Център За Нарушения На Съня

Центърът за нарушения на съня е здравно заведение, чиято цел е да подобри качеството на съня и общото здравословно състояние на пациентите. Липсата на сън има вредно въздействие върху качеството на живот и върху почти всички органни системи. Тези центрове се занимават с диагностиката и лечението на различни нарушения на съня, с които се сблъскват хора от всички възрасти. Специализираните изследвания при чести проблеми със съня, като безсъние (инсомния), сънна апнея, синдром на неспокойните крака и нарколепсия, се извършват в лаборатории по съня. Полисомнографията, която се използва за наблюдение и анализ на моделите на съня на пациентите, е едно от основните и най-широко използвани изследвания в медицината на съня. В центъра за нарушения на съня лекари от различни специалности, като неврология, психиатрия и пулмология, изготвят индивидуални планове за лечение на пациентите. Освен това неинвазивните методи на лечение, като поведенческа терапия и промени в начина на живот, също са сред услугите, които предлагат тези центрове.

Какви са симптомите на нарушенията на съня?

Симптомите на нарушенията на съня могат да варират в зависимост от техния вид и тежест. Симптомите на честите нарушения на съня могат да включват:

• Затруднено заспиване

• Затруднено поддържане на съня

• Ранно събуждане

• Умора и липса на енергия

• Силно хъркане

• Спиране на дишането

• Усещане за задушаване

• Нощно изпотяване

• Внезапна нужда от сън

• Сънна парализа

• Постоянна нужда от движение при хора със синдром на неспокойните крака

Видове нарушения на съня:

• Затруднение да се получи достатъчно сън (Диссомния)

• Физиологични явления, възникващи по време на сън (Парасомния) : Проявяват се със симптоми като кошмари и ходене насън.

Затруднение да се получи достатъчно сън (Диссомния):

1. Инсомния: Това е едно от най-честите нарушения на съня. За него може да се говори при хора, които трудно заспиват през нощта, често се събуждат или се събуждат много рано и не могат да заспят отново, или въпреки че спят достатъчно, все още не се чувстват отпочинали.

2. Хиперсомния: Проявява се като прекомерно спане. При хиперсомния хората се оплакват, че са много сънливи. Същевременно при тях се наблюдава и задрямване през деня. Това състояние на прекомерна сънливост причинява значителни затруднения и нарушения в социалната, професионалната и други сфери на живота.

3. Нарколепсия: При това нарушение на съня с генетичен произход се наблюдават непреодолими, отпочиващи пристъпи на сън, които се появяват всеки ден в продължение на поне 3 месеца, придружени от краткотрайна загуба на контрол върху мускулния тонус. Най-забележителната особеност на нарколепсията е състоянието на прекомерна сънливост, което може да настъпи внезапно, независимо от количеството сън през предходната нощ.

4. Нарушение на съня, свързано с дишането: Нарушението на дишането по време на сън е медицински проблем. По време на сън периодично могат да се наблюдават различни нарушения на дишането – от обикновено хъркане до прекъсване на въздушния поток (сънна апнея). Хората с проблеми с дишането по време на сън се събуждат многократно за кратко през нощта и не се чувстват отпочинали дори след 8–9 часа сън. Някои пациенти могат за кратко (10–30 секунди) да не дишат; това състояние се нарича спиране на дишането (апнея). Засегнатият човек много слабо осъзнава затрудненото си дишане и не свързва проблема със съня с него. Партньорът, който споделя същото легло, обаче обикновено може да забележи силното хъркане (признак на този проблем) или плашещите прекъсвания на дишането. Други признаци, че човек трудно диша по време на сън, са:

• Прекомерно нощно изпотяване,

• Събуждане със сутрешно главоболие,

• Пристъпи на заспиване през деня, които не носят почивка.

​Нарушение на циркадния (денонощния) ритъм на съня / Нарушение на цикъла сън-будност: Съществуват различни видове нарушения на циркадния (денонощния) ритъм на съня. Най-известното от тях е състоянието, наречено джетлаг, което се дължи на пътуване през различни часови зони. Когато настъпи внезапна промяна в ритъма сън-будност спрямо биологичния часовник, човек трудно нагласява режима си на сън. Много хора се оплакват от отпадналост, умора и неспокоен сън след трансокеански или междуконтинентални полети.

Нарушения на движението, свързани със съня:

Синдром на неспокойните крака: Може да се опише като дълбоко, неприятно усещане в краката, което се появява в покой, когато човек дълго време е неподвижен, или при заспиване. Тъй като влияе върху качеството на съня, може да се определи и като вид нарушение на съня. Това неприятно усещане не е форма на болка; обикновено в краката, рядко и в ръцете, се проявява като сърбеж, бодежи, настръхване, парене, дърпане, опъване или изтръпване. За да се облекчи това усещане, възниква непреодолим порив за движение на краката, а с движението усещането намалява. То се появява при дълги пътувания с автобус и самолет без движение, често през нощта преди заспиване. Синдромът на неспокойните крака засяга около 3 до 10% от населението, еднакво мъжете и жените. Обикновено се появява в средна и напреднала възраст, но се среща и при деца.

