Страбизмът е неправилно подравняване на очите, възникващо в резултат на нарушения в контрола на движенията на очните мускули. Мускулите, отговорни за движението на окото, осигуряват едновременното движение на очите чрез сигнали, изпращани от мозъка. Благодарение на нормалната структура на мускулите и очите, очите се фокусират едновременно върху една и съща точка. Но поради някои причини могат да възникнат проблеми с движението на очите. В резултат на това едно от очите може да се завърти навътре, навън или нагоре и надолу, различно от другото. При страбизъм нормалното положение на окото не може да се запази. Най-често наблюдаван при децата, страбизмът може да се появи и при възрастните.
Различни заболявания, парализа, физически травми могат да бъдат сред причините за неправилното подравняване на очите. В някои случаи винаги се завърта едно и също око, а в други случаи очите се завъртат на свой ред. Нарушенията в подравняването на очите могат да възникват периодично и понякога да се оправят сами. Но ако не се осигури лечение, може да се развие „амблиопия (мързеливо око)“ и да настъпят загуби на зрението.
Какво е страбизъм?
Всяко очно кълбо е разположено в зависимост от шест очни мускула. Един от тези очни мускули движи окото надясно, а друг – наляво. Другите четири мускулни групи позволяват ъгловото завъртане на очите и движението им надолу и нагоре. За да се фокусират върху предмети или изображения, всички очни мускули работят заедно. Проблемите в очните мускули могат да доведат до медицинския проблем, наречен „страбизъм“, при движенията и подравняването на очите. Страбизмът най-често се наблюдава при бебета и малки деца. Внезапно появилият се страбизъм при по-големите деца и възрастните може да сочи за важен основен проблем. Нарушението в подравняването на очите може да възникне първоначално в едно око, а в хода на процеса да премине към другото. В зависимост от посоката на завъртане на очите може да се извърши следната класификация:
Езотропия: завъртане на окото навътре
Екзотропия: завъртане на окото навън
Хипертропия: завъртане на окото нагоре
Хипотропия: завъртане на окото надолу
Освен това страбизмът може да се класифицира и според такива фактори, като дали е едностранен, дали е периодичен или постоянен.
Какви са симптомите на страбизма?
Страбизмът или отклонението на очите обикновено могат да бъдат установени по определени симптоми. При бебетата и децата вероятността той да се прояви може да е по-висока, отколкото при възрастните. Но при редовни прегледи на определени интервали отклонението на очите може да бъде диагностицирано и може да се осигури ранно лечение. Често симптомите, които могат да се проявят като признаци на страбизъм, са следните:
Несъответстващи очи, гледащи в различни посоки,
Несъгласуваност в движенията на очите,
Двойно виждане,
Нарушено възприятие за дълбочина,
Умора на очите,
Затруднения при четене,
Главоболие,
Необходимост да наклонявате или извръщате главата си, когато гледате даден предмет,
Затваряне на едното око при гледане на близки предмети,
Присвиване, затваряне или често мигане на очите при гледане на далечни предмети и на ярка светлина.
Посочените симптоми може да не се проявяват по един и същи начин при всички. Въпреки това нелекуваният страбизъм може да доведе до проблеми със зрението.
Как възниква страбизмът?
За развитието на страбизъм може да бъде отговорна слабостта в контрола на нервните и мускулните структури в мозъка, които осигуряват движенията на очите. Наред с това директно могат да окажат влияние и проблеми в дейността на очните мускули. Освен това генетичните фактори и следователно семейната анамнеза също могат да бъдат важен фактор. При наличие на отклонение на очите може да се вземе предвид медицинската история на членовете на семейството. Рисковите фактори, които могат да доведат до проблем с подравняването на очите, обикновено могат да включват следното:
Неврологични (нервна система) нарушения,
Нелекувани нарушения на фокусирането,
Синдром на Даун,
Хидроцефалия,
Наранявания/травми на главата и очите,
Базедова болест (болест на Грейвс),
Нарушения на зрението в очите,
Мозъчен тумор,
Детска церебрална парализа,
Инсулт.
