Лечение На Хъркането

Хъркане

Хъркането показва, че въздушният проход в дихателните пътища не е достатъчно открит, като силното хъркане говори, че въздухът преминава през тясно пространство с усилие. Предполага се, че хъркане се наблюдава при между 10% и 30% от възрастните. При повечето от тези хора хъркането е в степен на т.нар. прости хъркане и не е с размери, които да предизвикат сериозни здравословни проблеми. При около петима от всеки 100 души се предполага наличие на силно хъркане, придружено от спиране на дишането по време на сън, т.е. заболяване, наречено обструктивен синдром на сънната апнея.

Синдром на сънната апнея

При нормалните деца и възрастни горните дихателни пътища остават открити благодарение на свиването на мускулите, които поддържат дихателния път отворен. Когато тези мускули се отпуснат по време на сън, горните дихателни пътища леко се стесняват, но това не създава проблем с преминаването на въздуха. При синдрома на сънната апнея обаче стесняването на горните дихателни пътища по време на сън силно затруднява дишането. Стесняването в тази област, което понякога може да доведе и до пълно затваряне, предизвиква сигнали в мозъка, че дишането се затруднява, и постепенно води до увеличаване на дихателното усилие. В резултат на тези събития в мозъка настъпва реакция на събуждане, а с нея дихателните мускули се активират и осигуряват отварянето на горните дихателни пътища. С това облекчение отново е възможно да се заспи. Този цикъл, характеризиращ се със затруднение и облекчение на дишането, води до непрекъснато прекъсване на съня през нощта, което причинява сутрешно уморено събуждане. Състоянието, при което човек се задушава по време на сън, има непрекъснати събуждания през нощта и на следващия ден е уморен и сънлив, се нарича „Обструктивен синдром на сънната апнея“.

Сънната апнея е от два вида:

• Обструктивен тип сънна апнея: При този по-често срещан тип апнея отговорни са мускулите в гърлото, които се отпускат така, че да затворят областта, през която минава въздухът.
• Централна сънна апнея: Този вид апнея се наблюдава, когато мозъкът не изпраща сигнали към мускулите, които контролират дишането.

Симптоми

• Дневна сънливост
• Силно хъркане
• Спиране на дишането по време на сън, наблюдавано от други хора
• Събуждане със затруднено дишане
• Събуждане със сухота в устата и болка в гърлото
• Сутрешно главоболие

Причини

Обструктивният тип сънна апнея възниква, когато мускулите в гърлото се отпуснат така, че да затворят областта, през която минава въздухът. Тези мускули принадлежат на мекото небце, малкия език, гълтача и езика. Когато тези мускули се отпуснат, дихателният път се стеснява при вдишване и за известно време дишането спира. В резултат на това количеството кислород в кръвта намалява, мозъкът регистрира това намаление и се опитва да възстанови отворения дихателен път, като намалява дълбочината на съня. След намаляване на дълбочината на съня при някои хора дишането се възобновява с един-два кратки дълбоки вдишвания, а при други – със силно хъркане и звуци при преглъщане. Това може да се повтаря 20-30 пъти на час през цялата нощ. При такава степен на сънна апнея никога не е възможно да се стигне до дълбок сън; човек прекарва целия сън в усилие за дишане и се нуждае от сън през деня. Хората със сънна апнея обикновено не осъзнават, че съня им е прекъсван, и смятат, че са спали добре. Централният тип сънна апнея е много по-рядък и възниква, когато мозъкът не изпраща сигнали към мускулите, които контролират дишането. Повишаването на въглеродния диоксид и намаляването на кислорода в кръвта водят до събуждане. Пациентите с централна сънна апнея помнят периодите на събуждане по-добре от хората с обструктивна апнея.

Рискови фактори

Обструктивен тип сънна апнея

• Наднормено тегло: Късата и дебела шия води до стесняване на дихателния път в гърлото. Увеличаването на мастната тъкан около шията и гърлото поради наднорменото тегло е важен фактор, който влошава сънната апнея. Обиколката на шията, т.е. номерът на яката на ризата, над 43 см при мъжете и над 40 см при жените е рисков фактор за сънна апнея. Но сънната апнея може да се наблюдава и при слаби хора.
• Увеличени сливици и наличие на аденоиди: Увеличените сливици и наличието на аденоиди са причина за сънна апнея, която се наблюдава най-често при деца; но понякога могат да бъдат причина и при възрастни.
• Тясно гърло: При някои хора формата на гърлото може да е вродено тясна.
• Мъжки пол: Сънната апнея се наблюдава при мъжете два пъти по-често, отколкото при жените. Но тя е често срещана и при жени с наднормено тегло.
• Възраст: Сънната апнея е 2-3 пъти по-често при възрастни над средната възраст, отколкото при млади хора.
• Употреба на алкохол, успокоителни и приспивателни: Тези вещества причиняват отпускане на мускулите на гърлото по време на сън.

