по-висок риск в сравнение с непушачите),

• Тези, които поради нисък социално-икономически статус не преминават редовни здравни прегледи,

• Тези, в семейната анамнеза на които има рак на маточната шийка (при майката или сестрата),

• Тези, които не се подлагат редовно на PAP Smear тест,

• Хората с наднормено тегло или затлъстяване са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ракът на маточната шийка е единственият гинекологичен вид рак, който може да бъде предотвратен с редовни ежегодни прегледи, и при скрининговия тест PAP Smear, използван за неговото откриване, е започнало значително намаляване на броя на жените с рак на шийката на матката. С PAP Smear теста могат да се открият промени в маточната шийка, които все още не са се превърнали в рак. Особено при редовни PAP Smear тестове, извършени през последните 50 години, смъртността от рак е намаляла с 70%. Ракът на маточната шийка (цервикс), въпреки че изглежда, че се появява внезапно, прогресира с коварни и не особено забележими промени. Когато клетките се превърнат в ракови и започнат да се разпространяват към други органи, се появяват симптоми. Най-известните симптоми, които се появяват в ранните етапи на рака на маточната шийка, са: кървава или жълта и зловонна вагинална секреция, болезнено уриниране, аномално вагинално кървене след полов акт или между менструациите, по-обилна от нормалното менструация, продължителна менструация, болка по време на полов акт и след него. В зависимост от областта, до която е достигнал туморът, могат да се появят и симптоми като запек, кръв в урината, болка в крака, оток. Въпреки че тези симптоми са сред симптомите на други заболявания, е правилно незабавно да се обърнете към лекаря си.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Пациентите с рак на маточната шийка в ранен стадий имат 5-годишна преживяемост над 70%. Тъй като това е вид рак, който в ранния стадий не дава симптоми, вероятността да не бъде открит при физически преглед е много висока. Затова е необходимо на първо място да се предприемат действия въз основа на анормален резултат от PAP Smear теста. Ако при резултата от PAP Smear теста се установят рискови фактори, се извършва изследване с кольпоскопия (уред, който осигурява по-детайлно изследване на маточната шийка, като я показва 6–40 пъти по-увеличена), след което при необходимост се прави биопсия. Ходът на заболяването и изборът на метод на лечение се определят от вида на рака, локализацията, стадия, скоростта на растеж, здравословното състояние на пациентката, нейната възраст и отговора ѝ на лечението, който се очаква или е получен. Основният метод на лечение на заболяването е хирургичният, но лъчетерапията се включва на всеки етап.

\n

Хирургично лечение: Най-често използваният метод на лечение. Колкото е възможно, се премахват изцяло малките тумори на маточната шийка и тези, които не са се разпространили извън нея. Особено в ранен стадий е най-често използваният метод. Когато хирургичното лечение не е достатъчно, могат да се приложат допълнителни лечения.

\n

Лъчетерапия: Метод, използван на всеки етап от рака на маточната шийка. След хирургична намеса се извършва лъчелечение чрез високоенергийни лъчи, насочени директно извън тялото към областта на тумора.

\n

Химиотерапия: Наред с лъчетерапията често се прилага химиотерапия в малки дози.

\n

Рак на матката

\n

Какво представлява ракът на матката?

\n

Той е един от най-често срещаните видове рак при жените. Основната му разлика от другите женски ракови заболявания е, че може да бъде открит в ранен стадий, а успехът на лечението е висок. Това е вид рак, който се развива в матката, основния репродуктивен орган на жената, при промени в клетките на тъканта, покриваща вътрешността на матката (ендометриум), под влияние на външни фактори и при неконтролируемото им нарастване. Ендометриумът е тъкан, чувствителна към хормони, отделяни от яйчниците или получени отвън. Ако не се диагностицират и не се лекуват хормоналните нарушения, в резултат на клетъчните промени, които се извършват с течение на времето, във вътрешния слой на матката може да се развие рак.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Жени над 50-годишна възраст,

• Тези, които са започнали менструация преди 12-годишна възраст и са влезли в менопауза след 55-годишна възраст (Менструацията започва в ранна възраст и колкото по-късно спре, толкова по-продължително ендометриумът е изложен на естроген, поради което рискът от рак на матката е висок),

• Тези, които са влезли в менопауза късно (При провеждане на лечение на менопаузата в този период даването само на естрогенен хормон повишава риска от рак на матката. Когато се прилага и прогестеронов хормон, се осигурява хормонален баланс и рискът от рак отпада),

• Тези, които не са раждали (Въпреки че не е окончателно установено, съществуват проучвания, според които бременността намалява риска от рак на матката. По време на бременност естрогенният хормон, който представлява риск за рака на матката, се отделя интензивно, но производството на прогестерон притежава свойството да неутрализира вредните ефекти на този хормон.),

