Отговорихме на въпросите относно кохлеарния имплант, известен сред хората и като „Бионично ухо“, с отговори от специалистите по УНГ болести в Hisar Hospital Intercontinental.
Какво е кохлеарен имплант (Бионично ухо)?
Кохлеарният имплант, известен сред хората и като „Бионично ухо“, е вътрешна ушна протеза, поставяна чрез хирургична интервенция и предназначена да помогне на хора с тежка или много тежка загуба на слуха, които не получават достатъчна полза от слуховите апарати или при които слуховите апарати са недостатъчни. Системата на бионичното ухо се състои от две части. Първата е вътрешната част на импланта, поставена във вътрешното ухо при операция с продължителност 2–4 часа; втората част е външната част, която се поставя зад ухото и включва микрофона, който възприема речта, блока за чувствителност на звука и контрола за регулиране на звука. Звуците се възприемат от микрофона във външната част и се преобразуват в електрически сигнали; сигналите достигат до речевия процесор. Там се кодират и чрез радиовълни, преминаващи през кожата, достигат до импланта. До електродите на импланта, разположени в кохлеята (охлювата), се изпраща поредица от електрически стимули. По този начин слуховият нерв получава тези стимули и ги предава към мозъка. Мозъкът възприема тези сигнали като звук.
Кой може да се възползва от тази процедура?
Деца на възраст 0–5 години и възрастни, които са загубили слуха си вродено или по-късно,
Хора, при които загубата на слуха се дължи само на проблем във вътрешното ухо и които не могат да получат достатъчно речево възприятие със слухови апарати,
Възрастни, които са загубили слуха си вследствие на преболедувано заболяване, операция или злополука, след като преди това са имали слухова способност,
Хора със загуба от 95 dBHL и повече,
Хора с тежка, много тежка и тотална загуба на слуха могат да се възползват от тази процедура.
За кого тази процедура не е подходяща?
Когато добре нагласен апарат осигурява на човека достатъчна способност за говор и разбиране,
Когато тежката загуба на слуха е съществувала много дълго време,
Когато основната причина за загубата на слуха не е кохлеята,
Когато кохлеята е в толкова лошо състояние, че не може да приеме електродите, или слуховият нерв е увреден или липсва,
Кохлеарен имплант не се прилага, ако човекът не е достатъчно здрав, за да понесе анестезия и операция.
Какви са ползите от кохлеарния имплант?
Възприемане на ежедневните звуци: Потребителите на кохлеарен имплант могат да придобият по-голяма способност да възприемат околните звуци. Така човекът получава по-добра възможност да установи по-близка връзка с околните.
Разбиране на речта: Макар това при децата да отнема известно време, речевите звуци стават разбираеми. Способността да се чуват говорещите е особено полезна за хората, които четат по устните, а за повечето потребители значително улеснява общуването в ежедневието.
Подобряване и корекция на речта: Потребителите на имплант могат с течение на времето да коригират собствената си реч, като слушат своята и чуждата.
Слушане в шумна среда: Бързата стимулация и напредналият речев процесор позволяват разбиране на речта в шумна среда.
Как се извършва операцията за Бионично ухо (кохлеарен имплант)?
При кандидат, който е напълно готов за операция, операцията за кохлеарен имплант при обща анестезия продължава приблизително 2–4 часа. Рискът от операцията е равностоен на този при други операции на ухото. В костта зад ухото се оформя място за импланта. Във вътрешното ухо се прави малък отвор. Носителят на електродите се вкарва в кохлеята (вътрешното ухо). Носителят на електродите и пакетът с импланта се фиксират. Преди затваряне на раната се тества функцията на електродите. Обикновено пациентите при събуждане не изпитват никакъв дискомфорт. При необходимост след операцията се прилагат болкоуспокояващи; с оглед на риска от инфекция се дава предпазна антибиотична терапия. Пациентите, които стават на крака още в същия ден, обикновено се изписват от болницата след 3 до 5 дни.
Как става слухът с кохлеарен имплант?
Речевият процесор, подготвен индивидуално от аудиолог, се поставя 3–6 седмици след операцията. Програмата на речевия процесор, свързан към компютър, включва настройките за тембър, сила на звука и времеви параметри. Компютърът изпраща сигналите, произведени при контролирани нива, към потребителя чрез речевия процесор. Определят се най-слабото ниво на звука, което потребителят може да чуе (праг на чуване), и най-силното, но не дразнещо ниво на звука (най-комфортно ниво). Тези две нива се определят отделно за всеки от електродите в кохлеята. Така звуците се чуват, но не дразнят пациента. При следващите сеанси тази програма се нагажда отново. По време на проследяването потребителят и семейството му задължително трябва да спазват програмата за проследяване, организирана от екипа по кохлеарен имплант, за да се постигне най-голяма полза.
