Клиника По Езикова, Речева, Гласова И Преглътателна Терапия

ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ

Как се произвежда гласът?

Структурата, наричана в народа „адамова ябълка“, е в предната част на ларинкса. Гласните връзки се простират назад от адамовата ябълка. При издишване има движение на въздух от белите дробове към ларинкса. Този въздух преминава между гласните ни връзки. Ако по време на този поток затворим гласните връзки, те вибрират и се произвежда глас.

Какъв е нормалният глас?

Нормалният глас е този, при който качеството, височината и силата на гласа са сходни с тези при хора със сходна възраст, пол, културно минало и географско местоживеене и е подходящ за общуване.

Какво е гласово нарушение?

Гласово нарушение възниква в случаите, когато качеството, височината и силата на гласа започнат да се различават от тези при хора със сходна възраст, пол, културно минало и географско местоживеене. Когато гласовият механизъм на говорещия не може да отговори на гласовите изисквания поради структурни, функционални или и двете причини едновременно, трябва да се има предвид гласово нарушение.

Кои са факторите, водещи до гласово нарушение?

Факторите, които могат да повлияят на механизма на гласообразуване и да предизвикат гласово нарушение, са много разнообразни. Злоупотребата с глас при говорене (говорене с висок глас, викане, често прочистване на гърлото и др.), медицински причини (отстраняване на ларинкса, операция на щитовидната жлеза, интубация, операция на сърцето и др.), хронични заболявания (дихателни проблеми, хормонални проблеми, стомашни проблеми, алергии и др.), навици (консумация на алкохол, тютюнопушене) или неврологични нарушения са най-важните причини за гласовите нарушения.

Възможно ли е лечение/терапия при гласови нарушения?

При поява на гласово нарушение най-напред е необходим медицински преглед. Лекарят ще ви помогне при диагностициране и ще приложи медицинско лечение, когато е необходимо, или ще ви насочи към логопед, когато е необходима гласова терапия; тъй като логопедите прилагат техники на гласова терапия за предотвратяване, подобряване и недопускане на повторна поява на някои гласови заболявания.

Какво е гласова терапия?

Гласовата терапия е програма, която има за цел да научи пациентите как да произвеждат възможно най-добрия глас, използвайки гласовата си система, как да се възстановят от увреждане или заболяване и как да се предпазват. Тя насърчава равновесието във физиологията на гласообразуването, помага при координацията на дишането и включва упражнения, които осигуряват подходящата височина, тон и качество на гласа, необходими за произвеждането на глас и за здравето на гласовите връзки. Тя представлява превантивен подход като част от рехабилитационна програма, която цели намаляване или премахване на вредните за гласа външни влияния и поведение, както и осигуряване на необходимата употреба и грижа, за да остане гласът здрав. Техниките на терапията се различават в зависимост от заболяването и симптомите.

НАРУШЕНИЯ НА ПРЕГЛЪЩАНЕТО

Какво е нарушение на преглъщането?

Нарушението на преглъщането (дисфагия) е затруднение при преглъщане, което се наблюдава по време на хранене и пиене. Нарушението на преглъщането може да възникне в три различни фази:

Орална фаза: Проблеми, които могат да се появят на етапа на засмукване, дъвчене или придвижване на храната или течността от устата към гърлото

Фарингеална фаза: Проблеми, които могат да се появят при затварянето на дихателната тръба (трахеята), за да се предотврати насочването на храната и течността към дихателните пътища вместо към хранопровода, т.е. навлизането им в дихателните пътища по погрешна посока

Езофагеална фаза: Проблеми, които могат да се появят при придвижването на храната и течността от хранопровода към стомаха

Какви са причините за нарушение на преглъщането?