Физиологични явления, възникващи по време на сън (Парасомния)

Нарушение с тревожност по време на сън / Нарушение с кошмари: Обикновено се появява през втората половина на периода на сън. При това нарушение на съня човек често сънува дълги и изключително плашещи сънища, съдържащи заплахи за живота или сигурността му. Веднага след тези плашещи сънища човекът се събужда и ярко си спомня съня. Най-често тези кошмари се появяват от средата до края на нощта. Около 50% от децата на възраст 3–5 години и по-големи сънуват кошмари.

Нарушение с нощни страхове (нощен ужас): Това нарушение на съня обикновено се появява в началото на съня и започва с паникьосан писък. При това нарушение, което се наблюдава при деца на възраст от 5 до 7 години, човек често се събужда внезапно. По време на нощния ужас се наблюдават силни вегетативни и двигателни симптоми, включително силен и пронизителен писък.

Нарушение с ходене насън (Сомнамбулизъм): Проявява се със ставане от леглото и разхождане наоколо по време на сън. Ходенето насън е често срещано при деца между 5 и 12 години. Понякога продължава и в зряла възраст или рядко започва в зряла възраст. Епизодът на ходене насън обикновено продължава по-малко от 10 минути. При хора с фамилна история на ходене насън вероятността е по-голяма. Съобщава се за наранявания и инциденти с насилие по време на ходене насън; въпреки това хората обикновено успяват да се ориентират в стаята. Най-важната намеса при човек, който ходи насън, е да се гарантира, че той няма да се спъне в предметите около себе си и да се нарани.

За диагностицирането на всички тези заболявания трябва да се направи изследване на съня (полисомнография).

Изследване на съня (Полисомнография)

Изследването на съня (полисомнография) е проучване на съня. То включва параметри като наблюдение на въздушния поток през устата и носа на пациента, кръвното налягане, ЕКГ активността, нивото на кислород в кръвта, мозъчните вълни, движенията на очите, дишането и записване на промените в движенията на мускулите и краката. Те служат за установяване на нормалните и абнормните състояния по време на сън и подпомагат клиничната оценка и диагнозата на пациента.

Как се извършва изследването на съня?

Трябва да сте в болницата поне 2 часа преди обичайното си време за сън. Тъй като цялата нощ ще премине в стаята за сън, пациентът трябва да донесе лични вещи, които може да са му необходими, като пижама, чехли, четка за зъби и кърпа. Електродите се поставят на брадичката, скалпа и външните краища на клепачите. Те трябва да останат на място по време на съня. Сигналите от електродите се записват в будно състояние (със затворени очи) и по време на сън. За записване на сърдечната честота и дишането на гърдите ще бъдат поставени монитори. Ще се измерват спиранията и честотата на дишането. Ще се измерват нощната оксигенация, фазите на повърхностен и дълбок сън, дълбочината на съня, хъркането и много други параметри. Данните, записани през нощта, се оценяват и разчитат от специалист по съня.

В нашия център се извършват:

• Целонощна полисомнография (PSG) + Записи на дишането + PLM

• Целонощна полисомнография + CPAP/BiPAP титриране

• PSG + Тест за нощна пенилна тумесценция (NPT)

• PSG + ЕЕГ с активиране по време на сън

• MSLT (Тест за прекомерна дневна сънливост).

Как се диагностицират нарушенията на съня?

Диагнозата на нарушенията на съня може да се постави чрез комбинация от подробна анамнеза, физикален преглед и определени диагностични изследвания. След физикалния преглед лекарят може да назначи диагностични изследвания, за да подпомогне поставянето на диагнозата. Някои от изследванията и процедурите, използвани за диагностициране на нарушенията на съня, са:

• Дневник на съня: Обикновено от пациентите се изисква да водят дневник на съня за определен период. В този дневник пациентите записват часовете на лягане и събуждане, събужданията през нощта и други свързани със съня събития.

• Полисомнография (Изследване на съня): Полисомнографията се счита за златен стандарт в диагностиката на нарушенията на съня. Това изследване включва нощно наблюдение в лаборатория по съня и записва множество параметри по време на сън, като мозъчни вълни, движения на очите, мускулна активност, сърдечен ритъм и дишане.

• Домашни изследвания на съня: В някои случаи лекарите могат да препоръчат изследвания на съня у дома. Въпреки че тези изследвания са по-малко обхватни, те могат да се използват особено за предварителна диагноза на нарушения като сънната апнея. Домашните изследвания на съня обикновено наблюдават дишането и нивата на кислород.