Централна сънна апнея

• Инсулт или тумори на мозъка: При наличието на тези проблеми функцията на мозъка за регулиране на дихателния ритъм може да се наруши.
• Заболявания на мускулната и нервната система: При заболявания на нервната система, свързани със ствола на мозъка и гръбначния мозък, или при някои заболявания, засягащи цялата мускулна система, може да се наблюдава сънна апнея.
• Голяма надморска височина: Рискът от апнея по време на сън се повишава на по-голяма надморска височина, отколкото сте свикнали.

При двата вида апнея съществува риск от развитие на сърдечна недостатъчност и хипертония. По време на апнея внезапните спадове на кислорода в кръвта водят до повишаване на кръвното налягане и натоварване на сърдечно-съдовата система. В резултат на това се повишава рискът от инсулт, дължащ се на кръвоизлив в мозъка, и от сърдечна недостатъчност. При хора с сърдечно заболяване спадовете на кислорода, причинени от сънна апнея, повишават риска от внезапна смърт по време на сън, свързана със сърдечен удар.

Кога да потърсите лекар?

• Ако хъркането ви е толкова силно, че пречи на други хора или на вас
• Ако се събуждате с усещане за затруднено дишане през съня
• Ако някой е забелязал, че дишането ви спира по време на сън
• Ако имате дневна сънливост (например при работа, докато гледате телевизия, четете, в автобус или докато шофирате)
• Мнозина не знаят, че хъркането е признак на сериозен проблем; освен това не всички хора със сънна апнея хъркат. Ако хъркането е много силно, ако между хъркането има безшумни периоди и ако това се случва особено когато спите по гръб, трябва да се прегледате при лекар.

Оценка и диагноза

Тъй като причината за сънната апнея и проблемите, които причинява, могат да засягат няколко системи, може да се наложи оценка от специалисти по УНГ, пневмология, кардиология и неврология поотделно. Оценката от УНГ специалист започва с преглед. При този преглед лекарят ви ще търси промени във формата, които могат да причинят стесняване в зоните, през които преминава въздухът – от носа до трахеята. След това е необходимо изследване на съня (полисомнография), при което се записват различни функции на тялото по време на сън. Изследването на съня може да се извърши в лаборатории за сън или у дома. При изследването на съня към тялото ви се прикрепят жици, свързани с уред, които непрекъснато записват дишането и кръвообращението, мозъчните вълни, въздушния поток през носа и устата, движенията на ръцете и краката, нивото на кислород в кръвта, звука от хъркането, положенията на тялото и много други критерии, а в края на изследването се анализират с компютърни системи. Лекарят ви може също да поиска от вас специална рентгенова снимка, наречена „цефалометрия“, за да оцени тесните зони на дихателния път и да направи измервания върху нея.

Проблеми, причинени от сънна апнея

• Проблеми със сърдечно-съдовата система: По време на апнея внезапните спадове на кислорода в кръвта водят до повишаване на кръвното налягане и натоварване на сърдечно-съдовата система. Около половината от хората със сънна апнея имат хипертония, която повишава риска от сърдечна недостатъчност и кръвоизлив в мозъка. Известно е, че спадовете на кислорода, причинени от сънна апнея, при хора със сърдечно заболяване повишават риска от внезапна смърт по време на сън, свързана със сърдечен удар.
• Дневна сънливост: Когато поради прекъсванията на съня не е възможен дълбок нощен сън, се появяват дневна сънливост, умора и раздразнителност. Хората със сънна апнея може да задремват при работа, докато гледат телевизия, четат, в автобус или дори докато шофират. При хората със сънна апнея, които шофират, рискът от пътно-транспортно произшествие се повишава 3 до 5 пъти. При децата сънната апнея обикновено се проявява със спад в успеха в училище.
• Проблеми при други медицински процедури, които може да се наложи да се извършат по други причини: При хората с обструктивен тип сънна апнея при операции, които може да се наложи да се извършат по други причини, могат да възникнат проблеми с дихателната система, свързани с общата анестезия.
• Проблеми, свързани с партньора: Когато сънната апнея е придружена и от силно хъркане, възниква социален проблем – партньорът не може да заспи и дори може да се наложи да се премести в друга стая.
• Проблеми, свързани с мозъчната дейност: Хората със сънна апнея може да имат забравяне, умора и изтощение, често нощно уриниране и импотентност. При децата може да се наблюдава синдром на хиперактивност и нарушено внимание.