Нарушението на преглъщането може да се дължи на увреждания на нервната система, на различни проблеми в областта на главата и шията или на заболявания:

• Инсулт
• Черепно-мозъчна травма
• Болест на Паркинсон
• Множествена склероза
• Церебрална парализа
• Болест на Алцхаймер
• Рак на устната кухина, гърлото или фаринкса
• Хирургични интервенции на главата и шията
• Проблеми с оралната хигиена (липса на зъби, кариес или неподходяща зъбна протеза)

Какви са симптомите на нарушение на преглъщането?

Нарушението на преглъщането има много симптоми:

• Кашляне по време на хранене или пиене или непосредствено след тях
• „Влажен“ звук по време на хранене или пиене или непосредствено след тях
• Необходимост от повече усилие или време за дъвчене или преглъщане
• Загуба на тегло и дехидратация (недостиг на вода в организма), дължащи се на недостатъчно хранене
• Повтарящо се възпаление на белите дробове (пневмония) или усещане за затруднено дишане след хранене
• Изтичане на храна или течност от устата или задържане на храна в устата

Как се поставя диагноза нарушение на преглъщането?

Логопед, специализиран в областта на нарушенията на преглъщането, оценява лицата, които имат проблеми с хранене и пиене. По време на прегледа логопедът извършва оценката, описана по-долу:

• Събиране на информация за медицинското състояние на пациента и за нарушението на преглъщането
• Оценка на силата и движенията на мускулите и структурите, участващи в преглъщането (като устните, езика, брадичката, небцето)
• Оценка на позата на пациента и движенията на устата по време на хранене и пиене
• Инструментална оценка на нарушението на преглъщането

Как се лекува нарушението на преглъщането?

Лечението на нарушението на преглъщането се планира от логопеда в зависимост от причината, симптомите и вида на нарушението. По време на лечението:

• Прилагане на персонализирани упражнения, насочени към укрепване и координиране на движенията на мускулите, отговорни за преглъщането, или към стимулиране на нервите, които могат да предизвикат рефлекса на преглъщане
• Прилагане на различни пози и стратегии за преглъщане, за да може пациентът да преглъща по-лесно
• Хранене с храна и течности с различна консистенция, за да бъде преглъщането безопасно и лесно

Как нарушението на преглъщането влияе върху живота на човека?

Нарушението на преглъщането може да повлияе на живота на човека по различни начини:

• Недостатъчно хранене и дехидратация
• По-малко удоволствие от яденето и пиенето
• Избягване на социални среди с хранене, срам или самоизолиране в такава обстановка
• Риск от аспирация (попадане на храна или течност в трахеята), която може да доведе до пневмония или хронично белодробно заболяване

АРТИКУЛАЦИОННИ И ФОНОЛОГИЧНИ НАРУШЕНИЯ

Какво е артикулация?

Артикулацията е способността на индивида да произнася правилно речевите звуци, характерни за даден език, чрез последователни и координирани движения на органите, участващи в говора.

Какво е нарушение на артикулацията?

Нарушенията на артикулацията са проблеми, които произтичат от погрешното формиране на мястото, формата, скоростта, времето и налягането при произнасяне на речевите звуци.

Какви са причините за нарушенията на артикулацията?

Нарушенията на артикулацията могат да имат структурен произход, но могат да се наблюдават и без определена причина. Сред причините, които могат да създадат проблем с артикулацията, са: цепнатина на устната и небцето и аномалии на устата и лицето, ортодонтски аномалии, загуба на слуха, умствена изостаналост и нарушения с неврологичен произход (церебрална парализа и други).

При нарушенията на артикулацията могат да се наблюдават грешки в следните форми:

• Размяна на звуците /k/ и /t/: например вместо /köpek/ се казва /töpek/,
• Заместване на звуците /r/, /y/, /l/, /ç/ с други звуци
• Използване на звуците /t/ и /d/ вместо звуците /k/ и /g/

Какво е фонологична компетентност?

Фонологичната компетентност е способността да се използват речевите звуци в съответствие с правилата на езика в контекста.

Какво е фонологично нарушение?