• Тези, които в млада възраст са имали менструални нарушения и закъснения на менструацията (Жените с нередовна менструация също са с риск от рак на матката, тъй като експозицията на естроген се увеличава. Сред причините за нередовна менструация са затлъстяването и Синдромът на поликистозните яйчници. Чрез лечението на тези заболявания рискът от рак на матката може да бъде намален),

• Пациенти със затлъстяване (Пациентите със затлъстяване, които имат силно развита мастна тъкан, също са в рискова група; тъй като мастната тъкан също отделя естроген и повишава нивото на естроген в организма. При затлъстели жени рискът от това заболяване е 3 пъти по-висок в сравнение със слабите жени.),

• Захарно болни,

• Пациенти с хипертония,

• Тези, които имат тумори на яйчниците,

• Тези, които са боледували от рак на гърдата или на яйчниците, са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Тъй като се появява в периода след менопаузата, шансът за ранна диагноза на рака е много висок. Най-често срещаните симптоми са вагинални кървения. Всяко кървене, появило се след менопаузата, удължаване на менструацията или кървене между менструациите при жените с менструация, некървава аномална секреция, тазова болка, болка по време на полов акт и загуба на тегло са симптоми, които се проявяват. Пациентката с такива оплаквания трябва без загуба на време да се обърне към специалист лекар. Изяснява се анамнезата на пациентката. Прави се тазов преглед, оценява се дебелината и структурата на ендометриума и се извършва биопсия. След потвърждаване на диагнозата пациентката се насочва към специалист гинеколог-онколог.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Ракът на матката е заболяване, което при установяване в ранен стадий се лекува веднага и чиито резултати можете да видите. При пациентките в ранен стадий 5-годишната преживяемост е над 90%. Затова е много важно всяка година да се прегледате при специалист по акушерство и гинекология, за да се предпазите от рак на матката. Основният метод на лечение е хирургичният, но могат да се приложат и химиотерапия, и лъчетерапия.

\n

Хирургично лечение: Най-често използваният метод на лечение. Премахват се матката, яйчниците и фалопиевите тръби; освен това се извършват регионално почистване и вземане на проби от околните тъкани. Когато хирургичното лечение не е достатъчно, могат да се приложат допълнителни лечения.

\n

Химиотерапия: След операцията, ако се установи, че ракът на матката е в напреднал стадий и се е разпространил към други органи, се прилага химиотерапия за унищожаване на раковите клетки. След лечението пациентките се проследяват на редовни интервали и се подлагат на определени изследвания.

\n

Лъчетерапия: Ако след хирургична намеса съществува риск от повторно появяване на рака, след премахването на матката се провежда лъчелечение.

\n

Хормонално лечение: Ако има разпространение на рака, с цел намаляване на разпространението и спиране на растежа на тумора може да се приложи прогестеронов хормон във високи дози.

\n

Рак на яйчниците

\n

Ракът на яйчниците, при който по-голямата част се среща в периода след менопаузата, е сред най-трудно лекуваните женски ракови заболявания. Този вид рак, който протича коварно и показва симптоми едва в напреднал стадий, може да застраши живота. Този вид рак, който се среща при приблизително 12 от 1000 жени, при ранно откриване може да постигне степен на излекуване до 90%.

\n

Яйчниците са двойка органи, разположени от двете страни на матката. Яйчниците, с размер колкото бадем, изпълняват функцията да произвеждат яйцеклетки и да отделят женски полови хормони (естроген и прогестерон). Ракът на яйчниците се образува при неконтролируемо делене и размножаване на епителните клетки, намиращи се в яйчниковата тъкан и изграждащи основната структура на яйчника. Най-често срещаният вид рак на яйчниците (90%) е епителният рак на яйчника, който се образува в повърхностния слой.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Жени на 40 и повече години (периодът 75–79 години е този, в който се среща най-често),

• Тези, които са в менопауза,

• Тези, които имат генетични фактори (Около 5–10% от ракозаболяванията на яйчниците се дължат на генетични причини. Затова жените, при които сред роднините от първа степен има 2 или повече случая на рак на гърдата, яйчниците или матката, са в рискова група. Ако в семейството има двама или трима души с рак на яйчниците, рискът е 7%; ако майката или сестрата е с рак на яйчниците, рискът е 5%),

• Хормоналните лечения, прилагани в периода на менопаузата (лечението с преобладаващ естроген повишава риска от рак),

• Тези, които никога не са забременявали (Те са с 2 пъти по-голям риск в сравнение с тези, които са раждали),

• Лица с чести и многобройни непрекъснати овулации,

• Тези, които провеждат лечение на безплодие,

• Тези, които прилагат тежка диета и погрешна хранителна програма,

• Тези с ниско ниво на селен в серума,

• Тези, които използват талк пудра в генитална област,

• Тези, които са изложени на въздействието на околната среда (Този рак се среща по-често в развитите страни),

• Жени, които са боледували от рак на гърдата, са с 2 пъти по-висок риск в сравнение с тези, които никога не са боледували.

