Интервенционална Рентгенология

Какво е интервенционална радиология?

Интервенционалната радиология обхваща широк спектър от интервенционални процедури, които се извършват с помощта на катетри, водачи, стентове и балони, наред с радиологичните образни техники като ангиография, компютърна томография (КТ), магнитно-резонансна томография (ЯМР) и ултразвук. Интервенционалната радиология е подход, който има за цел да разпознае, диагностицира и лекува заболяването на пациента.

Освен класическите радиологични образни техники, интервенционалните радиолози могат да извършват и интервенционални процедури с помощта на катетри или устройства, използвани за диагностика и лечение на пациентите.

В кои области се използва интервенционалната радиология?

Интервенционалната радиология се използва за изследване на органите и тъканите в тялото на пациента чрез интервенция. Освен хирургичните интервенции, тя дава възможност за проследяване на лечението, използване на медицински образни методи и интервенция върху вътрешните органи на пациента.

Интервенционалната радиология се прилага при различни състояния на мозъка, както и на съдовата, онкологичната, стомашно-чревната, опорно-двигателната и пикочо-половата система.

Интервенционалната радиология повишава комфорта и безопасността на пациентите и същевременно позволява лечението им да се провежда по-ефективно и резултатно. Тя удължава живота на пациентите и намалява медицинските разходи.

При кои заболявания се използва интервенционалната радиология?

Интервенционалната радиология се използва за поставяне на диагнозата при всяка открита в тялото лезия, както и за лечение на рак, съдови заболявания, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания, заболявания на храносмилателната система и много други медицински състояния.

Тези процедури включват тънкоиглени и дебелоиглени биопсии, специфично лечение на тумори или ракови клетки в повърхностни и дълбоко разположени органи, отстраняване на запушвания при жлъчен или бъбречен дренаж, отпушване на съдови оклузии, лечение на абсцеси, затваряне на кървящи съдове, отпушване на тромбозирали съдове, лечение на разширени вени, поставяне на порт-катетър при онкологично болни, лечение на варикоцеле, лечение на уголемена простата и лечение на щитовидни възли. Освен това много други процедури могат да се извършат чрез достъп през кожата с игла, под местна анестезия или седация.

Кои са диагностичните интервенционални радиологични процедури под образен контрол?

На първо място сред диагностичните интервенционални радиологични процедури са биопсиите. Биопсията е процедура, при която под образен контрол (томография, ултразвук или ангиография) и местна анестезия през кожата се взема проба от тъканта със специални игли и се изпраща за патологично изследване. Аспирацията на клетки от тъканта със специални игли се нарича тънкоиглена биопсия, а вземането на тъканен материал със специализирана игла – дебелоиглена (tru-cut) биопсия. Полученият материал след това се поставя в специален разтвор и се изпраща в патологична лаборатория за изследване.

Кои са лечебните интервенционални радиологични процедури?

1. Перкутанна емболизация на простатата; Процедура при доброкачествено уголемяване на простатата, извършвана под местна анестезия, при която чрез достъп през слабинната артерия се затварят съдовете, захранващи уголемената част на простатата, в резултат на което простатата намалява. Процедурата се извършва амбулаторно (в рамките на деня). Прочетете още..

2. Лечение на варикоцеле; Процедура, при която под местна анестезия през слабинната или шийната вена със специална игла и специални катетри се затварят със спирали (coil) събирателните вени, причиняващи варикоцеле. Прочетете още..

3. Перкутанно поставяне на порт-катетър; Процедура за поставяне на специален катетър при онкологично или хематологично болни, които се нуждаят от продължителни инжекции, като резервоарът се разполага в горната част на гърдите, а върхът – във вената в близост до сърцето. Извършва се под местна анестезия в ангиографска лаборатория. Прочетете още..

4. Перкутанно лечение на разширени вени; Процедура за лечение на разширените вени по кожата на подбедрицата и бедрото, при която при недостатъчност или рефлукс в главните вени те се затварят с радиочестота, лазер или лепило. Прочетете още..

5. Перкутанно лечение на миома; Процедура, извършвана под местна анестезия чрез достъп през слабинната артерия, при която със специални катетри и емболизиращи вещества се затварят съдовете на миомите в матката, в резултат на което миомите се смаляват и омекват. Прочетете още..