Фонологичните нарушения са затруднение при усвояване на знанията за правилата на езика (фонологията), които формират основата на речта. Детето не може да изгражда лесно разбираеми речеви модели. Например детето още не е научило да използва звука /s/ в началото на думата. Развойните фонологични нарушения могат да допринесат за затруднения при четене и писане в по-късните години на детството.

Важно ли е да се коригират нарушенията на артикулацията?

Когато проблемът засяга социалния, емоционалния, академичния и/или трудовия живот, решаването му става още по-важно. Затова проблемите с артикулацията трябва да се обсъждат незабавно.

ЗАБАВЕНО ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ И РЕЧ

Езикът и речта са различни неща. Езикът е система от общи правила, която хората използват, за да споделят чувства и мисли помежду си. Езикът не трябва да се свързва само с говоримия език; писмената реч и езикът на жестовете също са език. Речта е системата, в която тези чувства и мисли, съдържащи се в тези правила, се произвеждат физически с помощта на необходимите органи.

Детето може да притежава граматиката, необходима за предаване на чувствата и мислите му, но да не може да говори, тъй като говорните органи (език, устни и др.) не могат да изпълняват функцията си както трябва. От друга страна, друго дете може безупречно да изпълнява функциите на говорните органи, но да не може да говори поради проблем в езиковото развитие, или и двете може да се наблюдават едновременно.

Закъснението на детето ми временно ли е, или е нарушение?

Децата могат да изостават от връстниците си в някои умения; те могат да ги наваксат за кратко време или дори да станат още по-добри. При дете, което нормално развива умения като ходене, хранене и самостоятелно посещение на тоалетна, речта може да закъснее. Всички деца имат общоприети еднакви или сходни етапи на развитие; наред с това някои деца може да имат собствено темпо на развитие и да започнат да говорят малко по-рано или по-късно от връстниците си. Родителите са доста добри наблюдатели и внимателно следят поведението на децата си. Същевременно родителите имат представа за развитието на други деца в обкръжението си. Когато родителите се съмняват, че с детето им нещо не е наред, сравняват представянето му с това на други деца и най-често своевременно забелязват, че нещо не върви както трябва. Естествено се притесняват и искат да се информират – първо при близките си, а после при най-близкия си специалист: „Детето ми още не говори.“ „Детето ми се изразява по различен начин.“ „Това, което казва детето ми, не се разбира лесно.“

За семействата или за хората, които не са специалисти в тази област, е трудно да разграничат дали закъснението в речта на детето е просто забавяне или езиково или речево нарушение, и освен това дали то може да бъде преодоляно самостоятелно.

Езиковите и речевите нарушения не са тема, в която детските лекари, психолозите и специалистите по детско развитие са или трябва да бъдат експерти. Вашият лекар, детски психолог или учител в предучилищна група може да ви посъветва да изчакате до 3, дори до 4-годишна възраст, без да посещавате специалист, тъй като детето ви има нормално физическо развитие, чува и може да изрича думи като „татко“ и „мама“. Специалисти от други професии също знаят, че много деца не могат да говорят на 2-годишна възраст, но на 3 години започват да говорят свободно, и затова могат да помолят семействата да не се притесняват, докато не видят реален проблем. Това мислене кара семействата да възприемат подхода „да изчакаме и да видим“, а някои от семействата, чиито деца са достигнали същото развитие като връстниците си, поддържат подобен подход и го превръщат в успокоителна форма на народно вярване, предавано от уста на уста:

„Ще проговори, почакайте още“

„Чичо му, вуйчо му, леля му, брат му и др. също са проговорили късно“

„Айнщайн също е проговорил едва когато е тръгнал на училище“

Да, макар че това не може да се докаже, Алберт Айнщайн и другите споменати лица може наистина да са проговорили късно и дори някои от тях да са преодолели проблема сами. Ако се огледате по-внимателно около себе си, ще забележите, че има много деца на 5–6 години, дори в училищна възраст, които все още имат проблеми с езика и речта. Като се има предвид, че и тези деца някога са проговорили късно, какво ще стане с онези деца на 5–6 години или в училищна възраст, които все още не могат да говорят като връстниците си или комуникират по различен начин, с други думи – с „малките Айнщайновци“?