При бебета под 6-месечна възраст може да настъпи значително навътрешно завъртане на двете очи. В ранния период може да се появява от време на време, а след известно време да стане постоянно. Лечението на страбизма при бебетата може да изисква капки за очи, очна превръзка, хирургична намеса и използване на очила. Освен това при бебетата могат да се появят очи, които изглеждат като косоглед, въпреки че страбизъм няма. Това състояние се нарича псевдострабизъм, т.е. „Pseudostrabismus“. При бебетата псевдострабизмът може да се дължи на излишък на кожа, покриваща ъгълчетата на очите, или на плоскост на носния мост. Това състояние по правило изчезва с растежа на бебетата.
Как се поставя диагноза страбизъм?
При бебета, деца и възрастни за диагностициране на страбизъм могат да се използват изчерпателен очен преглед, медицинска анамнеза и семейна история, а също и различни изследвания. Може да е необходим подробен преглед на здравето на нервната система, както и на фокусиращата способност и подвижността на очите. Основните техники и изследвания, използвани при поставянето на диагнозата, са следните:
Семейна и пациентска анамнеза: Оценката на настоящите симптоми, използваните лекарства, хирургичното минало, преболедуваните заболявания, околната среда и семейната анамнеза са важни елементи при диагностиката.
Тест за рефракция: Преглед, насочен към оценка на способността на окото да фокусира светлината и на рефракционните дефекти. С помощта на фороптер – серия от лещи, поставени пред окото, и осветен ретиноскоп може да се измери как светлината се пречупва и фокусира в окото.
Тест за острота на зрението: Тест, който служи за измерване на степента, до която са засегнати зрителните функции при наличие на отклонение на очите. Включва четене на букви с голям и малък размер от определени разстояния.
Тест за фокусиране и подравняване: Тестове, използвани за измерване на това дали очите работят съгласувано и на способността за фокусиране. Тестът помага за установяване на фактори, които пречат на фокусирането на очите или затрудняват съгласуваната им работа.
Едновременно с това вътрешните и външните тъкани на окото могат да бъдат изследвани с цел диагностика или изключване на различни очни заболявания. В този процес лекарят може да приложи някои капки за очи.
Как се провежда лечението на страбизма?
Отклонението на очите може да се коригира с подходящ план за лечение, когато е диагностицирано в ранния период. Планът за лечение може да включва използването на един или повече методи. В тези случаи предпочитаните методи за лечение на страбизма с цел подобряване на отклонението и координацията на очите са следните:
Контактни лещи и очила: При наличие на рефракционни дефекти в очите и лек страбизъм фокусирането може да се коригира с помощта на лещи. За страбизъм може да се предпочетат очила, а за проблеми с рефракцията и фокусирането – лещи.
Призмена леща: Призменът може да помогне за намаляване на двойното виждане, като променя ъгъла на светлината, влизаща в окото. В някои случаи лещите могат да премахнат завъртането на очите.
Медикаментозно лечение: Очни мехлеми, капки или инжекции могат да помогнат за контролиране на прекомерно активно работещите очни мускули. Тези лекарства могат да се прилагат заедно с хирургично лечение.
Очни упражнения: Това е програма, включваща зрителна активност и осигуряваща координацията на очите. Чрез стимулиране на ефективната работа на очите и мозъка тя дава възможност за укрепване на нервно-мускулната връзка.
Операция при страбизъм: Операциите при страбизъм са процедури, включващи промяна и регулиране на положението и дължината на мускулите. Извършват се под обща анестезия и след операцията при страбизъм може да е необходима зрителна терапия. Сред рисковете при операция за страбизъм могат да бъдат инфекция, кървене, диплопия (двойно виждане) и разкъсване на ретината.