6. Биопсии; Най-често извършваната процедура в интервенционалната радиология, която има за цел да установи дали дадена лезия е тумор, възпалителна или нормална тъкан. Прочетете още..

7. Перкутанен дренаж на абсцес; Процедура за изпразване на абсцеси в тялото под контрол на образни апарати, под местна анестезия, чрез достъп със специални игли.

8. Перкутанен дренаж на плеврален излив; Процедура за изпразване на течността между белодробните обвивки под контрол на образни апарати, със специални катетри, под местна анестезия.

9. Перкутанна плевродеза; Процедура при рецидивиращи плеврални изливи, при която плевралните листове се слепват със специални склерозиращи вещества (най-често талк).

10. Перкутанен катетърен дренаж на асцит; Процедура за изпразване на натрупаната в коремната кухина течност със специални катетри под местна анестезия.

11. Перкутанна нефростомия; Процедура, при която, когато урината не може да се оттича по нормалния път поради запушване на бъбреците и пикочните пътища, чрез достъп през кожата под местна анестезия се поставя катетър в пикочния канал и се осигурява оттичане на урината навън.

12. Перкутанно лечение на кисти; Процедура, при която кистозни лезии (тънкостенни лезии със съдържание на течност) в бъбреците, черния дроб или където и да е в коремната кухина се изпразват със специални катетри под образен контрол, след което при показания клетките в стената на кистата се обработват със специални разтвори, така че да не могат да произвеждат течност.

13. Перкутанен билиарен дренаж; Процедура при запушване на жлъчните пътища, при която под местна анестезия през кожата в жлъчните пътища се поставя катетър и се осигурява оттичането на жлъчката.

14. Перкутанна холецистостомия; Процедура при пациенти с камъни в жлъчката и силно изразено възпаление, при която под местна анестезия през кожата в жлъчния мехур се поставят специални катетри и жлъчката се оттича навън.

15. Перкутанна балонна ангиопластика и стентиране; Процедура за отпушване на съдовете при съдови оклузии чрез достъп през слабинната артерия или артерия на ръката.

16. Перкутанно лечение на аневризма; Процедура при образуване на съдови издутини (аневризми), при която през кожата със специални игли и катетри се навлиза в съда и издутината се затваря със стент или специални спирали.

17. Перкутанна емболизация на тумори; Процедура, при която под местна анестезия през кожата се навлиза в съда, достигат се съдовете, захранващи туморната зона, и те се затварят, като по този начин се прекъсва кръвоснабдяването на туморните клетки и се спира кървенето.

18. Перкутанна радиочестотна/микровълнова аблация, перкутанна криоаблация; Процедура за лечение на възли в щитовидната жлеза, фиброаденоми на гърдата и туморни лезии във вътрешните органи (бели дробове, черен дроб, бъбреци, далак и др.) чрез достъп през кожата със специална игла.

19. Трансартериална химиоемболизация (TACE); Процедура при първични и метастатични тумори на черния дроб, при която под местна анестезия през слабинната артерия се достига до чернодробната артерия, в съдовете, захранващи тумора, се въвеждат специални химиотерапевтични лекарства и тези съдове се затварят.

20. Трансартериална радиоемболизация (TARE); Процедура при първични и метастатични тумори на черния дроб (особено невроендокринни тумори), при която под местна анестезия през слабинната артерия се достига до чернодробната артерия, в съдовете, захранващи тумора, се въвеждат специални радионуклидни препарати и тези съдове се затварят.

21. Перкутанно лечение на артрит; Процедура при артроза на коляното, при която с цел да се спре разрастването на синовиалната тъкан, причиняващо болка, съдовете, захранващи синовиалната тъкан, се затварят със специални материали чрез достъп през кожата под местна анестезия.

22. Перкутанна пенна склеротерапия на разширени вени; Процедура, при която капилярите в областта на подбедрицата и бедрото се затварят със специални разтвори, въведени с тънки игли.

23. Перкутанно лечение на щитовидни възли; Процедура за лечение на възлите в щитовидната жлеза – на солидните с радиочестотен или микровълнов метод, а на кистозните – с алкохол. Извършва се под местна анестезия и ултразвуков контрол.