Истината е, че в проучвания, проведени в много страни по света, се установява, че почти над 10% от децата в предучилищна и училищна възраст имат езиково и речево нарушение. С прости думи това означава, че едно от всеки 10 деца във вашата среда. Значи много от по-големите братя и сестри, чичовци, лели, съседски деца и др., които вашият лекар или околните посочват като пример за късно говорене, страдат от езиково и речево нарушение. Друга известна истина е, че много от децата със забавена реч продължават да имат езиково и/или речево нарушение през училищната възраст и през по-късните периоди от живота си.

Когато автомобилът ви се повреди, рискът, който поемате, след успокоителните думи на механика като „да изчакаме и да видим“ или „колата на съседа също е проработила късно“, може да ви струва малко повече пари или най-много да загубите автомобила. А какво става, когато темата е вашето дете? Рисковете тук могат да доведат до социални, психологични и поведенчески проблеми и до трудности в ученето, които с течение на времето стават все по-трудни за отстраняване. Затова, ако се съмнявате в забавяне, нарушение или отклонение в комуникацията на детето си, е много важно да осигурите оценка от специалист по езикови и речеви нарушения и, ако е необходимо, обучение.

Какво трябва да направят семействата?

Семействата не трябва да губят време, слушайки хора, които не са специалисти, или предполагайки, че децата им във всеки случай ще достигнат връстниците си в говора. Ако се съмнявате в развитието на езика или речта на детето си, обърнете се към специалист по езикови и речеви нарушения. Логопедът ще измери с тестове способността на детето да разбира и изразява словесния език, ще оцени комуникацията на детето с околните в естествена среда, ще установи факторите, които могат да повлияят на развитието, и ще даде на семейството консултация какво да предприеме занапред.

Защо трябва да се консултирам със специалист?

Дори за нещо просто чакането е изморително, но да чакате и да видите дали детето ще проговори, е още по-трудно и тревожно. Особено тежко за семействата е да знаят, че когато проблемът бъде забелязан по-рано, може да бъде решен по-лесно и по-бързо.

Ако детето ви има само лек забавяне, пак е по-добре, вместо да вярвате на непроверени сведения, да се консултирате с опитен терапевт. Логопедът ще оцени цялостно речевите и езиковите умения на детето ви и накрая ще ви изпрати у дома с много идеи как да засилите комуникативните умения на детето си – отвъд „да изчакаме и да видим“ – или ще пожелае да го проверява на определени интервали

НАРУШЕНИЯ НА ПЛАВНОСТТА НА РЕЧТА

Какво е бърза и нарушена реч (клатъринг)?

Бързата и нарушена реч (клатъринг), кратко определяна като анормално бърза и неравномерна реч, е предмет на продължаващи изследвания от учените в наши дни.

Бързата и нарушена реч е нарушение на плавността на речта, подобно на заекването, но е различна от него. Това е речево нарушение, при което речта е прекомерно бърза, неравномерна и често съдържа думи или изрази, неотносими към темата.

При бързата и нарушена реч нормалният поток на речта е прекомерно прекъсван и това може да е придружено от прекалено бърза реч, неравномерно темпо, неправилно или непълно произнасяне и неувереност в това, което ще се каже.

В момента за бързата и нарушена реч се прилагат терапии (с техники, използвани при лечение на заекване), насочени към забавяне на речта, намаляване на прекъсванията и повишаване на осъзнатостта и организацията на езика.

По отношение на причините за бързата и нарушена реч се правят обяснения, подобни на тези за заекването; освен това възможността за точно определяне на честотата ѝ все още не е напълно осъществима.

