С напредване на възрастта на хората в областта на лицето настъпват някои промени. Всъщност, в много случаи първите признаци на стареене се забелязват в областта на лицето. Освен стареенето, слънчевата светлина и гравитацията проявяват въздействието си в областта на лицето. Поради намаляване на мускулния тонус, мускулите и кожните увисвания се появяват особено в областта на брадичката и врата. Настъпва суха кожа и тя губи блясъка си. Намаляване на подкожната мастна тъкан и увисване заедно с други меки тъкани. Кожата се отпуска, появяват се бръчки и еластичността намалява, като се образуват увисвания. Кожните бръчки се увеличават. В резултат на години на работа на лицевите мускули в кожата се образуват линии. Тъй като производството на колагенови и еластинови влакна намалява, кожната плътност и еластичност намаляват. Скоростта на клетъчното обновяване в кожата се забавя.Особено в зоните, които са по-изложени на слънчева светлина, тези промени се наблюдават по-често; може да се наблюдава уморен, остарял и тъжен външен вид на лицето.
На лицето могат да се наблюдават следните деформации:
Дълбоки линии на челото и долния клепач
Спадане на нивото на веждите
Увисване на клепачите
Увисване в областта на средната част на лицето (над скулите и страните на носа)
Дълбока линия от носа до ъгъла на устната
Гушка под брадичката (гердан)
Вид на двойна брадичка на врата
Стареенето не може да бъде спряно. Операциите за лифтинг на лицето се извършват, за да се намалят последиците от стареенето и да се придобие по-здрав, бодър и млад външен вид на лицето. Всъщност операциите за лифтинг на лицето (face lift) не са просто операция за подтягане на увисналата кожа или операция за коригиране на бръчките (ритидектомия). Това е операция за „подмладяване на лицето“ в 3 измерения, извършвана хирургично, която се прилага за деформациите, възникнали в лицето, и за други елементи на меките тъкани, като мастна и мускулна тъкан, освен кожата. Целта е преместените тъкани да бъдат върнати в нормалното им положение, каквото са имали в младостта, за да се постигне здрав и млад вид. Лифтингът на лицето се търси предимно от жени, но въпреки това все по-често се предпочита и от мъже в напреднала възраст, особено такива с желание за нова работа. Операцията може да се извърши под обща анестезия или с локална анестезия и седация. В зависимост от прилаганата хирургична техника може да се наложи хоспитализация за 1 или 2 нощувки. Конците се махат след 7 дни и пациентът се наблюдава при контролни прегледи. Времето за възстановяване се различава в зависимост от хирургичната техника. Средният период за връщане към работа е между 1 и 4 седмици. При някои операции отокът може да отшуми напълно и лицето да се стабилизира след 3-4 месеца. При операциите за лифтинг на лицето могат да се комбинират подтягане на челото, повдигане на веждите, естетична корекция на клепачите, подтягане на врата, липосукция и мастна инжекция.
При кои пациенти лифтингът на лицето не е подходящ?
Лица с нереалистични очаквания
Лица със сериозни заболявания, които са пречка за операцията
Лица, които приемат кръворазреждащи лекарства (Аспирин, Кумадин…)
Пушачи
Преди операцията:
Пациентите се подлагат на медицински преглед.
Употребата на алкохол и тютюнопушенето трябва да бъдат прекратени поне 2 седмици преди операцията.
Кръворазреждащите лекарства, витамин Е и мултивитамините трябва да се прекратят поне 10 дни преди операцията.
Прием на 500-1000 mg витамин С се започва 3 седмици преди операцията.
След операцията:
Прилагат се болкоуспокояващи.
Препоръчва се да се ходи изправено и да не се гледа надолу.
Не приемайте алкохол, цигари и витамин Е поне още 1 седмица.
Още 2 седмици избягвайте тежки упражнения, сексуална активност и повдигане на тежки предмети.
1 седмица не карайте кола и не пътувайте със самолет.
6 седмици не посещавайте стоматолог.
Предпазвайте се от слънчева светлина поне 2 месеца.
2 дни след операцията можете да се къпете.
Рискове при операциите за лифтинг на лицето:
Кървене (хематом)
Болка
Инфекция
Лошо зарастване на раната
Нежелани белези
Рискове от анестезия
Проблеми с чувствителността на кожата
Увреждане на лицевия нерв
Асиметрия на лицето
Проблеми с контура на кожата
Разлики в нивото на скалпа (косеста част на главата)
Косопад
Натрупване на течност под кожата
Възможност за допълнителна хирургична намеса
Дълбока венозна тромбоза, сърдечно-белодробни проблеми
От гледна точка на естетичните намеси лицето се разделя на 3 области.
