Окулопластиката, един от подклоновете на офталмологията, обхваща лечението с хирургични методи на проблемите, възникващи в очите и около тях, коригирането на деформации и отстраняването на някои наследствени нарушения.
Понякога наследствени, понякога с напредването на възрастта проблеми, появяващи се около очите, могат да повлияят на физическото и психологическото здраве на хората. Окулопластиката има за цел да реши всички тези проблеми чрез хирургични методи. Освен че се извършва по естетически причини, тя лекува и заболявания като тумори на клепачите, които могат да бъдат рискови за здравето.
Какви заболявания обхваща окулопластичната хирургия?
Окулопластиката се занимава с лечението на множество нарушения – от заболявания на клепачите до запушвания на сълзоотводните канали. Те могат да бъдат изброени по следния начин.
Заболявания на клепачите
Птоза на клепача (Blepharoptosis)
Най-често предпочитаното лечение в окулопластичната хирургия е това на птозата на клепача. При здрав индивид клепачът покрива 1-2 mm от роговицата. Когато мускулът, който повдига клепача, работи слабо или изобщо не работи, по-голяма част от роговицата се покрива и в резултат се появява птоза на клепача. Птозата, известна още като птозис, може да причини амблиопия („мързеливо око“) при децата, а при възрастните – зрителна недостатъчност. Освен това тя не е естетически предпочитано състояние. При някои хора този проблем може да е придружен и от други заболявания. Затова на пациентите с птоза на клепача се препоръчва да се консултират със специалист лекар.
Какво причинява птозата на клепача?
Може да бъде наследствена или да се появи с напредване на възрастта.
Продължителната употреба на контактни лещи може да я предизвика.
Може да се развие в резултат на травма или на неврологични мускулни заболявания.
Образувания в горния клепач могат да причинят спускане на клепача.
Как да разберем дали клепачът е спуснат?
Признаците на птоза на клепача са:
Усещане за смаляване на засегнатото око
Умора
Стесняване на зрителното поле
Мързеливо око при децата
Как се лекува птозата на клепача?
Ако заболяването не е свързано с неврологични заболявания, лечението на птозата на клепача е хирургично. Видът на операцията се определя според подвижността на мускула на клепача и причината за птозата. При достатъчна мускулна функция се цели повдигане на клепача чрез укрепване на levator мускула.
Хирургичното лечение,
Може да се прилага под локална или обща анестезия при хора от всякаква възраст.
Може да се извърши през кожната гънка или от долната страна на клепача, без да остави белег.
Пациентът може да бъде изписан още същия ден.
Извършва се от очен хирург, специализиран в областта на окулопластиката.
След хирургичното лечение очакваните състояния са посинявания и отоци.
При недостатъчна мускулна функция се прилага техниката на суспензия (окачване). При този метод, макар и рядко, могат да се появят състояния като полуотворено око по време на сън или клепачът на оперираното око да остане по-високо от другото, когато погледът е насочен надолу. Във връзка с възможна сухота на окото могат да се прилагат изкуствени сълзи под формата на капки.
Бръчки, провисване и торбички по клепачите
С напредване на възрастта под влияние на генетични фактори или на козметични средства и външни фактори като слънцето кожата губи еластичност и под действието на гравитацията започва да провисва. С течение на времето около очите се появяват бръчки, торбички, набръчквания или подпухналост. Когато тези промени засегнат клепачите, човек изглежда по-възрастен, уморен и тъжен, отколкото е в действителност.
С естетическа операция на клепачите излишните мазнини, кожа и мускулна тъкан от горния и долния клепач се отстраняват и областта около очите се стяга. В зависимост от процедурата операцията, която продължава 1-2 часа, се извършва в присъствието на анестезиолог. Оток и посиняване на клепача след операцията са усложнения, които са възможни, но не продължават дълго. Целта на операцията е да коригира хирургично проблемите и да придаде на човека по-млад и динамичен вид.
Тумори на клепача
Туморите на клепача в голямата си част са доброкачествени, но обикновено се появяват поради неконтролируемо размножаване на клетките на клепача и околните тъкани.