24. Перкутанно лечение на кървене от носа; Процедура при неспиращо кървене от носа, особено от задните му отдели, при която под местна анестезия през слабинната артерия със специални тънки катетри се достига до кървящия съд, той се затваря и кървенето се спира.

25. Перкутанно лечение на калциев тендинит; Процедура, при която калцификатите в сухожилието и около него, особено в областта на рамото, се отстраняват със специални игли под ултразвуков и флуороскопски контрол и местна анестезия, като се осигурява регенерация на сухожилието.

26. Перкутанно лечение на болка; Процедура, при която след установяване на причината за болката, източникът ѝ или нервните влакна, които я провеждат, се блокират със специални разтвори или апарати под образен контрол. Особено ефективен метод е при болка, свързана с рак.

27. Перкутанно поставяне на клипс в гърдата; Процедура при рак на гърдата, при която преди химиотерапията туморната тъкан се маркира със специални клипсове, за да може след химиотерапията да се определи централната точка за операцията.

28. Перкутанно маркиране на лезии в гърдата; Процедура за предоперативно маркиране със специални телчета, под ултразвуков или мамографски контрол, на непалпируеми, дълбоко разположени или малки по размер лезии в гърдата.

29. Перкутанно лечение на хемоптиза; Хемоптизата – изкашляне на кръв от белите дробове – се среща най-често като последица от туберкулоза, при бронхиектазии и рак на белия дроб. Процедурата се състои в достигане до белодробния съд през слабинната артерия със специални катетри, откриване на кървящия съд и затварянето му със специални вещества.

30. Селективно вземане на проби от надбъбречните вени; Процедура при пациенти с хипертония за установяване на страната, от която надбъбречната жлеза отделя алдостерон: през слабинната вена се достига до вената на надбъбречната жлеза, взема се кръвна проба и се изпраща в лаборатория за изследване на хормоналните стойности.

31. Перкутанно поставяне на временен и постоянен диализен катетър; Процедура за поставяне на диализни катетри в главните вени при пациенти, нуждаещи се от диализа – временни (за 21 дни) или постоянни (за използване в продължение на месеци), под ултразвуков и флуороскопски контрол и местна анестезия.

Формуляр за бърз час

Благодарение на напредналите технологични постижения в методите за медицинска образна диагностика днес е възможно да се получат много детайлни изображения от всяка желана част на човешкото тяло. Успоредно с тези постижения в областта на медицинската образна диагностика се разработват методи, които целят минимално увреждане на човешкото тяло и позволяват диагностика и лечение при свеждане на хирургичните интервенции до минимум. Благодарение на тези методи, които се прилагат по-лесно от хирургичните процедури и обикновено са по-малко болезнени и рискови, престоят в болницата също е по-кратък. Тази медицинска дисциплина, наречена интервенционална радиология, включва поставяне на диагноза под ръководството на образни системи и най-вече директни лечебни процедури, извършвани от радиолози със специални инструменти. Целта на интервенционалната радиология е в много случаи да предложи алтернатива на хирургията, да създаде възможност за лечение при пациенти без шанс за операция или да подобри състоянието на пациента и да го подготви за операция, като улесни хирургичната намеса. За ефективното прилагане на интервенционалните радиологични процедури на първо място е необходимо всички образни методи да се използват на високо ниво. Важен е алгоритъмът кой образен метод или комбинация от методи да се използва при всяко заболяване.