Често задавани въпроси
Проблемът с подравняването може да се появи при новородените и бебетата. Но в някои случаи това състояние може да се прояви като „псевдострабизъм“. Наред с това при децата и възрастните може да се развие отклонение на очите. Страбизмът, който най-често засяга бебетата и малките деца, може да се появи при възрастните поради различни причини. Неточностите или отклоненията в подравняването на очите могат да предизвикат промяна в възприятието за разстояние и близост при хората, неправилна интерпретация на възприятието за дълбочина, двойно виждане и умора на очите. Тези симптоми могат да доведат до загуба на равновесие при лицето и да се стигне до различни инциденти, като падания, сблъсъци и други. За ранно разпознаване и лечение на проблемите със зрението непременно се обърнете към съответното здравно заведение. Неправилно подравнените очи изпращат към мозъка два различни зрителни сигнала. Двойното виждане може да възникне като резултат от различните изображения, получавани от двете очи. Наред с това при децата неправилно подравненото изображение на окото може да бъде отхвърлено от мозъка. Това може да изисква използване само на изображението от правилно виждащото и по-добро око. Следователно при децата възприятието за дълбочина, т.е. информацията за близост и разстояние, може да бъде неправилно интерпретирано. Страбизмът възниква, когато очите не работят съвместно и не гледат в една и съща посока. Това състояние може да се нарече и отклонение на очите. Окото може да се отклони навътре, навън, нагоре или надолу. В този смисъл страбизъм и отклонение на очите могат да се използват за описване на едно и също медицинско състояние. Неносенето на очила само по себе си може да не е причина за страбизъм. Но неизползването на очилата, предписани от лекаря по време на лечението, може да доведе до определени проблеми. Неносенето на очила може да доведе до прогресиране на отклонението на очите и до мързеливи очи. Причината за това е, че в рамките на лечението на страбизъм се предписват специални лещи и очила за отклонението на очите. Тези лещи могат да помогнат за облекчаване на мързеливостта на окото, като подпомагат подравняването му. При лечението на страбизъм могат да се използват призмени очила със специални лещи. Тези специални лещи са насочени към коригиране на проблема с двойното виждане, като осигуряват пречупване на светлината. Те са прозрачни и с форма на дебел клин. Като призмено очилно стъкло, те могат да се предпочетат, като се вграждат в очилата. Очилата могат да помогнат окото да остане в права позиция. Хирургичните намеси, освен предимствата си, могат да имат и определени недостатъци, наречени усложнения. Усложненията може да не се появят при всеки човек и може да не са с еднаква тежест. Предотвратяването на възникването на усложнение зависи от грижите след операцията. Сред рисковете при операция за страбизъм са инфекция, кървене, двойно виждане, алергия към лекарствата и анестезията и птоза (спускане) на клепача. Освен това може да възникне повторно нарушение в подравняването. Операцията при страбизъм може да продължи приблизително от тридесет минути до 2 часа. Продължителността на операцията може да варира в зависимост от използваните техники и апарати. След операцията може да се наложи почивка за около една седмица. По време на възстановяването капките за очи, мехлемът или очилата, предписани от лекаря, трябва да се използват внимателно. Операцията при страбизъм е процедура, която променя разположението и дължината на мускулите, осигуряващи движението на окото. Хирургичната намеса е един от ефективните методи, използвани за подобряване на страбизма. След операцията може да се препоръча употреба на очила за известен период от време. Но през периода на възстановяване ясното виждане може да не се осигури и двойното виждане може да продължи няколко дни. В някои случаи този период може да бъде по-продължителен. При диагностицирането на страбизъм следва да се оценят медицинските анамнези на майката, бащата и братята и сестрите. Генетичните фактори, макар и не винаги, могат да повлияят на появата на това състояние. Вероятността това състояние да се прояви е по-висока, особено при хората, в чието семейство има случаи на страбизъм. Бебетата трябва редовно да се преглеждат, особено през първите шест месеца и в по-късните години. При диагностицирането на страбизъм при бебетата първите оценявани признаци са неправилното подравняване и дисбалансът в очното кълбо, т.е. псевдоотклонението на очите. Но отклонение на окото, което продължава повече от три месеца и е по-голямо от петнадесет градуса, се приема за ненормално. Освен това тестовете, използвани за поставяне на диагноза при бебетата, са тест с рефлекс от светлина, тест с червен рефлекс, тест със закриване и тест с открито око. При теста с рефлекс от светлина се наблюдава и сравнява ненормалното подравняване на очите на бебетата, които следят светлина, насочена от специалиста от разстояние един метър. При теста с червен рефлекс с помощта на офталмоскоп се визуализира червеният рефлекс на двете очи. Резултатите трябва да бъдат еднакви. При теста със закриване се наблюдава как детето фокусира определена цел (светлина, играчка и др.) след затваряне на едното от очите му, а това действие се повтаря и за другото око. При теста с открито око едното око на детето се затваря за пет секунди и се осигурява фокусиране върху целта. Затвореното око бързо се отваря и подравняването му се изследва внимателно. Окото в ненормално положение може да покаже отклонение. Не пренебрегвайте необходимото проследяване и прегледи за поддържане и опазване на здравето на очите и нервно-мускулната система. При наличие на подозрение за страбизъм можете да предотвратите оплакванията, които може да срещнете поради страбизма, като потърсите подкрепа от специалист по очни заболявания.