Какво трябва да се направи

• Ако имате наднормено тегло, отслабнете. При хората с наднормено тегло отслабването значително намалява апнеята.
• Избягвайте употребата на алкохол, успокоителни и приспивателни. Тези вещества причиняват отпускане на мускулите в гърлото и влияят на дишането.
• Спете на страна или по корем. Спането по гръб води до изместване на езика и меката небце назад, което стеснява дихателния път. За да предотвратите неволното приемане на положение по гръб по време на сън, е полезно в колана на пижамния панталон да поставите топче за тенис на маса или тенис топка.
• Лекувайте проблемите, които причиняват запушване на носа. Алергията, изкривената носна преграда (septum deviation), ниският тонус на носните крила и затрудненото дишане през носа, което принуждава човека да диша през устата и увеличава апнеята, са чести причини.

Лечение

Сънната апнея най-често не преминава сама. Съществуват много методи за лечение. За отваряне на дихателния път могат да се използват различни средства. В някои случаи лечението чрез операция дава по-добри резултати.

Лечение на обструктивния тип сънна апнея:

1. PAP апарати: Най-ефективният метод за лечение на обструктивната сънна апнея е сън с апарат, който подава налягане към дихателния път чрез маска, поставена върху носа. Според принципа им на работа съществуват различни видове, наречени CPAP (continuous positive airway pressure), biPAP (bilevel positive airway pressure) и aPAP (automatic positive airway pressure).

2. Хирургично лечение: Целта на хирургичното лечение на сънната апнея е премахване, намаляване или стягане на тъканите, които затварят дихателния път.

• Операции на фарингопластика: При операцията, която обикновено се извършва под обща анестезия, тъканите около малкия език, меката небце и сливиците се оформят наново. Често при тези процедури се премахват и сливиците. След операцията възстановяването обикновено завършва за 4-6 седмици. Тези операции са най-често използваните методи в хирургичното лечение на сънната апнея.
• Радиочестотна хирургия (RF): При този метод, който най-често се използва като помощ към други хирургични методи при сънна апнея, към зоните на меката небце, които трябва да се стегнат, и при необходимост към задната част на езика се прилагат радиовълни чрез специален уред. Въздействието на радиовълните върху тъканта на меката небце и езика с времето стяга небцето и намалява корена на езика. За да се прояви терапевтичният ефект на всяка процедура, са необходими 6 седмици, а са необходими няколко повторни процедури на интервали от 3 месеца.
• • Метод на радиочестотно въздействие върху меката небце
  • Зони на радиочестотно въздействие върху меката небце
  • Зони на радиочестотно въздействие върху корена на езика



• Операции за изтегляне напред на корена на езика: Тези операции са за пациенти, при които коренът на езика запушва дихателния път; чрез изтегляне напред на подязичната кост (hyoid), към която са прикрепени мускулите на езика, или на част от челюстната кост се разширява дихателният път.


• Други допълнителни хирургични процедури: Коригирането на изкривяване на носната преграда (septum deviation), хирургичното лечение на хроничен синузит, премахването на големи сливици (тонзилектомия) и на аденоидите, ако има такива (аденоидектомия), както и коригиращи хирургични операции на челюстните кости при нарушена структура на челюстта се използват за лечение на сънна апнея.


• Трахеотомия: Този хирургичен метод се използва рядко, само когато други методи на лечение не са дали резултат и при тежка сънна апнея, застрашаваща живота. През отвор във врата към трахеята и чрез канюла, поставена в него, се осигурява дишане. Този отвор, който може да се затваря през деня, позволява по време на сън въздухът да достига директно до трахеята, без да минава през блокираната област на гърлото.

3. Интраорални апарати: Зъбните апарати са протези, които се използват само при леки степени на апнея и имат за цел да поддържат дихателния път отворен чрез придвижване напред на долната челюст и езика. Тези протези трябва да се поставят в устата всяка нощ по време на сън и се изработват специално за всеки пациент чрез снемане на отпечатък на зъбите.