В интервенционалната радиология могат да се използват всички образни методи (с изключение на сцинтиграфията). Ултразвукът (УЗИ), компютърната томография (КТ), флуороскопията и специално произведени ЯМР апарати се използват като насочващи методи при интервенциите. Изборът на образен метод е на лекаря, който извършва процедурата, но значение имат и възможно най-доброто визуализиране на мястото на интервенцията, съответствието с особеностите на пациента и разходите. Тези методи често се използват и комбинирано, като тази комбинация допринася значително за диагностиката и лечението. Въпреки всичко основният метод в тази област са ангиографските уреди. Ангиографските уреди получават изцяло цифрови изображения и ги обработват на високо ниво, което позволява изваждане на изображенията едно от друго (субтракция) или използването им като ориентир чрез т.нар. метод на картографиране (roadmapping). Детайлната оценка на използваните образни методи трябва да бъде съпроводена от много добро планиране преди интервенцията и отлично владеене на използваните материали. Освен натрупания с времето опит и сръчност, е необходимо и добро познаване на употребата на различни материали и лекарства и тяхното взаимодействие с тъканите. Освен инструменти като игли, катетри и водачи от различни материали, се използват и лекарства, които подпомагат диагнозата при образното изследване, както и лечебни лекарства. Използват се много разнообразни материали – като стентове, които поддържат проходими съдовете и извънсъдовите канали, или обратно – спирали (coil) и лепливи вещества, използвани за запушване. При интервенциите обикновено се прилага локално обезболяване (местна анестезия). В залите за интервенции има интегрирани в системата анестезиологични апарати, но поради ниската болезненост на интервенциите обикновено са необходими ниски дози анестезия. Звената по интервенционална радиология се допълват от стаи за наблюдение, където се провежда проследяването след процедурата.

Диагностични интервенции под образен контрол

Основният метод, използван за диагностични цели в интервенционалната радиология, са иглените биопсии, извършвани директно през кожата в различни области на тялото. От 1883 г. до днес те се извършват все по-безопасно. Благодарение на технологичното развитие днес процедурите се извършват с по-тънки и гъвкави игли, което повишава успеваемостта и свежда страничните ефекти до минимум. Най-често се прилагат в областта на черния дроб, панкреаса, коремната кухина и перитонеума, бъбреците и надбъбречните жлези, долната част на корема и гениталната област, гръдния кош, всички кости и шията. Когато с клиничните данни и образните методи не може да се постави диагноза като доброкачествен или злокачествен тумор или абсцес, за окончателна диагноза тя задължително трябва да се извърши. От образувания с предполагаем възпалителен произход или от натрупвания на гъста течност може да се вземе проба за диагноза и посявка и при необходимост да се изпразнят чрез катетър (тънка дълга тръбичка от специален материал).

