Естетиката на носа заема първо място сред козметичните операции, извършвани в Турция. С увеличаването на естетичните операции има сериозно нарастване и на операциите за естетика на носа. Въпреки че се извършват много, сред най-трудните естетични операции са и ринопластиките.
Основната цел, освен постигането на траен, естетичен и добър резултат, е да се отстрани съществуващият при пациента дихателен проблем или да се предотврати появата на дихателен проблем в бъдеще.
В ежедневието, когато се срещаме лице в лице с хората, най-силно привлича вниманието част от нас – носът, разположен точно в средата на лицето. Носът е изключително важен орган както от естетична, така и от здравна гледна точка, тъй като осигурява функциите дишане, обоняние, овлажняване и затопляне на вдишвания въздух, филтриране на чужди частици от въздуха и придава на гласа ни индивидуалност. Деформации на формата, изкривявания или стеснения на носа могат да възникнат след травми на носа или да бъдат генетично обусловени. Нарушенията във формата могат да засегнат нормалните функции, като дишане и сън, а също така могат да породят състояния или чувства като усещането, че другият разглежда носа ви, докато говори с вас, че носът ви е грозен и не е в хармония с лицето ви, и необходимост често да разглеждате носа си в огледалото през деня. Тези състояния и мисли могат да причинят сериозна загуба на време в ежедневието на хората, липса на концентрация и нещастие. С промяната и развитието на представите за нормалност и красота се увеличава желанието за ринопластика.
Тъканта на носа се състои отвън от кожа, в мястото на съединяване с челото – от назалните кости, във върха – от хрущяли, които осигуряват формата, а отвътре – от септум, наречен хрущялно-костна структура, която осигурява опора на носа, като вътре е изградена от лигавична структура. Поради нарушения в тези структури могат да възникнат различни деформации, а планът на операцията се определя според структурата, в която има деформация. Ако има нарушение във външната форма на носа, се прилага единствено естетичната операция „ринопластика“; ако има проблем в септума във вътрешната част, се прилага по-скоро функционалната операция „септопластика“, насочена към поправяне на проблемите с дишането; когато при вдишване крилата на носа се прибират и затрудняват дишането, се прилага хирургия на назалната клапа („назален вентил“); когато в тъканите на конхите, наречени „месо“, в носа има разрастване, което води до затруднено дишане, се прилага „хирургия на назалните конхи“; а ако в септума има дупка от дясно към ляво, се извършва „възстановяване на септалната перфорация“. Тъй като при повечето пациенти вътрешните проблеми на носа и проблемите с външния му вид се наблюдават заедно, тези операции се извършват заедно в една и съща операция.
Структурите в носа са свързани помежду си, затова деформация в една от тях се отразява и върху останалите. Както домино пластинките, които се подпират една на друга и падат, много деформации се наблюдават едновременно. Операция, извършена с оглед само на една структура, обикновено може да доведе до това другата деформация да излезе на преден план, а може би и да се влоши. Затова носът трябва да се оценява като цяло – вътрешната и външната му част – и хирургичното лечение трябва да се извърши като едно цяло в една и съща операция. Например изкривяване, намиращо се във външната част на носа, е съпроводено с изкривяване на септума – хрущяла, наречен септум, в носа. Това изкривяване често води и до разрастване на конхите в носните отвори. При такъв пациент „септоринопластиката и конхалната хирургия“ трябва да се извършат в една и съща операция. Всъщност самото коригиране на външното изкривяване не е възможно без коригиране на септума в носа.
Операциите на носа се извършват по „открит“ или „затворен“ способ.
При откритите операции на носа се прави кожен разрез в областта на „колумелата“ – структурата, която отвън разделя носните отвори на две, и така се достига до вътрешните тъкани на носа, където се извършва септопластика или ринопластика. Тъй като в областта на колумелата след операцията ще се направят шевове, съществува риск от оставане на белег.
При затворените операции на носа достъпът до вътрешните структури се осъществява през носните отвори, като на определени места се правят разрези в лигавицата. Тъй като на външната част на носа няма разрез и шев, няма риск от белег. От тази гледна точка пациентите ги предпочитат повече. Техниката, която ще бъде избрана при операцията, зависи от деформацията при пациента, от предпочитанията на пациента и от опита на хирурга. Операциите на носа, макар да могат да се извършват и под локална упойка, за по-голям комфорт на пациента обикновено се предпочита обща анестезия. В зависимост от състоянието на деформацията операцията може да трае между 30 минути и 2 часа. След операцията обикновено не е необходимо да се остава в болницата, но лекарят и пациентите предпочитат 1 нощ да се прекара в болницата под наблюдение. След излизане от операцията първият проблем, който създават тампоните в носа – които могат да имат различни особености – е невъзможността да се диша през носа, а оттам необходимостта да се диша през устата и появата на сухота в гърлото. Тампоните са важен материал за намаляване на кървенето в носа и за осигуряване на опора на хрущялните и костните структури. Тези тампони остават в носа от 1 до 7 дни след операцията и после се премахват.
