Алогенната трансплантация на костен мозък е процедура, при която стволовите клетки на пациента се заменят със здрави стволови клетки, взети от костния мозък на подходящ донор. При алогенна трансплантация на стволови клетки трансплантатът трябва да бъде очистен от злокачествени клетки и да съдържа клетки, които могат да се борят с чужди вещества чрез имунната система. Стволовите клетки на костния мозък обикновено се вземат многократно от задната част на тазовата кост, докато се събере определен брой клетки. Ако обаче там не може да се получи достатъчно клетки, костен мозък може да се вземе и от предната част на тазовата кост или от гръдната кост. При хората минималният брой клетки от костен мозък, необходим в дългосрочен план, не е точно известен, но обикновено количеството събрани клетки от костен мозък варира в зависимост от диагнозата, вида и интензивността на предтрансплантационното кондициониране
Какво е алогенна трансплантация на костен мозък?
Алогенната трансплантация на костен мозък – метод, използван за възстановяване на нормалното производство на кръв и за лечение на заболявания като рак – е процедура, при която болният костен мозък се заменя със здрав костен мозък от донор. След трансплантацията клетките отиват в костния мозък на пациента и заемат мястото на собствените му стволови клетки. След това те се диференцират във всички части на кръвта и имунната система, включително червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите. Новите клетки могат да бъдат обработени в лабораторна среда преди трансплантацията. Важно е пациентът да премине химиотерапия и лъчетерапия преди трансплантацията. По този начин раковите клетки се унищожават и се освобождава място в костния мозък за трансплантираните стволови клетки. В същото време на имунната система става по-трудно да отхвърли новите клетки.
Трансплантацията на клетки не се извършва само от костен мозък, а и от различни източници, като периферна кръв и кръв от пъпна връв. Поради това терминът „трансплантация на костен мозък“ е заменен с терминa „трансплантация на хемопоетични стволови клетки“. Хемопоетичните стволови клетки получават различни наименования според източника си, т.е. според това от кого са получени. Стволовите клетки, получени от самия пациент, се наричат автоложни, клетките от еднояйчен близнак – сингенни, а клетките от донор, различен от пациента или от еднояйчен близнак, се наричат алогенни стволови клетки.
При кои заболявания се прилага алогенна трансплантация на костен мозък?
Алогенната трансплантация на костен мозък се използва най-често при пациенти с рак, но е и процедура, прилагана при лечението на някои заболявания, водещи до недостатъчност на костния мозък. Заболяванията, при които алогенната трансплантация на костен мозък е предпочитана, са следните:
Злокачествени заболявания
Остра миелоидна левкемия
Остра лимфобластна левкемия
Хронична миелоидна левкемия
Миелодиспластични синдроми
Миелопролиферативни нарушения
Неходжкинов лимфом
Болест на Ходжкин
Хронична лимфоцитна левкемия
Множествен миелом
Ювенилна хронична миелоидна левкемия
Незлокачествени заболявания
Апластична анемия
Пароксизмална нощна хемоглобинурия
Анемия на Фанкони
Анемия на Блекфан-Даймънд
Таласемия мажор
Сърповидноклетъчна анемия
Тежка комбинирана имунна недостатъчност
Синдром на Уискот-Олдрич
Вродени нарушения на метаболизма
За кого се прилага алогенна трансплантация на костен мозък?
Алогенната трансплантация на костен мозък обикновено се прилага при пациенти с висок риск и със състояния, изискващи напреднало лечение. Това лечение е ефективен метод, използван при лечението на много злокачествени и незлокачествени хематологични заболявания. Освен това алогенната трансплантация на костен мозък се предпочита, когато имунната система е сериозно потисната и е необходимо получаване на донорни клетки. За извършване на тази процедура между донора и реципиента е необходимо пълно съвпадение по HLA (човешки левкоцитен антиген).
Как се избира донор и какъв е подготвителният процес?
След като бъде установено, че алогенната трансплантация на костен мозък е необходимо лечение за пациента, започва търсенето на подходящ донор. Донорът може да бъде член на семейството, роднина или непознат без генетична прилика. За да се увеличат шансовете за успех на трансплантацията, съвпадението е важно.
Преди започване на трансплантацията пациентът получава кондициониращо лечение. Това лечение се състои от лъчетерапия и химиотерапия. Химиотерапията и лъчетерапията се започват малко след хоспитализацията. По този начин останалите ракови клетки се унищожават и имунната система се потиска. Целта е, като се отслаби имунната система, да се предотврати отхвърлянето на донорните клетки. Това кондициониращо лечение осигурява на новите клетки възможност да се придвижат през кръвообращението до костния мозък на пациента и там донорните клетки да се развият.
Как се извършва трансплантацията?
Трансплантацията на стволови клетки или костен мозък се извършва 1–3 дни след последната доза химиотерапия и лъчетерапия. Понякога клетките могат да бъдат подобрени в лабораторията преди трансплантацията. Когато клетките, събрани от донора, не са подложени на никаква промяна, трансплантацията се нарича непроменена.
Първият етап от процедурата по трансплантация е събирането на костен мозък от донора. Костният мозък се събира, като под анестезия на донора, обикновено в задната част на тазовата област, се въвежда куха игла. В областта може да има болка в продължение на около седмица. След това се извършва процедура по трансплантация, подобна на обикновено кръвопреливане.
Как протича периодът след трансплантацията?
Новият костен мозък не се възстановява веднага след трансплантацията. Новите стволови клетки от костния мозък отиват в костите и преминават през процес на растеж. Процесът на лечение и проследяване на пациента след трансплантацията трябва да продължи поне 1 година.
Какви са възможните усложнения след трансплантацията?