Горна част на лицето: Чело и вежди
Средна част на лицето: Бузи, нос и очи
Долна част на лицето: Уста, брадичка и врат
В зависимост от деформациите в тези области се прилагат различни хирургични варианти.
Методи на операциите за лифтинг на лицето:
Традиционен (класически) лифтинг на лицето: Чрез разрез, който започва пред ушите (бакенбардите), около ушните гънки, ушния лобул (ушната мекушка) и се простира зад ушите и до косматата част на главата, се достига до областта под кожата на лицето; отпуснатостта на кожата в областта на лицето, врата и брадичката се отстранява чрез опън и последващо премахване на излишната кожа. Положението на мастната тъкан под кожата се коригира или се премахва излишъкът.
Долен (стандартен) лифтинг на лицето: Методът е планиран за коригиране на отпускане и увисване в областта на врата и брадичката чрез разрез, както при традиционния лифтинг на лицето. Целевата област е долната 1/3 на лицето.
Ендоскопски лифтинг на лицето: Принципът се основава на извършване на операцията и наблюдение на тъканите чрез по-малки разрези, използвайки дълги тънки инструменти и камера. Предимство е по-малкият белег или отсъствието на белег. Този метод обаче сам по себе си не може да отстрани излишната кожа. Обикновено се използва за процедури на горната част на лицето и челото. Използва се и за средната част на лицето.
Лифтинг на средната част на лицето: Прилага се за коригиране на областите под очите и бузите. Целта е увисналата мастна тъкан и другите тъкани в тази област да бъдат преместени на местата им от младостта. Този метод не може да коригира деформации, свързани със стареенето, в областта на челото, горния клепач и врата.
Субпериостален лифтинг на лицето: Чрез коригиране на положението на дълбоките тъкани върху лицевите кости се възстановява връзката между костта и меките тъкани. Това е техника, при която тъканите върху костната тъкан се отделят от костта заедно с периоста – обвивката, наречена периост. Според някои хирурзи методът дава по-успешни и трайни резултати в дългосрочен план и рискът от усложнения се смята за по-нисък. Целевата област е средната част на лицето.
Лифтинг в дълбоките слоеве: Целта е да се коригират деформациите на средната част на лицето, бузите и долните клепачи. Това е метод, при който възстановяването отнема по-дълго време и рискът от усложнения е по-голям.
Композитен лифтинг на лицето: Планира се опъване на кожата, подкожната тъкан, мускулите и мастните тъкани като единна цялостна структура. Увисването на мастната възглавничка над скулната кост и задълбочената бразда отстрани на носа, които не могат да бъдат коригирани със стандартните методи, могат да бъдат коригирани с този метод. Средната част на лицето е засегната при стареене. Времето за възстановяване е по-дълго.
SMAS (Повърхностна мускулно-апоневротична система) лифтинг на лицето: Принципът се основава на стягане на тъкан, представляваща комбинация от обвивка и мускул, която обгражда дълбоките структури на лицето под кожата. Това е успешна техника при пациенти с дълбока линия от крилото на носа до ъгъла на устната. Не е ефективна в средната част на лицето.
Пълен лифтинг на лицето: Операция, извършвана за подмладяване на челото, горните и долните клепачи, средната част на лицето, долната част на лицето, устните и врата.
Мини лифтинг на лицето: Чрез малки разрези се достига до подкожната тъкан и се извършва опън само на кожната тъкан. Времето за възстановяване е кратко. Няма ефект върху веждите. При сериозно увисване на лицето не е успешен.
MACS (Minimal Access cranial suspension) лифтинг на лицето: Метод, при който, чрез по-къси разрези в сравнение с класическия метод, се достига до подкожните тъкани и с помощта на подвесни конци се извършва лифтинг на лицето и се променя положението на подкожните тъкани.
S-LIFT: Операция за лифтинг на лицето, извършвана чрез по-къс разрез във формата на буквата S пред ухото. След дисекция на кожата и подкожната тъкан се прави SMAS тъканна подвеска. Хирургията е насочена предимно към деформацията, присъстваща в долната част на лицето.
Quick Lift: Модификация на S-lift. При сериозни деформации не е успешен.