\n

Какви са симптомите?

\n

2/3 от ракозаболяванията на яйчниците могат да бъдат диагностицирани в напреднал стадий. Най-голямата причина да не дава симптоми е, че ракът расте в коремната кухина и продължително време не притеснява пациентката. В напреднал стадий се проявяват симптоми като болка в корема, болка в слабините, постоянно усещане за уриниране и дефекация поради усещане за натиск в слабините, стомашна неразположеност, подуване на корема и отпадналост. При някои пациентки могат да се появят и газове и храносмилателни разстройства. В най-напредналия стадий се появяват симптоми като изразено отслабване, липса на апетит, неприятно усещане в долната част на корема, гадене, умора, учестено дишане, маса в таза, усещане за натиск надолу и свързаното с това често желание за уриниране, вагинално кървене. Най-изразената оплакване, поради която пациентката с рак на яйчниците посещава лекар, е силно подуване на корема. Причината за това подуване най-често е натрупване на течност (асцит) в корема.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Ранната диагноза спасява живот и при този вид рак. Около 50% от жените, при които е поставена диагноза рак на яйчниците, са все още живи дори пет години след това. Този процент достига 90% при пациентките с локализиран рак на яйчниците. Това заболяване, което се среща по-често в развитите страни, не дава симптоми в ранен стадий и може да се прояви при всяка жена с различни симптоми. Освен това, когато туморите на яйчниците са с малък размер, дори при преглед е изключително трудно да бъдат открити и много рядко дават симптоми. Тестът PAP Smear, който е скринингов тест за рака на маточната шийка, няма полза за ранната диагноза на рака на яйчниците. Понастоящем няма тест, който да може да се използва за скрининг при жени с и без риск и да даде окончателен резултат. Затова всяка жена, която е достигнала 18-годишна възраст и има активен полов живот, трябва да се подлага на гинекологичен преглед веднъж годишно и да прави необходимите скринингови тестове. Ако ракът на яйчниците даде ранни симптоми, шансовете за диагностика и лечение се повишават. При жени, в семейната анамнеза на които има рак на яйчниците или които са с риск от рак, оценката може да се направи с трансвагинална ултрасонография (метод на ултразвуково изследване, извършван чрез малък уред, поставен във влагалището) и кръвни изследвания. При кръвните изследвания се измерва нивото на CA-125. При жените с рак на яйчниците нивото на протеина CA-125 в кръвта се повишава. Това повишаване може да се наблюдава и при други състояния, които не са рак (като ранна бременност, прекомерна консумация на цигари, заболявания на матката). Когато стойността е висока, с методи на образна диагностика се проверява дали има течност в корема; ако има натрупване на течност, се взема проба от течността или директно от яйчниците и се изследва. Окончателната диагноза се поставя чрез патологична оценка. Ако бъде поставена диагноза рак, операцията, извършена от гинеколог-онколог, продължава, като според степента на разпространение на рака могат да бъдат премахнати матката, фалопиевите тръби, яйчниците и коремната серозна мембрана. Освен това от други органи в тялото (като съседни лимфни възли, коремна течност и диафрагма) се вземат проби и се определя стадият на заболяването. Окончателната диагноза на заболяването се поставя само чрез патологичното изследване на тъканите, премахнати при операцията. След хирургичната намеса видът и програмата на лечението се определят, като се вземат предвид стадият на заболяването, възрастта на пациентката и общото ѝ здравословно състояние. След хирургичната намеса при почти всички ракови заболявания на яйчниците се използва химиотерапия. Химиотерапията обикновено се прилага амбулаторно. В зависимост от прилаганите лекарства могат да се появят някои странични ефекти като гадене, повръщане, косопад, мускулни болки, рани в устата, склонност към инфекции, отпадналост. Тези ефекти отминават след лечението. Лечението на рака на яйчниците изисква съвместната работа на лекари от много специалности – гинеколог, онколог, радиотерапевт, химиотерапевт, патолог, диетолог, психиатър. След завършване на лечението на пациентката през първите две години на всеки три месеца се извършва физикален преглед и измерване на CA-125; при необходимост се преглеждат снимка на белите дробове и коремна томография. През следващите три години тези контроли се правят на всеки шест месеца; след четвъртата година – веднъж годишно.