Какви са признаците на тумор на клепача?
Препоръчва се на хората, които дълго време се оплакват от следните симптоми, да се консултират с очен лекар.
Незаздравяващи рани около окото и ечемик
Подуване на окото
Загуба на зрение
Замъглено зрение
Зачервяване на окото
Усещане за натиск в окото
Как се лекува туморът на клепача?
Първият предпочитан метод за лечение на тумор на клепача е хирургичната намеса. След като се определи дали туморът е доброкачествен или злокачествен, той се отстранява хирургически. В някои случаи (при тумори в напреднали стадии) може да се наложи отстраняване на цялото око и поставяне на протеза. След отстраняване на тумора отстранената тъкан се заменя с графт (присаждане на тъкан от друго място на тялото) или с флепове (преместване на съседна тъкан) за реконструкция на клепача. За запазване на естествения вид може да се потърси помощ от естетичната хирургия.
Навътре (ентропион) и навън (ектропион) обръщане на клепачите, деформации
Ентропион
Означава състояние, при което клепачите се обръщат навътре. Може да е резултат от генетични причини или травма, но най-често се дължи на отпускане на тъканите, свързано със стареенето. Тъй като клепачите са обърнати навътре, миглите дразнят окото. За да се върнат клепачите в предишното им състояние, се използва окулопластична хирургия.
Ектропион
Означава състояние, при което клепачите се обръщат навън. Най-често се появява в напреднала възраст, но може да се развие и вследствие на лицева парализа, травма или тумори на клепача. За лечение се предпочита окулопластичната хирургия.
Деформации на клепачите
Травмите могат да причинят естетични и функционални нарушения в структурата на клепачите. Това състояние се коригира с различни методи за реконструкция.
Заболявания на миглите
Трихиазис
Означава растеж на миглите в неправилна посока. Миглите растат навътре от ръба на клепача, така че допират очната ябълка.
Дистихиазис
Означава поява на втори ред мигли, различен от нормалното подреждане на миглите, и насочването на израслите мигли към окото. Това състояние, което понякога се наблюдава в едното, а понякога в двете очи, причинява усещане за убождане при всяко мигане. Като лечение се предпочитат епилация (механично премахване на миглата), криотерапия (замразяване и разрушаване на корените на миглите), лазер или електролиза (разрушаване на корените на миглите с електрически ток). Ако тези методи се окажат неуспешни, се прибягва до хирургично лечение.
Блефароспазъм
Блефароспазмът е неврологично заболяване, което се проявява като неволево силно свиване на мускула, отговорен за затварянето на клепача. Среща се предимно при хора над 50-годишна възраст. С напредване на заболяването, заедно с увеличаването на броя на премигванията, се появяват спазми. Понякога спазмите засягат само мускулите около очите, а понякога могат да засегнат и мускулите на веждата, челото или бузата.
Блефароспазмът е заболяване, което може неблагоприятно да повлияе на ежедневния живот на хората и, следователно, на психичното им здраве. Освен физическото неудобство, свързано с честото премигване, оплаквания като сухота или сълзене на окото, раздразнение и чувствителност към светлина също са сред симптомите на блефароспазма.
Като лечение контракциите могат да бъдат предотвратени с приложение на botox.
Заболявания на клепачите, свързани с лицева парализа
Мимичните мускули на лицето и мускулите, затварящи клепача, са свързани с един и същ нерв, поради което при лицева парализа може да се появи затруднено затваряне на горния клепач и провисване на долния клепач. Тъй като клепачът не се затваря, може да се появи изсъхване на повърхността на окото. За да се предотврати това, се използват изкуствени сълзи. Когато лицевата парализа е постоянна и съществува опасност за окото, хирургичната намеса върху клепача е ефективен метод.
Запушвания на сълзоотводните канали
Излишната сълза преминава последователно през отворите на сълзоотводните канали, малките канали и общия сълзоотводен канал и се излива в носа. Запушването на тези канали по каквато и да е причина води до изтичане на излишната сълза навън. В такъв случай първо се появява сълзене и слепване с отделяне на секрет. Запушването може да е вродено или да се дължи на травма или възпаление, претърпени в по-напреднала възраст.