ЗАЕКВАНЕ

Заекването, описвано в различни източници с различни акценти, в най-ясната си дефиниция е нарушение на потока или ритъма на речта, с прекъсвания или блокове. Дефиницията може да бъде разширена по следния начин:

Заекването възниква в резултат на неволеви нервно-мускулни нарушения, които засягат координацията на дишането, озвучаването (фонацията) и артикулацията по време на говорене. Заекването обикновено, макар и не винаги, се проявява като:

1) неволева загуба на контрол, която човек изпитва при изричане на думи,

2) прекомерни и/или необичайни повторения на звуци или срички, удължавания, озвучени или неозвучени блокове или избягване на тези прояви, и

3) е свързано с различни психологични стресове и отрицателни емоции или се предизвиква от тях.“

КАКВО Е ЛОГОПЕДИЧНА ТЕРАПИЯ И КАК МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?

Всеки човек на всяка възраст с езиково или речево нарушение може да получи специално обучение от логопед, специалист в тази област. Това специално обучение е известно като „логопедична терапия“. Логопедичната терапия при заекване обикновено е индивидуална терапия между лицето със заекване и логопеда. В някои случаи членове на семейството също могат да участват в терапевтичните сесии, особено ако лицето със заекване е дете. Логопедичната терапия може да се провежда и в групова среда, в която присъстват няколко заекващи – например от 2 до 6 участници. Целите на логопедичната терапия са доста разнообразни. Те включват обучение на говора по начин, който не позволява заекването да се появи (оформяне на плавността); обучение на по-лесен начин на заекване (промяна на заекването); обучение на заекващия човек да приеме заекването си или да не го избягва (десензитизация и отказ от избягване) и други техники.

ПРИДОБИТО ЕЗИКОВО НАРУШЕНИЕ: АФАЗИЯ

Какво е афазия?

Афазията е езиково нарушение, което обикновено внезапно се появява в резултат на инсулт или черепна травма и се дължи на увреждане на мозъчните области, отговорни за езика. При повечето хора езиковите области се намират в лявото мозъчно полукълбо. Следователно при афазия, когато езиковите области в лявата половина на мозъка са увредени, може да се получи инсулт и парализа и на дясната страна на тялото.

Това нарушение може да засегне не само способността за изразяване и разбиране на езика, но и четенето и писането. Към афазията могат да се прибавят и неврологични речеви нарушения, като дизартрия или речева апраксия.

Какви са причините за афазията?

Афазията се дължи на увреждане на една или повече от мозъчните области, свързани с езика. Най-често причината за мозъчното увреждане е инсултът. Инсултът възниква, когато даден участък от мозъка остане без кръвоснабдяване. Мозъчните клетки умират, когато не получават нормалното кръвоснабдяване, което доставя кислород и важни хранителни вещества. Други причини за мозъчно увреждане са силните удари в главата, мозъчните тумори, мозъчните инфекции и други състояния, засягащи мозъка.

Как се диагностицира афазията?

Афазията обикновено се забелязва за първи път от лекаря (невролога), който лекува лицето с мозъчно увреждане. Ако лекарят след кратък преглед до леглото заподозре афазия, насочва пациента към логопед за по-подробна оценка на комуникативните умения. Логопедът прилага тест за афазия, за да оцени подробно способността на лицето да изпълнява команди, да отговаря на въпроси, да назовава предмети и да поддържа разговор, и да изгради подходяща терапевтична програма. Оценките трябва да включват моторните речеви нарушения на лицето с афазия, способността да разбира речта, да чете, да пише и да преглъща, както и способността да използва алтернативни и подпомагащи комуникационни системи. В Турция съществуват тестове за оценка, разработени за лица с афазия: GAT (Гюлхане тест за афазия: Танръдаг, 1993), GAT-2 (Танръдаг, Мавиш, Топбаш, 2011), EAT (Атамаз, Ягъз Он, Дурмаз, 2007) и ADD (Мавиш и Тограм, 2007).

Как протича терапията при афазия?