\n

Рак на щитовидната жлеза

\n

Вид рак, който се образува при прекомерно размножаване на клетките, намиращи се в щитовидната жлеза. Обикновено се проявява като маса или възел на шията. Щитовидната жлеза е орган, разположен на шията, с тегло 20–25 грама; тя е един от органите, които с помощта на йод произвеждат хормон, регулиращ целия метаболизъм на тялото. Макар причината да не е напълно известна, той се среща по-рядко в сравнение с други видове рак и протичането на заболяването е доста благоприятно. Ракът на щитовидната жлеза не е еднороден вид рак. Според честотата на поява той се разделя на 4 групи: папиларен рак, фоликуларен рак, медуларен рак и анапластичен рак.

\n

Видове ракови заболявания на щитовидната жлеза

\n

Папиларен рак на щитовидната жлеза: Съставлява 75–80% от раковите заболявания на щитовидната жлеза. Обикновено протича добре. Започва да се среща на 20–50-годишна възраст, а честотата му нараства на 30–40-годишна възраст. Този вид рак, който се разпространява чрез лимфните възли, може да се разпространи към лимфните възли на шията и към белия дроб. Може да съществува продължително време, без да дава никакви симптоми и без да причини смърт. При възрастните протича по-бързо, отколкото при младите. Разпространението на рака към лимфните възли на шията не носи лош прогноз при младите, но при пациентите над 40-годишна възраст показва, че заболяването ще прогресира бързо. Този вид рак се среща при 2% от населението на Турция.

\n

Фоликуларен рак на щитовидната жлеза: Съставлява 15% от раковите заболявания на щитовидната жлеза. Среща се по-често на 50-годишна възраст и при жени. Това е видът рак на щитовидната жлеза, чиято диагноза е най-трудна за поставяне. Разпространява се през кръвоносните съдове и капсулата на щитовидната жлеза. Разпространението към други органи, като белия дроб, костите, черния дроб и мозъка, е рядко, но се среща. При тези, при които има разпространение през съдовете, ракът прогресира по-бързо.

\n

Медуларен рак на щитовидната жлеза: Има склонност да повишава нивото на калция в кръвта и съставлява 6–8% от раковите заболявания на щитовидната жлеза. Семействата на лицата с този вид рак също трябва да бъдат прегледани за това заболяване. При 30% от пациентите с медуларен рак може да се наблюдават зачервяване на лицето, диария и умора. Хирургично се премахва цялата щитовидна жлеза. Ако има разпространение към лимфните възли, те се премахват по време на операцията. След това се измерва нивото на калцитонин (хормон, произвеждан от С-клетките на щитовидната жлеза, който действа върху костите). Високото ниво означава рецидив на заболяването. За откриване на засегнатата област се правят изследвания като ултразвук, томография, ЯМР, сестамиби сцинтиграфия, MIBG сцинтиграфия, DMSA сцинтиграфия и октреотидна сцинтиграфия.

\n

Анапластичен рак на щитовидната жлеза: Най-рядко срещаният тип рак на щитовидната жлеза. Образуванието в щитовидната жлеза се развива и расте много бързо. В случаите, когато затруднява дишането, може да се наложи премахване на трахеята. Прилагат се лъчетерапия и химиотерапия.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Жените (срещат се по-често, отколкото при мъжете),

• Пациенти с възли в щитовидната жлеза,

• Тези, на които в детството е прилагано лъчелечение в областта на главата и шията,

• Въпреки че причината не е напълно известна, особено при лица, изложени на определени радиоактивни вещества като уран (), заболяването се среща по-често, затова лицата, изложени на радиоактивни вещества, са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

При много от случаите на рак на щитовидната жлеза може да няма никакви оплаквания. При повечето пациенти по време на поставяне на диагнозата може да се установи, че има разпространение и към други органи. Заболяването не показва много симптоми, но се наблюдават симптоми като подуване на шията, усещане за стягане в гърлото, болка, затруднено преглъщане, затруднено дишане, охриплост на гласа, покачване на теглото, раздразнителност, слабост на косата и сухота на кожата.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

При ранна диагноза и лечение заболяването може да бъде напълно премахнато. За да се постави диагноза, първо се правят изследвания за определяне на количеството на хормоните в кръвта. Освен това се извършва ултрасонография; ако при прегледа се открие маса, за окончателна диагноза е необходима биопсия. Когато се постави диагноза, пациентът се оперира и щитовидната жлеза се премахва хирургично, след което се започва индивидуално определен метод на лечение. С развитието на технологиите лапароскопските (затворени) операции позволяват на пациента да се прибере у дома в същия ден с минимален белег от шев. При пациентите с папиларен и фоликуларен рак, в бронирани болнични стаи, се цели, в зависимост от степента на разпространение на рака, да се унищожат раковите клетки, останали в друга част на тялото, чрез приложение на висока доза радиоактивен йод. С процеса на лечение, чрез постоянно контролиране на нивото на TSH на пациента, може да се предотврати вероятността от повторно появяване на рака.