• Актиграфия: Актиграфията проследява цикъла сън-будност с малко устройство, носено на китката. Този метод е особено полезен при диагностицирането на нарушения на ритъма сън-будност. Устройството записва движенията на пациента и помага да се оценят продължителността и качеството на съня.

• Кръвни изследвания и други лабораторни изследвания: Някои нарушения на съня могат да се дължат на други основни медицински състояния. Затова лекарите извършват различни кръвни и други лабораторни изследвания, за да оценят здравни показатели като функцията на щитовидната жлеза и нивата на желязо.

• Психологична оценка: Нарушенията на съня често са свързани с психологични състояния като стрес, тревожност и депресия. Затова психологичните оценки също могат да бъдат част от диагностичния процес. Лекарите оценяват психичното здраве на пациентите, за да изследват психологичния произход на нарушенията на съня.

• Електроенцефалография (ЕЕГ): ЕЕГ е изследване, което измерва електрическата активност на мозъка, и играе важна роля в диагностиката на нарушенията на съня. Това изследване се използва особено за диагностициране и оценка на неврологични състояния като епилепсията.

• Тест за многократна латентност на съня (MSLT): Тестът за многократна латентност на съня (MSLT) е изследване, което се използва за оценка на склонността към сън през деня. Този тест се използва при диагностицирането на нарколепсия и други нарушения с прекомерна дневна сънливост. MSLT се провежда, като на пациента в лаборатория по съня през определени интервали се дават кратки възможности за сън. По време на всяка дрямка се записва колко бързо пациентът заспива и в коя фаза на съня преминава.

Какви са методите за лечение на нарушенията на съня?

Методите на лечение се планират от лекари специалисти според причините и симптомите, които стоят в основата на нарушенията на съня. При нарушения на съня могат да се използват различни възможности за лечение, които могат да включват:

• Медикаментозно лечение

• Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)

• Подобряване на хигиената на съня

• Промени в начина на живот, като редовна физическа активност, здравословно хранене и справяне със стреса

• CPAP апарат (продължително положително налягане в дихателните пътища)

• Увулопалатофарингопластика (UPPP)

• Светлинна терапия

Как се лекуват нарушенията на съня?

Целите на лечението на нарушенията на съня са облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот. Леченията се планират от лекари специалисти в зависимост от конкретния вид и тежестта на заболяването. Някои от методите на лечение могат да включват:

• Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е особено ефективен подход при лечението на хроничната инсомния. Тази терапия има за цел да промени негативните мисли и поведения, свързани със съня. Тя включва стратегии като ограничаване на съня, контрол на стимулите и техники за релаксация. КПТ подобрява качеството на съня, като се справя с тревогите и погрешните убеждения, които затрудняват заспиването. В дългосрочен план КПТ има потенциала да осигури трайно подобрение на съня и може да предложи решение без лекарства.

• Медикаментозно лечение: При лечението на нарушенията на съня лекарствата се използват под лекарски контрол, особено като краткосрочно решение. При инсомния (безсъние) могат да бъдат предписани приспивателни като бензодиазепини и небензодиазепини. При състояния като сънната апнея се предпочитат лекарства, които помагат дихателните пътища да остават отворени. Допаминергичните лекарства могат да бъдат ефективни при лечението на синдрома на неспокойните крака (СНК), а стимуланти като модафинил и метилфенидат се използват за намаляване на прекомерната дневна сънливост, причинена от нарколепсия. Тъй като продължителната употреба може да доведе до зависимост, те трябва да се използват внимателно.

• Подобряване на хигиената на съня: Хигиената на съня означава здравословни навици за сън и подобряване на средата за сън. Полезно може да бъде да се избягват електронните екрани преди лягане и да се спазват редовни часове за сън. Избягването на кофеин и тежки храни също е сред важните фактори на хигиената на съня. Мерките за подобряване на хигиената на съня, прилагани под лекарски контрол, могат да бъдат ефективни при справянето с безсънието и другите нарушения на съня.

• Промени в начина на живот: Редовната физическа активност под лекарски контрол, прилагането на техники за справяне със стреса и балансираното хранене могат да подобрят качеството на съня. Избягването на стимуланти като алкохол, кофеин и никотин може да помогне за установяване на редовен режим на сън. Тези промени в дългосрочен план могат да допринесат за естественото лечение на нарушенията на съня без странични ефекти.

• CPAP апарат (продължително положително налягане в дихателните пътища): CPAP апаратът е ефективен метод, препоръчван от лекарите особено при лечението на сънната апнея. Той прилага постоянно положително налягане, за да поддържа дихателните пътища отворени през целия сън. CPAP предотвратява паузите в дишането, осигурява непрекъснат сън и подобрява качеството на съня. Този метод може значително да намали симптомите на сънната апнея и да подобри качеството на живот на пациента.

