Център За Челюстна Става И Болки В Лицето

Стискането и скърцането със зъби е неволева активност, която може да се появи нощем и/или през деня. Това състояние се наблюдава при голямо мнозинство от възрастните в обществото и обикновено остава незабелязано, без да се проявят различни неблагоприятни симптоми. Причините, поради които пациентите се обръщат към лекар, включват чувствителност на зъбите, износване, разклатване и счупване, некроза на зъбните нерви, нараняване на околните тъкани, темпоромандибуларни разстройства, главоболие и нарушена функция. При децата стискането и скърцането със зъби се приема за нормален процес и се оценява като такъв.

Причини за стискане и скърцане със зъби

Стискането и скърцането със зъби има много причини, сред които могат да се посочат: стрес и личностни особености, режим на сън, дихателни нарушения по време на сън, травматични наранявания, заболявания на централната нервна система, употреба на незаконни наркотични вещества, медикаментозно лечение, употреба на алкохол, кофеин и тютюн.

Какво представлява темпоромандибуларното разстройство (заболяване на челюстната става)?

Темпоромандибуларното разстройство е сложно заболяване, обхващащо проблеми, които засягат системата от дъвкателни мускули, челюстната става, част от мускулите на главата и шията, ставните връзки, зъбите, бузата, устните и слюнчените жлези. Броят на пациентите, които се обръщат към зъболекари с оплаквания от темпоромандибуларно разстройство, нараства с всяка изминала година. Причината за това увеличение не е в това, че заболяването преди не е съществувало, а в това, че зъболекарите и специалистите по ушни, носни и гръклянни болести (УНГ) са повишили знанията си по темата и сега могат да диагностицират тези разстройства.

Какви са симптомите на темпоромандибуларното (челюстно-ставно) разстройство?

Темпоромандибуларното (челюстно-ставно) разстройство има много признаци и симптоми. Някои от тях са следните:

• болка в предната област на ухото, в челюстната става, в мускулите на лицето и шията и в слепоочията, която започва внезапно или се развива постепенно,
• болка и чувство на умора в лицето,
• болка и умора при дъвчене или говорене,
• затруднено прозяване и отваряне на устата,
• щракане и потракване при отваряне и затваряне на устата,
• ограничено отваряне на устата или блокиране на челюстта,
• отклоняване на челюстта встрани при отваряне на устата,
• оток на лицето,
• болка в зъбите,
• усещане, че зъбите не се затварят нормално,
• болка в ушите,
• звънтене в ушите,
• проблеми със слуха,
• главоболие,
• болка и натиск в областта около очите,
• световъртеж.
• Болките в дъвкателните мускули се дължат на прекомерната работа на тези мускули по време на стискане и/или скърцане със зъби; те могат да причинят болки във врата и главоболие. Болките в челюстната става се дължат на промени в твърдите и меките тъкани в самата става.

Какви са причините за темпоромандибуларните (челюстно-ставни) разстройства?

Темпоромандибуларните разстройства имат много причини и включват множество заболявания, свързани с тази област. Общото мнение е, че заболяването се получава в резултат на съвместното действие на няколко фактора. Някои от тези фактори са следните:

• пряка травма на челюстите (инцидент, удар, спортни наранявания, падане, сблъсък),
• зъбни процедури, при които устата трябва да остане широко отворена продължително време,
• прекомерно отваряне на устата по време на прилагане на обща анестезия,
• дейности като стискане и/или скърцане със зъби, хапане на устни, гризане на нокти, дъвчене на дъвка,
• ненормално съотношение между долните и горните зъби.

Как се поставя диагнозата?

При диагностицирането на темпоромандибуларните разстройства е важно зъболекарят да има способностите и знанията, необходими за правилна оценка на тези данни и поставяне на диференциалната диагноза. Клиничният преглед при тези разстройства отнема приблизително 30-35 минути. След като получи необходимата информация от пациентите относно здравословните проблеми и заболяванията на устата, специалистът зъболекар се стреми да стигне до диагноза чрез подробен преглед на челюстната става и мускулите на главата и шията. При необходимост за диагноза могат да се използват ЯМР (MRI) или други образни методи.