\n

Кожни ракови заболявания

\n

Кожният рак, представляващ животозастрашаваща опасност, е меланомът, който сред кожните ракови заболявания има най-лошо протичане. Може да се появи при около 1 милион души годишно; може да се образува без предупреждение върху нормалната кожа, но също така и върху вече съществуваща бенка. Образува се при прекомерно и неконтролирано размножаване на меланоцитите, които произвеждат меланин – пигмента, придаващ цвят на кожата и осигуряващ покафеняването ѝ, и има свойството да се разпространява.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Особено светлокожите хора, които са прекомерно изложени на слънчева светлина (Тъмният тен не осигурява защитно действие срещу рака. При хора с тъмен тен този вид рак се среща по-често по стъпалата, дланите, под ноктите или, много рядко, в устата),

• Наличие на кожен рак в семейството,

\n

Какви са симптомите?

\n

Той може да се появи без предупреждение върху нормалната кожа, но също и върху вече съществуваща бенка. Въпреки че това затруднява ранната диагноза, при появата на симптоми като лющене, изтичане, кървене или промяна в цвета, формата и размера на бенките, образуване на подуване или издатина върху бенка е задължително да се обърнете към дерматолог. Дерматоскопията е много важен помощен метод, използван за установяване дали бенките са кожен рак. Окончателната диагноза на кожния рак може да се постави чрез патологично изследване на хирургично премахнатата тъкан.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

При ранна диагностика и лечение на меланома шансът за живот на пациента е висок. Но ако не е открит в ранен стадий, съществува риск той да се разпространи по цялото тяло, като започне от лимфната система.

\n

Начини за предпазване

\n

За да се предпазите от заболяването, е важно особено между 10:00 и 16:00 часа, когато слънцето е най-активно, да не се излагате директно на слънце, да предпочитате светли дрехи, които отразяват слънчевата светлина, да използвате многофакторни защитни кремове и да не се излагате на слънце продължително време, за да постигнете бронзов тен. Освен това, започвайки от една седмица, веднъж месечно трябва да проверявате цялото си тяло пред огледало.

\n

Ракови заболявания на ларинкса

\n

Един от видовете рак, които са „приятели“ на цигарите, е ракът на ларинкса. Около 95% от пациентите с рак на ларинкса са пушачи. Образува се при неконтролирано размножаване на някои клетки в областта на ларинкса, които се превръщат в тумор.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Рискът от рак на ларинкса при пушачите е 5–30 пъти по-висок в сравнение с непушачите.

• Особено тези, които пушат и същевременно консумират прекомерно количество алкохол, са по-склонни да заболеят от рак на ларинкса в сравнение със здрав човек.

• Тези, които предпочитат погрешно и лошо хранене, също са в рискова група.

• Вероятността от заболяване от рак на ларинкса е по-висока при работещите в сектори като дърводелство, нефтена и боядисваща промишленост, в сравнение с работещите в други сектори.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ранните симптоми са: охриплост, продължаваща повече от две седмици, промени в качеството на гласа, усещане за засядане в гърлото, болка в гърлото и ушите; напредналите симптоми са задух, затруднено преглъщане, болка при преглъщане, кървава храчка. Ако ракът прогресира и се разпространи към лимфните възли на шията, може да се появи подуване отстрани на шията.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

При рак на ларинкса, който се проявява с охриплост и промени в качеството на гласа, за ранна диагноза, ако се появят оплаквания като охриплост, продължаваща повече от две седмици, усещане за засядане в гърлото, болка в гърлото и ушите, непременно се обърнете към специалист по ушни, носни и гърлени болести. Ако се подозира рак на ларинкса, пациентът се преглежда, и ако се установи ненормално образувание, от подозираната област се взима биопсия за окончателна диагноза. Видът на лечението се определя, като се вземат предвид такива фактори като локализацията на тумора, размерът, стадият, възможността за разпространение (метастаза), здравословното състояние и възрастта на пациента. В зависимост от локализацията и размера на тумора може да се извърши хирургична намеса – най-често използваният и при много ракови заболявания на ларинкса най-ефективен метод на лечение, но могат да се приложат и лъчетерапия, и химиотерапия.