В някои случаи афазията отшумява без намеса. Този вид спонтанно възстановяване се наблюдава след вид инсулт, наречен преходна исхемична атака, при която кръвообращението в мозъка временно се прекъсва, но се възстановява за кратко време. В тези случаи езиковите умения могат да се възстановят за няколко часа или дни.

При повечето случаи обаче възстановяването на езика не е толкова бързо или пълно. Много хора с афазия преживяват частично спонтанно възстановяване в рамките на няколко дни до един месец, при което се възвръщат някои езикови умения, докато при други афазията може да остане постоянна. В тези случаи логопедичната терапия е полезна. Относителното подобрение обикновено продължава повече от две години. Повечето специалисти смятат, че най-ефективното лечение трябва да започне в ранните етапи на възстановяването. Сред факторите, които влияят върху възстановяването, са засегнатата мозъчна област, степента на мозъчното увреждане, възрастта и здравословното състояние на лицето. Сред другите фактори са мотивацията, доминантността на ръката и образователното ниво.

Логопедите, работещи с афазия, са специалистите, които подобряват комуникативните умения на хората с афазия, като възстановяват езиковите умения, доколкото е възможно, компенсират езиковите проблеми, обучават на други методи за комуникация и мотивират пациента да използва останалите си езикови умения. Индивидуалната терапия, специално разработена за всеки тип афазия и всяко ограничение, е насочена към функционалните нужди на лицето. Груповата терапия дава възможност на хората с афазия да използват нови комуникативни умения в малка групова среда. Участието на семейството е важен компонент на терапията при афазия.

МОТОРНИ РЕЧЕВИ НАРУШЕНИЯ: ДИЗАРТРИЯ И АПРАКСИЯ

Какви са моторните речеви нарушения?

Речта е сензорен и моторен процес, който се развива с участието на слуха, гласа и устно-лицевия апарат и изисква сложна нервна интеграция и бърза координация на много физиологични системи. Речевите нарушения, които се появяват при нервно-моторен проблем, засягащ един или няколко от компонентите на речта – дишане, озвучаване (фонация), резонанс, артикулация и просодия – се наричат моторни речеви нарушения. Съществуват два вида моторни речеви нарушения – дизартрия и апраксия.

Какво е дизартрия?

Дизартрията е моторно речево нарушение, при което, в резултат на увреждане на централната нервна система и/или периферната нервна система или и на двете, мускулите, контролиращи речевия апарат, страдат от спастичност, флакцидност, нарушена координация или парализа. Така се засягат дишането, озвучаването, резонансът, артикулацията и просодичните характеристики на речта, а разбираемостта ѝ се ограничава.

АПРАКСИЯ

Какво е апраксия?

Апраксията е невъзможност за извършване на движения, изискващи умение, без наличие на слабост, акинезия, ненормален тонус или поза, нарушения на познавателните функции, намалено разбиране или неспособност за сътрудничество. Тя е форма на моторна агнозия.

Какво е речева апраксия (словесна апраксия)?

Това е моторно нарушение, свързано с програмирането на речта, което се проявява във възрастта и в детството. Възрастната форма възниква след нормално езиково и речево развитие. Апраксичната реч в детството се появява в резултат на структурно увреждане на мозъка. Определя се също като сензомоторно речево нарушение. Това е нарушение на моторното планиране в съответния център, необходимо за формиране на думите и за осъществяване на доброволни мускулни движения.

Какви са характеристиките на апраксичната реч?

Често се наблюдават проблеми с артикулацията. Освен това са засегнати координацията на озвучаването, честотата и/или ударението. Пациентът осъзнава недостатъчността си; проблемът се увеличава с увеличаване на дължината на думата. Нарушенията на артикулацията не са последователни; наблюдават се повторения, удължавания или вариации при смяна на думите. Произнасянето на съгласните е по-трудно от това на гласните, а началните съгласни са по-трудни от крайните. Особено при автоматизирани и често използвани думи често се срещат части от речта, които са произнесени безупречно.