Лечебни интервенционални радиологични процедури

В интервенционалната радиология процедурите се разделят на две групи – съдови и извънсъдови. Съдовите процедури се делят на методи за отпушване или за запушване на съдовете. Процедурите за запушване се наричат емболизация, а за отпушване – ангиопластика. Запушването се извършва най-често при аневризми (балонообразно или вретеновидно разширение на съда), съдови малформации, за спиране на кръвоизливи и за намаляване на тумори. По правило се запушва захранващата артерия. Най-важният им принос е при кръвоизливите. Въпреки че кървящият съд може да бъде лигиран и хирургично, кръвоизлив, разположен много дълбоко или в крайната част на орган или тъкан, може благодарение на интервенционалната радиология да бъде запушен толкова периферно, колкото е необходимо. Освен това, в зависимост от използваната техника и материали, е възможно временно или постоянно запушване. При често срещаните днес туморни заболявания и техните метастази, освен запушване на съдовете, захранващи тумора, се прилагат и химиотерапевтични лекарства директно в тумора с цел да се засили ефектът на химиотерапията и да се сведат до минимум страничните ѝ ефекти. Разширяването на съдовите стеснения се извършва с помощта на балон. Най-честата причина за стесняване на съда е атеросклерозата (втвърдяване на артериите). Стеснения и дори запушвания на съдовете могат да се наблюдават и във връзка с някои вродени аномалии. Първо се визуализира стесненият съд. Ако е необходима интервенция, трябва да се направи ангиография. След определяне на мястото и степента на стеснението съдът се разширява с балон. При това най-вътрешният слой на съда контролирано се пропуква, а средният слой се разтяга. Ако запушеният съдов участък е много дълъг, ако има пълна оклузия, ако въпреки балонната интервенция не се постига достатъчен успех или стеснението се появява отново, в съда се поставят стентове. Стентът е издръжливо цилиндрично мрежесто изделие от метални или синтетични материали, което се поставя, за да осигури по-трайна проходимост. Днес има и стентове от специални материали, които предотвратяват изтичането на кръв извън стената на съда – прилагат се т.нар. стент-графтове (съдова протеза-покритие). Въпреки че най-известното им приложение е в коронарните артерии, те се поставят и в бъбречните артерии, в артериите на краката (долните крайници), в главната коремна артерия (коремна аорта) и в шийните артерии, водещи към мозъка. Въвеждането на лекарства в желаната част от тялото в необходимото количество (обикновено във висока доза) е необходимо особено при внезапно запушени съдове или при обширни масивни кръвоизливи и се нарича лекарствена инфузия. Тази селективно извършвана в желаната област процедура е една от процедурите на интервенционалната радиология. Благодарение на интервенционалната радиология успешно се поставят тръбички, достигащи до главните вени, необходими при продължително системно медикаментозно лечение, което позволява лечението да се понася по-леко и да бъде ефективно. В съдовете се поставят филтри, особено за да се предотврати преместването на тромби, откъсването им и попадането им в друга област. Най-честото им приложение е да се предотврати навлизането в кръвообращението на тромби от дълбоките вени на краката и долната част на корема и най-вече попадането им в белите дробове. Могат да се поставят профилактично, преди образуването на тромб, като се използват постоянни или временни филтри. Така те се поставят през кожата и през съд, без необходимост от големи операции, и след кратко наблюдение пациентът може веднага да се върне към активен живот. Освен предотвратяване на миграцията на тромбите, се извършва и тяхното разтваряне, раздробяване и отстраняване. Както при неспиращо кървене от хранопровода, чрез създаване на връзки между съдовете може да се регулира динамиката на кръвообращението и налягането в различни системи (TIPS = трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт). Най-честите области на приложение на извънсъдовите процедури са бъбреците и пикочните пътища, жлъчните пътища, абсцеси и кисти с различна локализация, както и тумори – директно през кожата. Всички кисти, образувани в корема, могат да бъдат изпразнени през кожата и при необходимост да се приложи лечение, предотвратяващо повторното им образуване. При запушване на пикочните пътища, ако има възпаление, придружаващо запушването, или двустранно запушване, се навлиза в бъбречната събирателна система и с помощта на тръбички се осигурява оттичане навън (перкутанна нефростомия). Бъбречните камъни, когато са малки, могат да бъдат избутани в пикочния мехур, да се направи опит за разтварянето им с химични вещества или в подходящи случаи да бъдат извадени. В жлъчните пътища запушените пътища могат да бъдат отпушени с балони и стентове, възпалението на запушената система може да се лекува, а жлъчните камъни могат да бъдат отстранени. Абсцесите в тялото, след като се установи, че са клинично подходящи, също се изпразват директно през кожата под образен контрол. Най-честите области на приложение са коремната кухина, черният дроб, бъбреците, белите дробове, жлъчните пътища и панкреасът. С тази интервенция се лекуват и хидатидните кисти, които са често срещани в Турция и могат да се образуват в черния дроб и в цялото тяло. Лечението на тумори с методите на интервенционалната радиология директно през кожата е сред най-важните процедури в съвременната медицина. Тези методи се различават при различните видове рак, но можем да дадем следните примери:

• При рак на черния дроб под 3 cm с инжектиране на етанол е възможно да се унищожат туморните клетки и напълно да се спре прогресията им. Също така при много коремни тумори и при тумори с метастази в черния дроб, особено при тумори на дебелото черво, туморът може да бъде унищожен чрез изпаряване с радиочестотен метод. При тумори на панкреаса, тумори на жлъчните пътища и злокачествени тумори на черния дроб захранващият тумора съд се достига и селектира до най-крайната му точка и в тумора могат директно да се въведат радиоактивни вещества. Така се запазват здравите тъкани и същевременно се нанася максимално увреждане на туморите (селективна вътрешна лъчетерапия = SIRT).

С цел лечение и контрол на болката нервните коренчета и групи се третират с топлина и химични вещества. Диагностичните и лечебните процедури под образен контрол, благодарение на развиващите се технологии, се използват все по-широко в съвременната медицина. Благодарение на най-високата лечебна успеваемост за най-кратко време при минимално увреждане на тъканите те допринасят значително за връщането към активен живот.

ВИДЕА