Какви са признаците на запушване на сълзоотводния канал?
Прекомерно сълзене на окото
Често повтарящо се слепване и отделяне на секрет
Гной, изтичащ от окото при натиск върху корена на носа
Подуване в основата на носа
Често възникващи инфекции на окото
Как се лекува запушването на сълзоотводния канал?
Вродени запушвания на сълзоотводните канали
При новородените бебета съществува ципеста структура, която пречи на сълзата да премине в носа. Тази ципеста структура обикновено се отваря сама през първите месеци. Ако това не се случи, след консултация с лекар през първата година може лесно да се отвори ципестата структура чрез специален масаж върху сълзения мях. Ако не се отвори, се осигурява проходимост на канала чрез процедура, наречена „сондиране“. Рядко, ако и това не помогне, се налага поставяне на тръбичка в канала.
Придобити запушвания на сълзоотводните канали
Чрез поставяне на тръбичка в сълзоотводния канал или чрез операция, наречена „дакриоцисториностомия“, се създава нов канал. По този начин сълзеният мях се свързва с носа. Видът на лечението се определя според мястото на запушването на канала.
Запушвания на сълзоотводните канали вследствие на травма
В такъв случай една от предпочитаните методики е поставянето на специална тръбичка. Освен това, с възстановяване на разрязаното канальче, се осигурява целостта на сълзоотводната система.
Заболявания на тъканите около очите
Тиреоидна офталмопатия
В зависимост от заболяванията на щитовидната жлеза (гуша), които се развиват вследствие на недостиг на йод, могат да възникнат различни заболявания в различни части на окото – извънглазните мускули, клепачите и околните тъкани. Това състояние в медицинската литература се нарича „тиреоидна офталмопатия“, докато сред хората е известно като изпъкнали очи.
Какво причинява тиреоидната офталмопатия?
Признаците в очите се променят в зависимост от вида на гушата. В ранния етап може да се наблюдава зачервяване на очите, оток на клепача или сутрешно подуване на клепача. В по-напреднали етапи се срещат симптоми като изпъкване на очите и загуба на зрение. От друга страна, поради изпъкването на очите клепачите трудно се затварят, което може да причини сухота в очите и разяждане на роговицата. Симптомите могат да се проявят и в двете очи, и в едното око.
Как се провежда лечението?
Признаците могат да се появят в различни тъкани. Смята се, че „отварянето“ на клепача се дължи на засягане на самия клепач, а изпъкването на окото – на оток на орбитата. В зависимост от причината за признака могат да се предпочетат различни медикаментозни и хирургични методи.
Съдови или туморни лезии
Лезиите, които могат да са предвестници на рак, се намират в предната част на окото или в очната ямка, наречена орбита. Предпочитаният метод за лечение на лезиите в предната част на окото е хирургичният. При лечението може да се използва подход през кожата. Ако лезиите са разположени върху очната ямка, се извършват по-големи орбитални операции.
Хирургия на очната кухина (сокет)
В зависимост от генетични или околни фактори при хората може да настъпи загуба на зрение. Поради болка или естетически притеснения може да се наложи отстраняване на незрящото око. След отстраняване на окото, за коригиране на деформацията, която се появява, се използва хирургия на очната кухина.
От друга страна, за отстраняване на окото се прилагат два метода, които се открояват.
Евисцерация
Означава изчистване на съдържанието на очната ябълка. Лечението се извършва чрез отвор, направен върху роговицата, като се влиза навътре и се изчиства съдържанието на окото, като бялото на окото се запазва на мястото си.
Енуклеация
Означава отстраняване на цялата очна ябълка. Обикновено при наличие на тумор, инфекция в окото или вследствие на травма се предпочита този хирургичен метод.
След двете хирургични процедури могат да се появят състояния като намаляване на обема на очната ямка и вдлъбване на клепачите навътре, затова по време на операцията се поставят орбитални импланти (сфери). След това върху сокета се изработва персонализирана протеза, за да се постигне вид, подобен на здравото око.
