Детска Ендокринология

Детската ендокринология е медицинска специалност, която изучава жлезите, произвеждащи хормони, известни като ендокринна система
,
изследва функциите на хормоните и механизмите, които регулират тяхното отделяне.

Ендокринната система се състои от жлези с вътрешна секреция, разположени в различни органи на тялото. Сред тях са хипофизата, щитовидната жлеза, панкреасът, надбъбречните жлези, половите жлези (тестисите и яйчниците) и паращитовидните жлези.

Ендокринолозите преценяват дали тези жлези функционират правилно и при всяка промяна в нивата на хормоните поставят диагноза и провеждат лечение.

Към областта на детската ендокринология спадат проблемите, причинени от нарушения в образуването или функцията на хормоните, които са жизненоважни за растежа, развитието и съзряването на децата. Детските ендокринолози диагностицират и лекуват ендокринни заболявания при кърмачета, деца и юноши от неонаталния период до 18-годишна възраст. Основните от тях са:

1-Нарушения на растежа
:

Нисък ръст: Състояние, при което детето не расте според очакваното за възрастта му; сред причините са

изолиран дефицит на растежен хормон, хипофизна недостатъчност и хипотиреоидизъм, както и недохранване, генетични синдроми (като синдрома на Търнър) или фамилен нисък ръст.

Висок ръст: Децата може да са по-високи от връстниците си поради излишък на растежен хормон (вследствие на тумори или генетични причини) или по фамилни причини. Децата с ранен пубертет и тези с вродена надбъбречна хиперплазия може да са по-високи от връстниците си в началото на заболяването, но ръстът им в зряла възраст може да остане нисък.

2-Нарушения на половото развитие
: Редица проблеми, възникващи поради хормонални нарушения по време на развитието на половите органи или в периода на пубертета.

3-Заболявания на надбъбречните жлези
: Надбъбречните жлези произвеждат кортизол и други хормони и регулират реакцията на стрес. Проблемите с надбъбречните жлези, като болестта на Адисон или синдрома на Кушинг, могат да причинят при децата проблеми с растежа, развитието и обмяната на веществата.
Дефицитите в образуването на надбъбречни хормони вследствие на генетични нарушения могат да нарушат и половото развитие.

4-Нарушения на костния метаболизъм
: При децата нарушенията в нивата на калций, фосфор и витамин D могат да повлияят върху развитието и здравето на костите.

Рахитът, който се дължи на дефицит на витамин D или резистентност към него и протича с омекване на

костните епифизи и изкривяване на костите; загубата на костна маса (остеопения–остеопороза), прекомерното втвърдяване на костите (остеосклероза) и болестта на стъклените кости (osteogenesis imperfecta) са сред заболяванията от тази група.

Също така неспособността на паращитовидната жлеза да произвежда хормон (хипопаратиреоидизъм), липсата на действие на произведения паратхормон (псевдохипопаратиреоидизъм) и прекомерното образуване на паратхормон (хиперпаратиреоидизъм) са заболявания, които засягат костния метаболизъм.

5-Хипогликемия:
Хипогликемията, известна като ниска кръвна захар, може да повлияе на енергийните нива и обмяната на веществата при децата. Въпреки че е по-честа в неонаталния период, може да се появи на всяка възраст.

6-Диабет:
Група заболявания, при които е засегната обмяната на въглехидрати, белтъчини и мазнини, тъй като нивото на кръвната захар остава високо – или защото панкреасът не може да произвежда хормона инсулин, или защото произведеният инсулин не действа правилно.
Диабетът тип 1, дължащ се на инсулинов дефицит, диабетът тип 2, причинен от инсулинова резистентност, и генетично наследственият MODY диабет са най-честите форми на диабет.

7-Затлъстяване
: Най-често се наблюдава екзогенно затлъстяване вследствие на преяждане и обездвижване. Само при 1–5%

от пациентите затлъстяването се дължи на генетични

нарушения, синдром на Кушинг, хипотиреоидизъм, нарушения на паратхормона и някои синдроми.

8-Прекомерно окосмяване (хирзутизъм)

и менструални нарушения
: Появата на окосмяване в гениталната област и/или подмишниците преди осемгодишна възраст при момичетата и деветгодишна възраст при момчетата може да бъде първият признак на някои генетични заболявания или на тумори, отделящи андрогени (мъжки хормони). При младите момичета окосмяването по мъжки тип и менструалните нарушения може да се дължат на заболявания като синдром на поликистозните яйчници, тумори на яйчниците и вродена надбъбречна хиперплазия.

Менструални нарушения: Пълната липса на менструация, липсата на менструация в продължение на поне три месеца след нейното начало,

както и честите или обилни менструални кръвотечения също могат да имат хормонални причини.

9-Заболявания на щитовидната жлеза
: Хормонални нарушения, възникващи в резултат на повишена (хипертиреоидизъм) или понижена (хипотиреоидизъм) функция на щитовидната жлеза. Тези заболявания могат да причинят при децата проблеми с растежа и развитието.

10-Нарушения на пубертета
: Появата на признаци на пубертет преди 8-годишна възраст при момичетата и преди 9-годишна възраст при момчетата се определя като ранен пубертет. Също така, ако при момичетата на 13, а при момчетата на 14 години няма признаци на пубертет, това се приема за забавен пубертет.

11-Заболявания, свързани с хромозомни аномалии
: При заболявания като синдрома на Търнър, синдрома на Клайнфелтер, синдрома на Даун и други тризомии по-често се срещат множество ендокринни нарушения, най-вече нисък ръст и заболявания на щитовидната жлеза.

Нашите деца не са малки възрастни: те са в непрекъснат процес на растеж и развитие и по своите физиологични и психологични особености силно се различават от възрастните. Ендокринните и хормоналните проблеми, които може да се появят в ранна детска възраст, ако не бъдат лекувани правилно, могат да доведат до сериозни последици в по-късния живот. Проблемите на ендокринната система при деца на възраст от 0 до 18 години задължително трябва да се проследяват и лекуват от специалист по детска ендокринология.