\n

Рак на панкреаса

\n

Панкреасът е орган, разположен в най-задната част на корема, с дължина около 15 см, който отпред е напълно покрит от стомаха, дванадесетопръстника и дебелото черво. Чрез вътрешната си секреция произвежда инсулин, който регулира кръвната захар; чрез външната си секреция произвежда панкреасен сок, който регулира храносмилането на храната в дванадесетопръстника. Той е един от най-уязвимите органи на тялото. Съставен е от богата мрежа от лимфни съдове и нерви. Ракът на панкреаса, който се разпространява много бързо към околните органи, е четвъртият най-смъртоносен рак в света.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Лица на 50 и повече години,

• Мъжете,

• Тези, в семейството на които има случаи на рак на панкреаса,

• Пушачите,

• Тези, които употребяват алкохол,

• Тези с прекомерно тегло

• Тези, които са оперирани от жлъчен мехур

• Тези, които се хранят предимно с месо и мазни продукти и се отклоняват от здравословното хранене,

• Тези, които са били изложени на химикали, като бензин и инсектициди, за много продължителен период,

• Пациенти със захарен диабет са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ракът на панкреаса е коварно протичащо заболяване; затова може да не дава симптоми до последните етапи на заболяването. Алкохолът може да се разглежда като най-важната причина за заболяването. Сред симптомите са: липса на апетит, загуба на тегло, гадене, жълтеница, внезапно появил се диабет, болки в кръста, болки в корема, разпространяващи се като колан.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Тъй като ракът на панкреаса има сходни характеристики с някои други заболявания, това понижава и шансовете за ранна диагноза. Ако ракът, започнал в панкреаса, бъде открит преди да се е разпространил в лимфните съдове, шансът за оцеляване за 5 години може да се увеличи от 5% до 16%. Чрез извършения преглед се проверява в какъв стадий е туморът на панкреаса и има ли разпространение. Ако туморът е в главата на панкреаса, намеса не е възможна, тъй като не може да се премахне само главата на панкреаса. Ако туморът подлежи на отстраняване чрез операция, предпочитана е т.нар. ‘Операция по Уипъл’, тъй като осигурява най-добро качество на живот. При туморите в напреднал стадий хирургично лечение не се прилага. Заедно с химиотерапията могат да се провеждат някои дейности, насочени към повишаване на качеството на живот, като коригиране на жълтеницата, осигуряване на хранителна подкрепа, облекчаване на болката:

\n

• извършване на ERCP (ендоскопски метод, използван за диагностика на проблеми в жлъчните пътища и панкреатичния канал, като камъни, тумори или хронично възпаление, които могат да причинят запушване или стесняване) и поставяне на стент в жлъчния път,

• извършване на PTK и отвеждане на жлъчката навън,

• поставяне на катетър за облекчаване на болката,

• при тумори, причиняващи запушване в дванадесетопръстника, поставяне на стент в тази част,

• при локално напреднал рак на панкреаса – едновременна химиорадиотерапия; при метастатични случаи се използва химиотерапия.

\n

Рак на стомаха

\n

Ракът на стомаха, един от най-често срещаните видове рак в нашата страна, заема второ място след рака на гърдата сред видовете рак при жените. В света броят на хората с този рак намалява, докато в Турция се наблюдава увеличение. Туморите, развиващи се в лигавицата на стомаха, особено в малката му кривина, която се намира в горната лява част на корема, водят до рак. В Турция този рак се среща най-често в Черноморския регион и в Източна Анатолия; в света се среща в страни като Япония, Китай и в северноевропейските държави. При образуването на рака на стомаха важна роля играят погрешните хранителни навици (прекомерна консумация на солени храни, консумация на сурово месо, ядене на изгорено месо, недостатъчна консумация на зеленчуци и плодове и др.).

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Мъжете, при които ракът на стомаха се среща два пъти по-често в сравнение с жените,

• Лица над 50 години (днес възрастта за заболяване от рак на стомаха е намаляла до 30 години),

• Работещите с азбест и каучук,

• Миньорите на въглища,

• Работещите в производството на гуми и петрохимия,

• Занимаващите се с риболов,

• Тези, които консумират прекомерно много силно опушени, осолени, съдържащи добавки или пържени храни,

• Тези, които консумират преработено месо с нитрити и нитрати, като суджук, салам, наденица,

• Тези, които консумират големи количества червено месо,

• Особено тези, които започват да пушат в млада възраст (те са с два пъти по-голям риск в сравнение с непушачите),

• Тези, които преди това са били оперирани от стомаха (първите 20 години след операцията на стомаха са периодът с най-висок риск),

• Тези, които са прекарали инфекция с Helicobacter (рискът от развитие на рак на стомаха е 4 пъти по-висок в сравнение със здрав човек),

• Тези, които имат полип в стомаха,

• Тези, които консумират некачествена питейна вода,

• Тези, които имат пернициозна анемия, обусловена от дефицит на витамин B12,

• Тези, които имат атрофичен гастрит,

• Тези, в семейството на които има случаи на рак на стомаха,

• Силните пушачи,

• Лица с кръвна група A (Въпреки че причината не е напълно известна, те са с по-висок риск в сравнение с лица с други кръвни групи),

