Рехабилитацията при слабо зрение е лечебна процедура, която има за цел да подобри съществуващата зрителна функция при пациенти с намалено зрение по различни причини, за да се постигне по-добро зрение. Хората със слабо зрение могат да постигнат по-добра зрителна острота в хода на рехабилитационния процес. Когато зрението не е напълно загубено, но с очила, лещи и други методи на лечение не може да се постигне зрителна острота, може да се ползва рехабилитация при слабо зрение. „Какво е слабо зрение?“ „Какво е рехабилитация при слабо зрение и при какви състояния се прилага?“ „Как се поставя диагноза и се лекува слабото зрение?“ Подробна информация за слабото зрение и рехабилитацията при слабо зрение, като тези, е представена по-нататък в текста.
Какво е слабо зрение? Какви са причините?
Когато се говори за нарушение на зрението, обикновено се имат предвид две групи: тези, които не виждат изобщо, и тези, които виждат частично. Зрителното увреждане, което е ограничено, но при което все пак има зрителна способност, и не може да се коригира с контактни лещи, очила или операция и други методи на лечение, се нарича слабо зрение. Често слабото зрение се бърка със слепота, но слабо зрение не означава слепота. Предмети, които здрав човек вижда от 6 метра, човек със слабо зрение може да види от разстояние до 2–6 метра.
Слабото зрение може да възникне по различни причини. Може да се наблюдава във всяка възрастова група, но по-често се среща при хора в напреднала възраст. С други думи, напредналата възраст е една от основните причини за слабо зрение. Проучвания показват, че при всеки 1 от 6 възрастни над 45 години има проблем със слабото зрение. Познатите основни причини за слабо зрение могат да бъдат изброени по следния начин:
Макулна дегенерация: Макулната дегенерация е очен проблем, който възниква в макулата – светлочувствителния слой в задната част на ретината, където се осъществява зрителното фокусиране. Макулната дегенерация е сред водещите здравни проблеми в света, които причиняват зрителна загуба, свързана с възрастта. Макулната дегенерация може да наруши способността на окото за ясно виждане и да доведе до замъглено виждане и зрителна недостатъчност.
Катаракта: Помътняване на прозрачната очна леща, разположена в окото. Това състояние може да попречи на светлината, влизаща в окото, да се фокусира правилно върху ретината, и да доведе до загуба на зрение.
Глаукома (очно налягане): Когато налягането в окото се повиши по различни причини, може да няма достатъчен кръвоток към зрителните нерви. В резултат на това зрителните нерви в окото могат да се увредят и да се появи загуба на зрение. Глаукомата, т.е. очното налягане, е здравословен проблем, при който повишеното налягане причинява увреждане на зрителните нерви.
Диабетна ретинопатия: Захарният диабет, т.е. захарната болест, може да увреди тъканите и нервите на тялото. В резултат на диабета могат да се увредят и кръвоносните съдове, които подхранват ретината. Вследствие на това ретината с времето може да се увреди и да настъпи загуба на зрение.
Ретинит пигментоза (нощна слепота): Известен още като пилешка слепота или нощна слепота, ретинитът пигментоза е наследствено заболяване, при което нощното виждане с времето намалява и пациентът има затруднения при виждане на предмети в страничните части на окото.
Амблиопия (мързеливо око): Очен проблем, възникващ в детството, когато зрителното развитие не протича както трябва. Мързеливото око, което се характеризира с замъглено виждане на едното или на двете очи, не може лесно да се коригира с очила или контактни лещи. Затова при хората с мързеливо око често може да е необходима рехабилитация при слабо зрение.
Травматично мозъчно увреждане: При зрителна загуба, възникнала вследствие на здравословни проблеми като черепна травма, мозъчно увреждане и инсулт, може да се приложи рехабилитация при слабо зрение.
Здравословни проблеми, които увреждат зрителната функция, като макулната дегенерация или ретинопатията, при неподлежащо на лечение състояние в ранен етап, с времето могат да доведат до постоянна загуба на зрение. Затова ако забележите, че зрението ви не е толкова остро, както преди, не пренебрегвайте да си запишете час при специалист офталмолог и да се подложите на контролни прегледи, без да губите време.
Какви са симптомите?
При хората със слабо зрение няма пълна загуба на зрението – то е частично запазено. Въпреки това хората със слабо зрение могат да имат известни трудности в ежедневието в сравнение със здравите хора. Основните симптоми на слабото зрение могат да бъдат изброени по следния начин:
Нарушение на зрението, което не се коригира с очила или контактни лещи,
Затруднения при четене и писане,
Затруднения при виждане на дъската при деца в училищна възраст,
Отклонение на очите в бебешка възраст,
Трудности при разпознаване на лица,
Затруднения при гледане на телевизия,
Чувствителност към светлина,
Замъглено виждане,
Цялото зрително поле да изглежда, сякаш е покрито с филм,
Невъзможност за ясно виждане на близки и далечни предмети,
Затруднения при виждане в области с по-слабо осветление (нощна слепота),
Невъзможност за виждане на предмети в горната, долната и/или страничната част на окото
В допълнение към изброеното по-горе, хората със слабо зрение може да имат трудности и при дейности като пазаруване и шофиране на автомобил.
