Носна Естетика (Ринопластика, Назопластика)

Носната естетика е на първо място сред естетичните операции, извършвани в Турция. С нарастването на естетичните операции се наблюдава сериозно увеличение и на операциите за носна естетика. Въпреки че се извършват много, най-трудните естетични операции са именно ринопластиките.

Основните цели са постигането на траен, добър и естетичен резултат, отстраняването на съществуващото затруднено дишане или предотвратяването на поява на затруднено дишане впоследствие

В ежедневието, когато общуваме с хора лице в лице, най-силно привлечената област е носът, разположен точно в центъра на лицето. Носът е орган с голямо естетично значение и е изключително важен както за естетиката, така и за здравето, тъй като осигурява функциите дишане, усещане за миризми, овлажняване и затопляне на вдишвания въздух, филтриране на чуждите частици във въздуха и придава на гласа ни индивидуалност. Вследствие на травми на носа, настъпили по-късно, или генетично може да има деформация на формата, изкривяване или стеснение на носа. Деформациите на формата могат да повлияят на нормалните функции като дишане и сън, но също така могат да създадат състояние или чувства, при които човек се притеснява, че другите разглеждат носа му по време на разговор, че носът му е грозен и не хармонира с лицето му, и че често поглежда носа си в огледало през деня. Тези състояния и мисли могат да причинят сериозна загуба на време, липса на концентрация и нещастие в ежедневието на хората. С промяната и развитието на представите за нормалност и красота нараства желанието за ринопластика. Носната тъкан включва отвън кожата, в местата, където се съединява с челната област, носните кости, хрущялите, които осигуряват формата на върха, а отвътре - хрущяло-костната структура, наречена „септум“, която осигурява опора на носа, както и лигавичната структура вътре. Поради нарушения в тези структури могат да възникнат различни проблеми, а планът за операцията се съставя според структурата, в която е деформацията.

• Ако има деформация на външната форма на носа, се извършва само естетичната операция „ринопластика“,
• Ако има проблем във вътрешния септум, се извършва по-скоро функционалната операция „септопластика“, насочена към коригиране на проблемите с дишането,
• Ако при дишане крилцата на носа се залепват и създават проблем с дишането, се извършва „хирургия на носния клапан“,
• Ако в носа има нарастване на тъканите, наречени носни раковини (конхи), което води до затруднено дишане, се извършва „хирургия на носните раковини“,
• Ако в септума има отвор от една страна към другата, се извършва „възстановяване на септалната перфорация“.

Когато вътрешните проблеми на носа и проблемите с външния вид се разглеждат заедно, тези операции се извършват в една и съща сесия

Тъй като структурите в носа са свързани помежду си, деформация в една от тях се отразява и върху другите. Както домино плочки, които се облягат една на друга и падат, множество деформации се наблюдават едновременно. Хирургията, извършена с оглед само на една структура, обикновено може да доведе до това другата деформация да излезе на преден план или дори да се влоши. Затова носът трябва да се оценява като цяло - вътрешността и външността - и хирургичното лечение трябва да се извърши като цялостно в една и съща сесия. Например изкривяване на външната част на носа е съпроводено с изкривяване на хрущяла в септума отвътре. Това изкривяване често води и до нарастване на носните раковини в носните отвори. При такъв пациент „септоринопластиката и хирургията на носните раковини“ трябва да се извършат в една и съща сесия. Впрочем самото коригиране на външното изкривяване е невъзможно без коригиране на септума вътре в носа.

Операциите на носа се извършват „отворено“ или „затворено“.

1. При отворените операции на носа през кожна инцизия в структурата „колумела“, която разделя ноздрите от външната страна на две, се достига до тъканите вътре в носа и се извършва септопластика или ринопластика. Тъй като в колумелната област ще се постави шев след операцията, съществува риск от остаряване на белег.
2. При затворените операции на носа се влиза през ноздрите, в някои точки се правят разрези на лигавицата, за да се достигнат структурите вътре в носа, и се извършва операцията. Тъй като на външната част на носа няма разрез и шев, не остава белег. Поради това пациентите я предпочитат все по-често.