• Хората с наднормено тегло и затлъстяване са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ракът на стомаха също е един от коварно протичащите заболявания. Обикновено дава симптоми в напредналите етапи на заболяването. Затова рисковите лица могат да бъдат диагностицирани само чрез ендоскопско изследване. При пациентите с рак на стомаха симптомите могат да се появят вследствие на сериозни проблеми с храненето или силно разпространение на тумора. Тези симптоми обикновено са: болка в областта на стомаха, усещане за тежест в стомаха, липса на апетит, изразена загуба на тегло, болка в корема, подуване и неприятно усещане в стомаха след хранене, гадене, повръщане, умора, кръвотечение в стомаха или червата, което обикновено протича скрито.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Ракът на стомаха обикновено се проявява с оплакване от стомашна неразположеност. Но в този период както пациентът, така и лекарят трябва да приемат сериозно това оплакване и задължително да се направи гастроскопия на пациента, за да се проучи възможността за рак на стомаха. Най-важният етап при диагностицирането на този рак е гастроскопията и биопсията. Най-ефективният метод на лечение на рака на стомаха е операцията. Но за да бъде тази операция ефективна, е необходимо заболяването да бъде открито и да се намеси в първите му фази. След операцията, в зависимост от вида на рака, може да се приложи химиотерапия или лъчетерапия.

\n

Начини за предпазване

\n

• При рака ранната диагноза е много важна. Не пропускайте редовните си прегледи.

• Консумирайте голямо количество пресни плодове и зеленчуци (домати, моркови, картофи).

• Ако пушите и употребявате алкохол, непременно се откажете.

• Избягвайте прекалено люти храни.

• Горещите и студените напитки и изкуствените храни могат да доведат до рак на стомаха.

• Намалете употребата на животински мазнини.

• Правете редовни упражнения.

\n

Рак на дебелото черво

\n

Болестта, от която всяка година в света се разболяват около 1 милион души и която в Турция постоянно нараства, е ракът на дебелото черво. Болестта, при която неправилното хранене играе важна роля, е по-често срещана при мъжете, отколкото при жените. Това е вид рак, който се развива от полипи в дебелото черво, наречено колон. Ракът на колона, който се среща особено често в западните страни, е на 3-то място по честота в света. Причината за него не е точно известна, но при образуването на рака на дебелото черво участват околни и генетични фактори. Ракът на дебелото черво може да възникне от полипа, развиващ се в колона, а също и от лигавицата, която образува вътрешната повърхност.

\n

Какви са симптомите?

\n

Болестта протича коварно и в продължение на много години не дава симптоми; в напреднал стадий се проявява с усещане за маса в корема, наличие на кръв в изпражненията, липса на апетит, бърза умора, промяна в навиците за изхождане под формата на диария или запек, изпражненията стават тънки като молив, усещане, че не може напълно да се изходи, бледност поради скрита загуба на кръв, наличие на слуз в изпражненията, симптоми на отслабване.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Лица, в семейството на които има рак на дебелото черво,

• Тези, които имат полипи в червата,

• Лица, които по-рано са боледували от рак на гърдата, матката или яйчниците,

• Тези, които са боледували от синдрома на Гарднер и фамилна полипоза,

• Лица с язвен колит и болест на Крон,

• Лица на 50 и повече години,

• Тези, които спазват западен тип диета,

• Тези, които консумират повече животински мазнини и червено месо,

• Тези, които пушат и консумират алкохол в прекомерни количества,

• Тези, които водят живот без физическа активност,

• Пациентите със затлъстяване са в рискова група.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Тъй като болестта протича коварно, моментът на забелязването ѝ е късен; но ако се диагностицира рано чрез редовни скринингови тестове, шансът за излекуване се увеличава. Особено лицата с рак на дебелото черво в семейната анамнеза трябва редовно да правят следните изследвания.

\n

• Ежегодно изследване на изпражненията за кръв; при положителен тест за скрита кръв – колоноскопия (образно изследване на цялото дебело черво),

• На всеки пет години ендоскопско изследване на ректума и последните 50 см от дебелото черво (ректосигмоидоскопия),

• На всеки десет години колоноскопия (лицата с рак на дебелото черво в семейната анамнеза трябва да правят този тест всяка година под контрола на лекар)

\n

В Турция, поради това че при появата на симптоми не се обръщат към лекар, ракът на дебелото черво не може да бъде открит в начален стадий. Основното лечение на рака на дебелото черво във всички стадии е хирургичното. Туморната зона се премахва с хирургични методи и горната/долната страна на премахнатата част от червото се свързва. Но формата на хирургичното лечение се променя в зависимост от локализацията, размера, стадия на тумора и проблемите, които е причинил на пациента (ако туморът е разположен близо до ануса, поради късата дължина на тази зона се премахва целият анус и колонът се фиксира към коремната стена). След операцията лечението продължава с химиотерапия според стадия на заболяването. При това заболяване лъчетерапия не се използва.