• Увулопалатофарингопластика (UPPP): Увулопалатофарингопластиката (UPPP) е хирургичен метод, използван при лечението на сънната апнея. Тази процедура включва отстраняване на част от мекото небце, малкото езиче (увулата) и сливиците. Операцията разширява дихателните пътища, подобрява въздушния поток и намалява паузите в дишането по време на сън.

• Светлинна терапия: Светлинната терапия е вид терапия, предназначена за лечение на определени здравословни състояния чрез излагане на изкуствена светлина. По време на сеанс на светлинна терапия човек бива индиректно изложен на изкуствена ярка светлина, подобна на естествената слънчева светлина, излъчвана от устройство, известно като кутия за светлинна терапия. Светлинната терапия може да бъде препоръчана от лекарите при лечението на състояния като нарушения на циркадния ритъм и сезонно афективно разстройство (SAD). Това лечение може да помогне за регулиране на биологичния часовник. Светлинната терапия може да бъде особено ефективна за работещите нощни смени или за хора, които преживяват джетлаг.

Често задавани въпроси

Кое отделение се занимава с нарушенията на съня?

Нарушенията на съня обикновено се оценяват от специалисти по неврология, психиатрия и белодробни болести. Отделението по неврология изследва нарушенията на съня, свързани с нервната система, а психиатрията – тези, дължащи се на психични причини като стрес, тревожност или депресия. Освен това при свързани с дишането нарушения на съня, като сънната апнея, отделението по белодробни болести може да планира необходимите методи на лечение.

Към кое отделение да се обърна при нарушение на съня?

Хората с оплаквания от нарушение на съня могат първо да се обърнат към отделението по неврология или психиатрия. Отделението по неврология оценява нарушенията на съня, свързани с нервната система, докато отделението по психиатрия се занимава с проблемите със съня, дължащи се на психични причини. Освен това при свързани с дишането нарушения на съня, като сънната апнея, може да се обърнете към отделението по белодробни болести.

Безсънието през нощта симптом на какво заболяване е?

Невъзможността за сън през нощта обикновено е симптом на нарушение на съня, наречено инсомния (безсъние). Инсомнията може да възникне по много различни причини, като стрес, тревожност, депресия или хронична болка. Освен това нарушения на дишането като сънната апнея или неврологични нарушения като синдрома на неспокойните крака също могат да доведат до невъзможност за сън през нощта.

От липсата на какво възникват проблемите със съня?

Проблемите със съня често могат да се дължат на недостиг на хормона мелатонин. Мелатонинът е хормон, който контролира цикъла сън-будност. Освен това недостигът на витамин D или желязо може да повлияе на качеството на съня и да доведе до нарушения на съня като синдрома на неспокойните крака.

Недостигът на кой витамин причинява нарушение на съня?

Нарушението на съня може да се дължи особено на недостиг на витамин D, тъй като витамин D влияе върху централната нервна система и нивото на хормоните на стреса. Недостигът на витамин B12 също може да засегне функциите на нервната система и да доведе до умора и проблеми със съня. Освен това недостигът на желязо може да причини синдром на неспокойните крака, което може да повлияе неблагоприятно на качеството на съня.

Причинява ли недостигът на B12 нарушение на съня?

Недостигът на витамин B12 може да доведе до нарушение на съня. Витамин B12 е от решаващо значение за здравето на нервната система и енергийния метаболизъм; недостигът му може да причини умора, отпадналост и нередовност на съня.

Причинява ли недостигът на магнезий безсъние?

Недостигът на магнезий може да причини различни проблеми със съня, включително безсъние. Магнезият е важен минерал, който участва в повече от 300 биохимични реакции в организма. Той играе важна роля в регулирането на нервната система и мускулните функции. Недостигът му може да затрудни заспиването и преминаването в дълбок сън.

Причинява ли недостигът на витамин D нарушение на съня?

Недостигът на витамин D може да допринесе за появата на нарушения на съня. В целия организъм, включително централната нервна система, има рецептори за витамин D. Тези рецептори контролират цикъла на съня и помагат за дълбок сън. Поради недостиг на витамин D обаче тези рецептори може да не функционират правилно. Освен това недостигът на витамин D може да доведе до повишаване на нивата на кортизола, известен и като хормон на стреса, което също може да затрудни съня.

Качеството на съня може да се влоши поради фактори като основно заболяване, лоши житейски навици или генетична предразположеност. Това състояние може да създаде големи трудности на хората в ежедневието. Хората с нарушения на съня могат да си запишат час в центровете за нарушения на съня и да започнат лечение за качествена хигиена на съня.

Видеа на отделението