Техниката, която ще се избере при операцията, зависи от деформацията при пациента, предпочитанията на пациента и опита на хирурга

Операциите на носа могат да се извършват и под локална анестезия, но заради комфорта на пациента обикновено се предпочита обща анестезия. Операцията може да продължи от 30 минути до 2 часа в зависимост от състоянието на деформацията. След операцията обикновено не е необходимо да се остава в болницата, но лекарят и пациентите предпочитат 1 нощ наблюдение в болницата. Първият проблем, който възниква след операцията, е невъзможността да се диша през носа заради тампоните с различни характеристики вътре в носа, което налага дишане през устата и поява на сухота в гърлото. Тампоните са важни материали, тъй като намаляват кървенето вътре в носа и осигуряват опора на хрущялните и костните структури. Тези тампони остават в носа от 1 до 7 дни след операцията и след това се отстраняват. Една от най-страшните за пациентите превръзки при проследяването след операцията е отстраняването на тампона. С използването на качествени и маслени тампони пациентите виждат, че процесът не е толкова страшен, колкото са се опасявали. След отстраняване на тампоните при пациентите, които съобщават, че проблемите им с дишането са се подобрили, в рамките на 1-2 дни може отново да се наблюдава запушване на носа. Поради отстраняването на тампона, който притиска вътре в носа, може да се появи затруднено дишане, тъй като в тъканите, травмирани по време на операцията, ще се развие оток и подуване. Отокът може да продължи до 4 седмици.

След операцията

Гадене, повръщане и болка са често срещани състояния. Известно количество течност от носа също е нормално и не е причина за притеснение. Инфекцията и състоянието, наречено септален хематом, са усложнения, които се наблюдават изключително рядко. В зависимост от количеството кожа, хрущял и кост, които са били обработвани при операцията, и обхвата на извършената процедура, след операцията около очите и носа може да се появят оток и синини. Синините и отоците в повечето случаи отшумяват за 7-10 дни. Пациентите могат да се върнат към работата си в рамките на 1 седмица. Отокът над носа обаче отнема по-дълго време да отшумее. Полезно е да се обсъдят подробно тези детайли с лекаря, който ще извърши операцията, преди самата операция.

Особено при ринопластиките върху новоформирания нос се поставя гипс, за да се запази определената форма. Този гипс, закрепен към лицето с ленти, се сваля на 7-ия ден след операцията и се прави превръзка с тънки ленти. За намаляване на отоците и за стабилизиране на тъканите пациентът се обучава да прави масаж с пръсти. В идеалния случай отокът напълно да отшумее и формата на носа да се установи в рамките на 6 месеца. След ринопластика е необходимо най-малко 6 месеца носната област да се предпазва от всякакъв удар. Както всичко прекомерно е вредно и грозно, така и при ринопластиките трябва да се избягват неестествени желания и операции. Ринопластиките, при които върхът е прекалено вдигнат или носът е малък и не съответства на лицевата структура, са нежелани резултати. Вместо това се препоръчват ринопластики, които съответстват на костната и кожната структура на лицето на пациента, не издават, че е извършена естетична операция, не създават впечатление за стандартна носна естетична операция, извършена по един и същ калъп, и дават по-естествен вид.

Ще падне ли носът ми след операцията?

Това е един от най-често задаваните въпроси преди естетичните операции на носа. При ринопластиките излишният хрущял и другите тъкани не трябва да се отстраняват и изхвърлят; особено хрущялът в септума, който осигурява опора на носа, трябва да се запази, а при необходимост с хрущялни присадки трябва да се осигури опора на върха на носа. Така в края на носа не се наблюдава хлътване и се създава по-здрава структура на носа.

Ако преди това сте имали неуспешна операция на носа

При пациенти, при които в носа не е останала опорна хрущялна структура, или при пациенти, при които след тежки травми хрущялите на носа са силно разрушени, по време на ринопластиката може да се наложи възстановяване на носната основа, септума или други точки с ушен хрущял или реберен хрущял. Това решение се взема след оценка на пациента заедно с него преди операцията. Дългосрочните усложнения, които могат да се наблюдават след операции на носа, включват перфорация на септума, сраствания вътре в носа, затруднено дишане, деформации на формата и необходимост от нова операция. Ринопластиките, които са сред най-често извършваните естетични операции в Турция, може да изискват коригираща операция дори при най-добрите специалисти. Преди операцията трябва да се дадат подробни разяснения относно желанията на пациента, какво може да се направи хирургически и кой хирургически метод е подходящ за лицето на пациента. Трябва добре да се прецени дали очакванията на пациента са реалистични. Така комуникацията между пациента и хирурга е по-добра, а оценката на очакванията от операцията и удовлетворението след нея е по-добра.