Някои важни усложнения, които могат да се срещнат след трансплантацията, са следните:
Отхвърляне и неуспех на трансплантата: Трансплантираните клетки могат да бъдат унищожени от имунната система на пациента или клетките на костния мозък да не функционират достатъчно добре. Това обикновено се появява в първите 60 дни след трансплантацията, но може да настъпи и по-късно.
Инфекции: Поради имуносупресивните лекарства, използвани след трансплантацията, пациентите са по-уязвими към инфекции. Особено се увеличава рискът от гъбични и вирусни инфекции. За тази цел се предприемат мерки за предотвратяване на инфекции.
Генитоуринарна токсичност: Химиотерапията във висока доза преди трансплантацията може да причини някои проблеми с пикочните пътища, особено хеморагичен цистит. Това усложнение може да бъде контролирано с подходящи лекарства и флуидна терапия.
Чернодробна токсичност: Увреждането на чернодробните съдове, възникнало след трансплантацията, може да се прояви със симптоми като покачване на теглото, коремна болка и задържане на течности. Това състояние се овладява с подходящо лечение и някои лекарства.
Остра болест „трансплантат срещу гостоприемник“ (GVHD): Около половината от пациентите развиват болест „трансплантат срещу гостоприемник“. Тази болест представлява най-важната бариера пред алогенната трансплантация на костен мозък. Острата болест „трансплантат срещу гостоприемник“ обикновено се появява в първите 100 дни след трансплантацията. Новите клетки могат да атакуват тъканите на пациента. Това заболяване може да засегне кожата, стомашно-чревния тракт и черния дроб. Тежестта му може да варира и може да се наложи лечение.
Тези усложнения се опитват да се управляват чрез оценка на риска преди трансплантацията и внимателна грижа и проследяване след нея.
Често задавани въпроси
При автоложната трансплантация на костен мозък стволовите клетки се вземат от пациента, който ще бъде трансплантиран. Тоест донор на пациента е самият той. Алогенната трансплантация е вземане на стволови клетки от донор, различен от пациента. Този донор може да бъде роднина или непознат човек. При избора на донор за алогенна трансплантация на костен мозък се вземат предвид фактори като вида на заболяването, състоянието и спешността на намирането на донор. Един от най-важните аспекти при избора на донор е близкото тъканно съвпадение между реципиента и донора, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантата. Отхвърлянето на трансплантата е, когато имунната система на пациента възприема донорските клетки като чужди и се опитва да ги унищожи. Когато донорът и реципиентът са добре съвместими, отхвърлянето на трансплантата е рядко. При наличие на добро съвпадение донорът се информира за процеса на трансплантация. След като бъде информиран, ако донорът реши да даде дарение, му се дава формуляр за съгласие за подпис. Донорът никога не се принуждава и решението е изцяло негово. След това се извършват преглед и някои изследвания, за да се увери, че здравословното състояние на донора е добро.
Преди трансплантацията, за да се подготви тялото на пациента, се извършва кондициониращо лечение, състоящо се от химиотерапия и лъчетерапия. Целта на това лечение е да унищожи останалите в тялото ракови клетки и да освободи място в костномозъчните кухини за донорните клетки. Процесът на трансплантация е психологически труден за много пациенти, поради което пациентът се подготвя емоционално. Извършват се HLA кръвен тест, биопсия на костен мозък, пълен физикален преглед, компютърна томография, електрокардиограма, както и кръвни изследвания като пълна кръвна картина и скрининг тестове за вируси като хепатит B и HIV.
След трансплантацията при донорите няма особен риск, сериозни усложнения не се наблюдават. Могат да се появят проблеми като болка в гърлото или гадене, дължащи се на анестезията. Въпреки това през първата седмица могат да се появят някои усложнения и токсичности. Съществува възможност раковото заболяване да се върне. Затова грижата и проследяването след трансплантацията са важни. По време на процедурата по трансплантация пациентът е буден, като това не е болезнена процедура. Донорните клетки се дават на пациента, когато са готови. След изписването на пациента той преминава през период на възстановяване от около една година. През първите няколко седмици може да се усеща отпадналост. При алогенните трансплантации на костен мозък реакцията „трансплантат срещу гостоприемник“ (GVHD) е често срещано усложнение. Когато имунните клетки на донора възприемат тялото на пациента като чуждо, те могат да атакуват определени органи, обикновено кожата и черния дроб. Това състояние увеличава вероятността от инфекция. Заболяването се разделя на остро и хронично. Острата форма започва непосредствено след трансплантацията и продължава кратко време. Хроничната форма започва по-късно и продължава дълго. Реакцията „трансплантат срещу гостоприемник“ се опитва да се предотврати, като на пациента се дават лекарства, които потискат имунната система. След трансплантацията, тъй като се използват лекарства, потискащи имунната система, пациентите, преминали алогенна трансплантация на стволови клетки, са по-изложени на риск от бактериални, гъбични и вирусни инфекции в сравнение с пациентите след автоложна трансплантация на стволови клетки. За предотвратяване на инфекции рутинно се провежда профилактика. Дългосрочното проследяване и грижите след алогенна трансплантация на костен мозък изискват постоянна комуникация и координация между пациента и медицинския екип. Това е от решаващо значение за поддържане на здравето на пациента и предотвратяване на усложнения. Важно е пациентът да бъде преглеждан от специалисти на определени интервали и да се правят някои изследвания, затова е необходимо да не се пропускат редовните контроли. Трябва да се обръща внимание на личната хигиена и почистването на дома, в който живее пациентът. Трябва да се избягва консумацията на сурови плодове и зеленчуци, а храните трябва да се почистват внимателно. За да управлявате най-добре процеса на възстановяване, е важно редовно да правите здравни контроли. Ако след трансплантацията имате някакъв проблем или притеснения, препоръчва се незабавно да се обърнете към специалист.