\n

Начини за предпазване

\n

Хранене с богата на фибри храна предпазва от рак на дебелото черво. Тъй като съществува пряка връзка между мазната храна и рака на дебелото черво, е необходимо да се консумират храни с ниско съдържание на мазнини; да се избягва колкото е възможно червеното месо и мазната храна; да се правят редовни упражнения. Друг начин за предпазване от рак на дебелото черво е извършването на редовни прегледи. С тези прегледи е възможно да се предотврати заболяването и да се постави ранна диагноза. В последните години проучванията показват, че консумацията на храни, богати на калций, и нестероидните противовъзпалителни лекарства също имат предпазен ефект.

\n

Рак на черния дроб

\n

Ракът на черния дроб е ненормален растеж на клетките в черния дроб. Черният дроб има много важни функции: премахва вредните вещества от тялото, осигурява производството на жлъчка, която усвоява мазнините, съхранява захар, произвежда протеини. Поради значението си в организма и клетъчната си структура той е сред видовете рак с най-висок риск и най-често срещаните. При образуването му участват цироза (алкохолна) и инфекции с хепатит B и C. При пациенти с цироза по каквато и да е причина годишният риск от развитие на HCC е 3–5%. Освен това афлатоксинът, който се съдържа в плесенясали храни (особено зърнени), е също важна причина за появата на заболяването.

\n

Видове рак на черния дроб

\n

Съществуват два вида рак на черния дроб: първичен и вторичен. Ако ракът е започнал в черния дроб и оттам се разпространява, се нарича първичен; ако е започнал в друг орган и по-късно се е разпространил към черния дроб, се нарича вторичен. Органите, от които най-често започва вторичният рак на черния дроб, са белите дробове, гърдата и дебелото черво. Най-често срещаните видове първичен рак на черния дроб са:

\n

Хепатоцелуларен карцином: Най-често се появява във връзка с цироза и инфекции с хепатит B или C. Освен това всички заболявания, водещи до цироза, също благоприятстват появата на HCC. Съставлява 75% от най-често срещания вид първичен рак на черния дроб. Най-често се среща на 40–60-годишна възраст; при мъжете – 5 пъти по-често, отколкото при жените. Проявява се с увеличаване на черния дроб, натрупване на течност в корема (тази течност може да съдържа и кръв), силна болка в коремната област, слабост, липса на апетит, загуба на тегло, усещане за маса в корема. Окончателната диагноза обаче може да се постави чрез биопсия на черния дроб.

\n

Холангиокарцином: Рядко срещан вид рак в клетките на жлъчните пътища. Заболяването, което се проявява с коремна болка, слабост, температура и загуба на тегло, обикновено се среща на 50–70-годишна възраст. Окончателната диагноза се поставя чрез ултразвук, компютърна томография, повишаване на ALP и биопсия.

\n

Кои са в рискова група?

\n

• Тези, които употребяват алкохол,

• Пациенти с хепатит B и хепатит C

• Пациенти с хронични чернодробни заболявания,

• Лица, в семейството на които има рак на черния дроб, са в рискова група.

\n

Какви са симптомите?

\n

Ракът на черния дроб е коварно заболяване. Затова в ранен стадий не дава симптоми. При поставяне на диагнозата заболяването обикновено е в напреднал стадий. С увеличаване на размера на рака се проявява с широка и изразена болка в дясната страна на корема. В напреднал стадий към тази силна коремна болка могат да се присъединят симптоми като липса на апетит, слабост, сериозна загуба на тегло, жълтеница на кожата, натрупване на течност в корема, подуване на корема и бърза умора. Тъй като симптомите са почти същите като при цироза, ако не се изследва внимателно, на пациента може да бъде поставена диагноза цироза. В този момент е много важно да се обърнете към специалист лекар.

\n

Ранна диагноза и лечение

\n

Въпреки че шансът за ранна диагноза на рака на черния дроб е много нисък, с редовни check-up прегледи е възможно да се открие заболяването, преди да е достигнало напреднали стадии. Диагнозата на заболяването може да се постави чрез ултрасонография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Освен това се извършва и тест за алфа-фетопротеин. Основното лечение на това заболяване е премахването на тумора чрез операция. При пациенти с добра функция на черния дроб, ако туморът е ограничен в черния дроб, може да се премахне цялото образувание чрез операция; ако пациентът не е подходящ за операция, се прилага кемоемболизация (лечение, при което се въвежда лекарство в чернодробната артерия с цел ограничаване на растежа на образуванието). Химиотерапията, прилагана при други видове рак, не е ефективен метод при ракови заболявания на черния дроб.