Какво представлява рехабилитацията при слабо зрение?
Рехабилитацията при слабо зрение е лечебна процедура, която помага за развиване и подобряване на съществуващите зрителни умения при хора, при които нормалната функция на окото по различни причини не е такава, каквато трябва да бъде. Благодарение на рехабилитацията при слабо зрение хората, които имат загуба на зрение, могат да придобият способност да изпълняват ежедневните си дейности, без да зависят от другите. Как ще се проведе процесът на зрителна рехабилитация, се решава от специалист офталмолог въз основа на фактори като индивидуалните нужди на пациента и тежестта на загубата на зрение. Основната цел на рехабилитацията е да се максимизира наличният зрителен потенциал на човека и да се развият останалите зрителни умения. Например пациентите със слабо зрение след рехабилитация може да изпитват по-малко затруднения при разпознаване на предмети и лица, шофиране, проследяване на пътя, четене на книги и други дейности, които преди рехабилитацията са били трудни за тях. Започването на рехабилитацията в ранния стадий на загубата на зрение значително влияе на успеха на лечението. Затова ако забележите слабо зрение при себе си или при детето си, не пренебрегвайте да си запишете час при специалист офталмолог и да направите необходимите прегледи, без да губите време.
За кого се прилага/не се прилага?
Рехабилитацията при слабо зрение е лечебен процес, който има за цел да развие съществуващата зрителна функция при хора, при които зрението е значително намалено вследствие на здравословни проблеми като макулна дегенерация, диабетна ретинопатия или черепна травма. Освен това, за да се приложи рехабилитация при слабо зрение, е необходимо зрението на пациента, макар и ограничено, да не може да се възстанови с очила, лещи, операция и други методи на лечение. При пълна слепота рехабилитацията при слабо зрение може да не даде положителен резултат.
Какви са методите за диагностика и поставяне на диагноза?
За разлика от широко разпространеното мнение, намаляването на зрителната способност с възрастта не е нормален процес. Затова когато се забележи намаляване на зрителното възприятие, за да се установи причината и да се определи правилното лечение, е необходимо задълбочено изследване от специалист офталмолог. Специалистът започва прегледа, като първо оценява медицинската история на пациента и настоящите симптоми. Ако пациентът има хронично здравословно състояние, като диабет, което може да причини загуба на зрение, в хода на рехабилитацията може да е необходимо да се предприемат мерки за контрол и на това здравословно състояние. По време на прегледа с помощта на специални уреди могат да се изследват части на окото, като ретината и макулата; за проверка на зрителната острота на пациента може да му бъде поискано да прочете букви с различен размер от определено разстояние. Ако пациентът има трудности при четене на дребен текст или при виждане на предмети от разстояние, както и затруднения при извършване на ежедневни дейности, като гледане на телевизия и шофиране, които не могат да се коригират, тогава специалистът офталмолог може да препоръча на пациента рехабилитация при слабо зрение.
Какви са методите на лечение?
Лечението на слабото зрение се различава в зависимост от причината за слабото зрение. Затова специалистите изготвят индивидуален план за лечение за всеки пациент в хода на рехабилитацията. При рехабилитацията при слабо зрение за повишаване на зрителната способност на пациента и за да се гарантира, че той използва най-добре наличната си зрителна способност, могат да се използват някои уреди. Сред тях са телескопите, микроскопите, лупите (магнифайери), телемикроскопите и електрооптичните системи. Основните методи на лечение, използвани при рехабилитацията при слабо зрение, са следните:
Лупи: Лупите, монтирани върху очила, обикновено се предпочитат за подобряване на зрението при близко разстояние, например при четене и писане.
Телескопични очила: За подобряване на зрението при виждане на далечни разстояния, като гледане на телевизия, най-често се използват телескопични очила, които имат функция за увеличаване на изображението.
Устройства за повишаване на контраста: Контрастните устройства правят предметите по-отчетливи и подобряват зрението.
Електрооптични системи: С помощта на развиващите се технологии днес сред техническите устройства, като компютри и телефони, има и устройства, специално проектирани за хора със слабо зрение.
Основната цел на рехабилитацията при слабо зрение е да се повиши съществуващата зрителна способност на хората и да се направи така, че те да могат да се справят самостоятелно в ежедневието. Затова, освен изброеното по-горе, днес има и помагала, които улесняват ежедневните дейности на хората със загуба на зрение, като книги с едър шрифт и говорещи часовници.
При слабото зрение ранната диагноза е важна. Ако лечението на слабото зрение не започне в ранен стадий, в по-късен етап то може да доведе до постоянна загуба на зрение или до пълна слепота при пациентите. Затова ако забележите слабо зрение при себе си и/или при близките си, не пренебрегвайте да си запишете час при специалист офталмолог и да се подложите на контролни прегледи.