Една от най-важните превръзки, за които пациентите се тревожат при следоперативното проследяване, е премахването на тампона. С използването на качествени, маслени тампони пациентите виждат, че този процес не е толкова страшен, колкото са очаквали. При пациенти, които след премахването на тампоните съобщават, че проблемите с дишането са се подобрили, в рамките на 1–2 дни може да се наблюдава отново запушване на носа. Поради премахването на натискащия тампон в носа, при тъканите, травмирани от операцията, ще се развие оток и подуване, което може да причини затруднено дишане. Това подуване може да продължи до 4 седмици.
След операцията често се наблюдават гадене, повръщане и болка. Обичайно е и известно изтичане на течност от носа – това не е причина за притеснение. Инфекцията и състоянието, наречено септален хематом, са усложнения, които се наблюдават изключително рядко. В зависимост от количеството коригирана кожа, хрущял и кост и от обема на извършената процедура, след операцията може да се появят подуване и посиняване около очите и носа. Повечето посинявания и подутини отзвучават за 7–10 дни. Пациентите могат да се върнат към работата си в рамките на 1 седмица. Подуването в горната част на носа обаче отзвучава по-дълго. Полезно е да се обсъдят подробно тези въпроси с лекаря, който ще извърши операцията, преди операцията.
Особено при ринопластика върху новооформения нос се поставя гипсова шина, за да се запази определена форма. Тази гипсова шина, фиксирана към лицето с лепенки, се сваля на 7-ия ден след операцията и се прави превръзка с тънки лепенки. За намаляване на подуването и за оформяне на тъканите се обучава пациентът на масаж с пръсти. В идеалния случай отзвучаването на цялото подуване и оформянето на носа отнема 6 месеца. След ринопластика е необходимо най-малко 6 месеца да се пази областта на носа от всякакви удари. Както всичко прекалено е вредно и грозно, така и при ринопластиките трябва да се избягват неестествени желания и операции. Ринопластиките, които водят до прекалено вдигнат връх и малък нос, несъответстващ на структурата на лицето, са нежелани резултати. Вместо това се препоръчват ринопластики, които отговарят на костната и кожната структура на лицето на пациента, не личи, че е естетична операция, и не дават вида на стандартна естетична операция на носа, извършена от една и съща ръка, а дават по-естествен вид.
Ще провисне ли носът ми след операцията?
Това е един от най-често задаваните въпроси преди естетични операции на носа. При ринопластика излишният хрущял и другите тъкани не трябва да се отстраняват и изхвърлят; особено вътрешният септален хрущял, който осигурява опора на носа, трябва да се запази, а при необходимост върху върха на носа трябва да се осигури опора с помощта на хрущялни присадки. По този начин във върха на носа не се наблюдава хлътване и се създава по-здрава структура на носа.
При пациенти, при които е извършена неуспешна предишна операция на носа и в носа не е останала опорна хрущялна структура, или при пациенти, при които след тежки травми хрущялите на носа са силно разрушени, може да се наложи по време на ринопластиката да се възстанови гърбът на носа, септумът или други участъци с помощта на ушен хрущял или реберен хрущял. Това решение се взема преди операцията след оценка на пациента заедно с него. Дългосрочните усложнения, които могат да се наблюдават след операции на носа, включват перфорация на септума, образуване на сраствания вътре в носа (синехия), затруднено дишане, деформации на формата и необходимост от нова операция. Дори при най-добрите специалисти, след ринопластика, която е една от най-често извършваните естетични операции в Турция, може да е необходима хирургична корекция. Преди операцията трябва да се дадат подробни разяснения за желанията на пациента, за това какво може да се направи хирургично и за хирургичния метод, подходящ за лицето на пациента. Трябва да се прецени внимателно дали очакванията на пациента са реалистични. По този начин комуникацията между пациента и хирурга е по-добра и оценката на очакванията от операцията и удовлетвореността след нея е по-добра.
